РЕШЕНИЕ
№ 3367
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330120461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на Н. Г. Л. , ЕГН **********, от **************** , депозирана
против „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Никола Габровски „ № 79 , и с предявени обективно и кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. в чл. 146 от Закона за защита
на потребителите , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите. В хода на производството е променено наименованието на
ответника – търговско дружество , което вече се назовава „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК
*********.
Твърди се, че между страните има сключено на дата 26.03.2020 година допълнително
споразумение към договор за потребителски кредит № **********. По силата на
същото , ответника получил допълнително назаем сума от 310 лева , която трябвало да
бъде върната до 19.04.2022г , заедно с договорна лихва в размер от 40.96 % , годишен
процент на разходите от 49.80 % и такса за експресно разглеждане в размер на 34.73
лева. Сумата е отпусната на същия ден, 26.03.2020г. чрез паричен превод посредством
„Изипей“ АД.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска.
Изложени са обаче доводи, че договорката за заплащане на експресното разглеждане
е неравноправна като дължимо без насрещна престация плащане. Тази договорка
1
заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит –
следвало плащането на тази такса да бъде включено като елемент на годишния
процента на разходите по кредита , което не било направено от кредитора. Затова се
иска от съда да прогласи договорката в допълнителното споразумение за заплащане на
такса за експресно разглеждане за нищожна, и присъждане на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му
се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята
престация, но отрича пороци на договора или отделните му клаузи.
Искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от
Закона за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът
съобрази следното:
Сключването на допълнителното споразумение към договор между страните под
номер № ************** не е спорно, представено и е копие от същия на л. 4 от
делото.Установява се при прочита му , че страните са договорили ищеца като
кредитополучател да заплати на кредитодателя си такса за експресно разглеждане в
размер на 34.73 лева, за да разгледа последния искането му за кредит в рамките на по –
кратък от обичайно предвидения срок.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска
защита на кредитополучателите. Не се намериха основания за недействителност на
целия договор според специалния закон , чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче - нищожна – договорката на ред 27 от допълнителното
споразумение на л. 4 от делото към договора , която предвижда заплащането на сума
пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като
е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя води
до значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така
или иначе ще оцени кредитното досие на кредитоискателя безвъзмездно. Няма данни
тази клауза да е индивидуално договорена, ответната страна не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит,
предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и
възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност
прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото
плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника. Затова всички подобни
плащания следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, дори в
2
хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) условие. Тъй
като нито таксата „ експресно разглеждане „ , нито неустойката са включени в ГПР,
което е и изрично отбелязано в самия договор, при евентуалното им включване ,
процента на общите разходи по кредита ще надхвърли 50 % на годишна база , което на
практика означава, че договорката за такса „ експресно разглеждане„ заобикаля
императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното
основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон.
Искът е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се
присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по иска на Н. Г. Л. , ЕГН **********, от ****************
,че в отношенията й с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 е нищожна
клаузата на ред 27 от допълнителното споразумение от дата 26.03.2020г. към договор
за потребителски кредит *********а заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер на 34.73 лева, на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Никола Габровски „ № 79 да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, от
**************** ,, сумата от 212.56 лева разноски по делото.
Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Никола Габровски„ № 79, да заплати на адвокат Е. Г. И., адрес на дейност
****************, личен номер на адвокат **********, сума от 300 лева хонорар по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3