№ 288
гр. В., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20211420102375 по описа за 2021 година
Адв. П.С. от АК гр. В., ул. ”М.Ц.” №2, ет.4 в качеството си на пълномощник
на Б. ЦВ. Д. с ЕГН:********** от гр. В. , ул. ”Р.К.”20, ******* е предявила
иск против „АПС Бета Б.“ ЕООД/като дружеството в исковата молба е
посочено като ООД, но съдът приема, че се касае за техническа грешка с
оглед факта, че дружеството не съществува под такава организационна
форма/ с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул.
Б. №81 В, с който иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 15 733.56 лв. незаконосъобразно получена от ответника сума на отпаднало
основание и представляваща събрани суми по изп. дело №736/2018г. на ЧСИ
Г. Б. както следва: въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2008г. по
ч.гр.дело №1520/2008г. на РС-В. към момента на издаването му за сумата от
4541.05 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2008г. както и
разноски в общ размер на 65 лв. и сумите по изпълнителен лист от
08.04.2009г. по ч.гр.дело №828/2009г. 1768.84 лв. към момента на издаване на
изпълнителния лист, ведно със законната лихва ,считано от 01.04.2009г. както
и 35.38 лв. д.т. и 50 лв. адвокатско възнаграждение, както и сторените от ЧСИ
и събрани такси и разноски.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че срещу ищеца е било
образувано изп.дело №879/2011г. с първоначален взискател „Ти Би Ай
1
Кредит”ЕАД за сумите по издаден изпълнителен лист от 17.09.2008г. по
ч.гр.дело №1520/2008г. на РС-В. към момента на издаването му за сумата от
4541.05 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2008г. както и
разноски в общ размер на 65 лв. и сумите по изпълнителен лист от
08.04.2009г. по ч.гр.дело №828/2009г. 1768.84 лв. към момента на издаване на
изпълнителния лист, ведно със законната лихва ,считано от 01.04.2009г. както
и 35.38 лв. д.т. и 50 лв. адвокатско възнаграждение. Което е прекратено от
ЧСИ на 31.10.2016г. на осн.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Съответно настоящият ответник през 2018г. въз основа на същите
изпълнителни листа образува изп. дело №736/2018г. на ЧСИ Г.Б.. Ищецът е
получил покана за доброволно изпълнение за сумата от общо 15 733.56 лв.
включваща задължения по двата издадени изпълнителни листа, лихви и
разноски, но не е изпълнил доброволно, при което на 08.10.2020г. от страна
на ЧСИ Б. е изтеглена от сметна на ищеца тази сума и заплатена на
дружеството ответник.
Ответникът заявява, че е налице влязло в законна сила съдебно решение от
10.03.2021г. по гр.дело №2904/2020г. по описа на ВРС, с което на осн.чл.439
ГПК е признато за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите по
горевизираните изпълнителни листа поради изтекла погасителна давност.
Решението е неприсъствено и влязло в законна сила на 10.03.2021г.
Ищеца твърди, че с оглед на това решение ЧСИ незаконосъобразно на
отпаднало основание е превел на ответника исковата сума.
Предявения иск е с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПП ответника е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил исковата претенция като недопустима твърди, че е налице
нередовност на исковата молба с оглед факта, че не е представено
пълномощно на адв. С., респективно, че не е внесена следваща се държавна
такса и не са му представени преписи от тези документи, което не се споделя
от съда налице е надлежно пълномощно и заплатена държавна такса, като
съдът няма задължения ,респективно страната да представя преписи от тези
документи за другата страна. Оспорва се исковата претенция и като
неоснователна с искане за отхвърлянето й.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
2
Издаден е изпълнителен лист на 17.09.2008 г. от РС-В. по ч. гр. Д. №1520/08 г.
за сумата от 4 541.05 лв. главница, дължима по запис на заповед от 13.04.2008
г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 12.09.2008 г. –
датата на постъпване на молбата в съда, до окончателното и заплащане, както
и 65 лв. разноски и Изпълнителен лист – 8.04.2009 г. от РС-В. по ч.гр.д.
№828/2009г. за сумата 1768.84 лв., дължима главница по запис на заповед от
17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.04.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 35.38 лв. д.т. и 50 лв.
адвокатско възнаграждение.
В следствие на издадените изпълнителни листа е образувано изпълнително
дело №879/2011 г. при ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 при ОС-В., като същото било с
взискател „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД със седалище гр. С. ул. „Д.Х.“
№*******, ЕИК: *********, което впоследствие е прекратено с
Постановление от 30.10.2016 г. на ЧСИ Г. Б. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
ГПК.
На 23.02.2015 г. с договор за цесия вземането на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ е
прехвърлено на настоящия ответник „АПС Бета Б.“ ЕООД, с адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № 81 B, офис 3, район „Т.“, ЕИК: *******.
След извършване на цесията е образувано ново изпълнително дело №
******* г. от ЧСИ Г.Б. на основание горепосочените изпълнителни листи за
същите суми, но с взискател „АПС Бета Б.“ ЕООД.
От представеното по делото запорно съобщение е видно, че на 11.03.2019 г.
ЧСИ Г. Б. е наложил запор върху банковата сметка на ищецът Б.Д.. На
8.10.2020 г. е извършен превод от сметката на ищеца Б.Д. на сума в размер на
15733.56 лв. в полза на ЧСИ Г. Б. на основание ИД № ******* г./видно от
приложеното извлечение по сметка 6-6/.
С влязло в сила на 10.03.2021 г. Решение №260131 на РС-В., ГО, VI състав по
гр.д. № 2904/2020 г. е признато за установено, че на осн. чл. 439 ГПК ищецът
в настоящото производство Б.Д. с ЕГН: ********** не дължи поради изтекла
погасителна давност на „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК ******* сумите по
издадения срещу него ИЛ от 17.09.2008 г. от РС-В. по ч. гр. д. №1520/2008 г.
за сумите от 4 541.05 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 12.09.2008 г., до окончателното и заплащане, както и 65
3
лв. разноски, както и сумите по Изпълнителен лист от 8.04.2009 г. по ч.гр.д.
№828/2009г. по описа на РС-В. за сумата 1768.84 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.04.2009 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 35.38 лв. д.т. и 50 лв. адвокатско възнаграждение.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото
лице Д.Р. се установи, че от сметката на ищеца Б.Д. е изтеглена сумата от
15733.56 лв., от която на взискателя и настоящ ответник „АПС Бета Б.“
ЕООД са преведени 14347.30 лв. За такси и разноски по ИД 736/2018 г. е
събрана сумата от 1531.96 лв., като на взискателя са преведени 145.70 лв., а
1386.26 лв. е събраната сума за такси и разноски от ЧСИ по изпълнителното
дело след превеждането на част от тях на взискателя.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, който е получил нещо на
отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическият състав на
разпоредбата включва: 1) липса на основание 2) обедняване на едно лице 2)
обогатяване на друго лице 4) причинна връзка между обедняването и
обогатяването. В случая е налице отпаднало основание, а именно изтекла в
полза на ищеца погасителна давност, която е установена с влязло в сила
съдебно решение №260131 на РС-В., ГО, VI състав по гр.д. № 2904/2020 г. В
резултат на действията на съдебния изпълнител, в частност налагането на
запора е осъществено принудително изпълнение на погасено по давност
вземане, от което следва, че е настъпило обедняване на Богдан и обогатяване
на ответника /видно от извлечението по сметка на Б.Д. от 8.10.2020 г./
Съгласно чл.118 ЗЗД, че не подлежат на връщане задължения, които са
доброволно изпълнени, но в случая не касае за такива. Принудително
събраните парични суми чрез запор на банкова сметка не представляват
доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което може да
се иска тяхното връщане.
Поради изложените съображения предявеният иск по чл. 55 ал. 1
предложение трето се явява основателен и следва да бъде уважен до размера -
14347.30 лв., а в останалата част до 15733.56 лв. следва да бъде отхвърлен,
тъй като
по сметката на ответното дружество е постъпила сумата от 14347.30 лв., а
1386.26 лв. са преведени на ЧСИ за извършените такси и разноски,т.е не се
дължат от ответника. При неоснователното обогатяване всеки отговаря до
4
размера на обогатяването си т.е. до размера на това, което е получил в своя
патримониум и дължи връщане на това, което е получил. В случая „АПС Бета
Б.“ ЕООД е получила и дължи връщането на 14347.30 лв.
Следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на ищеца, съобразно
уважената част от иска в размер на 2033.52 лв. за внесена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ответника няма претенции за разноски съобразно отхвърлената част.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АПС Бета Б.“ ЕООД, с адрес на управление бул. „Б.“ № 81 B,
офис 3, район „Т.“, ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Б. ЦВ. Д. с
ЕГН:********** от гр. В. , ул. ”Р.К.”20, ******* сумата от 14347.30 лв.,
получена от ответника на отпаднало правно основание по Изп. дело
№736/2018г. както следва: Изпълнителен лист от 17.09.2008г. по ч.гр.дело
№1520/2008г. на РС-В. - 4541.05 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.09.2008г. както и разноски в общ размер на 65 лв. и сумите по
Изпълнителен лист от 08.04.2009г. по ч.гр.дело №828/2009г.- 1768.84 лв. към
момента на издаване на изпълнителния лист, ведно със законната лихва
,считано от 01.04.2009г. както и 35.38 лв. д.т. и 50 лв. адвокатско
възнаграждение като отхвърля иска в останалата част до предявения размер
от 15733.56 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АПС Бета Б.“ ЕООД, с адрес на управление бул. „Б.“ № 81 B,
офис 3, район „Т.“, ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Б. ЦВ. Д. с
ЕГН:********** от гр. В. , ул. ”Р.К.”20, ******* направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 2033.52 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5
6