№ 22
гр. гр. Димитровград, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101129 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД- за осъждане на наемател да върне
отдадената му под наем вещ.
Ищецът „Е.ф.“АД твърди в искова молба, че в качеството на наемател сключил с на
01.12.2010г. договор с ответника М. И. И. /Л./ за наем на недвижим имот апартамент №5 с
идентификатор 21052.1016.39.54.10, находящ се на първи етаж /втори за сградата/ на вх.Б на
жилищна сграда на ул.“*** в Димитровград, ведно с движими вещи-частично основно
обзавеждане и Мазе №М3 с идентификатор 21052.1016.39.54.28, находящо се на етаж минус
първи в Димитровград, ул.“***, срещу месечна наемна цена от 335 лева с включен ДДС. С
Договора било уговорено месечната наемна цена да се предплаща ежемесечно в срок до края
на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася плащането. Уговореният срок на действие
на договора бил 2 години, считано от 01.12.2010г., като в последствие бил продължен до
30.11.2013г. с допълнително споразумение. Тъй като наемателят продължила да ползва
имота и след тази крайна дата, то договора мълчаливо бил продължен за неопределено
време. Твърди, че през 2016г. ответникът започнала системно да не изпълнява задълженията
си за заплащане на наемната цена. От м.септември 2016г. до м.август 2022г. тя била в
продължителна забава за плащане на всички месечни вноски, възлизащи на 73 броя, като 46
от тях за периода от м.ноември 2018г. до м.септември 2022г. въобще не били платени до
момента. За целия период наемателят правела само частични и недостатъчни плащания,
извършени през дълъг период и в размер, който покривал главницата на не повече от две до
пет наемни вноски. Така за целия горепосочен период били платени само 1955,83 лева,
които стигали за погасяване на по-малко от 6 месечни наема.
Посочва, че на 01.05.2013г. ищецът сключил с ответника М. И. И. /Л./ и Договор за
наем на недвижим имот апартамент №4 с идентификатор 21052.1016.39.54.98, находящ се
на първи етаж /втори за сградата/ на вх.Б на жилищна сграда на ул.“*** в Димитровград,
ведно с движими вещи-частично основно обзавеждане, срещу месечна наемна цена от 310
лева с включен ДДС. С Договора било уговорено месечната наемна цена да се предплаща
ежемесечно в срок до края на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася плащането.
Уговореният срок на действие на договора бил от 01.05.2013г. до 31.12.2016г. Тъй като
наемателят продължила да ползва имота и след тази крайна дата, то договора мълчаливо бил
1
продължен за неопределено време. Твърди, че през 2016г. ответникът започнала системно да
не изпълнява задълженията си за заплащане на наемната цена. От м.септември 2016г. до
м.август 2022г. тя била в продължителна забава за плащане на всички месечни вноски,
възлизащи на 73 броя, като 46 от тях за периода от м.ноември 2018г. до м.септември 2022г.
въобще не били платени до момента. За целия период наемателят правела само частични и
недостатъчни плащания, извършени през дълъг период и в размер, който покривал
главницата на не повече от две до пет наемни вноски. Така за целия горепосочен период
били платени само 1955,83 лева, които стигали за погасяване на по-малко от 7 месечни
наема.
По двата договора за наем ответника продължавала да дължи повече от 46 месечни
наемни такси за периода от м.ноември 2018г. до м.септември 2022г.
Съгласно чл.20 ал.1 т.2 от Договора за наем, наемодателят можел да развали договора
по всяко време, ако наемателя е в забава за уговорената месечна наемна цена повече от 15
дни. На 12.08.2022г. представител на ищеца връчил лично на ответника писмено
уведомление за разваляне на двата договора за наем, като й дали тридневен срок да
освободи процесните два апартамента. В дадения й срок ответника не върнала на ищеца
наетите два имота. Последвала втора среща между нея и представител на ищеца, при което
наемателя отказала да освободи имотите. На 23.08.2022г. в деловодството на дружеството-
ищец ответника депозирала искане, в което декларирала, че дължи заплащането на наемни
вноски, които е забавила, като по този начин признала неизпълнението на задължението си
за плащането им. Тъй като М. И. И. /Л./ продължила да не освобождава двата процесни
апартамента, на 24.08.2022г., по искане на ищеца, на същата била връчена нотариална
покана, с която била уведомена за разваляне на договорите от наемодателя поради нейното
неизпълнение. Тъй като въпреки отправените й искания да освободи двата апартамента и
върне същите на ищеца, ответника не сторила това, „Е.ф.“АД иска съдът да осъди М. И. И.
/Л./ да опразни и предаде обратно на ищеца гореописаните два недвижими имота и
освободи държането на намиращите се в тях движими вещи, подробно описани в
уточняваща искова молба от 19.09.2022г. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът М. И. И. /Л./ депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но оспорва същия по основание и размер. Твърди, че тя е била
коректен търговски партньор и редовно е плащала дължимия наем, като сумата е
превеждана по банков път. Поради възникнало недоразумение с обслужващата банка, по
отправените нареждания за плащане, за кратък период от време, сумите не са били
преведени по сметка на Дружеството, за което тя не била уведомена. Счита, че не е налице
цитираното правно основание за разваляне на договорите, поради което исковата претенция
била неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за наем, на
01.12.2010г. ищецът, в качеството на наемодател, и ответника, като наемател, са се
договорили на М. И. И. да бъдат предоставени за временно и възмездно ползване жилище и
мазе, както и движими вещи-частично обзавеждане на апартамента, съгласно опис, а
именно: ***, находящ се на първи жилищен етаж /втори за сградата/ на вход „Б“ на
жилищна сграда на ул.“***, в Димитровград, със застроена площ 119,87 кв.м., от които
106,80 кв.м. жилищна площ и 13,07 кв.м.- общи части на сградата, който апартамент се
състои от една кухня с дневна и трапезария, две спални, две санитарни помещения-баня с
2
тоалетна и тоалетна, две тераси с изложение север изток-юг, при съседи и граници на
апартамента: от юг-тревна площ, от изток- тревна площ, от север-паркинг, от запад-
апартамент №4 и общи части. Мазе №М3 с идентификатор 21052.1016.39.54.28, находящо се
на ет.-1, на жилищна сграда на ул.“***,Димитровград, с обща площ от 9,87 кв.м., от които
5,10 кв.м. полезна площ и 4,77 кв.м. общи части на сградата. В чл.6 от Договора страните
предвидили, че за отдадения под наем имот наемателя ще дължи наем в размер на 335 лева
месечно за първите 18 месеца от срока на договора. Месечната наемна цена трябвало да се
предплаща ежемесечно в срок до края на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася
плащането. Плащането трябвало да се извърши в брой или по банкова сметка, посочена от
наемодателя. Съгласно чл.19 ал.1 от Договора, същия се сключва за срок от 2 години,
считано от датата на подписването му. Този срок можело да бъде продължен с подписването
от страните на допълнително споразумение. В чл.20 ал.1 т.2 от Договора е предвидено, че
наемодателят може да развали договора по всяко време ако наемателя е в забава за плащане
на уговорената месечна наемна цена повече от 15 дни- с писмено уведомление, без
предизвестие.
Съгласно подписано между страните на 30.11.2012г. Допълнително споразумение
към Договора, срока на същия е бил продължен до 30.11.2013г.
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за наем, на
01.05.2013г. ищецът, в качеството на наемодател, и ответника, като наемател, са се
договорили на М. И. И. да бъдат предоставени за временно и възмездно ползване жилище,
както и движими вещи-частично обзавеждане на апартамента, съгласно опис, а именно:
Апартамент №4, с идентификатор 21052.1016.39.54.9, находящ се на първи жилищен етаж
/втори за сградата/ на вход „Б“ на жилищна сграда на ул.“***, в Димитровград, със
застроена площ 106,29 кв.м., от които 94,70 кв.м. жилищна площ и 11,59 кв.м.- общи части
на сградата, който апартамент се състои от една кухня с дневна и трапезария, две спални,
две санитарни помещения-баня с тоалетна и тоалетна, една тераса с изложение север -юг,
при съседи и граници на апартамента: от юг-тревна площ, от изток- апартамент №5, от
север-тревна площ и общи части, от запад-апартамент №3. В чл.6 от Договора страните
предвидили, че за отдадения под наем имот наемателя ще дължи наем в размер на 310 лева
месечно за първите 18 месеца от срока на договора. Месечната наемна цена трябвало да се
предплаща ежемесечно в срок до края на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася
плащането. Плащането трябвало да се извърши в брой или по банкова сметка, посочена от
наемодателя. Съгласно чл.19 ал.1 от Договора, същия се сключва за срок от 2 години,
считано от датата на подписването му. Този срок можело да бъде продължен с подписването
от страните на допълнително споразумение. В чл.20 ал.1 т.2 от Договора е предвидено, че
наемодателят може да развали договора по всяко време ако наемателя е в забава за плащане
на уговорената месечна наемна цена повече от 15 дни- с писмено уведомление, без
предизвестие.
Съгласно представеното по делото от ищеца Уведомление по чл.20 ал.1 т.2 от
Договор за наем Апартамент №5, сключен на 01.12.2010г. и по чл.20 ал.1 т.2 от Договор за
3
наем, Апартамент №4, сключен на 021.05.2013г., „Е.ф.“АД е уведомило М. И. И. /Л./, че на
основание чл.20 ал.1 т.2 от двата Договора, поради неплащане на месечните наемни цени за
период от повече от 4 години, разваля Договор за наем на апартамент №5 от 01.12.2010г.,
находящ се в Димитровград, ул.“***, вх.“Б“ и Договор за наем на апартамент №4 от
01.05.2013г., находящ се Димитровград, ул.“***, вх.“Б“, както и че тя следва да освободи
незабавно и двата имота. Наред с това ответникът е уведомена, че за апартамент №5 дължи
месечни наемни вноски за периода от 31.07.2018г. до 31.08.2022г. в общ размер на 16785,63
лева, а за апартамент №4 дължи за периода от 30.06.2018г. до 31.08.2022г. месечни наемни
вноски в общ размер от 15596,74 лева. Уведомлението е връчено на ответника срещу
подпис на 12.08.2022г.
С Искане вх.№5/23.08.2022г. ответникът е заявила пред ищцовото дружество, че
редовно плаща дължимия наем, като сумата се превежда по банков път. Поради възникнало
недоразумение с обслужващата банка, по отправените нареждания за плащане, за кратък
период от време, сумите не са били преведени по сметка на ищеца. Този факт не бил станал
своевременно известен на ответника и не следвало да се приема като виновно неизпълнение
на Договора. Заявява, че не оспорва дължимия наем, като веднага след прибирането й в
Италия тя щяла да преведе дължимата сума.
Видно от представената с исковата молба Нотариална покана, акт 152, том ІІІ, рег.
№10364/24.08.2022г. по описа на нотариус **, ищецът е уведомил ответника, че на
основание чл.20 ал.1 т.2 от горепосочените два договора за наем разваля същите. С оглед на
това, М. И. е поканена в 3-дневен срок да освободи и предаде на ищеца отдадените под
наем имоти и обзавеждането им. Тази нотариална покана е била връчена на ответника чрез
нейния син *** на 24.08.2022г., както и на пълномощника й адв.К.К. на 25.08.2022г.
От страна на ответника е депозиран отговор на Нотариалната покана, съгласно който
тя не оспорва, че дължи посочения наем, като заявява, че след прибирането й в Италия
дължимата сума ще бъде преведена.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът допусна до разпит в качеството на
свидетели *** и ***, ангажирани от страна на ищцовото дружество. В своите показания
свид.** посочва ,че работи в „Е“АД като ръководител ремонтни дейности и доставки и се
занимава с отдаването на имоти на дружеството. Твърди, че познава ищеца, тъй като тя е
техен наемател от 2010-2011г. на апартаменти на ул.“***, ап.4 и ап.5. Заявява, че същата не
е коректен наемател, като от счетоводството на фирмата постоянно го уведомявали, че тя не
си плаща редовно наемите, а ръководителите на дружеството поискали да прекратят
договорите с нея едностранно. На 12.082022г. той, заедно с двама служители на ищеца,
отишъл до процесните жилища, за да връчи на ответника уведомление за прекратяване на
договора. М. И. била в едно от жилищата, като взела уведомлението и го прочела. После го
подписала и върнала на свидетеля. От своя страна той също й казал, че трябва да освободи
двата имота. Въпреки това, нито в срока, нито към настоящия момент тези имоти не били
освободени от наемателя. Заявява, че той отговарял за взаимоотношенията с наемателите на
имоти на дружеството, но ответника не го била търсила във връзка с тях, нито пък искала
4
справка за сумите за наем, които дължи.Твърди, че откакто е наемател М. И. винаги имала
проблеми с плащането на наемните вноски.
От показанията на свид.К. се установява, че работи като *** в ищцовото дружество и
на 12.08.2022г. отишъл заедно със свид.** до ап.4 и ап.5 на ул.“*** в Димитровград, за да
връчат уведомление на наемателя, която дължала вноски за наем на жилищата. Срещнали се
с ответника, която прочела уведомлението и им го върнала подписано. Наред с това, свид.**
устно обяснил на ответника за какво й се връчва въпросното уведомление, като я
предупредил, че в 3-дневен срок трябва да освободи апартаментите.
По искане на ответника съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, като според
нейното заключение уговорените наемни вноски за периода от м.септември 2016г. до
м.август 2022г. не са платени изцяло от страна на М. И.. За същия период начислените
наеми за апартамент 4 са в общ размер на 22630 лева, а платените в размер на 7909,26 лева,
като неплатени остават 14720,74 лева. Това са 48бр.наемни вноски от м.10.2018г. /за същия
месец е платено частично/ до м.09.2022г., включително. Начислените наеми за апартамент 5
за горепосочения период са в общ размер на 24455 лева, като тях платени са 9045,71 лева,
т.е. остават неплатени 15409,29 лева. Това са 47бр.наемни вноски от м.11.2018г. /за същия
месец е платено частично/ до м.09.2022г., включително. Преведените суми през периода от
м.09.2016г. до м.08.2022г. са в общ размер на 8865 евро или 17338,43 лева, по курс на
осчетоводяване 1,95583. От тях 383,46 лева са отнесени за частично погасяване на
консумативи за апартамент 4. Останалата част е разпределена за погасяване на вноските за
наем на двата апартамента, като за ап.4 наема е погасен до м.10.2018г., а за ап.5- до
м.11.2018г. За ап.4 напълно са погасени 25 вноски и една частично, а за ап.5- напълно
погасени са 26 вноски и една частично. Плащането на всяка една от платените вноски е била
просрочено от страна на наемателя.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните са били сключени два Договора
за наем на недвижим имот от 01.12.2010г. и от 01.05.2013г., съгласно които ищцовото
дружество е отдало под наем на ответника апартамент №5 и апартамент №4 в
Димитровград, ул.“***, вх.Б. Между страните не се спори и относно това, че на 12.08.2022г.
ищецът е връчил на ответника уведомление за разваляне на двата договора за наем на
основание чл.20 ал.1 т.2 от Договора, както и искане тя да освободи двата имота и да плати
дължимите месечни наемни вноски за ползването им до 31.08.2022г. Идентични
уведомление и искания са направени и с връчената на ответника и нейния пълномощник
адв.К. на 24.08.2022г. и 25.08.2022г. Нотариална покана от нотариус **. На последно място,
по делото не се спори, че към настоящия момент ответника продължава да ползва двете
жилища, като в дадения й срок не е върнала същите на ищцовото дружество.
Спорно по делото е налице ли са предпоставките за прекратяване на двата договора
за наем, както и за връщане на двата имота от наемателя на наемодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.233 изр.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта.
5
Доколкото между страните са съществували договорни правоотношения по
отношение на двата процесни имота, то за да възникне правото на наемодателя да иска
тяхното връщане, а за наемателя задължението да ги върне, следва да се установи налице ли
са предпоставките за прекратяване на двата договора за наем, сключени между страните.
В чл.19 ал.1 от двата Договора страните са предвидили, че всеки от тях се сключва за
срок от 2 години, считано от датата на подписването му. Възможно е този срок да бъде
продължен, но това става единствено с подписването на допълнително споразумение. В
този смисъл, срокът на първия Договор за наем от 01.12.2010г. е следвало да изтече на
01.12.2012г., а след подписване на Допълнителното споразумение към него от 30.11.2012г.
този срок е продължен до 30.1.2013г. Същевременно срокът на втория Договор за наем от
01.05.2013г. е изтекъл на 01.05.2015г., след като не е бил продължаван с подписани между
страните допълнителни споразумения. С оглед на това, съдът счита, че доколкото до
м.август 2022г. не се установи наемодателя да се е противопоставил на ползването на
отдадените под наем два апартамента, на основание чл.236 от ЗЗД договорите се считат за
продължени за неопределен срок.
На следващо място, съдът следва да извърши проверка налице ли са предпоставките
за едностранно разваляне на договорите за наем от страна на наемодателя.
В изпратените до ответника Уведомление за прекратяване на двата договора и
Нотариална покана ищцовото дружество се позовава на клаузата на чл.20 ал.1 т.2 от
Договорите, съгласно която наемодателят може да развали договора по всяко време ако
наемателя е в забава за плащане на уговорената месечна наемна цена повече от 15 дни- с
писмено уведомление, без предизвестие.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
ответникът –наемател е просрочил задължението си за плащане на наемни вноски, считано
за всеки един от месеците за периода от м.септември 2016г. до м.август 2022г. Първото от
плащанията на дължимия наем за периода е направено едва на 31.12.2020г., с който са
погасени наемни вноски за времето от м.септември 2016г. до м.март 2017г. за апартамент
№4 и за времето от м.септември 2016г. до м.февруари 2017г. за апартамент №5 Последното
плащане на наемни вноски от страна на ответника е извършено на 04.07.2022г., като с
преведените суми са погасени наемните вноски за м.септември и м.октомври 2018г. за
апартамент №4 и за м.октомври и м.ноември 2018г. за апартамент №5. Същевременно,
наемните вноски за периода от м.септември 2016г. до м.август 2022г. за апартамент 4 са в
общ размер на 22630 лева, а платените в размер на 7909,26 лева, като неплатени остават
14720,74 лева или 48бр.наемни вноски от м.10.2018г. /за същия месец е платено частично/
до м.09.2022г., включително. Начислените наеми за апартамент 5 за горепосочения период
са в общ размер на 24455 лева, като тях платени са 9045,71 лева, т.е. остават неплатени
15409,29 лева. Това са 47бр.наемни вноски от м.11.2018г. /за същия месец е платено
частично/ до м.09.2022г., включително.
По делото ответникът не оспори твърдението на наемодателя, че не е плащала
редовно уговорените в двата договора наемни вноски, както и че към настоящия момент
6
продължава да дължи такива за период от повече от две години. Представените от нея
писмени доказателства за извършени нареждания за банкови преводи са представени под
формата на копия, като голяма част от тях нямат дата, не носят подпис и печат на
длъжностното лице от Банката, упълномощена да извърши банковия превод. Всички те са
издадени след 20.12.2020г., като ответника също признава, че продължава да дължи част от
месечните наемни вноски на ищеца.
При тези обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество основателно е приело,
че наемателят е нарушил чл.6 ал.3 от двата Договора, съгласно който месечната наемна цена
по ал.1 се предплаща ежемесечно в срок до края на месеца /30-то число, респ.31-во число на
месеца/, предхождащ месеца, за който се отнася плащането. Последното обстоятелство от
своя страна му е дало основание да се позове на разпоредбата на чл.20 ал.1 т.2 от
Договорите и едностранно, с писмено уведомление, без предизвестие, да развали двата
договора за наем, сключени с ответника на 01.12.2010г. респ. на 01.05.2013г. Уведомлението
за разваляне на двата договора, както и за оставащите задължения за наем на ответника към
ищеца е връчено на М. И. лично на 12.08.2022г., както и в последствие с Нотариална покана
от нотариус ** на 24.08.2022г. на сина на ответника и на 25.08.2022г. на пълномощника й
адв.К..
В хода на производството по делото М. И. И. /Л./ не ангажира доказателства относно
това, че е изпълнявала редовно задълженията си по договорите за наем, съобразно техните
клаузи, както и че не е налице предпоставката по чл.20 ал.1 т.2 от Договорите за
едностранното им разваляне от наемодателя. Въпреки връчените й уведомление и
Нотариална покана от ищеца за разваляне на договорите за наем и освобождаване на наетите
имоти, същата не ги е върнала и към настоящия момент на „Е.ф.“АД.
Предвид изложеното, съдът счита, че двата договора за наем са били надлежно
прекратени от страна на ищеца, като след връчването на уведомлението от негова страна за
наемателя е възникнало задължение да върне наетите имоти. По делото не се установи това
задължение да е било изпълнено от страна на М. И.. Поради това, съдът намира предявения
иск за основателен и доказан, като ответника следва да бъде осъдена да предаде наетите
процесни имоти на ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 309,60 лева за платена
държавна такса, а на основание чл.78 ал.8 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1174 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. И. /Л./, с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***, ул.“***, ДА
ОПРАЗНИ И ПРЕДАДЕ на „Е.ф.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“***, Административна сграда, представлявано от ** ** ***-
7
изпълнителен директор, отдадените под наем с Договор за наем от 01.12.2010г. имоти, а
именно: ***, находящ се на първи жилищен етаж /втори за сградата/ на вход „Б“ на
жилищна сграда на ул.“***, в Димитровград, със застроена площ 119,87 кв.м., от които
106,80 кв.м. жилищна площ и 13,07 кв.м.- общи части на сградата, при съседи и граници на
апартамента: от юг-тревна площ, от изток- тревна площ, от север-паркинг, от запад-
апартамент №4 и общи части, ведно с намиращите се в него вещи, представляващи частично
обзавеждане, описано в Приемо –предавателен протокол към Договора за наем от
01.12.2010г. и Мазе №М3 с идентификатор 21052.1016.39.54.28, находящо се на ет.-1, на
жилищна сграда на ул.“***, Димитровград, с обща площ от 9,87 кв.м., от които 5,10 кв.м.
полезна площ и 4,77 кв.м. общи части на сградата, както и отдадения под наем с Договор за
наем от 01.05.2013г. имот: Апартамент №4, с идентификатор 21052.1016.39.54.9, находящ се
на първи жилищен етаж /втори за сградата/ на вход „Б“ на жилищна сграда на ул.“***, в
Димитровград, със застроена площ 106,29 кв.м., от които 94,70 кв.м. жилищна площ и 11,59
кв.м.- общи части на сградата, при съседи и граници на апартамента: от юг-тревна площ, от
изток- апартамент №5, от север-тревна площ и общи части, от запад-апартамент №3, ведно с
вещите, представляващи частично обзавеждане към апартамента, описани в Приемо –
предавателен протокол към Договор за наем от 01.05.2013г.
ОСЪЖДА М. И. И. /Л./, с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***, ул.“***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.ф.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград,
ул.“***, Административна сграда, представлявано от ** ** ***- изпълнителен директор,
направените по делото разноски в размер на общо 1483,60 лева /хиляда четиристотин
осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8