Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът Агенция за следприватизационен контрол – гр.София сочи в исковата молба, че на 25.06.1998 г. между Агенция за приватизация, в качеството й на орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП (отм.) и ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали, бил подписан договор за приватизационна продажба на Магазин “Мараш”, бул. “България” № 56, гр.Кърджали, обособена част от имуществото на “НЕК” ЕАД – гр.София. Съгласно чл.6.1 от договора, общата покупна цена на обекта била в размер на левовата равностойност на 12 944 щатски долара по фиксинга на БНБ към деня на подписване на договора. На основание чл.10.2 от договора купувачът поел задължение да не продава обекта в продължение на пет години от момента на окончателното изплащане на цената. Съгласно чл.12.2 от договора при неизпълнение на задължението си по чл.10.2, купувачът дължал неустойка в двоен размер на покупната цена, която била окончателно изплатена на 29.05.2003 г. Въз основа на предоставена информация от Служба по вписванията - гр.Кърджали, било установено, че ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” продал търговското си предприятие, в което бил включен и обекта на приватизационния договор. Неизпълнението на това задължение било констатирано от АСК, като на ответника била начислена неустойка в размер на 46 585.46 лв., като същият бил поканен да я заплати, което не било направено в дадения му 14-дневен срок. Моли съда да осъди ответника да заплати на АСК: неустойка за неизпълнение на задължението по чл.10.2 от договора в размер на 46 585.46 лв., представляваща удвоения размер на покупната цена по приватизационния договор, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 556.48 лв. за времето от 08.11.2007 г. до датата на до датата на предявяване на исковата молба. Претендира законна лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В представено писмено становище се поддържат предявените искове и се излагат съображения по същество. В съдебно заседание е допуснато увеличение на цената на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД от 556.48 лв. на 613.09 лв. Ответникът ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” - гр. Кърджали, представляван от своя процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да отхвърли същите. Прави възражение за нищожност на чл.12.2 от приватизационния договор. Претендира разноски. В представено писмено становище се сочи, че неустойката по договора била определена в противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.2 от ЗЗД, като тази клауза, установявала неморално висок размер на неустойката и била нищожна. Сделката била търговска и като такава по силата на чл.309 от ТЗ намаляването на неустойката било недопустимо, но основанието за нищожността било извън разпоредбите на ТЗ. Безспорно било, че на 29.05.2003 г. ответникът заплатил изцяло задължението си по договора, като същият нямал поети никакви други задължения. Ищецът не бил претърпял вреди от разпоредителната сделка. АСК получила изцяло продажната цена и с това възможността да търпи вреди била изчерпана. Неустойката била нищожна, тъй като не обезпечавала никакви вреди, а ищецът можел да се обогати двойно за сметка на ответника. Твърди се също, че ответникът прехвърлил имота сам на себе си, т.е. на дружество, на което бил собственик на капитала. Не се касаело за сделка, с която се искало увреждане. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С договор за приватизационна продажба на Магазин “Мараш”, бул.”България” № 56, гр.Кърджали, обособена част от “НЕК” ЕАД – гр.София, Предприятие “Язовири и каскади” – гр.Кърджали, сключен на 25.06.1998 г. между Агенцията за приватизация, в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП (отм.) и ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали, била прехвърлена собствеността върху недвижим имот – Магазин “Мараш” състоящ се от търговска зала, склад, хладилна камера, коридор и тоалетна, представляващ партерен етаж от масивна монолитна четириетажна сграда, със застроена площ 87 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници: север – ул.”Калоян” и аптека; изток – бул.”България”; запад – аптека; юг – стълбище и междублоково пространство. Съгласно чл.10.2 от договора Купувачът се задължил да не се разпорежда явно или скрито с обособената част в продължение на пет години от изплащането й. При неизпълнение на това задължение в чл.12.2 от договора била уговорена неустойка в двоен размер от цената на обекта. Във връзка с документална проверка, извършвана от АСК, бил съставен констативен протокол № 149 с дата 20.06.2007 г., в който било констатирано неизпълнение на задължението по чл.10.2 от приватизационния договор, като на купувача била определена неустойка по чл.12.2 от договора в размер на 46 585.46 лв. Въз основа на този констативен протокол, Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, със свое протоколно решение № 1216/28.09.2007 г. начислил на ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали неустойка за неизпълнение на задължението му за неразпореждане с обекта в размер на 46 585.46 лв. За изплащане на начислените неустойки, ответникът бил поканен с писмо изх. № 26-00-1462/01.10.2007 г. От представените като доказателства по делото заверени копия от договор за продажба на предприятие на едноличен търговец с дата 02.05.2006 г., удостоверение изх. № 456/27.02.2007 г. на Служба по вписванията – гр.Кърджали и ¾достоверение с дата 13.02.2007 г., издадено от ОС - Кърджали се установява, че ответникът е продал предприятието си на едноличен търговец, в което е включен и процесният магазин, като това прехвърляне е вписано в търговския регистър при Кърджалийския окръжен съд. От писменото заключение на вещото лице Гергана Делчева Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че размерът на дължимата неустойка за неизпълнение на задължението по чл.10.2 от договора за приватизационна продажба е в размер на 46 585.46 лв., а мораторната лихва върху неустойката за времето от 08.11.2008 г. до 10.12.2007 г. – датата на подаване на исковата молба е в размер на 613.09 лв. Фиксингът на щатския долар към датата на сключване на приватизационния договор – 25.06.1998 г. е 1 799.50 лв. По делото са представени като доказателства заверени копия от договор за учредяване право на строеж върху общинска земя с дата 03.07.2000 г., постановление за предварително обезпечаване на основание чл.109, ал.9 от ДПК и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 157/23.12.2005 г., том ІІ, рег. № 5356, дело № 357/2005 г. по описа на Нотариус Мария Даскалова, с район на действие РС – Кърджали, които са неотносими съм съществото на спора, поради което съдът не ги обсъжда. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани. На първо място по отношение допустимостта на исковете следва да бъде посочено, че несъмнено Агенцията за следприватизационен контрол поема всички права във връзка със осъществяването на сключени приватизационни договори. Този орган е компетентен съгласно чл.19, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗПСПК да предявява искове за неустойка по сключени приватизационни договори. На следващо място от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.10.2 от приватизационния договор да не се разпорежда с процесния магазин в продължение на пет години от изплащането му. Не се спори по делото, че окончателното изплащане на цената процесния недвижим имот е станало на 29.05.2003 г., от който момент е започнал да тече предвидения в чл.10.2 от приватизационния договор петгодишен срок, изтичащ на 29.05.2008 г. Същевременно с договор за продажба на предприятие на едноличен търговец с дата 02.05.2006 г. ответникът е продал предприятието си на едноличен търговец, в което е включен и процесният магазин, като това прехвърляне е вписано в търговския регистър при Кърджалийския окръжен съд, видно от представеното удостоверение с дата 13.02.2007 г., издадено от ОС - Кърджали. С вписването на това обстоятелство в търговския регистър фактическият състав на прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец е завършен и към този момент е настъпил прехвърлителния ефект. Т.е. налице е разпоредителна сделка с процесния магазин, което обуславя отговорността на ответника за заплащане на договорената в чл.12.2 от приватизационния договор неустойка в размер на 46 585.46 лв., съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева. Що се отнася до възражението за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, то същото е неоснователно. Уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави и не представлява двойно обогатяване на ищеца, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на ответника. Най-напред следва де се има предвид, че с приватизационния договор ответникът е получил редица привилегии. Така, той е придобил правото да закупи процесния магазин без търг или конкурс и на цена доста по-ниска от пазарната. Нещо повече, ответникът е придобил и правото да заплати цената на процесния магазин на разсрочено плащане за срок от пет години, което на практика представлява стоково кредитиране. За всички тези привилегии, купувачът по приватизационния договор е поел задължението да не с разпорежда обекта на договора в продължение на пет години от окончателното му изплащане. В съответствие с чл.9 от ЗЗД, страните са уговорили и неустойка за неизпълнение на това задължение, равняваща се на двойния размер на уговорената цена. Така определената неустойка обезпечава вредите от договора, изразяващи в разликата между договорената и пазарната стойност на имота, разсроченото плащане и не на последно място охранява обществения интерес. С приватизационния договор се цели не само продажбата на процесния недвижим имот, но и запазването му като такъв в патримониума на ответника за определен период от време. Така се гарантира, че обектът на приватизационния договор ще бъде получен от определена категория лица, на които законът предоставя привилегии – чл.35, ал.1 от ЗППДОП (отм.). Именно това е интересът на държавата и обществения интерес, обезпечаван от договорената неустойка, която както бе посочено вече, не противоречи на добрите нрави. Впрочем, в представената писмена защита се релевира нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, което е недопустимо. Прекомерността на неустойката съгласно чл.92, ал.2, предл. първо от ЗЗД и нищожността на клаузата от приватизационния договор съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД не могат да бъдат смесвани, а още по-малко противоречието на добрите нрави да бъде обосновавано с прекомерността на неустойката. Ако все пак, ответникът твърди, че неустойката е прекомерно голяма, то в негова тежест е да докаже това, което не бе сторено. Неоснователен е и доводът, изложен в представеното писмено становище, че ответникът прехвърлил сам на себе си обекта на приватизационната сделка. Видно от приетия договор за продажба на предприятие, същото е прехвърлено на “Мараш” ООД – гр. Кърджали, което е различен правен субект, независимо от обстоятелството, че ответникът е един от съдружниците в това дружество. Основателен е и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. След като купувачът по приватизационния договор е нарушил задължението си по чл.10.2 от договора, същият е изпаднал в забава и дължи неустойка, която е определена отнапред от страните. Задължението за неустойка е определено по основание и размер, същото е изискуемо и ответникът дължи на ищеца обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 613.09 лв., съгласно заключението на вещото лице. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр.Кърджали да бъде осъден да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр. София неустойка за неизпълнение на задължението по чл.10.2 от договор за приватизационна продажба на Магазин “Мараш”, бул.”България” № 56, гр.Кърджали, обособена част от “НЕК” ЕАД – гр.София, Предприятие “Язовири и каскади” – гр.Кърджали в размер на 46 585.46 лв., ведно със законната лихва върху неустойката, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неизпълнение на неустойката за периода от 08.11.2007 г. до 10.12.2007 г. в размер на 613.09 лв. При този изход на делото ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр.Кърджали следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд д.т. в размер на 1887.94 лв., а по сметка на Агенцията за следприватизационен контрол направените по делото разноски в размер на 60 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1283.97 лв. Ето защо и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.32, вх.”А”, ап.5, вписан в търговския регистър по ф.д. № 931/1992 г. по описа на ОС – Кърджали, със собственик Рашо Янчев Георгиев, с ЕГН ********** да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр. София неустойка за неизпълнение на задължението по чл.10.2 от договор за приватизационна продажба на Магазин “Мараш”, бул.”България” № 56, гр.Кърджали, обособена част от “НЕК” ЕАД – гр.София, Предприятие “Язовири и каскади” – гр.Кърджали в размер на 46 585.46 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.32, вх.”А”, ап.5, вписан в търговския регистър по ф.д. № 931/1992 г. по описа на ОС – Кърджали, със собственик Рашо Янчев Георгиев, с ЕГН ********** да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр. София сумата 613.09 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение - неустойка по договор за приватизационна продажба на Магазин “Мараш”, бул.”България” № 56, гр.Кърджали, обособена част от “НЕК” ЕАД – гр.София, Предприятие “Язовири и каскади” – гр.Кърджали, за периода от 08.11.2007 г. до 10.12.2007 г. ОСЪЖДА “ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.32, вх.”А”, ап.5, вписан в търговския регистър по ф.д. № 931/1992 г. по описа на ОС – Кърджали, със собственик Рашо Янчев Георгиев, с ЕГН ********** да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр. София направените по делото разноски в размер на 60 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1283.97 лв. ОСЪЖДА ЕТ “Мараш – Рашо Янчев” – гр. Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.32, вх.”А”, ап.5, вписан в търговския регистър по ф.д. № 931/1992 г. по описа на ОС – Кърджали, със собственик Рашо Янчев Георгиев, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд д.т. в размер на 1887.94 лв. Решението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: |