№ 253
гр. Шумен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630100961 по описа за 2021 година
Предявен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от *** с адрес – ***, действащи чрез управителя на *** –
„***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу Х. С. Б., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – ***, без посочено правно основание и
обща цена от 156,78 лева главница.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 156,78
лева, представляваща дължими такси към ***, с размер определен на общи
събрания, за период от 16 месеца – м.05.2018г. – м.08.2019г.. За посоченото
вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
ЧГД № 14156/2019г., по описа на ВРС, срещу която ответникът възразил.
Претендира да се признае за установено съществуването на описаното
вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди погасяване
вземането с плащане и изтичане на предвидената давност. Иска отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
1
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата управлявана от представителя на ищеца. Не
се спори, а се установява от приложените и също неоспорени писмени
доказателства, че на редовно проведени общи събрания на *** са взети
решения за избор на управител – *** ЕООД и определен размера на таксите
дължими от отделните собственици, твърдени в исковата молба. Сборът им за
периода м.05.2018г. – м.08.2019г. възлиза на сумата от 156,78 лева.
Заявлението по ЧГД № 14156/2019г., по описа на ШРС, е постъпило на
03.09.2019г.. Към възражение по същото е приложено платежно нареждане от
21.11.2019г., за сумата от 309 лева, с наредител ответника, а за основание на
операцията е посочено „такса фонд….поддръжка и обновление“. С
посоченото заявление е претендирана сума от 465,78 лева, за процесните
вземания, но за периода м. 04.2015г. – м.08.2019г.. В делото, не се съдържат
данни за други извършени плащания от ответника, нито уведомление по чл.
51, ал. 3 от ЗУЕС.
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове –
ответникът е собственик на обект в етажна собственост; на редовно
проведени събрания са взети решения задължаващи собствениците да
заплащат такси към *** и техния размер; настъпил падеж на тези ответни
задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в
предявените размери, и поради неоснователност на ответните възражения.
Първото, за липса на представителна власт, основано на неприлагане по
делото на договор, между дружеството управител и ЕС, е несъстоятелно
предвид разпоредбите на ЗУЕС. Представителството на управителя произтича
от закона, като договор, не е необходим – чл. 38, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС.
2
Второто за погасяване вземанията с изтичане на предвидената давност, също
е неоснователно, заради периода на задълженията, и постъпване заявлението
по чл. 410 от ГПК, в ШРС – 03.09.2019г., до когато е изтекъл срок, по-кратък
от посочения в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В споменатия платежен документ,
ответникът, не е посочил, кое от задълженията си погасява и в съответствие с
чл. 76, ал. 1 от ЗЗД се погасяват най-старите му такива/от посочените в
заявлението – 04.2015г. – 04.2018г./. Посочването в подадено възражение, в
производство по чл. 410 от ГПК, че се плащат задължения който длъжника
смята непогасени по давност, не е заявление по чл. 76 от ЗЗД, с което той, да
промени реда на прихващане на задълженията, защото не е насочено към
кредитора. Възможността на последния да го узнае е без значение. Още
повече, в случая тази възможност е налична винаги след плащането, който
момент е от значение за прихващането на задълженията. Само за пълнота, не
е доказано ищцовото твърдение за прекъсване на давността. Плащане
извършено от ответника, през м.12.2018г. само се твърди от ищеца, но не се
установява от приетите доказателства.
С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 550 лева разноски в
настоящото производство и по ЧГД № 14156/2019г., представляващи 50 лева
държавна такса, 500 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. С. Б., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – ***, че в полза на *** с адрес – ***,
действащи чрез управителя на *** – „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от 156,78 лева,
представляваща дължими такси към ***, с размер определен на общи
събрания, за периода м.05.2018г. – м.08.2019г., в едно със законната лихва,
върху главницата от 156,78 лева, считано от 03.09.2019г., до окончателното
плащане.
3
ОСЪЖДА Х. С. Б., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на *** с адрес – ***, действащи чрез управителя на *** – „***“
ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 550 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД №
14156/2019г., по описа на РС – Варна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4