РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2153
гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АД № 2007 описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от А.Г.К., ЕГН **********, чрез адв.В.С. и от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч.
старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив
против Решение № 814 от 20.04.2021г., постановено по а.н.д. 3054/2020г. по
описа на Административен съд Пловдивски, II състав, с което ГД „ИН”-София е
осъдена да заплати на А.К. обезщетение за причинени неимуществени вреди, както
следва: от 03.10.2013г. до 14.03.2017г. вкл. в размер на 3700 лв., ведно със
законна лихва от 15.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата; от
30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл. в размер на 500 лв., ведно със законна лихва
от 02.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата; за 16.09.2020г. и от
27.10.2020г. до 04.01.2021г., вкл. в общ размер на 300 лв., ведно със законна
лихва от 05.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба А.Г.К., иска отмяна на решението, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно. Респективно да бъде постановено ново решение, с което да
бъде отхвърлена исковата претенция или решението да бъде отменено в частта му,
с която ГД „ИН“ е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лева до
присъдения размер от 4 500 лева.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационните жалби са подадени в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват процесуално ДОПУСТИМИ.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на А.Г.К., ЕГН **********
против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал.
1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е
предявил иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който е пребивавал в
Арест-Пловдив и Затвор – Пловдив, за сума в размер на 100 000 лева.
Претърпените неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни
условия (пренаселени килии с под 3 кв.м. нетна площ, без постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, през зимата било много
студено, а през лятото много топло и задушно, като през цялото време имало
мухъл, лошо осветление и липса на достъп на свеж въздух, в килиите имало
гризачи и дървеници, а в ареста не е имало условия за раздвижване) при изтърпяване на наказанията
„задържане под стража“ и "лишаване от свобода" в Арест-Пловдив и
Затвор – Пловдив.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сумата в размер на общо
4540 лв., разпределен по периоди, както следва: 3700 лв. за периода от
03.10.2013г. до 14.03.2017г. вкл., ведно със законна лихва от 15.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумата; за сумата в размер на 500 лв. за периода от 30.04.2020г.
до 01.09.2020г. вкл., ведно със законна лихва от 02.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; в общ размер на 300 лв. за датата 16.09.2020г. и за
периода от 27.10.2020г. до 04.01.2021г. вкл., ведно със законна лихва от
05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
10.За да постанови този резултат, съдът е приел, че по
отношение на процесните периоди (08.02.2013г. – 01.09.2013г. вкл. и от
30.04.2020г. до 15.09.2020г. вкл.), през които ищецът е пребивавал в ареста в
Пловдив, през първия процесен период К. е бил настанен в килия № 224 на ет.2,
която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица, а
през втория процесен период е бил настанен в килия № 130 на ет.1, със същите
параметри. Прието е, че за периода 08.02.2013г. – 01.09.2013г. изискването за
минимална жилищна площ в Арест-Пловдив е изпълнено и в тази част исковата молба
е неоснователна. Доколкото обаче ответникът не е ангажирал доказателства за
броя настанени лица заедно с ищеца за периода 30.04.2020г. до 15.09.2020г. вкл.
в Арест-Пловдив, а сочи само квадратурата на килията, в която е бил настанен и
с оглед доказателствената тежест, съдът е приел, че жизненото пространство за
този период не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
Следователно искът в тази част е основателен.
По
отношение минималната жилищна площ на килиите за исковите периоди 03.10.2013г.
до 14.03.2017г.вкл. и от 15.09.2020г. до 04.01.2021г.вкл., през които ищецът е
пребивавал в Затвора-Пловдив, наличната информация за настаняването на А.К. е
от 02.09.2020г. до 04.01.2021г., а за периода 01.09.2013г. до 08.04.2017г. няма
подробна информация. Отново с оглед доказателствената тежест и с оглед
разпоредбата на чл.284 ал.3 изр.2 от ЗИНЗС, е прието, че за периода от 03.10.2013г. до
14.03.2017г.вкл. ищецът е пребивавал в помещение в Затвора-Пловдив, в което
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.
м. За периода от 02.09.2020г. до 04.01.2021г.вкл., от доказателствата по делото
е констатирано, че в помещенията в които е пребивавал ищецът, изискването за
минимална жилищна площ от 4 кв. м. е изпълнено само на 15.09.2020г., 17.09.2020г.
и от 18.09.2020г. до 26.10.2020г. вкл., а за останалите дни от този период
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти. В този
смисъл е прието за основателно оплакването на К. за пренаселеност на
помещенията в които е пребивавал за периодите: в Арест-Пловдив от 30.04.2020г.
до 01.09.2020г. вкл., в Затвора - Пловдив от 03.10.2013г. до 14.03.2017г.вкл.,
на 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до 04.01.2021г, вкл. или общо 1445 дни.
Съдът,
според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че К.
е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, само по отношение на
конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията
в ареста Пловдив от 30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл., в затвора Пловдив от
03.10.2013г. до 14.03.2017г.вкл., на 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до
04.01.2021г, вкл. или общо 1445 дни. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитетът на породените
страдания и негативни преживявания е определил размера на дължимото се
обезщетение, както следва: от
03.10.2013г. до 14.03.2017г. вкл. в размер на 3700 лв., ведно със законна лихва
от 15.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата; от 30.04.2020г. до
01.09.2020г. вкл. в размер на 500 лв., ведно със законна лихва от 02.09.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата; за 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до
04.01.2021г., вкл. в общ размер на 300 лв., ведно със законна лихва от
05.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение
на оплакването на К., че в ареста е нямало условия за раздвижване, позовавайки
се на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС съдът е
приел за неоснователно това оплакване.
Съдебният
състав е приел същото и в частта относно наличието на дървеници и гризачи, тъй
като по делото са приложени: Договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация
от 20.01.2014г. сключен между МП-ГДИН – затвор Пловдив и „БИОЦИД“, със приложен
списък на обектите за дезинсекция и дератизация; Договор от 13.11.2018г.,
сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД, за извършване на услуги по дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби, както и множество
протоколи за извършена ДДД обработка през 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.,
2017г.,2018г., 2019г. и 2020г. от които се установява, че периодично е правена
ДДД обработка в затворническата кухня, сл. кухня и столова, в складовете, както и в затворническите стаи.
Съдът
не е приел оплакванията на ищеца в частта относно постоянния достъп до течаща
вода и липсата на санитарен възел в ареста Пловдив и затвора Пловдив, доколкото
от приложените по делото справка от ареста Пловдив(лист 42), становища от
затвора Пловдив (лист 55-56 и 195-196) и справка на лист 202, във всяка килия в
ареста и във всяко спално помещение, в което е бил настанен ищецът в затвора
Пловдив е имало санитарен възел и постоянно течаща студена вода. По отношение
на топлата вода по делото е установено, че времето за достъп до такава е
посочено в утвърден от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение
на времето на лишените от свобода, а в ареста Пловдив топла се подава всеки ден
сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на
ареста.
На
следващо място съдът е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства да е било прекалено
топло през лятото или прекалено студено през зимата в ареста Пловдив и затвора
Пловдив за процесните периоди на пребиваването на ищеца в тях. Видно от
приложеното по делото становище от затвора Пловдив, отоплението в затвора
Пловдив се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния
сезон. Видно от справката за ареста Пловдив пък, същият е оборудван с водни
климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани
с чилърна инсталация.
Неоснователни
е приел и оплакванията на ищеца, че във всички помещения които е пребивавал в
разглежданите периоди е било задушно и липсвал свеж въздух. Приел е за
установено, че в ареста Пловдив има изградена вентилационна система, която
представлява всмукателна и нагнетателна уредба, като посредством въздушни
турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а
посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. И
за ареста Пловдив и за затвора Пловдив е установено, че всички килии имат по
един или два отваряеми прозореца, следователно това че става задушно и липсва
свеж въздух в спалните помещения зависи изцяло от лицата настанени в тях и не
се дължи на бездействие от страна на ответника. Що се отнася до оплакването за
наличие на мухъл, съдът е отбелязъл, че
то в голямата си степен зависи от самите лишени от свобода, доколкото
по-честото проветряване от страна на пребиваващите в килията не би довело до
образуване на мухъл и в този смисъл
наличието на мухъл не може да се разглежда във вреда на ответника.
По
отношение на претенциите на ищеца за претърпени неимуществени вреди в резултат
на лошото осветление при престоя му в ареста Пловдив и затвора Пловдив съдът е приел, че по делото е установено, че а
ареста Пловдив е изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Във килиите в затвора
Пловдив е установено, че имат прозорци и е осигурен пряк достъп на дневна
светлина, а според приложеното по делото становище на техник строителство и
архитектура (лист 201) осветителните тела се сменят своевременно. От всичко
изложено е приел, че и по отношение на ареста Пловдив и по отношение на затвора
Пловдив е процесните периоди, не е допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС и претенцията в този смисъл е неоснователна.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
10.Правилен е изводът на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, в които ищецът е
изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението.
12. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Арест-Пловдив и Затвор - Пловдив, където е пребивавал
ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените
условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи
съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
13. Неоснователни са доводите в
касационната жалба на А.К. за неправилност на обжалваното решение в частта му,
с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото неизпълнение, не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху К. на условията, при които е
пребивавал в Арест-Пловдив и Затвор-Пловдив. Преценката на кумулативното
въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената
по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и
дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с
която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационити жалби като неоснователни - без уважение.
V. За разноските:
14.При този изход на спора не
следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 814
от 20.04.2021 г., постановено по адм.
дело 3054/2020г. по описа на Административен съд Пловдивски, II състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.