МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 04.09.2019 г. ПО НОХД № 3325/2019 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, Н.О., IV-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по Бързо
производство № 254/2019 г. по описа на 04- то РУ при ОД на МВР Пловдив (пр. пр.
№ 4055/2019 г., по описа на Районна прокуратура- Пловдив) срещу Х.Р.Р. за
извършено от него престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, за това, че на 14.05.2019
г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество-
марихуана /THC/.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура- Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и
категоричен начин е изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Акцентира
върху обстоятелството, че процедурата по установяване употребата на наркотични
вещества е точно следвана от контролните органи и не са допуснати нарушения,
които биха довели до опорочаване на резултатите от нея. По отношение
индивидуализацията на наказанието, то представителят на държавното обвинение
сочи, че подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни. Предвид това,
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, както и да бъдат наложени
кумулативно предвидените наказания, а именно – глоба в размер на петстотин
лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Предлага се
в тежест на подсъдимия да бъдат възложени сторените в рамките на досъдебното
производство разноски, а приложеното по делото веществено доказателство- касета
от полеви тест „Дрегер Дръг Чек“, да бъде унищожено.
Защитникът на подсъдимия – адв. П., излага доводи в насока недоказаност на
обвинението по един несъмнен и категоричен начин. Оспорва протокола за употреба на наркотични вещества като посочва, че
липсва регистрационен номер на същия, както и дата. Твърди, че не е извършен
оглед на приложеното по делото веществено доказателство- касета от полеви тест
„Дрегер Дръг Чек 3000”, както и че същото не е фотографирано. Посочва, че
процедурата по установяване употреба на наркотични вещества от неговия
подзащитен, е опорочена. Акцентира върху обстоятелството, че за да бъде
съставомерно деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, то следва по един
несъмнен начин да се установи, че вследствие приема на наркотични вещества, в
съзнанието и поведението на водача на МПС са настъпили неблагоприятни
изменения, които са го направили опасен за движението и поради което следва да
понесе наказателна отговорност. Според защитата, в случая това не е установено-
дори и да се приеме, че подсъдимият е употребил наркотични вещества, то
поведението на подсъдимия на процесната дата не е било повлияно от приема на
наркотичните вещества. Защитата акцентира върху обстоятелството, че приложения
по делото „Дрегер Дръг Чек 3000”, с реф. № 8325554, LOT № ARLF- 0361 не е
уникален, предвид което не може да се установи дали именно това е била касетата
от полевия тест, която е била ползвана, за да се установи дали подсъдимият Р. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Сочи се, че върху
техническото средство, с което е взета пробата, никъде не е отразено името на
лицето, от което е взета, нито датата на осъществяването на проверката. Сочи,
че неговият подзащитен действително е отказал да предостави кръвна проба, но
резултатът от полевия тест би могъл да бъде зачетен само при положение, че не
съществува никакво съмнение досежно датата, мястото и лицето, от което е взета
пробата. След като в случая е налице опорочаване на процедурата, разписана в
Наредба № 1 от 19.07.2017г., то не е изключена възможността да е допусната
грешка при измерването или да е налице промяна или манипулиране на теста.
Предвид изложеното, се моли подсъдимият Р. да бъде оправдан по така
повдигнатото му обвинение. В случай, че бъде признат за виновен, то се моли да
му бъде наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимият Р., в рамките на предоставената му възможност за лична защита,
поддържа казаното от своя защитник.
С последната си дума, моли да бъде оправдан или да му бъде наложено
наказание в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, счита за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Х.Р.Р., е роден на ***г. в гр. **** , живущ ***, *****, б. г.,
неженен, работещ, със средно- специално образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Р. притежава свидетелство за управление на МПС № *********, с
валидност до 26.07.2023 г. Към настоящия момент, подсъдимият е наказван с
влезли в законна сила четири броя наказателни постановления, за извършени от
него общо седем нарушения по смисъла на ЗДвП.
Вечерта на 13.05.2019г. срещу 14.05.2019г. подсъдимият Р. ***, в компанията
на своята приятелка- св. Е.Д.. След като оставил св. Д. до жилището, което тя обитавала,
двамата се разделили. Към 00.20ч. на 14.05.2019г., подс. Р. се насочил с
управлявания от него лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег. № *****
по бул. „Княгиня Мария Луиза“, посока ул. „Гладстон“
По същото време, свидетелите А.Д. и А.М.– ****** служители при ОД на МВР-
гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул за времето от
19.00 часа на 13.05.2019 г. до 07.00 часа на 14.05.2019 г., извършвайки пътен контрол в района на бул. „Княгиня
Мария Луиза“, в подлеза под „Централна поща”, посока към ул. „Гладстон“ в гр.
Пловдив.
Около 00:20ч. на 14.05.2019г. свидетелите Д. и М. забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил и го
спрели за проверка. Свидетелят Д. се приближил до шофьорската врата,
легитимирал се на подсъдимия Р. и му поискал документи за извършване на
проверката. През това време св. М., бил също застанал до подсъдимия и имал
пряка видимост към случващото се. Била установена самоличността на подсъдимия
Р., като по време на проверката св. Д. и св. М. забелязали, че очите на
подсъдимия са воднисти и зачервени. Направило им впечатление и че подсъдимият е
видимо притеснен ( отговарял бавно и разсеяно, ръцете му треперели), изпитвал
затруднения при комуникацията и походката му била несигурна. Всичко това
усъмнило проверяващите и те решили да тестват подсъдимия за употреба на алкохол
и наркотични вещества. За тази цел, те докладвали на ОДЧ при IV- то РУ, който се свързал с дежурния в с-р „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. От там разпоредили на св. Д. и св. М. да
съпроводят подсъдимия Р. до сградата на с-р „Пътна полиция“, където той да бъде
тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробата с техническо
средство „Дрегер“ за наличие на алкохолни пари в издишания въздух била
отрицателна. Подс. Р. бил тестван и с полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“ реф. №
8325554, LOT ARLF- 0361 за употреба на
наркотични вещества от служител при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“-
св. С.. Полевият тест отчел положителен резултат за наличие на марихуана /
тетрахидроканабинол- THC/.
Резултатът от теста бил предявен на подсъдимия, като последният приел тези
показания на полевия тест. На подс. Р. бил съставен АУАН с бл. № 019812 от
14.05.2019г., който му бил предявен. Подс. Р. се запознал със съдържанието му и
го подписал без възражения. Бил издаден и Талон за изследване № 0010139 от
14.05.2019г., в който подс. Р. собственоръчно записал, че приема показанията на
полевия тест. Екземпляр от талона бил връчен на подсъдимия, който бил и
съпроводен от органите на МВР до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, за да
предостави кръвна проба за изследване. На място, пред медицинския специалист-
д-р К., подс. Р. отново заявил, че приема показанията на техническото средство
и че категорично отказва да предостави кръвна проба за изследване. Този му
отказ бил обективиран в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от дата 14.05.2019г. Бил съставен и Лист за преглед на пациент в КДБ/
СО № 038539 от 14.05.2019г., в който също било отразено, че подс. Р. отказва да
предостави кръв и урина за медицинско изследване за употреба на опиати. Както
листът за преглед, така и Протоколът за медицинско изследване били подписани от
подс. Р. и от д-р П. К..
След това, подс. Р. бил отведен в сградата на 04- то РУ при ОД на МВР-
Пловдив, където със Заповед за задържане на лице бил задържан по реда на ЗМВР
за срок от 24 часа. Там, с Протокол за доброволно предаване от 14.05.2019г.
подс. Р. предал намиращото се у него един брой найлоново пликче, съдържащо
зелена, тревиста маса. В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена химическа експертиза, резултатът от който бил обективиран в Протокол
№ 970 от 15.05.2019г. Съобразно експертното заключение, предадената за
изследване суха, зелена на цвят, тревиста маса представлява марихуана, нето
тегло 0, 828гр. и съдържание на активен компонент- тетрахидроканабинол ( ТХК)
5, 7 тегловни %.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
недвусмислено установена от показанията на свидетелите Х. /л. 16 от съдебното
производство, като съдът го кредитира частично, по съображения, които ще бъдат
изложени по -долу/, Д. / л. 16- гръб от съдебното производство /, Д. /л. 16- 18
от съдебното производство/, св. М. / л.36- 38 от съдебното производство и частично
прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, и частично
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, св. С. / изцяло
прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, обясненията на
подс. Р. / които съдът кредитира частично и които са подложени на анализ по-
долу/, както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно:
АУАН с бл. № 019812 от 14.05.2019г. /л. 2 от ДП/, копие от СУМПС № ********* от
26.07.2013г. / л. 3 от ДП/, Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 14.05.2019г. / л. 4 от ДП/, Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от
14.05.2019г. / л. 5 от ДП/, Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични и упойващи вещества- фотокопие / л. 6 от ДП/, Талон за изследване №
0010139 от 14.05.2019г. / л. 7 от ДП/, Приемо- предавателен протокол от
14.05.2019г. /л. 9 от ДП/, Заповед за задържане на лице / л. 12 от ДП/, Справка
за нарушител/ водач / л. 40 от ДП/, Протокол за доброволно предаване от
14.05.2019г. / л. 41 от ДП/, Протокол за доброволно предаване от 17.05.2019г. /
л. 42 от ДП/, касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, реф. № 8325554, LOT ARLF- 0361 / л. 47 от ДП/, характеристична справка / л. 19 от ДП/, Протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
14.05.2019г.- оригинал / л. 30 от съдебното производство/, Заповед № 8121з-
1186 от 13.09.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с която „Дрегер Дръг Чек
3000“ се одобрява като средство за установяване употребата на наркотични
вещества / л. 33 от съдебното производство/. Встрани от предмета на доказване
по настоящото дело остава изготвената в рамките на досъдебното производство
химическа експертиза / л. 28- 29 от ДП/, предвид което и настоящият съдебен
състав не счита за нужно да коментира резултата от нея.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно,
категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната
фактическа обстановка. Св. Д. и св. М. като служители, които първоначално са
спрели за проверка подс. Р., освен първични са и преки източници на информация
досежно процесните събития. От техните показания се установява по един
категоричен начин датата, мястото, авторството и фактическата обстановка, при
която е извършено процесното деяние. Допълнително, Св. С., бидейки служителят,
който е тествал подс. Р. с полевия тест, внася яснота досежно това кога е бил
тестван подсъдимият, с какъв тип тест, както и какъв е бил резултатът от него.
Показанията на св. С. внасят яснота и в това какви са били последващите
действия на контролните органи, а именно: съставяне на АУАН, издаване на талон
за медицинско изследване и придружаване на подсъдимия до болнично заведение,
където той отказва да предостави биологична проба за изследване. По отношение
показанията на св. Х.- съдът кредитира същите единствено досежно факта, че подсъдимият
е бил тестван за употреба на наркотични вещества с „Дрегер Дръг Чек 3000“. В
останалата им част, съдът не ги цени, доколкото те на практика представляват
подмяна на първични с производни доказателствени средства и се постига
недопустимият от процесуална гледна точка резултат, а именно- установяване на
виновност на лицето, въз основа на самопризнания, които той е направил преди
привличането си в качеството на обвиняем- в рамките на т.нар. „беседа“ ( в тази насока са и разясненията на ЕСПЧ,
дадени по делото „Д. М. срещу България“). По отношение показанията на св. Д., то следва да се обърне внимание, че
те не са в колизия с изложеното от останалите свидетели. Същата единствено
посочва, че не е виждала подсъдимия да употребява марихуана пред нея, но това
обстоятелство само по себе си изобщо не изключва факта, че последният е
управлявал МПС на процесната дата след употребата на наркотично вещество. Нещо
повече- св. Д. не е присъствала по време на проверката и сама заявява, че макар
и да се вижда често с подсъдимия, то те не са непрекъснато заедно. Именно и
предвид това, не може да бъде споделена версията на защитата, че е невъзможно
подсъдимият да е извършил процесното деяние, тъй като никога не е употребявал
марихуана. Другият ангажиран от защитата свидетел - Б. / л. 18 от съдебното производство/
разкрива единствено информация, относима за характеристичните данни на
подсъдимия ( които ще бъдат съобразени впоследствие). Св. Б. не е бил на
процесната дата с подсъдимия и изобщо не знае последният да е бил спиран от
органите на МВР за проверка. В рамките на разпита си посочва единствено, че се
вижда два или три пъти седмично с подс. Р., но не знае последният да употребява
наркотици, която информация сама по себе си не допринася с каквото и да било за
фактическото изясняване на делото и също не води до извод, че подсъдимият
никога не е употребявал наркотични вещества. Именно и предвид това, настоящият
съдебен състав не изброи изрично св. Б. при източниците, на база на които
формира заключението си за случилото се на процесната дата, но го взема предвид
досежно изводите си за характеристичните данни на подсъдимия.
По отношение на обясненията на подсъдимия Р., следва
да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани
обективни находки по делото и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира обясненията на подсъдимия Р. в частта,
касаеща обстоятелството, че е бил спрян от органите на МВР за проверка, че е
бил тестван с полеви тест за употреба на наркотици, че му е обяснено как
действа тестът и стъпките, които трябва да следва, за да даде проба. Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия досежно обстоятелството, че лично е
подписал Протоколът за извършване на проверка за наркотични или упойващи
вещества, както и че е бил задържан за 24часа в сградата на 04- то РУ при ОД на
МВР- Пловдив. Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в
частта, в която същият заявява, че не е предоставил кръвна проба за изследване,
тъй като страда от хемофилия и даването на кръв би могло да крие рискове за
него. Това твърдение е изцяло голословно, тъй като в хода на съдебното
производство не бяха представени каквито и да било доказателства, подкрепящи го
( нито пък подс. Р. е съобщил на дежурния лекар за заболяване, което
обстоятелство би било отразено в листа за преглед или в протокола за медицинско
изследване). Дори и да се приеме, че подсъдимият страда от подобно заболяване,
то всякакви притеснения, касаещи предоставянето на кръвна проба са изцяло
неоснователни и не биха могли да бъдат причина да се откаже изследването.
Кръвна проба се предоставя в контролирана болнична среда и се извършва от
съответен медицински специалист при спазване на установените медицински
стандарти и добри практики. Именно и предвид това, чл. 11 от Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че изследванията
се извършват в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за
болнична помощ. Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия и
досежно датата, на което са се развили процесните събития. Подс. Р. твърди, че
проверката е извършена на дата 12.05.2019г., но това му твърдение е изцяло
изолирано и опровергано от приобщения по делото доказателствен материал, от
който категорично се изяснява, че релевантната дата е 14.05.2019г.
По отношение твърденията на защитата за възможно извършено манипулиране на
резултатите от полевия тест за употреба на наркотици, чрез представянето на
друга касета от „Дрегер Дръг Чек 3000“, а не тази, с която е бил изпробван
подсъдимият, то съдът счита тези съображения за изцяло неоснователни. Отвъд
всякакво съмнение за настоящия съдебен състав е обстоятелството, че именно
приложената на л. 47 от досъдебното производство касета от „Дрегер Дръг Чек
3000“ е тази, посредством която е взета проба от подс. Р. за употреба на
наркотични вещества. Не съществува и съмнение, че резултатът от теста е бил
положителен за употреба на марихуана ( с активен компонент тетрахидроканабинол-
THC). Именно в насока разсейването на всякакви съмнения, в
рамките на проведеното на 14.06.2019г. ОСЗ / л. 17 гръб- л. 18/, на св. Д.
първо бе предявен намиращия се на л. 42 от ДП протокол за доброволно предаване
на 1 бр. „Дрегер Дръг Чек 3000“ с рег. № 8325554, LOT ARLF 0361, а след това и самата касета от полевия тест. Св. Д.
бе категоричен, че подписът в протокола е положен лично от него и именно това е
полевият тест, с който е бил тестван подс. Р. и който впоследствие е предаден
на разследващ полицай Ф. Тези изводи на съда са подкрепени и от изписаното от
самия подсъдим в издадените му АУАН и талон за изследване- в АУАН той е
отразил, че няма възражения във връзка с извършената проверка, а в талона за
медицинско изследване е записал, че приема показанията на полевия тест. Следва
да се посочи и че по делото не са налице данни да е била нарушена целостта на
опаковката от „Дрегер Дръг Чек 3000“, преди да бъде предоставен на подсъдимия
за тестване. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да изложи и
принципното съображение, че ако подс. Р. е считал, че по какъвто и да било
начин взетата с полевия тест проба е опорочена и резултатът не е обективен, то
е следвало да предостави кръвна проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване. След като е отказал да стори това, то подс. Р. сам се е
лишил от последващата възможност да оспори показанията от полевия тест ( в тази
насока, макар и произнесени по повод престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК, но намиращи съответно приложение и към настоящия случай, са разясненията, дадени
в Решение № 130/ 12.06.2018 г., първо
наказателно отделение, по н. д. № 424/ 2018 г.; Решение № 16/ 15.05.2019г., по
н. д. № 1204/2018г.). Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл. 6,
ал. 9 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., то следва да бъдат взет предвид резултатът от теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка, то съдът не
споделя и изразеното от защитата виждане, че обвинението почива единствено на
приложената по делото касета от „Дрегер Дръг Чек 3000“. Вярно е, че същата е
ключова при изясняване на обстоятелството, че подс. Р. е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, но по делото са налице и други доказателствени
материали, затвърждаващи този извод- това са издадените АУАН и талон за
медицинско изследване, в които е отразен резултатът от теста и които са
подписани от подсъдимия, както и свидетелските показания на св. С., св. Д. и
св. М., касаещи резултата от полевия тест. Предвид всичко изложено, то изцяло
опровергано е твърдението на защитата, че подсъдимият е трябвало да гадае как е
установено, че е употребявал наркотични вещества. Дори напротив - той е бил пределно наясно с какво средство се
извършва проверката за употреба на наркотици, как се взема пробата и какви са
резултатите от нея ( обстоятелства, които и сам заявява в рамките на дадените в
настоящата инстанция обяснения).
Съдът счита, че неоснователно е и възражението за ненадлежно приобщаване
към досъдебното производство на вещественото доказателство- полеви тест „Дрегер
Дръг Чек 3000“ / л. 47 от ДП/. Същото е надлежно предадено на разследващия
орган ( разследващ полицай Фингарова), за което действие е съставен Протокол за
доброволно предаване от 17.05.2019г. Действително, в рамките на досъдебното
производство не е извършен оглед на вещественото доказателство, но такъв бе
осъществен в присъствието на страните, в ОСЗ проведено на 14.06.2019г. / л. 19-
гръб/. В същото съдебно заседание касетата от „Дрегер Дръг Чек 3000“ бе и
предявена на страните. Възражението на защитата отново бе направено в насока,
че тестът е подменен, но по съображенията, изложени по –горе ( досежно липсата
на каквато и да било манипулация на теста), съдът не счита това възражение за
основателно. По отношение възражението, че полевият тест не е фотографиран, то
съдът счита, че липсва подобна необходимост, доколкото самият тест е приложен
по делото. Фотографирането му би било необходимо в случай, че не съществува
възможност да се приложи по делото.
По отношение изводите за чистото съдебно минало на
подсъдимия, данните за същия, неговата правоспособност и извършени нарушения по
смисъла на ЗДвП, съдът ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост, характеристична
справка, свидетелство за управление на МПС и справка за нарушител/ водач,
издадена от системата на ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подс. Р. е осъществил в своето единство
всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния
състав по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 14.05.2019 г. в гр. Пловдив, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- марихуана /THC/.
От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал
активни действия с механизмите и
приборите на МПС, тези действия са били свързани с опасност от настъпване на
съставомерни последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС
1/1983 г., същият е управлявал моторно превозно средство, а именно – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *****.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи и че подсъдимият
е управлявал посоченото МПС след употреба на наркотично вещество- марихуана /THC/. Марихуаната, с активен компонент
тетрахидроканабинол (THC), е включена в Списък I по чл. 3, т. 1 Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно, марихуаната
представлява растение с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с нея и е забранена за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Предвид това, абсолютно забранено е, както нейното
притежание, така и употребата й.
Съдът счита за нужно да посочи и че процедурата по установяване употребата
на наркотични вещества е следвана прецизно. Необходимо е да се направи
принципното разяснение, че доколкото процесното деяние е извършено на
14.05.2019г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за краткост
Наредбата). Съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, първоначално подсъдимият е
приканен да бъде тестван чрез полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, който съобразно
Заповед № 8121з- 1186 от 13.09.2017г. е утвърдено средство за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози. След като жалбоподателят се
е подложил на полевия тест и същият е бил положителен за “THC” (марихуана), то съвсем правилно, предвид разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, му е съставен и талон за изследване по образец.
Издаденият талон за изследване отговаря изцяло на изискванията, разписани в
разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата- вписано е лечебното заведение, в което
следва да се яви водачът, както и времевият отрязък, в който следва да го
стори. Отразена е датата и часът на връчване на талона, налице е и подпис на
длъжностното лице, което го е съставило. Така изготвеният талон е получен и
подписан лично от жалбоподателя. В съответствие с повелята на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, след като е установено наличие на наркотични вещества или техни
аналози в пробата на подсъдимия, полицейски орган го е съпроводил до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Там, подсъдимият Р. е отказал да предостави кръвна проба за
изследване, което обстоятелство е надлежно отразено в издадените Лист за
преглед на пациент в КДБ/ СО от 14.05.2019г. и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 14.05.2019г. ( и двата документа са
предявени на подс. Р. и са подписани лично от него). Предвид това, на основание
чл. 6 ал. 9 от Наредбата, меродавно за определяне дали подс. Р. е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, ще бъде извършеният полеви тест с
„Дрегер Дргъг Чек 3000“, който в случая е положителен за употреба на марихуана
с активен компонент „THC“. Следва да се има
предвид, че нормата на чл. 6 ал. 9 от Наредбата е императивна и намира
приложение всякога, когато е налице отказ на водача да даде биологична проба за
изследване (в тази насока Решение № 204/28.11.2018 г. по н. д. № 916 /
2018 г. на ВКС, 3 НО; Решение № 130 от 12.06.2018 г. по н. д. № 424/2018 г. на
Върховен касационен съд, 1НО; Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. №
16/2010 г. на Върховен касационен съд).
В рамките на своята
пледоария, защитникът на подсъдимия наблегна на аргументацията в насока липса на
съставомерност на процесното деяние, тъй като според него, установяването на
употреба на наркотични вещества не е достатъчно, а следва да бъде изяснено и че
те са повлияли негативно върху възможността на водача правилно да възприема и
реагира на променящата се пътна обстановка. Настоящият съдебен състав счита, че
това разбиране е неправилно, по следните съображения: за да се приеме, че
деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК е съставомерно от обективна страна,
то напълно достатъчно е да се установи употребата на наркотични вещества при
управлението на МПС, като без значение е кога подсъдимият ги е приел във
времето, както и дали наркотичните вещества са успели да въздействат върху
съзнанието, а от там и на реакциите му като водач, т.е. дали той е бил повлиян
или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно въздействие. Забраната за
управление на МПС след употреба на наркотично вещество е абсолютна и по това се
различава от забраната, касаеща управление след употреба на алкохол, която е
относителна ( до 0, 5 ‰ е допустима употребата на алкохол, от 0.5‰ до 1.2 ‰ е
административно нарушение, а над 1, 2‰ е криминализирана ). Както вече бе
посочено, съставомерният признак на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е
„след употреба“, а не „под влияние“. Именно и предвид това, изцяло ирелевантно
и ненужно да се изследва е обстоятелството дали употребеният наркотик е повлиял
негативно върху способността на подсъдимия да управлява МПС ( в тази насока- Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д.
№707/2018г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по
описа за 2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по
описа за 2018 г.). Това разбиране е и в унисон и с останалата нормативна
уредба, действаща в Р. България и уреждаща статута на наркотичните вещества-
след като съществува абсолютна забрана за държане и употреба на наркотични
вещества, то на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след
употреба на такива субстанции. Не без значение е и обстоятелството, че
недопустимо би било по тълкувателен път да се добавя признак на престъплението
от обективна страна, без същият изрично да е включен в състава на
престъплението.
В името на правната
яснота и прецизност, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че му
е служебно известно Решение № 483 от 17.12.2015 г. по н. д. № 1488 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, в което е застъпено становището,
развито и от защитата в настоящия процес. Посоченото решение обаче, се явява
изцяло изолирана практика, която Върховният касационен съд многократно е
отхвърлил, което обстоятелство е намерило и своето изражение в множеството
цитирани по- горе решения, в които изрично е обсъдено, че от значение е само и
единствено установяване управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл-
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Така, подсъдимият Р. е имал ясната представа, че управлява МПС след като е
употребил наркотични вещества (марихуана). Имал е и познанието, че с това си
действие накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване
на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Въпреки това,
подс. Р. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко
насочена към погазването на тези обществени отношения.
По изложените съображения,
подсъдимият Х.Р.Р., съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за виновен за така
извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Х.Р.Р. престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, се
предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години,
„глоба“ в размер от 500 до 1500
лева, и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
„лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът счита, че наказанието за подсъдимия Р. следва да бъде определено в
рамките на закона при прилагането на чл.54 НК, доколкото не са налице условията
на чл.55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства. Предвиденото в закона наказание
не се явява несъразмерно тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от
него престъпление и определянето на наказанието в рамките, предвидени от
законодателя, ще способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.
При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се
наложи за извършеното от подсъдимия Х.Р. престъпление, настоящият съдебен
състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства неговото чисто
съдебно минало, младата възраст, фактът, че работи, както и добрите му
характеристични данни.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходните нарушения по смисъла
на ЗДвП, извършени от подс. Р. ( съобразно справката му за нарушител/ водач,
извлечена от системата на ОД на МВР ).
Поради изложеното, според настоящия съдебен състав наказанието на
подсъдимия Р. следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Предвид това, наказанието „лишаване от свобода“
следва да бъде за срок от една година, а „глобата“ да бъде в размер от 500 /
петстотин / лева. Налице са и предпоставките за отлагане на изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият Р. не е осъждан,
опреденото от съда наказание е под три години „лишаване от свобода“ и с оглед
постигане целите на наказанието, и преди
всичко за поправянето на подсъдимия, съдът счита, че по отношение на същия
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК, като изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от датата на влизане в законна сила на присъдата.
Предвид обстоятелството, че подс. Р. е бил
задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, то след влизане в сила на
присъдата, на основание чл. 417 НПК, прокурорът следва да се произнесе по
въпроса за приспадане на това време от така наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
С оглед обстоятелството, че подс. Р. е наказан за предходно извършени
нарушения по смисъла на ЗДвП ( с общо четири влезли за законна сила наказателни
постановления, две от които инкорпорират повече от едно нарушение по смисъла на
ЗДвП), то на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК следва да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от една година и два месеца. На основание чл. 59, ал. 4 НК следва да се
приспадне времето, през което му е било отнето свидетелството за
правоуправление на МПС по административен ред, считано от 14.05.2019г. до
датата на влизане в законна сила на присъдата.
Настоящият съдебен състав счита, че така определеното на подсъдимия Р.
наказание ще окаже нужния поправително- превъзпитаващ и предупредително-
възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите членове на
обществото, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална
превенция по чл. 36 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство- 1бр. „Дрегер Дръг Чек 3000“, намиращ се в
кориците на делото ( л. 47 от ДП), следа да се унищожи като вещ без стойност,
след влизане в законна сила на присъдата.
Вещественото доказателство – наркотично вещество марихуана 0, 719 гр.-
остатък след изготвяне на химическа експертиза, изпратено на съхранение в ЦМУ-
гр. София, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК, следва да бъде се отнеме в
полза на Държавата, като след влизане в законна сила на присъдата, да се
унищожи по предвидения за това, надлежен ред.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Доколкото подсъдимият Р. бе признат за виновен за вмененото му престъпление
по чл. 343б ал. 3 НК, на основание чл. 189 ал. 3 НПК същият следва да бъде
осъден да заплати сторените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 85, 44 лв./ осемдесет и пет лева и четиридесет и четири лева/, по
сметка на ОД на МВР- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Д.