Решение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 115

                                 

гр. Русе, 12.03.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ         в закрито заседание на 12 март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                            НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  ЧОКОЕВА  в. гр. дело № 1 по описа за  2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.247 от ГПК от ГПК.

Постъпила е молба от  жалбоподателя И.В.С., чрез пълномощника му с искане за поправка на допусната в решението по делото очевидна фактическа грешка.

Ответникът по молбата не взема становище.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Молбата изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима.

По същество искането за поправка на допуснатата в решението ОФГ се явява основателно.

Явна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писменият текст на решението.

В конкретният случай е налице такова несъответствие. В мотивите на решението ясно е посочена волята на съда за основателността на жалбата на И.В.С. – ищец по делото против ответника, който видно от исковата молба е Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР София, поради което е налице погрешно изписване на страната в диспозитива на решението.

Предвид горното е налице сочената от молителя ОФГ, която следва да се отстрани, като се допусне претендираната поправка, но само в диспозитивната част на решението. Искането за поправка на номера на първоинстанционното решение е неоснователно, защото мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, а констатацията на съда относно спорното право се съдържа в решението – т. е. в неговия диспозитив, поради което само последният е източникът на СПН и очертава нейния предмет. Именно в диспозитива се изразява волята на съда, поради което същият представлява решението на съда. Мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ – писмения акт на решението – арг. чл.235 ал.4 от ГПК. Отделянето на мотивите от решението е предприето от закона, тъй като правилата, уреждащи поправката на явна фактическа грешка, тълкуването, обжалването и пр. важат само за решението, а не и за мотивите към него (вж. с.336, ГПП - VI изд., проф. д-р Живко Сталев).

Или от аспекта на гореизложеното поправка на ОФГ се извършва само, когато такава е допусната в диспозитива на съдебния акт и само това искане е основателно.

Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 58/06.02.2020 г. по в. гр. д. № 1/2020 г. по описа на РОС, както следва: навсякъде в диспозитива вместо „ОД на МВР Русе”, да се чете „Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР София ”.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.В.С. за поправка на мотивите на горното решение, като вместо „гр. д. № 35981/2019 г.“ да се чете „гр. д. № 3598/2019 г.“

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: