Решение по дело №3894/2017 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 371
Дата: 23 април 2018 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20173630103894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

371/23.4.2018г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на втори април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 3894/2017г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К.О.И. и Ф.Х.Н. ***, против С.Н.Ю., в която е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните спор, в качеството им на родственици на две малолетни деца - Е.С.Н. и М.С.Н., относно режим на лични отношения между децата и техните баба и дядо по майчина линия.

Ищците основават исковата си претенция твърдейки, че са баба и дядо по майчина линия на Е.и М.. Майката на децата, тяхна дъщеря - М.К.И.починала на 02.02.2017 г. Докато дъщеря им била жива, тя заедно със съпруга си и децата живеели в град Шумен. От раждането на децата, до смъртта на дъщеря им, ищците помагали при отглеждането им. Децата редовно посещавали дома им в село Троица, като оставали за събота и неделя. Ищците постоянно помагали с продукти и с пари за отглеждането на децата. Твърдят, че децата са много привързани към тях. Изживели са всички болки и страдания заедно с голямото им внуче, което имало сериозен здравословен проблем - не чувало с едното ухо, трудно проговорило и се наложило още докато била жива майката да ходят в София. Първите две седмици след смъртта на дъщеря им, бащата ги допуснал да видят внуците си. След това, въпреки многократните им опити, отказвал децата да се срещат с тях. Молят съдът да постанови решение, с което да бъде определен разширен режим на лични контакти между К.О.И. и Ф.Х. Н. /баба и дядо по майчина линия/ с внучките им в дома им в село Т., ***, както следва: а) всяка нечетна седмица от месеца в дните петък, събота и неделя с приспиване в дома им в село Троица, от 18 часа в петък до 18,00 ч. в неделя; б) на религиозните празници с приспиване - от 10,00 часа на първия ден до 18.00 ч. на последния ден като: на Курбан Байряма- първите 3 дни на четните години и последните 4 дни на нечетните години и на Шекер Байряма, едни ден - първия на четните години, два дни- последните за нечетните години; в) по 4 (четири) часа на всеки рожден ден на всяко от децата – 18.12. и 29.12. от 17.00 часа до 21.00 часа; г) на четна година от 12,00 часа на 31 декември до 12,00 часа на първи януари с преспиване в дома на бабата и дядото; д) на рождения ден на бабата- 22.07 и на рождения ден на дядото- 16.04.- с приспиване в дома на дядото и бабата от 17 ч. вечерта - деня на рождения ден до 8,30ч на следващия ден и един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск. Претендират разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим и частично основателен. Намира, че с оглед здравословното състояние на ищците и ниската възраст на децата не могат да пребивават в дома им. Предлага спогодба, при която ищците да имат лични контакти с децата всяка първа и трета събота от 10.30 ч. до 12.30 ч., в дома му в гр. Ш., *** или на публични места с възможности за игра на децата, но в негово присъствие. В случай, че ищците не приемат така предложения режим на лични контакти моли съдът да постанови решение с което режима на лични контакти на децата с техните баба и дядо по майчина линия да бъде следния: в град Шумен, в дома на ответника и само в рамките на почивните дни - събота или неделя, без приспиване и в негово присъствие с продължителност максимум два часа.

В съдебно заседание страните редовно призовани, се явяват лично и с процесуални представители, поддържат становищата изразени в исковата молба и отговора.

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Шумен, в открито съдебно заседание не изразява становище. По делото са разпитани свидетели и на двете страни.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че ответникът е баща на малолетните деца, а ищците са техни баба и дядо по майчина линия. От представените по делото Удостоверение за раждане на М.С. Н. и Е.С.Н. /л. 24-25 по делото/ се установява, че майка на децата е М.К.Ю., която съгласно Препис извлечение от акт за смърт е починала на 02.02.2017 г. /л. 22 от делото/

От експертно решение № 0695 т 048/18.03.2015 г. на МБАЛ Шумен се установява, че детето Е.С.Н. е с диагноза „двустранна невросензоорна загуба на слуха“ с „80% вид и степен на увреждане с чужда помощ“ /л. 21 от делото/

От Епикриза № 87/2018 г. издадена от на МБАЛ Велики Преслав, се установява, че ищцата е била на лечение в Психиатрично отделение в периода от 09.01.2018 г. до 28.01.2018 г. с диагноза „рецидиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“ с придружаващо заболяване „смесено тревожно депресивно разстройство”. /л. 48 от делото/

От приетият по делото социален доклад с рег. № 4546/16.03.2018 г., по описа на ШРС, изготвен от Д ”СП” – гр. Шумен /л. 45 от делото/, се установява, че децата живеят в дома на бащата, който полага грижи за тях. Подпомаган е от неговата майка. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство, хигиенно – битовите условия са добри. Бащата притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за децата. Децата посещават детска градина в гр. Шумен. В заключение се излага становище, че в интерес на децата е да общуват с близки по майчина и бащина линия и да не се прекъсва емоционалната връзка между тях.

От приетият по делото социален доклад с рег. № 4317/14.03.2018 г., описа на ШРС, изготвен от Д ”СП” – гр. В. Преслав /л. 42 от делото/, се установява, че жилището на ищцате е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство, хигиенно – битовите условия са добри. В заключение се излага становище, че ищците могат да предоставят на децата необходимите жилищни условия и да посрещнат потребнстите според възрастта им.

От разпитаните свидетели на ищцовата страна С. Е. и Х. Н., се установява, че ищците желаят да се срещат с децата и имат възможност да полагат грижи за тях. Тези срещи и контакти, те упражнявали и докато майката на децата била жива - децата често посещавали дома на баба си и дядо си по майчина линия. Също така майката ги е оставяла да нощуват в техния дом и да се грижат за тях.

От разпитаните свидетели на ответната страна Н. В. и М. Г., се установява, че страните са в обтегнати отношения след смъртта на майката на децата. Св. М. Г., която е рехабилитатор на детето Е., счита, че в интерес на детето е то да посещава детска градина, както и да поддържа социални контакти с деца и възрастни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи

Съгласно разпоредбата на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от Районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието ”интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който начин му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според ППВС № 1/12.11.1974 г., т. 3, което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти- в този смисъл са разясненията в Решение № 140/10.07.2015 г., ГД № 3356/2014 г., 4 г. о. на ВКС.

В процесния случай е установено, че Е.С.Н., родена на *** г. и М.С.Н., родена на *** г., са деца на ответника С.Н.Ю., като майката М.К.Ю. е починала на 02.02.2017 г. Ищците Ф.Х.Н. и К.О.И. са родители на починалата майка на децата. Установено е също, че децата посещават обединено детско заведение в гр. Шумен, а детето Е.С. Н. е освидетелствано от ТЕЛК 80% увреждане с чужда помощ. Установено е, че ищците живеят в село Т., Община В. П., област Ш. в къща от две стаи, коридор, вътрешен санитарен възел. Стаите са обзаведени според предназначението им, хигиенно-битовите условия са добри и дават възможност за отглеждане на дете. Ищците са пенсионери и разчитат на постоянни доходи от пенсия, като ищцата работи и сезонна работа. След смъртта на майката децата не контактуват с баба си и дядо си по майчина линия, а само с баба си по бащина линия, която подпомага бащата при отглеждането на децата. Според данните от социалния доклад ищците са силно привързани към внуците си и имат желание да ги виждат, както и, че имат възможност да пътуват до гр. Шумен, от където да ги вземат и връщат. Свидетелката М. Г. – рехабитатор счита, че в интерес на психологичното и емоционално развитие на детето Е.С. Н. е то да поддържа контакти с деца и възрастни. Ищците са изслушани в съдебно заседание и са заявили, че искат да вземат децата с преспиване в дома им. Ответникът, изслушан в съдебно заседание е заявил, че никога не е възпрепятствал ищците да виждат децата, но намира че следва да бъде само в негово присъствие и то за няколко часа.

Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на децата Е.и М.изискват да бъде определен режим на лични отношения между тях и ищците, които са им баба и дядо по майчина линия. Според настоящия съдебен състав определянето на режима на лични отношения на ищците с техните внук няма да възпрепятства нормалното им физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. Напротив при контактите с ищците децата ще имат възможност да получава приемане и подкрепа, да придобиват опит и знания в различни житейски ситуации, също така да изградят чувството за родова принадлежност и семейни традиции - всяко дете, за да се формира като пълноценна личност, следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по бащина, така и по майчина линия. Освен това по делото са налице данни, че битовите условия в дома на ищците са подходящи за отглеждане на дете, че ищците са пенсионери, но са със знания и опит, които ще допринесат за правилното развитие и възпитание на децата.

Относно режима на лични отношения с ищците съдът взема предвид: възрастта на децата, техните физически, психически и емоционални потребности; способността на ищците да се грижат за тях; обстоятелството, че постоянното местоживеене на децата е в населено място, различно от постоянното местоживеене на ищците - постоянното местоживеене ***, а това на ищците в село Т., Община В. П.; обстоятелството, че ищците имат възможност да пътуват до гр. Шумен, за да виждат и вземат децата и да ги връщат отново при бащата.

При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и преценява, че същият с оглед на установените обстоятелства по делото не е в интерес на децата.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че в интерес на децата е на бабата и дядото по майчина линия да бъде определен следният режим на лични контакти: всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. и всяка трета неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., като ищците следва да вземат и връщат децата от и до дома на бащата, както и на рождените дни на всяко дете от 10 ч. до 12 ч., но в присъствието на бащата.

Относно разноските.

Страните претендират разноски. С оглед изхода на спора съдът преценява, че разноски по делото, съобразно заявеното от всяка от страните искане, не следва да бъдат присъждани. Производството е на спорна съдебна администрация и за разлика от исковото, в него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на гарантирани от закона контакти между деца и техните близки. Съдебното решение не е предпоставено от заявения от молителя начин на осъществяване на контактите, изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетните деца, ползва тях и близките им, поради което всяка страна понася разноските, които е направила независимо от изхода на делото, предвид което разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях, тъй като е дадено разрешение в обща полза.

Мотивиран от горното и на основание чл. 128, ал. 1 СК, съдът

 

Р Е Ш И

 

Определя мерки на лични отношения на К.О.И., с ЕГН ********** и Ф.Х.Н., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, с тяхната внучка Е.С.Н., с ЕГН **********, родена на *** ***, както следва: всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. и всяка трета неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., като ищците следва да вземат и връщат детето от и до дома на бащата, както и на рождения ден на детето от 10 ч. до 12 ч., в присъствието и на място определено от бащата, на основание чл. 128, ал. 1 СК.

Определя мерки на лични отношения на К.О.И., с ЕГН ********** и Ф.Х.Н., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, с тяхната внучка М.С.Н., с ЕГН **********, родена на *** ***, както следва: всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. и всяка трета неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., като ищците следва да вземат и връщат детето от и до дома на бащата, както и на рождения ден на детето от 10 ч. до 12 ч., в присъствието и на място определено от бащата, на основание чл. 128, ал. 1 СК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

 

Районен съдия: