Р Е Ш Е Н И Е
260143/28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесети
октомври две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3072 по
описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по искове с правно основание по чл.128, т.2 от КТ, акцесорен иск по чл.86, ал.1
от ЗЗД и по чл.224, ал.1 от КТ
Производството е образувано по искова молба от Г.И.Й. с
ЕГН ********** *** срещу „Стар пост“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от Д.Д.В.. В исковата молба се твърди, че
ищцата постъпила на работа в куриерската фирма на 12.04.2019г., като получила
дължимата ѝ заплата само за месец април и май. В средата на месец юни
подала предизвестие за напускане, като била на работа до 12.07.2019г. Със Заповед от 26.08.2019г. била освободена
от длъжност, считано от същата дата. В заключение сочи, че не ѝ е
изплатено трудовото възнаграждение за месеците юни и юли 2019г. в размер на 870
лв., както и обезщетението за неизползван годишен отпуск за 2019г. в размер на
90 лв. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноските по делото.
С изрична молба ищцата е поискала назначаването на
служебен защитник, като с Определение № 3718/19.11.2019г. ѝ е
предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, както и допълнителната такава са
редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна не е депозиран писмен отговор.
След изтичане
на срока за отговор и във фазата на изготвяне на проект за доклад по делото, е
постъпила молба от служебния защитник на ищцата, с която се изменя размера на
иска по чл.228 от КТ, чрез увеличаването на същия, включвайки и искане за
присъждане на дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за месец август
до прекратяване на трудовия договор, както и искане за присъждане на мораторни
лихви върху вземанията.
Ищцата не се явява лично в съдебно заседание, като за нея
се явява служебния защитник – адв. С.Д. от ШАК. Поддържа се исковата молба,
като се моли да бъдат уважени изцяло предявените искове, предвид успешно
проведеното производство по оспорване авторството на подписа положен във
ведомостите за заплати.
В съдебно заседание за ответника не се явява представител,
като не депозират становище по хода на делото.
Съдът намира
въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото бил сключен Трудов договор № 76 от 12.04.2019г., по силата
на който ищцата била назначена на длъжността „шофьор-куриер“, с място на изпълнение
в гр.Шумен, считано от 12.04.2019г. Договора бил със срок за изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, като срокът на предизвестието бил 30
дневен, и за двете страни. Между страните било договорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 560 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при
работодателя, което следвало да се изплаща ежемесечно до 30 – число на
следващия месец, за който се дължало. Бил договорен и размер на платен годишен
отпуск от 20 дни. Със Заповед № 113/26.08.2019г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищцата било
прекратено, считано от същата дата, на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните, като съдът я кредитира като пълно и обосновано дадена от
лице със специални знания. Вещото лице заключава, че чистата сума за получаване
от ищцата за м. юни е 434.55 лв. и лихва 9.29 лв., за м. юли 177.54 лв. и лихви
2.27 лв. и за м.август 2019г. сумата е 335.79 лв. и лихви 1.40 лв. Ответникът е начислил и определил трудови
възнаграждения на ищцата за тези месеци, като във ведомостите за м. юни и юли
2019г. има положени подписи. Ведомост за август 2019г. не е представена от
ответника. Нетното обезщетение за
неизползван отпуск е в размер на 65.74 лв., като същото не е начислено от
работодателя. Лихвата върху тази сума е 0.27 лв.
Ищцата е
оспорила своевременно автентичността на подписа си, като „получател“ на сумите в представените по делото ведомости
за заплати за месеците юни 2019г. и юли 2019г., като съдът е допуснал
производства по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документите. Счел е,
че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ищеца, съобразно чл.
193, ал.3 от ГПК. Заключението на съдебно-почерковата експертиза (стр.78 от
делото), сочи, че почеркът, с който са положени подписите срещу името на лицето
Г.И.Й. във ведомостите за заплати за м.юни и м.юли 2019г. на „Стар пост“ ЕООД
не принадлежи на ищцата Г.Й..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като обуславя следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Настоящите претенции са допустими, като предявени от
лице, което има правен интерес и отсъстват отрицателни предпоставки, водещи до
недопустимостта им.
По предявения иск с правно основание
чл.128, т.2 от КТ: За уважаването на
иска е необходимо да се докаже наличието на трудово правоотношение, по което
през процесния период ищецът е престирал труд, за който не е получил
договореното между страните трудово възнаграждение.
От събраните
в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен
начин, че страните са били във валидни трудовоправни отношения в периода на исковата
претенция. Не се спори, че ищецът, в качеството му на служител - на длъжността
“шофьор-куриер” е изпълнявал трудовите си задължения, съгласно изискванията на
работодателя от 12.04.2019г. Твърденията в исковата молба са, че през месец юни
ищцата е подала предизвестие за напускане, изтекло на 12.07.2019г., като до
този момент полагала труд при работодателя. Служителката била освободена от
работа със Заповед № 113 от 26.08.2019г. С оглед на това за работодателя е
възникнало задължението да заплати на служителя си възнаграждението за
извършената работа в установените срокове. С оглед представените и приети
доказателства се установява, че сумата
от неизплатени брутни възнаграждения за месеците юни и юли 2019г. е в бруто размер на 803.48 лв., а чисто възлиза
на 612.09 лв.
По отношение
на откритите производства на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за
оспорване авторството на подписите, положени
срещу „получил сумата“ във ведомости за заплати за месец юни и юли 2019г.,
съдът намира следното: От заключението на вещото лице се установява, че
почерка, с който е положен подписа срещу „получил“ в изброените документи не
принадлежи на Г.И.Й. – ищец по
делото. Заключението на вещото лице е
категорично и при изготвянето му са взети образци от сравнителен материал от
различни източници, включително и от подадените от лицето заявления за издаване
на български документи за самоличност, както и е взет сравнителен материал от
лицето с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 25.08.2020г.
Съдът няма основание да поставя под
съмнение специалните знания и обективността на вещото лице, поради което
намира, че така даденото заключение е пълно и обективно и следва да бъде
кредитирано изцяло. Още повече, че страните по делото не оспорват заключението
по експертизата. С оглед на изложеното съдът намира за доказано оспорването
авторството на подписа в посочените по-горе писмени документи, като същите не
следва да бъдат кредитирани и ценени по делото.
По отношение
на спорния въпрос за изпълнение на трудовите задължения на ищцата през месец
август 2019г., съдът намира следното: По
въпроса за дължимостта от страна на работодателя на трудово възнаграждение на
работник или служител, който не се е явявал на работа и не е полагал труд има
постановена задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. В
Решение № 376 от 21.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 329/2011г. III г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема, че съгласно чл.124 от КТ едно
от основните задължения на работодателя е да заплаща възнаграждение на
работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е полагал
труд. Възнаграждението се дължи за
извършената работа, която съгласно чл.125 от КТ работникът или служителя следва
да изпълнява точно и добросъвестно, съобразно знанията си, сръчността си,
технологични изисквания и др. Наличието само на сключен трудов договор не е
достатъчно за възникване на задължение за работодателя да заплаща трудовото
възнаграждение, а е необходимо и работникът и служителят да е полагал труд и
фактически да е осъществявал съответната трудова функция. В случая ищцата
твърди в исковата си молба, че след изтичане на подаденото от нея предизвестие
на 12.07.2019г. не е полагала труд и не е посещавала работното си място. В
първоначалната искова молба се претендират единствено възнаграждения за м.юни и
м.юли 2019г. След изменение на претенцията по чл.128, т.2 от КТ и включването в
нея на възнаграждението за м.август, не са ангажирани каквито и да е
доказателства, че ищцата е престирала труд, за да претендира насрещно вземане
за трудово възнаграждение. В настоящия
случай от страна на ищцата за положения от нея труд, като единствено
доказателство се ангажира и представя
само трудовия ѝ договор, въпреки
указаната от съда с доклада по делото доказателствена тежест.
Поради
гореизложеното искът по чл.128, т.2 от КТ е частично основателен и следва да се
уважи само за месеците юни и юли 2019г. в размерите посочени в експертизата, а
именно нетен размер от общо 612.09 лв., като в останалата част искът следва да
се отхвърли.
По отношение
на претенцията по чл.86 от ЗЗД: Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва
върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които
е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна. По
отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху
който се начислява лихвата. Видно от заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, лихвата върху нетното възнаграждение за месеците юни и юли 2019г. е
в размер на 11.56 лв.
По
предявения иск с правно основание чл. 224,
ал.1 от КТ: Безспорно се
установява по делото, че ищеца има право на 3 дни платен годишен отпуск за
претендирания период, както и, че същите са останали неизползвани. Искът е
доказан по своето основание. По отношение на размера на иска съдът взе предвид заключението на вещото лице, което не е
оспорено и съгласно което размерът в бруто на обезщетението на ищеца, изчислен
по правилата на чл. 177 от КТ, възлиза на 73.05 лева, а нето в размер на 65.74 лв.
С оглед на това съдът счете предявеният иск по чл. 224, ал.1 от КТ за
основателен в пълния му изменен размер.
Доколкото
настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и
същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за
назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявеният от него иск е
уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя
- ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в
производството, съразмерно на уважената част на иска, а именно дължащите се
държавни такси в размер на 150 лв. и разноски за експертизите в размер на 213.10
лв., като в останалата си част разноските са за сметка на държавния бюджет.
Предвид, че ответника не прави искане за присъждане на
разноски, то съдът не дължи произнасяне служебно.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Д.В.
да заплати на Г.И.Й. с ЕГН **********
с адрес ***, сумата общо от 612.09 лв. (шестстотин
и дванадесет лева и девет стотинки), представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за периода месец юни и месец юли 2019г. с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ, ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на иска - 15.10.2019г.
до окончателното й изплащане, сумата
общо от 11.56 лв. (единадесет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху размера на
неизплатените трудови възнаграждения с периода от деня на изпадане в забава за
заплащането на всяко отделно
възнаграждение до 14.10.2019г. на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
и сума в размер на 65.74 лв. (шестдесет
и пет лева и седемдесет и четири стотинки) на основание чл.224, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху нея от 15.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.И.Й. с ЕГН ********** за сумата от 433 лв.(четиристотин
тридесет и три лева), представляващо дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение от „СТАР ПОСТ“ ООД с ЕИК ********* за месец август 2019г., ведно
със законната лихва върху вземането от 15.10.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 1.40 лв.
(един лев и четиридесет стотинки) от деня на изпадане в забава за заплащането
на всяко отделно възнаграждение до
14.10.2019г. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК по заявеното от ищцата оспорване
истинността на представените от ответника Ведомости за заплати за месец юни
2019г. и месец юли 2019г., че документите са неистински в частта относно
авторството на подписа на Г.И.Й. с ЕГН **********, като на основание чл.194,
ал.2, изр.второ от ГПК ги изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен сума в размер
на 363.10 лв. (триста шестдесет и три
лева и десет стотинки), представляваща държавна такса и възнаграждение за
вещите лица, както и 5 лв.(пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на
страните.
След влизане
в сила на решението делото да се докладва за изпращане на сигнал до Шуменска
районна прокуратура.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: