№ 97
гр. Враца, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно
дело № 20251400200394 по описа за 2025 година
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16
от ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от Central Justitieel
Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към нидерландското
Министерство на правосъдието/ Кралство Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение № СА- ********* от 14.11.2024г., влязло в сила на
26.12.2024г. на несъдебен орган– Воnnеn & Transacties Transactiemod, адрес:
Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Кралство Нидерландия срещу
българския гражданин Е. А. М. от ***, С ЕГН ********** за извършено
нарушение по член 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия- предпазното въже, в случай на прекъсване не е свързано
теглещото превозно средство, за което му е наложена санкция в размер на 120
/сто и двадесет/евро.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца
изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като
решението на несъдебен орган, издадено в Кралство Нидерландия за налагане
1
на санкция за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата
срещу Е. М., следва да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице Е. М., редовно призован, не се явява, поради и което
съдът е разгледал делото в условията на чл.16, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
Решението за налагане на финансова санкция е № СА- ********* от
14.11.2024г., влязло в сила на 26.12.2024г. на несъдебен орган– Воnnеn &
Transacties Transactiemod, адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk,
Кралство Нидерландия срещу българския гражданин Е. А. М. от ***, С ЕГН
********** за извършено нарушение по член 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата на Кралство Нидерландия- предпазното въже, в случай
на прекъсване не е свързано теглещото превозно средство, за което му е
наложена санкция в размер на 120 /сто и двадесет/евро.
Засегнатото лице М. е санкциониран за това, че предпазното въже, в
случай на прекъсване не е свързано теглещото превозно средство в
съответствие с изискванията на 31.03.2024год. Поради това спрямо
засегнатото лице е издадено посоченото по-горе решение, с което лицето е
финансово санкционирано със сумата от 120 евро. Последното е било писмено
и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния
закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалването. Решението е постановено на 14.11.2024г., влязло в
сила на 26.12.2024г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението
образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено,
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на
български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа
изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на органа,
2
наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото
положение и обстоятелствата, при които са извършени констатираните
нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните
разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице Е. М..
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички
изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения
акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решение № СА- ********* от
14.11.2024г., представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за
налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е
налице влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на държава-
членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение
решение за налагане на финансова санкция е в съответствие на разпоредбата
на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и
влязъл в сила в държава– членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията на
Кралство Нидерландия.
За извършеното от засегнатото лице М. административно нарушение,
не се изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Бяла Слатина,
обл.Враца, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да
разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция е именно Окръжен съд Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на
изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за
налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на
3
решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която съгл.
чл.82, ал.3, вр.ал.1 ЗАНН е тригодишна и не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са
били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/– същата е в размер на
120 евро с левова равностойност 234.70 лева по фиксирания курс на БНБ
1.95583лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и
срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са
отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав
намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да
изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е
осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
искането за признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на
Кралство Нидерландия против лицето Е. М. от гр. Бяла Слатина, обл.Враца за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 120 евро е 234.70 български лева,
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска- 14.11.2024 г., а именно
1.95583 лв. за 1 евро. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС
признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото
изпълнение съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган
за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на
издаващата държава, а именно Central Justitieel Incassobureau /Централно
инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието/
Кралство Нидерландия, а копие от уведомлението да се изпрати на
4
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № СА-
********* от 14.11.2024г., влязло в сила на 26.12.2024г. на несъдебен орган–
Воnnеn & Transacties Transactiemod, адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288
EA Rijswijk, Кралство Нидерландия срещу българския гражданин Е. А. М. от
***, с ЕГН **********, с което за извършено нарушение по член 2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, му е наложена санкция в
размер на 120/сто и двадесет/евро, с левова равностойност от 234.70/двеста
тридесет и четири и седемдесет/ лева по официалния курс на БНБ към датата
на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира
изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от
Решение № СА- ********* от 14.11.2024г., влязло в сила на 26.12.2024г. на
Central Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към
нидерландското Министерство на правосъдието/ Кралство Нидерландия, на
ТД на НАП– офис Враца за изпълнение като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2
ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава Central Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към
нидерландското Министерство на правосъдието/ Кралство Нидерландия, като
изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган, признато и
приведено в изпълнение с настоящето решение, като уведомлението бъде в
превод на езика на издаващата държава, като съгласно чл.13, ал.1
ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като
изпълняваща държава.
5
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6