Решение по дело №1283/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 20                                15.01.2018 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 20 декември                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 АТАНАС АТАНАСОВ

                                                                

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1283  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Държавна опера – Стара Загора, подадена от адв. М.И., против решение № 389 от 02.05.2017 г., постановено по гр.дело № 130/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.                 

Въззивникът счита решението на първоинстанционния съд за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила  и необоснованост. Намира, че неправилно съдът е приел трудовия договор на ищеца за действителен, поради това, че   изискванията за необходимо образование за длъжността „Артист – солист” не били нормативно установени. Съдът неправилно приел и, че изискванията за минимален образователен ценз за заемане на длъжността не са били завишени след сключване на договора, поради което ищецът не може да бъде уволнен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Излага съображения. Намира, че решението е неправилно и по отношение на иска за обезщетение за безработица.      Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в цялост, и да отхвърли исковете на ищеца, както и да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Б.Й.Т., чрез адв. Н.К., изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано. Съдът правилно приложил материалния закон в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, в този смисъл не били допуснати сочените в жалбата нарушения. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че трудов договор № 5/05.04.2013 г. е действителен, тъй като не противоречи на нормативен акт, но намира за необоснован изводът на съда, че при издаване на процесната заповед не е налице злоупотреба от страна на работодателя с права по чл.8, ал.3 от КТ вр. с чл.4 от ЗЗДискр., както и чл.9 от ЗЗДискр. Излага подробни съображения. Счита, че правилно съдът е приел, че искът по чл.225, ал.1 от КТ е доказан, както по основание, така и по размер. Цитира съдебна практика. Моли съдът да остави жалбата без уважение и в сила обжалваното решение, както и да му присъди разноските за това производство.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са три обективно съединени иска                                                                                                                 с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Ищецът Б.Й.Т. твърди, че е работил при ответника Държавна опера Стара Загора като артист-солист по трудов договор от 03.04.2013 г. Преди това е работил при същия работодател като артист-хорист. Твърди, че притежава средно музикално образование, което обстоятелство било известно на работодателя. Твърди, че длъжностната характеристика за длъжността „Артист-солист" му била връчена на 22.01.2013 г. - преди сключването на трудовия договор. Сочи, че на 07.10.2016 г. получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ - поради това. че не притежава висше музикално образование, вокален факултет. Получил и заповед № 39 от 08.11.2016 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 10.11.2016 г. Ищецът счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна и издадена в нарушение на чл.8, ал.3 КТ, тъй като на същата длъжност работело и друго лице без да притежава нито средно, нито висше музикално образование. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени заповед № 39 от 08.11.2016 г. като незаконосъобразна; да го възстанови на предишната му длъжност „Артист-солист“ да му присъди обезщетение в размер на 4 654,95 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 10.11.2016 г. до 18.04.2017 г.

Ответникът Държавна опера Стара Загора взема становище, че искът е неоснователен. Признава, че ищецът Б.Й.Т. е работил по трудов договор на длъжност „Артист-солист", а преди това - по трудов

договор на длъжността „Артист-хорист". Твърди, че при встъпването в

длъжност на новоназначения директор било констатирано, че ищецът не

притежава образование по професията „Музикант-вокалист", а квалификация„Артист-инструменталист, педагог". Твърди, че ищецът не притежава минимален образователен ценз за заеманата от него длъжност съгласно Наредба № 59 от 13.02.2012 г. Твърди, че е бил назначен на длъжността поради производствена необходимост, тъй като бил към онзи момент единственият спинтов-драматичен тенор и поддържал драматичния репертоар на операта. Признава, че без висше музикално образование към 01.10.2016 г.били ищецът и лицето И.Р.Й.. Твърди, че през 2015 г. директорът на операта провел разговор и с двамата и им дал възможност да предприемат действия за придобиване на висше музикално образование-вокален факултет, което било изискуемо съгласно длъжностната характеристика. Твърди, че в края на 2016 г. се явили артисти, които търсели работа, притежаващи висше музикално образование, специалност „Класическо пеене". Твърди и това, че в щатния състав на операта били налице и други тенори, които имали възможност да „покрият" целия драматично-спинтов репертоар на операта. Твърди, че на 26.09.2016 г. била въведена процедура за атестиране на служителите, в която бил въведен минимален образователен ценз за заемане на длъжността „Артист-солист" - висше музикално образование-вокален факултет. Сочи, че в края на м. септември 2016 г. при проверен разговор с ищеца и с И.Й. относно документите им за придобито образование, било установено, че Й. започнал обучение в НМА „Проф. Панчо Владигеров", вокален факултет, специалност „Класическо пеене", а Т. - не представил документ за придобито образование. Твърди, че на Й. били възлагани второстепенни роли, а на Т. - такива, за които се изисквало образование и знания, които можели да се овладеят единствено във висша музикална академия. Твърди, че Т. не се справял с ролите, за които бил назначен. Не можело да става дума за злоупотреба с право, защото било налице несъответствие между притежаваното от ищеца образование и изискуемото съгласно заповед № 1305 от 26.09.2016 г. на директора на операта за заеманата от Т. длъжност, настъпило поначало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. По отношение на иска за присъждане на обезщетение ответникът счита, че такова не се дължи, тъй като през исковия период ищецът бил участвал в множество спектакли на други музикални институти и бил получавал хонорари, бил участвал и в турнета извън страната. Ответникът предявява възражение, че процесният трудов договор   е   недействителен   на   основание   чл.74   КТ   и   при   условията  на евентуалност   моли   исковете   да   се   отхвърлят   поради   законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение.

От събраните по делото доказателства е установено, а и страните не спорят че ищецът е работил при ответника като артист-солист. Първоначално е заемал длъжността „Артист-хорист" по срочни трудови договори,  а от 01.07.2006 г. - за неопределено време по трудов договор № 23 от 01.07.2006 г. Впоследствие - от 22.01.2013 г.. ищецът е заел длъжността „Артист-солист". На 07.10.2016 г. му било връчено предизвестие, с което работодателят го предизвестил, че на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ, поради това, че не притежава необходимото образование, трудовото правоотношение с него се прекратява с изтичането на 30-дневен срок. Със заповед № 39 от 09.11.2016 г., считано от 10.11.2016 г. трудовото правоотношение, възникнало по силата на посочения по-горе трудов договор  било прекратено на основание чл.328. ал.1, т.6 КТ поради това, че служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността. Тази заповед е връчена на ищеца на 09.11.2016 г. Не е спорно също така, че ищецът не притежава висше музикално образование - вокален факултет. Видно от приложената длъжностна характеристика, която е връчена на ищеца на 22.01.2013 г., образованието, което се е изисквало за длъжността „Артист-солист" е висше музикално вокален факултет. Ищецът е завършил СМУ „Христина Морфова" гр. Стара Загора с квалификация „Артист-инструменталист, педагог".

Със заповед № 1305 от 26.09.2016 г. директорът на операта О.Д. е въвел в действие процедура за условията и реда за атестиране на работниците и служителите в операта. Видно от съдържанието на самата процедура, целта е атестирането на работниците и служителите за установяване на равнището на професионална квалификация, както и съответствието й с изискванията, установени в длъжностните характеристики и в устройствените правилници на Министерството на културата и пр. За длъжността „Артист-солист" е утвърдена нова длъжностна характеристика, в която по отношение на вида и равнището на изискуемото образование е предвидено също висше музикално вокален факултет, т.е. в това отношение промяна няма. От поименното щатно разписание на операта в сила от м.10.2016 г. е видно, че длъжността „Артист-солист" заемат общо 28 души. От тях, според представените от ответника дипломи за завършено образование, средно образование имат ищецът Т., И.Р.Й. и И.И.Д.. Х.Н.Н. има висше образование по специалността актьорско майсторство и заема длъжността „Артист-солист" в операта по трудов договор от 26.09.2016 г. Г.Д.Д. има висше музикално образование - сценична режисура и заема длъжността „Артист-солист" по трудов договор от 01.09.2004 г. И.И.Д. има средно образование - СОУ „Вела Пискова" гр. Русе и заема длъжността „Артист-солист" по трудов договор от 30.09.2015 г. Н.Д.Д. има висше музикално образование, специалност „Пеене" и заема длъжността от 10.01.1994 г. И.Р.Й. има средно образование - СОУ „Иван Вазов" гр. Стара Загора и заема длъжността от 27.10.1997 г.

          Пред въззивната инстанция по искане на въззиваемият бе задължен въззивнкът Държавна опера – Стара Загора да представи препис от заповеди, ако има такива, издадени в периода след последното заседание  по гр.дело № 130/2017 г. по описа на СтРС  за прекратяване на трудовите договори с лица, които не отговарят на изискванията за заемане на длъжността „артист – солист”. Също така бе задължен въззивника да представи по делото, ако има такъв сключен трудов договор с лицето С.Р. ведно с ЛТД както и да представи диплома на същото лице за завършено висше музикално образование с легализация на български език. Въззивникът представи ЛТД на лицето С.Р., в което обаче няма данни за вида на завършеното от него образование. С оглед на това бе дадена на въззивника възможност, като съда отлага делото два пъти да представи дипломата му, но не беше представено доказателство относно образованието на лицето С.Р., а само ЛТД със сключения с него трудов договор. 

          Съгласно   чл.328,  ал.1   т.6  КТ.  каквото  основание  е посочено  в

процесната   заповед,   работодателят   може   да   прекрати   трудовия   договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискванията за образование и квалификация за изпълняваната работа може ла произтича от разпоредбата на нормативен акт, от щатното разписание или от длъжностната характеристика. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с щатното разписание и с длъжностната характеристика, когато тези изисквания не са определени със закон (Р-417-2011, IV г.о.), а когато са нормативно разписани, работодателят може да постави нови, допълнителни изисквания, които обаче да не влизат в противоречие с нормативно установените (Р-71-2013, IV г.о.). Преобладаващо съдебната практика приема, че повишаването на изискванията следва да е настъпило след сключване на трудовия договор (Р-1627-2003 г., III г.о.; Р-2202-2001, III г.о.; Р-1099-2008, IV г.о.; Р-1219-2003, III г.о.; Р-321-2011, III г.о.; 877-2008, I г.о.; Р-1640-2008, III г.о.; Р-13-2014 г.. IV г.о.; Р-985-2006, III г.о.). Съществува и становище, че не е необходима промяна на изискванията, а само липса на изискванията за заемане на длъжността (Р-1185-2005, III г.о.; Р-436-2010, IV г.о.). Когато още при сключването на трудовия договор работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, въведени с нормативен акт, трудовият договор е недействителен. Такъв договор не може да се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ (Р-2202-2001, 111 г.о.; Р-1099-2008, IV г.о.; Р-1627-2003, III г.о.). Съществува и друго виждане - че в тази хипотеза, когато още при сключването на договора работникът или служителят не е отговарял на нормативно установените изисквания за образование и квалификация, работодателят може да прекрати такъв трудов договор (Р-134-2013 г., 111 г.о.; Р-207-2014, III г.о.). Това обаче е неприложимо в случая, тъй като ищецът не е отговарял на въведени от работодателя с длъжностната характеристика изисквания за образование    още   при   сключването   на   трудовия   договор.    Когато   при сключването на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, той не може да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършваната работа (Р-1627-2003, III г.о.; Р-207-2014, III г.о.). Това е така, защото, приемайки, че и без установените от него изисквания за образование и квалификация, работникът или служителят би се справил с възложената работа, работодателят на практика се отказва от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него, а не от законодателя  изисквания и се е съгласил, че притежаваното от работника или служителя образование и квалификация са достатъчни (Р-207-2014, III г.о.). Такъв договор не е недействителен, тъй като изискванията не са нормативно установени. Но дори и да се приеме за недействителен, той не може да бъде прекратен поради това, защото се прекратяват само валидно сключените трудови договори (Р-2202-2011, III г.о.).

В случая несъответствието по степен и вид между притежаваното от ищеца образование и предвиденото в длъжностната характеристика е било налице още при сключването на трудовия договор. Тогава работодателят е приел, че ищецът ще се справи с възложената му работа. Аргумент в подкрепа на този извод е и твърдението на ответника, че на ищеца са били възлагани главни теноро-драматични роли и е получавал най-високата заплата от тенорите. В подкрепа на този извод са и данните от личното трудово досие на ищеца, че още преди назначаването му на длъжността „Арист-солист", в периода от 2005 г. до 2013 г., когато е бил назначен като артист-солист, са му били възлагани солистични роли.

Съдът намира, че неоснователно ответникът твърди, че с чл.1, ал.3 от Процедура за атестиране на служителите, е въведен от работодателя минимален образователен ценз за заемане на длъжността „артист-солист". Преди сключването на трудовия договор на ищеца е била връчена длъжностна характеристика, от която се установява, че за заеманата длъжност е предвидено висше музикално - вокален факултет. С оглед на това не е налице промяна, въведена след сключването на процесния трудов договор, не може да става дума. Неоснователно е и твърдението на ответника, че образователните изисквания за длъжността „Артист-солист" са въведени в нормативен акт -Наредба № 59 от 13.02.2012 г. Тази наредба е издадена на основание чл. 17, т.З ЗНП (отм.) и е предназначена да определи държавното образователно изискване за придобиване на квалификацията по професията „Музикант-вокалист" и въз основа на нея се разработва учебният план и учебните програми по специалностите „Класическо пеене”, „Народно пеене" и „Поп и джаз пеене". В текста на т.2.3., на който ответникът се позовава, са посочени възможностите за реализация. С други думи тази наредба регламентира правоотношенията, които възникват по повод на обучението на лицата за придобиване на квалификация по посочените професии. Тази наредба не е нормативен акт, който предвижда изисквания за образование и квалификация за заемане на длъжност в направлението „Музикални и сценични изкуства".С оглед на тези съображения съдът намира, че изискването за висше музикално образование - вокален факултет за заемане на длъжността „Артист-солист" не е предвидено в нормативен акт, а в длъжностната характеристика за длъжността, въведено от самия работодател. Съдът намира, че той е сключил трудов договор с ищеца, знаейки, че той не притежава въпросното образование, но с увереност, че същия би се справил с възложената му работа. За това има и твърдения в отговора на ответника относно т.нар.производствена необходимост, за главните роли, които са възлагани на ищеца и по-високото заплащане, което е получавал. При това положение следва да се  приеме, че работодателят сам се е отказал от своеобразната гаранция, която му дава поставените от него, а не от законодателя, изисквания и се е съгласил, че притежаваните от служителя образование и квалификация са достатъчни. Затова впоследствие той не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение, респ. да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл.328, ал.1, т.6 КТ (така Р-207-2014, III г.о,).

           Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната  заповед е незаконосъобразна само на това основание, поради което и уволнението следва да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. В допълнение следва да се посочи, предвид изричните възражения, развити от ищеца, както в исковата му молба, така и в отговора му на въззивната жалба, че въззивният съд споделя напълно съображенията, развити от Старозагорския районен съд за това че не е налице злоупотреба с права по смисъла на чл.8 КТ, ако работодателят прекрати на посоченото основание трудовите договори само с някои от работниците или служителите, които не притежават изискуемото образование и квалификация. Това е така, тъй като когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече щатни бройки, както е в настоящия случай, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците или служителите, които не отговаря на променените изисквания, и това може да бъде направено едновременно или последователно по негова преценка. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото, с оглед на нуждите на работата, да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение (в този смисъл Р-55-2015, ІV.ГО.)

         

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, въззивният съд намира следно: Основателността на този иск е обусловена от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „артист-солист“ Държавна опера Стара Загора”.

 По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:

Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който в конкретния случай е основателен.

От приложеното по делото копие от трудовата книжка и извършените в с.з. от Старозагорския районен съд констатации по трудовата книжка се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение поради уволнението ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. В трудовата книжка липсва последващо отбелязване за нов трудов договор. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е участвал в множество спектакли на други музикални институти и е получават хонорари, участвал в турнета извън страната. Само по себе си това твърдение не е основание за отхвърляне или намаляване на претенцията за обезщетение. Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от 6 месеца. Предмет на този иск е обезщетение, с което се компенсира претърпените от работника или служителя вреди в резултат на незаконното му уволнение. Тези вреди се изразяват в загуба на трудово възнаграждение или намаляване на трудовото възнаграждение, ако работникът или служителят е постъпил на по-нископлатена работа. Предпоставка за основателност на този иск за обезщетение е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона шестмесечен срок. Изключението, въведено в чл. 225. ал. 2 КТ, е само за случаите, когато работникът е реализирал в съшия период осигурителен доход от друго трудово правоотношение (Р-944-2009. IV г.о.; О-178-2013 , IV г.о.). Следователно всяко друго плащане, получено извън трудово правоотношение, не е основание нито за намаляване на обезщетението на основание чл.225, ал.2 КТ, нито за отхвърляне на иска за обезщетение. В случая ищецът е получил, според собствените му признания, плащане (хонорари) във връзка с участие в спектакъл на други театри, а не по ново трудово правоотношение. Искът по чл.225, ал.1 КТ е предявен за сумата от 4 654,95 лв. и за периода от 10.11.2016 г. до 18.04.2017 г. след допуснато изменение (Р-215-2010 г., IV г.о.). Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2016 г. - месеца, предхождащ уволнението, възлиза на 896.80 лв. (800 лв. основна заплата и 12,10% за прослужени години) или 42,70 лв. среднодневно (896,80 лв. : 21 р. дни). Посоченият период, през който той търпи вреди, е 5 месеца и 4 работни дни, поради което обезщетението възлиза на 4 654.80 лв.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  Пълномощникът на въззивника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като същото е определено съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е взето предвид обстоятелството, че се касае за няколко обективно съединени иска в настоящото производство.

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 389 от 02.05.2017 г., постановено по гр.дело № 130/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.  

 

ОСЪЖДА  Държавна опера Стара Загора, със седалище в гр. Стара Загора, бул. М. М. Кусев, № 30, ЕИК *********, представлявана от директора О.Д.Д. да заплати на Б.Й.Т. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: