Решение по дело №1021/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20197260701021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

937/13..12.2019г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: Н.Гугушев

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №1021 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Териториална Дирекция на НАП – Пловдив – чрез ст.юрисконсулт, срещу Решение №225/01.07.2019г., постановено по АНД №425 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година, с което е отменено Наказателно постановление №405421-F398625 от 06.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП – Пловдив. Твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. От всички събрани доказателства безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна, а в хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление. Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Производството по издаване на ревизионен акт и производството по установяване на нарушения на данъчното законодателство били две отделни производства, които протичали паралелно и не били в отношение на преюдициалност. Законодателят предвидил самостоятелна процедура по тяхното обжалване, поради което наличието на влязъл в сила ревизионен акт, с който било установено данъчно задължение, не бил предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство за това нарушение. Административнонаказателното производство било самостоятелно производство, което се регулирало от специалните правила в ЗАНН и субсидиарно се прилагали разпоредбите на НПК. Да се поставят двете производства в някаква зависимост означавало административнонаказващият орган да не може да осъществява правомощието си да налага административни наказания при констатиране на административни нарушения. Констатациите от проведеното ревизионно производство по никакъв начин не обвързвали както административнонаказващия орган при реализирането на административнонаказателната отговорност, така и констатациите и решенията на решаващия съдебен орган. Различна била и целта на двете производства. Докато целта на ревизионното производство била да се определят и да се вменят дължими данъци и осигуровки на ревизираното лице, то целта на административнонаказателното производство била да се санкционира нарушителя за извършено административно нарушение, което било установено по надлежния ред. Твърди се, че в подкрепа на автономността на двете производства било и Тълкувателно Решение №1 от 07.05.2009г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС. Също така, в подкрепа на тезата, че двете производства не били обвързани и зависими едно от друго, било и обстоятелството, че не била предвидена възможност административнонаказателното производство да бъде спирано до приключване на някакво друго производство, в случая ревизионното, с оглед решението на компетентния наказателен, съответно административнонаказателен съд. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени  решението на районния съд и постанови да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна оспорва жалбата, като счита, че решението на Районен съд Хасково следва да бъде оставено в сила.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решението.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното решение Хасковски Районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №……………./06.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕООД Макс текстил - Хасково, за нарушение на чл.86, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност във вр. с чл.84 от ЗДДС и чл.13, ал.3 от ЗДДС и на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 32441,91 лева. Районният съд е приел, че при влезлите в законна сила Ревизионен доклад №…………./15.03.2019г. и Ревизионен акт № Р16002618003643-091-001/27.03.2019г., било безспорно, че дружеството жалбоподател няма допълнителни задължения и не е начислено допълнително ДДС за извършената ВОП, което е предмет на обжалваното наказателно постановление. Приел е, че ревизионият акт изцяло опровергавал изнесеното в наказателното постановление твърдение за извършено нарушение, като се приемало, че жалбоподателят правилно и законосъобразно начислил дължимото ДДС във връзка с извършения ВОП. Поради това не било обосновано да се ангажира отговорността на съотвеното дружество и процесното наказателно постановление подлежало на отмяна.

Касационната инстанция намира решението за правилно. При точно установена и подробно описана фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни изводи за отмяна на наказателното постановление.

Правилен е извода на районния съд, че дружеството не е осъществило състава на чл.86, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.84 от ЗДДС и чл.13, ал.3 от ЗДДС. В случая от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че за ЕООД Макс Текстил за периода месец ноември 2017г. не е налице задължение да начисли ДДС в по-голям размер от този, който дружеството е начислило и отразило в издадените от него протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и съответно отразени в СД по ДДС за съответния месец. Дружеството правилно е определило данъчната основа за реализираното вътреобщностно придобиване при условията на чл.13, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.64, ал.2 от ЗДДС, тъй като основата за определяне на дължимия ДДС платим от ЕООД Макс Текстил, регистрирано за целите на данъчното облагане в България, изцяло е в зависимост и се определя от декларираните данни от ЕООД Макс Текстил, регистрирано и в Г. с ДДС номер ЕL……….. След като тези данни безспорно съвпадат и не е налице разминаване между тях, неоправдано е да се приеме, че дружеството дължи в България по-голям размер на ДДС, а именно 701 760,33 лева, поради това, че приходната администрация в България е получила информация от Гърция за промяна на декларираната митническа стойност по вноса осъществен от Max Tekstil LTD Гърция. Тези вътреобщностни придобивания осъществени през месец ноември 2017г. са били предмет на обследване и в развилото се по отношение на ЕООД Макс Текстил ревизионно производство. В следствие на което е издаден Ревизионен доклад № Р-16002618003643-092-001/15.03.2019г., в който е посочено, че е установено е, че през ревизирания период дружеството внася стоки от Т. през митница С. в Г., на територията на която е регистрирано за целите на ЗДДС с VIN ЕL997998313, след което за своя сметка транспортира стоката до България и я продава на територията на страната. Посочено е, че в случая за ревизираното лице е налице ВОП по реда на чл.13, ал.3 от ЗДДС, съгласно който за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Във връзка с това дружеството е издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и е отразило получената стока в дневниците по чл.124 от ЗДДС като ВОП. Прието е, че за спорния период не са констатирани несъответствия между декларираните ВОП на стоки от страна на ЕООД Макс Текстил и декларираните данни на ниво L1 от контрагента Max Tekstil LTD Г., както и че данъчната основа следва да бъде определена по правилата на чл.64, ал.2 от ЗДДС, като намери приложение и разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДДС. Крайният извод на екипа извършил ревизията е, че в хода на същата не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит за месец ноември 2017г. С посочения ревизионен доклад и издадения въз основа на него Ревизионен акт № Р……………-091-001/27.03.2019г. по отношение на дружеството не са установени допълнителни задължения и не е начислен допълнително ДДС за така извършеното вътреобщностно придобиване.

С оглед изложеното до тук се налага извода, възприет и от районния съд, че в разглеждания случай по отношение на санкционираното дружество не е реализирана хипотезата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, поради което в противоречие с материалния закон е ангажирана отговорността на ЕООД Макс Текстил по този текст от закона.

По отношение съображенията на касатора, че производството по издаване на ревизионен акт и производството по установяване на нарушения на данъчното законодателство са две отделни производства, регулирани от различни процесуални правила, следва да се има предвид, че в ревизионния акт е изрично посочено, че е за данъчен период ноември 2017г. дружеството не дължи допълнително ДДС в повече от това, което то е начислило. Това обстоятелство е от съществено значение за разкриване на обективната истина в административнонаказателното производство. Доколкото в настоящия случай има идентичност на спорния въпрос в двете производства, то следва да се приеме, че производството по ЗАНН, касаещо данъчно нарушение, и ревизионното производство имат връзка. Така резултатът от ревизионното производство може да рефлектира върху финализиращия административнонаказателното производство акт. В разглеждания случай е безспорно установено, че за дружеството не възниква задължение да начисли ДДС за данъчен период м. ноември 2017г. в повече от това, което е начислило, поради което при липса на такова задължение е необосновано да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството.

Поради изложеното касационната инстанция счита, че районният съд е установил наличието на пороци в процеса на издаване на санкционния акт след обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като така установените от него нарушения не могат да бъдат отстранени при съдебното разглеждане на спора, поради което правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление е отменено. При постановяване на решението си съдът е направил анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №225/01.07.2019г., постановено по АНД №425 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                  Членове:

 

1.

 

                                                                               2.