Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Юлиана Шулева,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 3874 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20241676 от 02.11.2020
г., постановено по гр.д. № 38740 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 168-ми състав,
първоинстанционният съд е осъдил ответника „ЗАД Д.: Ж.И З.” АД да заплати на
ищеца М.В.М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 14200,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болка и страдания от травматично увреждане на З.то, настъпило от
01.01.2019 г. от застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 05.07.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, и сумата от 800,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разход за лечение и възстановяване, в резултат от настъпило на 01.01.2019 г.
застрахователно събитие ПТП, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
05.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 409 от КЗ
сумата в размер на 319,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 14200,00 лева за периода от 15.04.2019
г. до 04.07.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер
на 1958,50 лева, представляваща разноски по делото. С решението районният съд е
отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от 20000,00 лева и иска по чл. 409
от ГПК за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 455,56
лева, като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е бил осъден
да заплати на ответното дружество сумата в размер на 344,66 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението на районният съд е било
обжалвано от ответника в осъдителната част за горницата над 7000,00 лева до
присъдения размер от 14200,00 лева по иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ и за
горницата над 157,51 лева до присъдения размер от 319,50 лева по иска по чл.
409, ал. 1 от КЗ. В жалбата е посочено, че ответното дружество е заплатило на
ищеца следните суми: 7000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 800,00
лева - обезщетение за имуществени вреди, 1098,59 лева – законна лихва върху
главницата от 7800,00 лева за периода от 05.07.2019 г. до датата на плащане
20.11.2020 г., 157,51 лева – мораторна лихва върху главницата от 7000,00 лева
за периода от 15.04.2019 г. до 04.07.2019 г. В жалбата се твърди, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
и при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на
събрания по делото доказателствен материал и липсата на всестрА.и обективна
оценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Посочва се, че присъденото обезщетение противоречи на трайната съдебна
практика, същото е прекомерно завишено и несъответстващо на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания. СРС не бил отчел
наличието на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият управлявал автомобил
без поставен предпазен колан, с което се бил поставил сам в опасност. Това се
доказвало от свидетелските показания на водача на застрахования при ответника
автомобил Г.Б., който заявил, че непосредствено след настъпването на
произшествието лично бил възприел обстоятелството, че намиращия се в автомобила
ищец е бил без колан. Твърди се, че поставянето на предпазния колан би намалило
интензитета на контакт между главата на пострадалото лице с купето, съответно
евентуално причинените травми биха били по-леки. Възразява се, че съдът не бил
приел действителния механизъм на процесното ПТП. От гласните доказателства по
делото и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза се
установявало, че след настъпване на произшествието ищецът бил контактен и не
губил съзнание, като ищецът бил получил единствено лекостепенно мозъчно
сътресение. Това следвало и от обстоятелството, че ищецът не бил настанен под
наблюдение или лечение в неврологична или неврохирургична клиника, видно от
представените медицински документи. Неправилно било присъдено обезщетението
предвид недоказаността на твърденията на ищеца относно тежестта на
травматичното увреждане на левия му клепач. При направения на 28.04.2020 г.
преглед от д-р А.П.се установявали абсолютно еднакви данни и за двете очи – в
листа за преглед била отразена констатацията за наличието на само един
цикатрикс от вътрешната страна на лявото око. Твърди се, че съдът не бил отчел
и съпричиняването от неглижирането от ищеца на собственото му З. – от същия не
били представени доказателства за спазване на предписанията на лекарите, което
довело до удължаване на възстановителния процес. Съдът не бил съобразил
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза в частта относно
възстановителния процес – същият бил определен като лек и окончателно приключил
до 21.06.2019 г., т.е. един месец след осъществяването на втората,
реконструктивна операция. Вещото лице било посочило, че нямало видим белег по
левия клепач на ищеца. Нямало и доказателства за отрицателно въздействие върху
психиката на пострадалия – същият не бил представил доказателства за проведени
консултации с психолог или психиатър и/или прием на транквиланти, като от
представените писмени доказателства не било видно насочването му към такъв специалист
или изписване на медикаменти в тази насока. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции, а при
условията на евентуалност – за намаляване размера на обезщетението. Направено е
искане за присъждане на сторени по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който се поддържа, че
жалбата на ответника е неоснователна. Поддържа се, че изложените от ответника
възражения са голословни, неоснователни и необосновани, както и в противоречие
с константната съдебна практика по разглежданите въпроси. Твърди се, че
последиците от ПТП са били установени по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетеля М., а в хода на съдебното дирене било доказано, че
лечението на ищеца било протекло правилно. Направено е искане за потвърждаване
на решението в обжалваната от въззивника-ответник част.
Постъпила е насрещна въззивна жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, с която се обжалва решението на районната инстанция в отхвърлителните
части. Твърди се, че решението в тази част е неправилно и необосновано, като
районният съд е следвало да уважи исковите претенции в пълен размер.
Присъденото обезщетение било определено в несправедлив размер и било
необосновано занижено. Посочва се, че според вещото лице от оформилите се като
последица от нараняването белези на горен ляв клепач е налице (до доказване на
успешна интервенция) увреждане на функция на окото, т.е. реализирани били
критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на З.то,
неопасно за живота, и полученото травматично увреждане се квалифицирало като
средна телесна повреда. След първата операция бил останал белег както на
кожната повърхност, така и на конюнкивалната повърхност на горен ляв клепач,
което било довело до постоянно дразнение на проминиращия конюнктивален
цикатрикс, болка и смущение в зрението на лявото око. Към момента на изготвяне
на заключението се наблюдавали смущения – дразнение, болка, усилено сълзене,
водещи до замъгляване на зрението. До 21.05.2019 г. според вещите лица, т.е. за
периода от няколко месеца, заради травматичното увреждане е било налице
нарушение на анатомията и функциите на горния клепач на лявото око, причинило
дразнение на роговицата, водещо до болка, сълзене и силен дискомфорт,
намаляване на зрителната острота. Към момента на приключване на съдебното
дирене било налице дразнение на окото вследствие на останалия във вътрешната
част на горния клепач кос цикатрикс, като на ищеца му предстояла трета
операция, а белегът на кожата на горния клепач не можел да бъде премахнат и бил
до живот. Била налице сухота на лявото око, като пожизнено било необходимо
поставянето на овлажняващи капки. По отношение на мозъчното сътресение се
посочва, че според вещите лица предвид наличието на данни за изхемични промени
в мозъка на ищеца отпреди инцидента и корова атрофия срокът за възстановяване в
случая бил по-дълъг от обичайното. От разпита на свидетеля се установявало, че
възстановяването на ищеца траело по-дълго, като на същия била поставена
медицинска леща и трябвало непрекъснато да полага грижи за окото, като се
поддържа, че показанията на свидетеля следва да бъдат изцяло кредитирани.
Възразява се, че определеното от районния съд обезщетение не отговаряло на
трайната тенденция към нарастване на лимитите на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Подчертава се, че травмите на ищеца били две
леки и една средна телесна повреда по смисъла на НК, засягало се зрителен
орган, осъществени били две оперативни интервенции и предстояло трета,
необходима била за ищеца чужда помощ, носенето на контактна леща за период от
няколко месеца и полагането на грижи за окото, налице били зрителни смущения
като дразнене и сълзене, били причинени белези (цикатрикси) във вътрешната част
и по кожната повърхност на горния клепач на лявото око на ищеца, като липсвало
данни за пълно възстановяване предвид условната успешност на предстоящата трета
хирургична интервенция. Направено е искане за отмяна на решението в
отхвърлителната част и присъждане на претендирания размер на обезщетение.
Направено е искане за присъждане на разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на ответното дружество.
Решението на районния съд не е било
обжалвано в частта, с която на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ответникът е бил
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 7000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 800,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху общата сума от 7800,00 лева от
предявяване на иска – 05.07.2019 г. до 20.11.2020 г., и на основание чл. 409 от КЗ сумата в размер на 157,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 7000,00 лева за периода от 15.04.2019
г. до 04.07.2019 г.
В открито съдебно заседание
въззивникът-ответник не е изпратил процесуален представител. Въззивникът-ищец
не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап ход
по същество накратко са били преповторени доводите в насрещната въззивна жалба
и отговора на въззивната жалба. Отново е била заявена претенцията за присъждане
на разноски и е било направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна при условията на евентуалност – ако се
претендира присъждането на такова.
Софийски градски съд, след като взе предвид
становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
На 01.01.2019 г. около 00.50 часа лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № ******
се е движел по бул. „Проф. Цветан Лазаров” в гр. София, с посока от бул. „Кръстю
Пастухов” към бул. „Христофор Колумб” и срещу бензиностанция „ОМВ”, при наличие
на пътен знак Б2 от ЗДвП, водачът не е пропуснал и е реализирал ПТП с идващия отдясно
по бул. „Христофор Колумб” срещу пътен знак Б3 лек автомобил „Фолксваген Кади”,
с рег. № ******, управляван от ищеца. Пътният участък е бил сух и леко осветен.
Горепосочената фактическа обстановка се
установява от приобщените по делото писмени доказателства – Наказателно
постановление № 19-4332-000150, Акт за установяване на административно
нарушение от 01.01.2019 с бл. № 941359, докладна записка от 01.01.2019 г. и
Скица на ПТП, и гласните доказателства – частично кредитираните показания на
свидетеля Г.Т.Б.. Според заключението от автотехническата експертиза, която
въззивният съд кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната
област и след запознаване с материалите по делото, причината за настъпване на
инцидентът е било поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра”, който
при наличието на знак „Стоп” не е пропуснал движещия се с предимство лек
автомобил „Фолксваген Кади”, управляван от ищеца. Според експертните изводи
преди настъпване на произшествието лек автомобил „Опел Астра” се е движел със
скорост от около 20 км/ч, а скоростта на лекия автомобил, управляван от ищеца,
е била не по-ниска от 45-50 км/ч, но не може да бъде определена със сигурност,
поради липса на данни по делото.
От разпита на свидетеля Г.Т.Б. се
установява, че същият е бил водачът на лек автомобил „Опел Астра” по време на
процесния инцидент. Съдът се довери на показанията на свидетеля в частта
относно обстоятелството, че водачът на другия автомобил е бил именно ищецът,
същият е изпълнявал таксиметрова услуга по това време, като в автомобила му е
имало и пътник, осветеността и състоянието на пътната обстановка и че след
инцидента ищецът е бил в неадекватно състояние с видими наранявания. Разказът
на свидетеля в посочените части се явява логичен, последователен и подробен.
Съдът не се довери на показанията на свидетеля касателно механизма на ПТП.
Спомените на свидетеля относно спазването предписаното от закона поведение при
знак „Стоп” и високата скорост на другия водач, обусловила процесното ПТП, се
явяват противоречащи с изчисленията, заложени в кредитираното заключение на автотехническа
експертиза. Отделно от това, не може да се изключи и съмнението, че разказаното
от свидетеля в тази част би могло да бъде повлияно от желанието му да избегне
санкциониране за допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата.
Според медицинските документи от
първоначалните прегледи, приложени към исковата молба, вследствие на ПТП ищецът
е получил лицева травма с разкъсно-контузна рана на клепачите на лявото око,
сътресение на главния мозък и контузия на гръден кош в лявата гръдна половина.
От медицинската документация,
приложената към исковата молба, се установява, че след инцидента до приключване
на устните състезания пред районния съд спрямо ищеца са били предприети две
хирургични интервенции – на 01.01.2019 г. и 21.05.2019 г. Първата е била
оперативна намеса по повод разкъсно-контузна рана на горен ляв клепач, при
която е наложен шев на кожната и конюнктивалната част на клепача с послойно
адаптиране на раната. Втората хирургична интервенция е била за реконструкция на
горния ляв клепач с ексцизия на кожен и тарзален цикатрикс, тъй като след
първата операция е останал белег – цикатрикс 2 см на кожната повърхност и на
конюнкивалната повърхност на горен ляв клепач, довел до постоянно дразнение,
болка и смущение в зрението на лявото око.
Въззивният съд кредитира заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, като обстойно и компетентно
изготвено. Вещите лица, освен че са работели по приобщените по делото
медицински документи, са извършили и личен преглед на ищеца, за придобиване на
лични и непосредствени впечатления относно актуалното му здравословно
състояние. Според тях увреждането на горния ляв клепач е довело до дразнение на
очната повърхност – роговицата, и поради високата чувствителност дразненето на
очните структури е довело до глождене, чувство за чуждо тяло, усилено сълзене и
замъгляване на зрението на лявото око и налагащо се поставяне на терапевтична
леща и хирургическа интервенция. От мекотъканните травми ищецът е изпитал
болки, които в началото са били интензивни и са налагали медикаментозно
обезболяване. Без оперативна намеса от оформилия се белег на конюнктивата на
горен ляв клепач постоянно би било налице дразнене, налагащо поставянето на
овлажняващи капки и носене на протектираща контактна леща. Вещите лица
отбелязват, че възстановителният период от реконстуктивните операции е около 30
дни, поради което ищецът не е могъл да използва пълноценно лявото си око след
втората операция до 21.06.2019 г. Вещите лица са категорични, че предвид
данните по делото ищецът е претърпял лекостепенно мозъчно сътресение,
възстановяването от което обикновено отнема около две-три седмици при спазване
на адекватен режим, но сроковете може да са по-дълги предвид налични предходни
травми на ищеца. Зрителни смущения, наблюдавани от експертите и към момента на
прегледа, са дразнене, болка, усилено сълзене, водещи до замъгляване на
зрението. Към момента на прегледа се наблюдават вертикален цикатрикс на кожата
в средата на горен ляв клепач с размери 2 см, както и кос цикатрикс във
външната 1/3-та на тарзалната конюнктива на същия с размер 1 см. Вещите лица
посочват, че пълното заличаване на белега не е възможно. Оплакванията за сухота
в лявото око не водят до практически затруднения или функционални затруднения
на зрението. Експертите посочват, че проведеното лечение е било правилно и
съгласно добрата медицинска практика. Според изводите на вещите лица установените
травматични увреждания на ищеца могат да настъпят и при поставен предпазен
колан.
Въззивният съд изцяло се довери на
показанията на свидетелката Л.К.М., която като лице от близкото обкръжение на
ищеца е имала възможност лично да възприеме неудобствата и притесненията на
същия вследствие на претърпените травми. Същата разказва за период от 7 месеца
възстановителен период, че след първата операция ищецът е трябвало да носи
медицинска леща, да промива окото и поетапно да бъдат сваляни конците.
Свидетелката е възприела обстоятелството, че през този период ищецът не е
трябвало да гледа телевизия, избягвал е пряка светлина и електронни устройства.
Свидетелката посочва, че е асистирала на ищеца, че същият се е интересувал как
изглежда поради изпитвано неудобство и че първите месеци след инцидента не е
работил. Съдът счита, че свидетелката е депозирала логични, подробни и
безпристрастни показания, поради което същите следва да бъдат ценени в цялост.
По делото е представена Фактура №
*********/21.05.2019 г., от която е видно, че ищецът е заплатил 800,00 лева за
хирургична интервенция на горен и долен клепач след разкъсно-контузна рана.
Като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства са били отделени тези, че е налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
процесното ПТП, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил
„Опел Астра” с рег. № ******, и това, че ответникът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 800,00 лева по образуваната при него щета №
0801-000231/2019-02.
Видно от уведомление с рег. № 189/15.01.2019
г. ищецът е предявил извънсъдебно претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, като с посоченото уведомление ответникът го е информирал за
необходимите документи в тази насока. С две последващи уведомления - от
26.03.2019 г. и 15.04.2019 г., ищецът е бил информиран, че определеното за
изплащане обезщетение е в размер на 800,00 лева.
Въззивният съд е приобщил към
доказателствената маса платежно нареждане от 20.11.2020 г. за сумата от 9056,10
лева, от което се установява и между страните не се спори, че след приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд ответното дружество е
заплатило на ищеца следните суми: 7000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, 800,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, 1098,59 лева – законна
лихва върху главницата от 7800,00 лева за периода от 05.07.2019 г. до датата на
плащане 20.11.2020 г., 157,51 лева – мораторна лихва върху главницата от
7000,00 лева за периода от 15.04.2019 г. до 04.07.2019 г.
При така приетите фактически положения
въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна.
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
Районният съд е бил сезира с иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ за търсене на
застрахователно обезщетение от претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно
с обезщетението за забава върху тях, като предмет на въззивна проверка е
решението само в осъдителната (частично) и отхвърлителната част по отношение
неимуществените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за наличие на третата
хипотеза, поради което исковата претенция е допустима. За уважаване на
предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно
доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника; настъпване
на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на застрахованото МПС; вида и размера на
причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно
наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя. Въззивният съд счита за правилни фактическите и правилните
изводи на съда, оспорени от страните, за уважаване на исковата претенция в
определения от контролирания съд размер.
Въззивният съд е приел фактически постановки,
сходни с тези на контролирания съд, поради което счита, че районната инстанция
е извършила обективен и правилен анализ на събраната доказателствена маса,
отчитайки разпределената доказателствена тежест между страните. Неоснователно и
бланкетно е оплакването във въззивната жалба на въззивника-ответник, че съдът е
извършил превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал при
липса на всестрА.и обективна оценка на всички събрани доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност.
Правилни са изводите на районния съд по
отношение на механизъма на процесното ПТП, като същите почиват на
доказателствената маса – писмените доказателства и експертните изводи от
назначената по делото автотехническа експертиза. Единствено показанията на
свидетеля Г.Т.Б. се явяват изолирани от възприетото и останалата
доказателствена маса, но въззивният съд вече по-нагоре подробно коментира защо
не се доверява на достоверността на същите именно в тази част.
Въззивният съд счита за неоснователно
възражението в жалбата на въззивника – ответник касателно съпричиняване от
страна на ищеца. Според изводите на вещите лица в заключението на
съдебно-медицинската експертиза установените травматични увреждания на ищеца
могат да настъпят и при поставен предпазен колан. Отделно от това, експертът,
изготвил автотехническата експертиза, посочва, че коланът е ефективен при челен
удар, но не и при удар отляво, който се извежда като настъпил от механизма на процсното
ПТП. Показанията на свидетеля Г.Т.Б. не са годни да разколебаят посочените
изводи, възприети и от двете инстанции, още повече поради изложените по-горе
доводи защо въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля в определени
части.
Въззивният съд не се съгласява с
доводите на въззивника-ответник касателно неглижирането от ищеца на собственото
му З. и възстановителния му период. Следва да се отбележи, че релевантен за
отчитане на травматичните увреждания е моментът на настъпване на вредите. В
периода от 01.01.2019 г. до извършване на преглед от вещите лица ищецът е бил
претърпял две хирургически интервенции, третиране с обезболяващи и капки,
носенето на предпазни лещи, като вещите лица са категорични, че предприетото
лечение е било правилно и отговарящо на медицинските стандарти. Ответникът е
този, който с оглед възражението си следва да докаже поведение на ищеца в насока
компрометиране на З.то и възстановителния му процес. По делото има събрани
доказателства, които сочат, че ищецът е предприел правилно лечение, като към
момента на прегледа му се установяват вертикален цикатрикс на кожата в средата
на горен ляв клепач с размери 2 см, както и кос цикатрикс във външната 1/3-та
на тарзалната конюнктива на същия с размер 1 см. Вещите лица посочват
категорично, че пълното заличаване на белега не е възможно, а оплакванията за
сухота в лявото око продължават, но не водят до практически затруднения или
функционални затруднения на зрението на лявото око.
Противно на твърденията в жалбата на
въззивника-ответник, по делото са събрани доказателства за негативните
преживявания на ищеца. Показанията на свидетелката Л.К.М., която като лице от
близкото обкръжение на ищеца е имала възможност лично да възприеме неудобствата
и притесненията на същия вследствие на претърпените травми и през целия
възстановителен процес, ясно сочат за преживяното душевно неразположение и
негативни емоции у ищеца.
В жалбата на въззивника-ответник се
твърди недоказаност на твърдяната от ищеца тежест на травматичното увреждане на
левия му клепач, като се подчертава, че при направения на 28.04.2020 г. преглед
от д-р А.П.се установявали абсолютно еднакви данни и за двете очи и че от
гласните доказателства по делото и заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установявало, че след настъпване на
произшествието ищецът бил контактен и не губил съзнание, като ищецът бил
получил единствено лекостепенно мозъчно сътресение. Настоящият съдебен състав
счита горепосочените доводи за несъстоятелни. Преценка за причинените
травматични увреждания следва да се осъществява към момента на настъпването им,
като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и обстоятелствата,
настъпили към момента на приключване на устните състезания – в този случай
впоследствие развилият се възстановителен процес. Видно от доказателствата по
делото ищецът е претърпял комбинации от увреждания: лицева травма с
разкъсно-контузна рана на клепачите на лявото око, лекостепенно сътресение на
главния мозък и контузия на гръден кош в лявата гръдна половина. Вещите лица са
уточнили, че и след хирургичните интервенции и лечението, за пострадалото ляво
око продължава да се наблюдават белег на клепача, който ще остане завинаги, и
сухота, която обуславя поставянето на капки, които обстоятелства не следва да
бъдат пренебрегнати.
Както в жалбата на въззивника-ответника,
така и в жалбата на въззивника-ищец, се възразява срещу размера на присъденото
обезщетение. Въззивният съдебен състав счита, че предвид доказаните
обстоятелства по делото районният съд е определил правилно обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди. Изхождайки от доказателствата по делото и
постановките на ППВС № 4/1968 г. относно критериите за определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични
увреждания, а именно: възрастта на пострадалия към датата на произшествието,
комплексният характер на вредите, обстоятелството, че е останал незаличим за
цял Ж.белег, който е на централна част от лицето, интензивността на болките, продължителният
възстановителен период за причиненото травматично увреждане, наложилите се
хирургични интервенции и лечение с капки и лещи, нелеките последици от инцидента в емоционален
и психологически план, изразили се в стрес непосредствено след инцидента и
пристъпи на тревожност след това, прекъсването на трудовата активност на лицето
за определен период, съдът намери, че справедливият общ размер на дължимо
обезщетение е определен правилно от СРС в размер на 15000,00 лева (или 14200,00
лева след приспадане на платената извънсъдебно от ответника сума в размер на
800,00 лева). Бланкетно и несъстоятелно е оплакването, че определеното
обезщетение противоречало на трайната съдебна практика и тенденцията за
нарастване на лимитите на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. Преценката на съда не
е никога абстрактна или строго обвързана от практиката по сходни случаи, а е
свързана с оценка на конкретно доказаните обстоятелства по делото, тъй като
всяка хипотеза крие своите особености и определянето на обезщетението по
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква анализиране на
конкретиката по казуса.
Контролиращият съд счита, че районният
съд правилно е отчел наличието на няколко телесни повреди, причинени от
застрахователното събитие, и медико-биологичните признаци, на които отговарят,
тежестта им, възстановителния период за всяка от тях, както и актуалното
здравословно състояние на ищеца към момента и прогнозите за бъдещото му
състояние. Несъстоятелни са твърденията на въззивника – ищец касателно незачитането
на обстоятелството за трета, предстояща операция, доколкото по делото няма
доказателства за провеждането на такава към момента на приключване на устните
състезания, като същата остава само хипотетична възможност.
Предвид гореизложеното
въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в
обжалваните части като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора на разноските
следва да останат за всяка страна така, както са били направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20241676 от
02.11.2020 г., постановено по гр.д. № 38740 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 168-ми състав, В ЧАСТТА, с
която „ЗАД Д.: Ж.И З.” АД, ЕИК ******, е бил осъден да заплати на М.В.М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ присъдената сума над 7000,00 лева до 14200,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болка и страдания от травматично увреждане на З.то, настъпило от
01.01.2019 г. от застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 05.07.2019 г. до
окончателно плащане на сумата, и на основание чл. 409 от КЗ присъдената сума
над 157,51 лева до 319,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, И В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени
искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 14200,00 лева до пълния претендиран размер от 20000,00 лева и искът
по чл. 409 от КЗ за разликата над уважения размер от 319,50 лева до пълния
претендиран размер от 455,56 лева.
Решението в останалата част не е било
обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.