РЕШЕНИЕ
№ 1137
гр. Русе, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520102003 по описа за 2025 година
А. Г. – юрисконсулт на „*********“ ЕООД заявява, че на 27.07.2023г.
представляваното от него дружество сключило, с М. М. Д. договор за предоставяне на
кредит от разстояние №*******, съобразно изискванията на ЗПФУР. Пояснява, че
сключването на договора се извършва въз основа подробни данни, достъпни на уеб адрес:
************, на който са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Клиентът следвало да се регистрира в сайта, да попълни въпросник и след като
се запознае с информацията да маркира полето „Съгласен съм с общите условия“.
Кандидатът получавал email, съдържащ преддоговорна информация за условията на
договора. След като заемът бъде одобрен, кредиторът изпращал Договора и ОУ на
посочения от кандидата e-mail. Клиентът получавал на предоставен от него телефонен номер
съобщение, съдържащо уникален код, а на електронната си поща – линк, след отварянето на
който въвеждал кода. Преди извършване на паричния превод кредиторът отново се свързвал
с клиента на посочен от него телефон, като разговорът се записвал. По този начин
кредитополучателят отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
В случая, при кандидатстване за кредита, ответникът посочил e-mail: *********** и
телефонен номер ************; изпратил снимка на личната си карта; предоставил вайбър
профил, от който е видно, че е регистриран с телефонния номер, чрез който е сключен
договора за кредит, а чрез видеоразговор кредиторът извършил идентификация на клиента.
След сключване на договора, ищецът превел заемната сума – 1000 лева, по посочена
от М. М. Д. банкова сметка в „*********“ АД.
1
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора, кредитополучателят следвало да възстанови
заемната сума, ведно с договорна лихва в периода 26.08.2023г. – 18.03.2025г. на 20 месечни
вноски, всяка в размер на 50 лева.
Кредитополучателят заплатил единствено 200 лева, с което погасил изцяло вноските
за периода 26.08.2023г. – 24.11.2023г. Ищецът изпратил имейл до ответника, чрез който, на
датата на получаването му – 25.11.2024г., надлежно обявил предсрочната изискуемост на
вземането. Пояснено е, че възможността за обявяване предсрочна изискуемост чрез
електронна поща е предвидена в глава 9, т.5 от Общите условия.
Кредиторът твърди, че дългът на кредитополучателя възлиза на: 800 лева – главница
и 207.90 лева – договорна лихва за периода 24.11.2023г. – 18.11.2024г.
Предвид безуспешните опити да постигне извънсъдебно споразумение с ответника,
„*********“ ЕООД депозирало заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД
№*********/2024г. и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
М. М. Д. за претендираните суми.
Предвид дадените от заповедния съд указания, юрисконсулт А. Г. моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че М. М. Д., ЕГН ********** дължи
на *********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
************, представлявано от управителя Б. И. Н. сумите: 800 лева – главница по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*******/27.07.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 06.12.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 207.90 лева
– договорна лихва за периода 24.11.2023г. – 18.11.2024г., предмет на заповед №********г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*********/2024г. по описа на РРС.
Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.
В срока от чл.131 от ГПК М. М. Д. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства. В о.с.з. признава иска и релевантните за спора обстоятелства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На 27.07.2023г. между „*********“ ЕООД и М. М. Д. е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №*******, по силата на който дружеството
предоставило на ответника заем в размер на 1000 лева. Страните постигнали съгласие,
досежно: срокът на кредита – 600 дни; ГЛП – 40.15%; лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора – 0.11%; ГПР – 48.44%; общо дължима сума – 1346.50 лева; общо дължима
сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 – 1929.28 лева. В Договорът е инкорпориран
погасителен план.
Представени са Общи условия на „*********“ ЕООД; кореспонденция, проведена
между страните чрез Gmail във връзка със сключване процесния договор за кредит и
забавени от кредитополучателя погасителни вноски; снимки; разписка за извършено
плащане.
Въз основа заявление на „*********“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД
№*********/2024г. и издадена заповед №********г. за изпълнение на парично задължение
2
по чл.410 ГПК срещу М. М. Д., ЕГН ********** за сумите: 800 лева – главница по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние №*******/27.07.2023г., ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 207.90 лева – договорна
лихва за периода 24.11.2023г. – 18.11.2024г.; 21.25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал
на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и го уведомил за
последиците при непредявяване на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 800 лева –
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*******/27.07.2023г., ведно
със законната лихва, считано от 06.12.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 207.90
лева – договорна лихва за периода 24.11.2023г. – 18.11.2024г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №********г., издадена по ЧГД №*********/2024г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание
чл.415, ал.1 ГПК заповедният съд указал на ищцовото дружество възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
М. Д. не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска така,
както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не
противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 71.25 лева - по ЧГД №*********/2024г. по описа на РРС и 175 лева (100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 75 лева – държавна такса) - по гражданско дело
№2003/2025г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М. М. Д., ЕГН
********** дължи на *********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, ************, представлявано от управителя Б. И. Н. сумите: 800
лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*******/27.07.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024г. до окончателно изплащане на сумата и
207.90 лева – договорна лихва за периода 24.11.2023г. – 18.11.2024г., предмет на заповед
№********г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*********/2024г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН ********** да заплати на *********“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 71.25 лева – разноски по ЧГД №*********/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН ********** да заплати на *********“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 175 лева – разноски по ГД №2003/2025г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4