№ 195
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110205989 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Т.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК
**** чрез адв. К. М. от САК срещу наказателно постановление № 42-
0000876/10.07.2019 г., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 96, ал.5 т.1 б. „А“ от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за
извършено административно нарушение на чл. 57, ал. 7 изр.1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
/Наредба № 11 от 31.10.2002 г./
В жалбата се обективира воля за обжалване на цитираното НП и се иска
неговата отмяна. Поддържа се, че препис от АУАН и НП не са връчвани на
жалбоподателя, поради което същият е в невъзможност да изложи конкретни
аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
се явява и редовно призованият му процесуален представител адв. М.. В
постъпили впоследствие писмени бележки адв. М. застъпва тезата, че не са
събрани доказателства относно техническото състояние на автобуса към
датата на извършване на превоза, тъй като огледът е бил извършен повече от
6 месеца по-късно, когато действително е имал нужда от ремонт и е бил
ремонтиран. Посочва, че не става ясно на коя дата се твърди да е извършено
1
нарушението, нито къде е извършено. Твърди, че в НП са отразени три
различни дати, които не кореспондират с посоченото в АУАН.
Въззиваемата страна - Директорът на РД „Автомобилна администрация“
– София – редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпровождащото преписката писмо прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай че се надвишава минималният размер.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал в Комисия за защита на потребителите от
потребител относно състоянието на автобус, с който било извършено
организирано туристическо пътуване за периода 30.12.2018 г. - 02.01.2019 г.
през месец април 2019 г. свидетелят Б. В. Д. – главен инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ – София /с предишно наименование областен
отдел/ и неговият колега Ивайло Димитров Сергиев посетили гараж,
стопанисван от дружеството-жалбоподател и извършили оглед на намиращия
се в гаража автобус с рег. № *******. При извършения оглед свидетелят Д.
установил, че една от монтираните от ляво на автобуса гуми е износена до
гладкост, както и наличие на ръжда по автобуса. За извършената проверка бил
съставен констативен протокол от 11.04.2019 г. На същата дата срещу
„Т.Е.Б.“ ЕООД и в присъствие на управителя на дружеството Борислав Ташев
бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. №
серия А 263080/11.04.2019 г. за нарушение на чл. 57, ал.7 изр. 1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г., за това, че превозвачът не е организирал извършването на
предпътен технически преглед на автобус марка „***“ с рег. № *******, като
е допуснал да извърши превоз на пътници от гр. София до остров Корфу с
технически неизправен автобус – износена до гладкост 1 брой гума,
монтирана на втора ос отляво, наличие на корозия по шасито. Актът бил
предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
нарушението на 10.07.2019 г. било издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 96, ал.5 т.1 б. „А“ от Закона за автомобилните превози на
„Т.Е.Б.“ била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля
Б. В. Д., копие на известие за доставяне, копия на страници на книжка №
2000752 с пътни формуляри на „Травел Експрес България“ ЕООД, пътен
формуляр № 10, писмо до началника на ООАА- София, жалба до КЗП,
констативен протокол от 11.04.2019 г., заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
заповед № 418/05.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. В. Д., тъй като
същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани.
Свидетелят депозира показания относно факти и обстоятелства, които
2
непосредствено е възприел или в осъществяването на които лично е участвал.
Д. разказа пред съда за извършената през месец април 2019 г. проверка на
автобус, посочен в постъпил сигнал срещу дружеството-жалбоподател за
извършен превоз до остров Корфус с неизправен автобус и установеното в
хода на самата проверката, а именно, че автобусът действително е бил с
установени неизправности и по време на проверката на същия се извършвал
ремонт. Свидетелят заяви, че установили, че една от гумите на автобуса била
износена и по превозното средство имало ръжда. Съдът отчете, че се касае за
събития, случили се значителен период от време преди датата на депозиране
на показания /повече от три години/, поради което намери за лесно обяснима
липсата на спомен у свидетеля Д. относно датата на извършване на превоза до
остров Корфу, като намери, че този факт може да бъде установен от пътен
формуляр № 10, видно от който същият е извършен за периода 30.12.2018 г. –
02.01.2019 г. /тези дати се потвърждават от изложеното в сигнала до КЗП/.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото, от
които се установява компетентността на актосъставителя и АНО, а така също
и датата на подаване на жалбата срещу НП.
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. По отношение спазването на срока за
обжалване съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква на санкционираното лице
да бъде връчен срещу подпис препис от наказателното постановление.
Според ал.2 на същия текст „когато нарушителят … не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването”. Цитираната разпоредба изисква не само да се
установи, че нарушителят не е открит на адреса, а че това се дължи на
собственото му (на нарушителя) неправомерно поведение – същият да е
променил адреса, на който пребивава без да уведоми АНО за това. В
посочената хипотеза следва да се установи, че именно поведението на
нарушителя прави връчването невъзможно, въпреки положените усилия от
страна на АНО.
От материалите по делото не може да се приеме, че в конкретния случай
са били налице предпоставките АНО да приеме, че нарушителят е променил
адреса си без да го уведоми за това. По делото е налице известие за
доставяне, видно от което изпратеното до жалбоподателя наказателно
постановление не било връчено, но не може да се установи с категоричност
причината, поради която НП не е било доставено. Въпреки изричното
изискване от съда за представяне на четливо копие от известието за доставяне
такова не беше приложено по делото. Не се установи АНО да е правил други
опити за връчване на НП, нито се установи жалбоподателят да е напуснал
адреса без да уведоми АНО за това. Ето защо съдът намира, че жалбата не е
просрочена и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на
3
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл.92, ал.1 от ЗАвтПр, тъй
като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91,
ал.1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация” в Главна дирекция „Автомобилна
инспекция”е оправомощен да издава НП, а видно от заповед
№ 418/05.07.2018 г., на заместник - изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“ към 10.07.2019 г. тази длъжност е изпълнявал
издателят на процесното НП - И.Р.Х..
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление е допуснато нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1 т. 4 от
ЗАНН, тъй като и двата процесуални документа не съдържат ясно описание
на нарушението, а именно не е посочена дата на извършване на вмененото
нарушение. Видно от текста на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че
„не е организирал извършването на предпътен технически преглед на автобус
марка „***” с рег. № ******* и е допуснал да извърши превоз на пътници от
гр. София до остров Корфу”. Нито в АУАН, нито в НП обаче е посочено на
коя дата или в какъв период от време жалбоподателят е следвало да
организира предпътен технически преглед. Датата или по-общо казано
времето на извършване на нарушението не би могло да бъде изведено и от
описанието на нарушението, тъй като не е посочено кога е извършен
превозът, за да се приеме, че до започването му на конкретна дата
превозвачът е бил длъжен да организира извършването на техническия
преглед. Посочената в АУАН и НП дата 11.04.2019 г. по никакъв начин не би
могла да се възприеме като датата на нарушението, доколкото от изложеното
е ясно, че всъщност това е датата на неговото установяване. Липсата на ясно
посочване на датата на извършване на нарушението освен че ограничава
съществено правото на защита на наказаното лице, като го лишава от
възможността да възприеме в пълнота фактическите рамки на
административното обвинение, но така също препятства съда да извърши
проверка относно спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място непосочването на дата представлява пречка и за преценка
изтекла ли е към момента абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. Посоченото нарушение на
процесуалните правила е съществено и представлява основание за отмяна на
наказателното постановление.
С оглед непосочване на датата на извършване на нарушението то и
последното остана недоказано. Свидетелят Б. Д. посочи, че проверката на
визирания в сигнала автобус е била извършена през месец април, като
констативния протокол е с дата 11.04.2019 г. и именно при тази проверка
4
проверяващите са констатирали определени технически неизправности по
автобуса и то в момент, в който същият е бил ремонтиран. Дали обаче тези
технически неизправности са съществували към датата на извършване на
превоза и не са били констатирани поради неорганизиране от страна на
превозвача на извършване на предпътен технически преглед не беше
доказано.
Предвид изхода от делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 500 лева, представляваща заплатено от него
адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие /л. 67 от делото/ посоченото възнаграждение е
платено в брой при подписване на договора, за което последният служи като
разписка. Съдът, като съобразни фактическата и правна сложност на делото,
както и обема на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателя дейност намира, че възражението за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, изложено от
въззиваемата страна в придружителното писмо, не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т. 2 и чл. 63д,
ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000876/10.07.2019 г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
София, с което на жалбоподателя „Т.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл.
96, ал.5 т.1 б. „А“ от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено
административно нарушение на чл. 57, ал. 7 изр.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
София да заплати на „Т.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 500 /петстотин/
лева, представляващи сторени от дружеството разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5