№ 116
гр. Плевен , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Г. К. Грънчаров
Членове:Румен П. Лазаров
Мариан В. И.
при участието на секретаря Д. Н. Б.
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. И. Въззивно административно
наказателно дело № 20214400600362 по описа за 2021 година
С решение № 577/16.04.2021г., постановено по
НАХД №633/2021г., РС-гр.Плевен, признал
подсъдимата Б. ИВ. Р., ЕГН **********, за виновна в това, че в периода от
неуста- новена дата през месец октомври 2019 г. до 15.11.2019 г., в гр.
Плевен, съставила неистински частен документ - Приложение 1 Списък на
всички присъстващи собственици на самостоятелни обекти /жилища, гаражи,
ателиета и др./ от 15.11.2019г., който бил употребен, за да се докаже
съществуването на едно правно отношение между М. Ст. С. и Общото
събрание на етажната собственост, находяща се на бул. „С.“ №*, вх."*", гр.
Плевен - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК, я освободил от наказателна
отговорност, като й наложил административно наказание „глоба“ в полза на
държавата, в размер на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.З от НПК, осъдил подсъдимата Б. ИВ. Р., да
заплати направените деловодни разноски в размер на 233,18 лв., по сметка на
ОД на МВР-Плевен.
Недоволна от постановеното решение подсъдимата Б.Р., чрез защитника
си-адвокат Г. АНГ.-АК-гр.Плевен, го обжалва.С жалбата се прави оплакване,
че първоинстанционният съд, не е приел тезата за маловажност на случая
1
съобразно квалификацията по чл.309, ал.5,, вр. с ал.1 от НК.Счита се, че
конкретния случай е такъв и попада в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК.Във
връзка с това се излагат като доводи, възрастта на подсъдиматата, чистото
съдебно минало, както и минималният й доход от 300 лева пенсия.С жалбата
се иска изменение на първоинстанционния съдебен акт и приложението на
закон за по-леко наказуемо престъплене по чл.309, ал.5, вр. с ал.1 от НК., като
и съответно на основание чл.78, ал.5 от НК, се ноложи административното
наказание в размер от 100 до 300 лева.
В съдебно заседание не се поддържа тезата за преквалификация на
престъплението по чл.309, ал.5, вр. с ал.1 от НК.Излага се становище за
несъставомерност на деянието, тъй като и в постановлението за привличане и
в прокурорското предложение, не е посочено къде, кога и то от кого е
употребен неистинския частен документ–„Приложение №1 Списък на всички
присъстващи собственици на самостоятелни обекти/жилища, гаражи,
ателиета и др.“, от 15.11.2019г “, каквото е изискването на закона. Изразява се
становище, че съставената „декларация-съгласие“, е неистин- ския частен
документ.Алтернативно, ако не се приеме тезата за несъставомерност на
деянието, се счита, че са налице условията на чл.9, ал.2 от НК, тъй като
деянието е малозначетелно и съответно не съставлява престъпление.
Въззивната жалбоподателка Б.Р., поддържа станови- щето на
защитника си.
Представителят на ОП-гр.Плевен, изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че съдът обстойно се е аргумен тирал защо приема, че
обвиняемата е извършила деянието. Пледира да се потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
доводите в жалбата, становищата на страните и след цялостна проверка на
правилността на обжалваното решение, съобразно чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подаден в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
2
Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е допуснал
съществено процесуално нарушение при разглеждането и решаването на
делото, което не може да се отстрани във въззивното производство.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, провел
производство по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Задължение на съда е да прецени налице ли са основанията на чл.377 от
НП.В последствие при разглеждане на делото, да преценява събраните
доказателства и да събира нови, както и да го разглежда в рамките на
фактическите положения.
Приетата фактическа обстановка е дословно преповторена от
постановлението на прокурора, с което е предложено обвиняемата Б.Р. да се
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, за извършено от нея престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
В мотивите си съдът е приел, че фактическата обстановка е установена
от обяснения на подсъдимата в хода на досъдебното производство, показания
на свидетелите М. Ст. С., Б. Б. А., И. Д. Д., Б.И. Д., К. А. А., Т. В. П., Г. А. А.,
И. Й. П., Ц. И. Б., В. Ф., С. Ст. К. и С. В. С..Приел, че от тях се установява в
конкретика извършеното от подсъдимата деяние, като съдът ги кредитирал
като обективни и кореспондентни с ценените от него писмени доказателства,
находящи се в досъдебно производство ЗМ № 287/2021 г. по описа на ОД на
МВР-Плевен и прочетени по реда на чл.283 от НПК в съдебно
заседание.Позовал се и на представеното в с.з. доказателство касаещо размера
на дохода на подсъдимата.
Съдът приел съдебно-графологичната експертиза, от заключе- нието на
която се установило, че подписът, положен наимето на св. М. С. в
Приложение 1 Списък на всички присъстващи собственици на самостоятелни
обекти /жилища, гаражи, ателиета и др./ от 15.11.2019 г., е положен от
подсъдимата Б.Р..
Въпреки, че не се оспорва фактическата обстановка, то тя е в
противоречие с част от доказателствата по делото.Конкретно в частта, с която
е прието, че обвиняемана Б.Р. първо е изготвила декларация от името на
свидетелката М. С., за съгласието й да се избере професионален
домуправител.Такава декларация и тя е приложена по делото, първо е от
23.10.2018г. и е изготвена не от обвиняемата Б.Р., а от свидетелката Б. Д.-
съуправител на фирма за недвижими имоти „ Леда“ ЕООД.Няма как тогава
показанията на тази свидетелка да са в подкрепа на изложената фактическа
обстановка в тази част, относно изготвената декларацията, за дадено съгласие
от свидетелката М. С..Напротив видно от показанията на свидетелката Б.
Д./л.26 от ДП/ е, че тя не отрича да е попълнила тази „декларация-съгласие“,
3
като е дала показания, че най-вероятно и е била дадена от друг свидетел-
съпругът й И. Д.-брокер в „ Леда“ ЕООД.В подкрепа на това е и
заключението по т.1и 2 на изготвената съдебно почеркова експертиза на
23.12.2020, /л.50 от ДП./От обясненията на обвиняемата Б.Р., л.11 от ДП, е
видно, че тя вече е имала това съгласие, но никъде не е дала обяснения, че тя е
изготвила декларацията т.е.налице е противоречивост между доказателствата
и приетото в мотивите на съда.
Изложените мотиви са формални.Липсва разбор и анализ на
доказателствата, част от които са противоречиви с приетото от прокурора и
съда.Не става ясно и не е даден отговор защо е прието, че „Приложение 1
Списък на всички присъстващи собственици на самостоятелни
обекти/жилища, гаражи, ателиета и др./“, е частен документ.Това
„приложение“ няма характеристиката на „документ“.Такава характе- ристика,
на неистински частен документ има „декларацията-съгласие“ от
23.10.2018г.Това „Приложение 1 Списък на всички присъстващи собственици
на самостоятелни обекти/жилища, гаражи, ателиета и др./“, няма автор, дата и
т.н.Освен това не се установява къде, кога и кой го е използвал.Както е
посочил първоинстанционния съд деянието ще е довърше -но, когато
документа е употребен.т.е когато е налице втората съставка на двуактното
документно престъпление. В мотивите липсва съображения по тези от
значение и относими, към признаците на състава на престъпление по чл.309,
ал.1 от НК, въпроси.Няма мотиви, след като съда счита, че това е частен
документ, за какво е употребен, какво да докаже, съществуването или не на
кое и какво право или правно отношение. Липсват мотиви с какво този списък
доказва съществуването на „едно правно отношение между М. Ст. С. и
Общото събрание на етажната собственост“, както е посочено в диспозитива
на решението. Този списък е доказателство за присъствие на етажните
собственици, а не за доказване на право или задължение или за правно
отношение.В тази връзка твърденията в мотивите са необосновани, че
обвиняемата Б.Р. е съставила инкримини- рания частен документ и го
употребила умишлено, за да докаже съществуването на едно правно
отношение между М. С. и общото събрание.Не става ясно как е употребен и
пред кого този списък-„Приложение1 Списък на всички присъстващи
собственици на самостоятелни обекти/жилища, гаражи, ателиета и др.“, от
15.11.2019г., а не декларацията-съгласие.Това също е необходим обективен
признак на състава на престъплението, подлежащ на доказване, за което е
4
била привлечена в качеството на обвиняема Б.Р../л.8,9 от ДП/.Този списък е
поименно, писмено изброяване на присъствали на общото събранието лица.
Б.Р. не отрича, че се е подписала вместо М. С., но и този списък не е изготвен
от нея, а само в частта за нея и М. С..Както по-горе се посочи, обвиняемата
вече е имала „декларацията за съгласие“ от 23.10.2018г, която също не е била
изготвена от нея и именно нея е употребила за да докаже пред общото
събрание, за волята на М. С..По същество цитираната в мотивите обща теория
за документните престъпления не се оспорва, но няма конкретика по
предмета на доказване по делото, по което е постановен обжалвания съдебен
акт.
Това, че производството е по реда на глава 28 от НПК, не освобождава
съда от задължението по чл.305, ал.3 от НПК.Налице е противоречие на
мотивите с доказателствата за фактическата обстановка и липса на такива по
съществени въпроси касаещи обективните и субективните признаци на
състава на престъплението по чл.309, ал.1 от НК. Така изготвените мотиви и
формираните правни изводи, не дават възможност на въззивният съд да
упражни правомощията си за проверка на правилността на обжалвания
съдебен акт, съобразно чл.13 и 14 от НПК, при формиране на вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд.
Частичната липса на мотиви се приравнява на липса на такива.Това е
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3,т.2,пр.1 от
НПК, което е основание за отмяна и връщане на делото и може да се отстрани
единствено при ново разглеждане на делото, от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл.334, във вр. с чл.335, ал.2,
вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, Плевенският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №577/16.04.2021г., постановено по НАХД №633/2021г. на
РС-гр.Плевен
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6