№ 947 / 18.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1138 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на лишения от
свобода А.Г.Г., с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 60
000 лв. (ведно със законната лихва от 14.08.2018 г. до крайното изплащане)
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за периода от
14.08.2018 г. до 07.10.2019 г., през част от който е пребивавал в Затвор
Пазарджик, като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията
на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия и не са му
се притекли на помощ навреме на датата 23.11.2018 г., когато друг затворник му е
нанесъл телесни повреди.
Ищецът поддържа жалбата си лично, както и чрез
процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание. Излага
съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”–
оспорва исковата молба в писмен отговор, подаден от процесуалния му
представител преди проведеното съдебно заседание. Счита, че исковата молба не е
доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Претендира
присъждане на юрисконсутско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище за частична основателност на предявения иск. Счита, че следва да бъде
присъдено обезщетение но в минимален размер.
Предявеният иск е частично допустим, тъй като съгласно
приложената справка от началника на Затвор – Пазарджик в част от процесния
период 14.08.2018 г. до 08.03.2019 г. (когато е освободен) ищецът е пребивавал
в затвора. Въпреки че беше изискана от съда справка за целия процесен период и
беше указано, че доказателствената тежест се носи от ответника, такава беше
представена само за посочения период от 14.08.2018 г. до 08.03.2019 г. Затова
следва да бъде кредитирано твърдението на ищеца, че е пребивавал в Затвор –
Пазарджик и в периода от 01.09.2019 г. до 07.10.2019 г. (още повече, че по
делото са представени доказателства, че му е издадена заповед за преместването му от Затвор –
Пловдив в Затвор – Пазарджик). Налице е и твърдение в жалбата, че от 30.05.2019
г. е бил в Арест – Пловдив но не е посочено до кога нито са направени
доказателствени искания във връзка с този твърдян престой, затова съдът не
кредитира това твърдение.
Следователно, искът е допустим по отношение на
следните два периода: 14.08.2018 г. до 08.03.2019 г. и от 01.09.2019 г. до
07.10.2019 г. и недопустим за периода от 09.03.2019 г. до 31.08.2019 г.
Искът в допустимата му част е частично основателен.
Видно от представената справка е следното:
В периода от 14.08.2018 г. до 31.08.2018 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 403, с площ 47,92 кв.м., в което има 10 броя
двойни легла (едно над друго – „вишки“) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно,
като се изключи площта от 13,30 кв.м., т.е. площта, заемащи десетте двойни
легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за сън или почивка в
легнало положение), то останалата площ на килията е била 34,62 кв.м. През 17-те
дни от този период в килията са били настанени общо 7 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
4,95 кв.м., което е над минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 31.08.2018 г. до 09.01.2019 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 906, с площ 23,3 кв.м., в което има 5 броя
двойни легла (едно над друго – „вишки“) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно,
като се изключи площта от 6,65 кв.м., т.е. площта, заемащи петте двойни легла
(която очевидно не може да се използва за друго освен за сън или почивка в
легнало положение), то останалата площ на килията (дори без изключване на
масата и останалите мебели) е била 16,65 кв.м.
През 1 месец от този период в килията са били
настанени общо 10 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 1,67 кв.м., което е значително под
минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец от този период в килията са били
настанени общо 9 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 1,85 кв.м., което е значително под
минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец от този период в килията са били
настанени общо 8 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 2,09 кв.м., което е значително под
минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец и 10 дни от този период в килията са били
настанени общо 7 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 2,38 кв.м., което е значително под
минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 09.01.2019 г. до 08.03.2019 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 511, с площ 21 кв.м., в което има 4 броя
двойни легла (едно над друго – „вишки“) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно,
като се изключи площта от 5,32 кв.м., т.е. площта, заемащи четирите двойни
легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за сън или почивка
в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без изключване на
масата и останалите мебели) е била 15,68 кв.м.
През 1 месец и 8 дни от този период в килията са били
настанени общо 7 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 2,24 кв.м., което е значително под
минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец от този период в килията са били
настанени общо 5 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е
била 3,14 кв.м., което е значително под
минималния стандарт от 4 кв.м.
За втория допустим исков период от 01.09.2019 г. до
07.10.2019 г. не беше представена справка, независимо, че съдът изиска такава и
указано, че доказателствената тежест се носи от ответника. Затова съдът приема,
че през този 1 месец и 7 дни жизнената площ на ищеца не е била повече,
отколкото в описаните периоди, т.е. около 2 кв.м.
От гореизложеното е видно, че в процесните допустими
периоди на исковата молба в продължение на около 9 месеца ищецът е имал жизнено
пространство отговарящо на минималния стандарт само в продължение на 17 дни.
В продължение на 1 месец от останалите около 8 месеца
и половина жизненото му пространство е било много под допустимите 4 кв.м., а
именно 3,14 кв.м. При това в останалото време, т.е. 6 месеца и 8 дни жизненото
му пространство е било значително под 3 кв.м. дори под 2 кв.м., като в
определени периоди е достигало до 1,67-1,85 кв.м. Това е значително под
международните стандарти, който са 4 кв.м.
Установената в случая липса на достатъчно жилищна
площ, сама по себе си представлява достатъчно основание, за да се приеме, че в
посочената по-горе част от процесния период, а именно в продължение на около 8
месеца и половина ищецът е бил подложен на значителното влияние на посоченото
неблагоприятно обстоятелство, което несъмнено преминава прага на допустимите
ограничения на затворниците и представлява нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи.
По делото не се установи наличието на останалите
твърдени от ищеца неблагоприятни фактори. Видно от справките е, че на ищеца е
бил осигурен санитарен възел в килиите, в които е пребивавал, както и течаща
вода. По отношение на твърденията за мръсотия в килиите, също не се събраха
доказателства но следва да се посочи, че задълженията за почистване поначало
тежат на лишените от свобода. Не се събраха доказателства за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите.
Напротив, в справката от началника на затвора
е посочено, че периодично, по утвърден график се извършват дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на помещенията от специализирана и сертифицирана за
тази дейност фирма.
По делото са налични доказателства, че на 23.11.2018
г. е извършено престъпление против жалбоподателя, като лишеният от свобода Г.
С. Б. му е нанесъл побой в сградата на Затвор – Пазарджик, което е наложило
оперативно лечение в спешен порядък, при което е отстранен далака на
жалбоподателя, т.е. нанесена му е тежка телесна повреда. Но освен твърденията
на ищеца не се събраха никакви доказателства за неправомерно поведение от
страна на надзирателите. Той твърди, че същите, въпреки че са били в коридора и
са чули виковете, не са му се притекли на помощ и не са го завели навреме на
лекар. Твърденията не са конкретизирани, не е посочено кои са тези надзиратели,
на какво разстояние са били и т.н. Според ищеца, нападателят му е спрян от друг
затворник, вместо от надзирателите. Това обстоятелство не означава, че
последните не са изпълнили съвестно задълженията си, тъй като е логично другият
затворник да е бил по-близо до мястото на произшествието, отколкото
надзирателите. Въпреки дадените указания на ищеца от съда, че следва да докаже
твърденията си, посочени в жалбата, той не ангажира никакви доказателства за
неправомерно поведение на администрацията на затвора във връзка с инцидента,
случил се с него.
Предвид гореизложеното, тежкото и нечовешко отношение
към ищеца в Затвор – Пазарджик, причинено от липсата на достатъчна жилищна площ
е продължило около 8 месеца и половина.
Неоснователни са възраженията, че не е доказано ищецът
да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението следва отново
да се има предвид немалкият период, прекаран от ищеца в посочените по-горе
изключително неблагоприятни за човешкото достойнство условия – над 8 месеца.
При това положение съдът счита, че обезщетение в размер на 400 лв. представлява
адекватно овъзмездяване за претърпените от него неимуществени вреди, което при
това е съобразено и с реалната икономическата ситуация в страната. Следва да
бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от претендираната дата
– 14.08.2018 г. Законната лихва следва
да бъде присъдена от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която
настоящето решение стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от
който се дължи лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на А.Г.Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 400 лв. /четиристотин лева/, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор – Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия в периодите от 14.08.2018 г. до 08.03.2019 г. и от 01.09.2019 г. до
07.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която
изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля до размера 60 000 лв. над уважения
размер 400 лв., предявения от А.Г.Г. иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв, (ведно със законната лихва от 14.08.2018 г. до крайното
изплащане), отнасящ се за периодите от 14.08.2018 г. до 08.03.2019 г. и от
01.09.2019 г. до 07.10.2019 г., през които е пребивавал в Затвор – Пазарджик,
като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор
Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия и не са му се
притекли на помощ навреме на датата 23.11.2018 г., когато друг затворник му е
нанесъл телесни повреди.
Оставя без
разглеждане исковата
молба на А.Г.Г., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., (ведно със
законната лихва от 14.08.2018 г. до крайното изплащане), отнасящ се за периода
от 09.03.2019 г. до 31.08.2019 г., като твърденията са, че вредите са му
причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в
нечовешки битови условия и не са му се притекли на помощ навреме на датата
23.11.2018 г., когато друг затворник му е нанесъл телесни повреди и прекратява делото в тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С решение № 488
от 21.07.2020 г. по адм. дело № 162/2020 г. на Административен съд - Пазарджик
-ОТМЕНЯ Решение № 947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на
Административен съд Пазарджик, в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане
исковата молба на А. Г. Г., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск
за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., (ведно със законната лихва от
14.08.2018 г. до крайното изплащане), отнасящ се за периода от 09.03.2019 г. до
31.08.2019 г., като твърденията са, че вредите са му причинени от
администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия и не са му се притекли на помощ навреме на датата 23.11.2018 г., когато
друг затворник му е нанесъл телесни повреди и e прекратено делото в тази му
част.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба в тази й част.
Отменя Решение №
947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на Административен съд
Пазарджик в ЧАСТТА, с която е присъдена законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от датата, на която изтичат три месеца от
датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на
сумата, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” да заплати на А. Г.Г., законна
лихва върху присъдената сума за обезщетение, считано от 01.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
947/18.12.2019 г., постановено по АД № 1138/2019 г. на Административен съд
Пазарджик в ОСТАНАЛАТА му част.
Решението е окончателно.