Решение по дело №150/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произенес взе предвид следното:

С присъда № 97/04.06.2013 г., постановена по НОХД № 144/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Р. Р. Р. от Г., за виновен в това, че на 18.05.2012 г. в Г. причинил на А. И. Б. от с.Т. М., О.К., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, го е осъдил на наказание “пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 8 месеца. Осъдил е също подсъдимия да заплати на А. И. Б. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Р. е осъден и да заплати по сметка на РС-К. сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и направените по делото разноски в размер на 95 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Р. Р., който чрез защитника си – А.Д. Ш. от АК- К., я обжалва като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не се събрали безспорни и убедителни доказателства, от които от субективна и обективна страна да може да се установи по категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.129 от НК, за което бил предаден на съд. От нито едно от събраните и приобщени по делото доказателства не можело да се направи безспорен и неразколебан извод за авторство на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия. Не била изяснена фактическата обстановка в нейната пълнота, обективност и всестранност. Показанията на ангажираните по делото свидетели били необективни и пристрастни, не обхващали цялата фактология по делото, като били в явно противоречие помежду си и със заявеното от самите тях на фаза досъдебно производство и пред полицейския орган. Въпреки това съда кредитирал изцяло тези доказателства при постановяване на решението си по делото. От друга страна, въпреки изложените в хода на съдебното разследване подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на основното писмено доказателство, около което била изградена обвинителната теза -протоколите за разпознаване по снимков материал, съда ги ползвал и не изключил тези доказателства от доказателствената маса по делото. Разпознаването по снимков материал било извършено в нарушение на разпоредбата на чл.171, ал.4 от НПК, тъй като в случая вече имало заподозряно лице. Поемните лица, присъствали при разпознаването, били подбрани в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.2 от НПК, тъй като в качеството им на разследващи полицаи от същата структура, от която бил и разследващия полицай, водил разследването по делото, същите безспорно били заинтересовани от изхода на процесуалното действие. От обясненията на св. А. Б. пред съда и писмените такива на св.Б. И. пред полицейския орган ставало ясно, че при посещението на същите в РУП К. им са били показвани снимки на подсъдимия много преди извършването на самото разпознаване като процесуално действие, както и че при извършване на разпознаването двамата свидетели били заедно в стаята, където е провеждано действието, имали са контакт и са общували помежду си. Всичките тези нарушения безспорно опорочавали изготвеното писмено доказателство по делото, което първоинстанционния съд неправилно кредитирал при произнасянето на присъдата си. С оглед изложеното се сочи, че доказателствения материал по делото не подкрепял фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение участието на подсъдимия в извършване на престъплението, както и въобще неговата съпричастност към инкриминирания инцидент. Нямало данни да е установено по безспорен и категоричен начин авторството на деянието, като в тази насока били възможни само предположения, на които присъдата не можело да почива. Моли, да се отмени обжалваната присъда на РС- К. и да се постанови нова присъда, с която подс.Р. Р. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 от НК, както и да бъде отхвърлен предявения срещу него граждански иск, като неоснователен и недоказан. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез защитника се - А.Ш. поддържа жалбата си.

Прокурорът от О. П. - К. счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установявало авторството на деянието, мястото и начинът на извършването му, както и уврежданията нанесени на пост­адалия. За правилна и законосъобразна счита присъдата и в частта й както на наложеното наказание, така и на уважения граждански иск.

Въззиваемият – гражданския ищец – А. Б., се представлява от А.С. С. от АК- К., който счита жалбата за неоснователна. Престъплението, за което бил осъден подс.Р. било напълно доказано, като присъдата на първоинстанционния съд била обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните и необходими за цялостното изясняване на делото от фактическа страна доказателства, като на въззивното следствие не са искани и събирани нови доказателства. С оглед на всички събрани по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Р. Р. е роден на **.**.****г. в Г., живущ в същия град, б. гр., със средно образование, работи като барман в "К. *", Г., неженен, неосъждан. с ЕГН *.

На 17.05.2012 г. късно вечерта, свидетелят А. И. Б. и неговите приятели - свидетелите Б.М.И. и М. М. А., посетили дискотека „Де лукс” в Г.. Останали там няколко часа и около 03.00 ч. на 18.05.2012 г. тримата си тръгнали от заведението, като св.М.А.вървял по-напред от приятелите си, за да докара автомобила, с който били дошли. Посъщото време пред входа на дискотека ”Де лукс”се намирал подсъдимият Р. Р. с няколко други момчета. Виждайки свидетелите А. Б. и Б. И.да си тръгват от дискотеката, дееца започнал да се обръща с обидни думи към тях, като отправил и заплахи по адрес на св.Б. с думите "ей, фесове, турчин, ще видиш", "тебе ще те убия". А. Б. от своя страна се опитал да успокои подсъдимия и му казал, че не го познава, но същият не престанал с агресивното си поведение. Напротив, приближил се до св.Б. и на два пъти го ударил с юмрук в областта на лицето. Вследствие на нанесените от подсъдимия удари пострадалия Б. паднал па земята и усетил, че има счупен зъб. Б. И., който станал свидетел на случилото се, отишъл да помогне на св.А. Б. да се изправи, при което видял, че му тече кръв от устата и разбрал, че зъба му е счупен. Подсъдимият Р. Р. през това време напуснал местопроизшествието. Свидетелите Б. И. и М. А., който междувременно се бил върнал пред дискотеката, веднага завели пострадалия до болницата в Г. за оказване на медицинска помощ.

На 19.05.2012г. пострадалият А. И. Б. бил прегледан от съдебен лекар, видно от съдебно-медицинекото удостоверение №88/2012г. При извършения преглед съдебният лекар установил избиване на първи горен ляв зъб, оток, кръвонасядане и разкъсно-коптузна рана на лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на лицето и десния крак. В СМУ е посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и място е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствувания- бил бит от познати му лица. Избиването на първи горен ляв зъб е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна и по долната повърхност на брадата са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани в удостоверението травматични увреждания са причинили болка и страдание.

На същата дата- 19.05.2012 г., св.А. Б. подал жалба до РУ”Полиция” Г., по повод на която било образувано досъдебното производство.

В хода на разследването били проведени процесуално-следствени действия - разпознаване на лице, при които свидетеÙите А. Б. и Б. И. разпознали подсъдимия Р. като лицето, което на инкриминираната дата нанесло удари с юмрук на пострадалия и му счупило зъба.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №241/12г. се установява, че А. И. Б. на инкриминираната дата е получил следните увреждания: травматично избиване на първи горен ляв зъб /ляв горен резец/; частично счупване на режещия ръб на коронката на втори горен десен зъб /десен горен резец/; разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и контузионен оток на горната устна; разкъсно-контузна рана на брадата; охлузвания в лявата половина на лицето; охлузване на дясното коляно. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и можели да се получат при побой. Причинено било избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което се дължало на травматичното избиване на първи горен ляв зъб. Дъвченето било затруднено във фазата на отхапване на храната, а говорът бил затруднен по отношение на произнасянето на т.н. „шипящи съгласни”. Раната, кръвонасядането, отока на горната устна и раната на брадата са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Охлузванията по лицето и дясното коляно са причинили страдание.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е приел и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подс.Р. Р. е автор на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават показанията на свидетелите А. Б., Б.И. и М. А., които съдът изцяло кредитира като логични и последователни, както и от писмените доказателства събрани по делото – СМУ №88 от 19.05.2012 г., издадено от съдебен лекар – д-р Николай Маринов, съдебномедицинската експертиза №241/2012 г. на вещото лице д-р Еленски, протоколи за разпознаване на лица, ведно с приложените към тях фотоалбуми, характеристична справка, свидетелство за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.Р. Р. и др. Както първоинстанционния, така и настоящия съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия Р. в частта им, в която твърди, че въпросната вечер не е нанасял удари на пострадалия А. Б., тъй като в тази им част обясненията му са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото доказателство, поради което същите се възприемат като защитна версия целяща оневиняването му. Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите А. Б., Б.И. и М.А., тъй като макар първия да се явява пострадал от процесното престъпление, а другите двама да са негови приятели, т.е. заинтересовани от изхода на делото, то показанията им са напълно последователни, логични и кореспондират по между си и липсват други доказателства, извън тези на подсъдимия, които да ги опровергават или дори да внасят съмнение в обективността и истинността им. От показанията на св.Б. И., който е бил пряк очевидец на инцидента се установява, че същият е познавал визуално подсъдимият от времето, когато е работел в дискотека „Найт флайт”, като същият е категоричен, че именно това е момчето нанесло удари по лицето на пострадалия. По делото не се установи преди инцидента подсъдимият и пострадалият да са били във влошени отношения, които обстоятелства да са били мотив пострадалия- св.А. Б. да посочи именно подсъдимия като автор на деянието. Това от своя страна е още едно основание показанията на св.Б. да бъдат кредитирани от съда, поради липсата на каквото и да било съмнение за тяхната достоверност. Не без значение е и обстоятелството, че посоченото от пострадалия нараняване непосредствено след причиняването му съответства напълно на описаното в СМУ издадено непосредствено след случилото се от съдебния лекар - д-р Маринов. Показанията на пострадалия и неговите приятели – св.И. и А., не се опровергават и от показанията на разпитания на първоинстационното съдебно следствие по искане на подсъдимия свидетел Д. В., който в крайна сметка не е присъствал на мястото на инцидента и не установява факти относими към предмета на доказване. Настоящия съдебен състав намира за неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия, че на досъдебното производство е било опорочено процесуално–следственото действие- разпознаване на лица, извършено от св.А. Б. и Б. И. на подсъдимия. Подробни и обосновани мотиви за неоснователността на това твърдение е дал и първоинстанционния съд, пред който е било направено същото твърдение. Изложеното в тази връзка от районния съд се споделя напълно от настоящия състав и не е необходимо да се преповтаря. В допълнение следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било данни цитираните свидетели, извършили разпознаването да са били предварително „подготвени” и „насочвани” на етап оперативно издирвателно мероприятие чрез показване на снимки на подсъдимия, както и да са били заедно в една стая, като са могли да комуникират помежду си и да обменят информация по време на извършеното разпознаване, както твърди в пледоарията си защитника на подсъдимия. Напротив, от разпита на двамата свидетели Б. и Идриз на първоинстанционното съдебно следствие се установява, че в полицията снимки са им били показвани само веднъж при извършеното разпознаване и същото е извършено от всеки от тях в интервал от един час, първото разпознаване е извършено в 15.00 ч. на 15.06.12г., а второто в 16.00 ч. на същата дата.

С оглед всички събрани по делото доказателства и след техния анализ и съпоставка, както бе посочено и по-горе, първоинстанционния съд е достигнал до правилния и обоснован извод относно авторството на деянието, което е доказано по безспорен и несъмнен начин и липсват доказателства, които да внасят съмнение или да разколебават този извод.

С оглед на всичко изложено, се явяват неоснователни твърденията на подсъдимия изложени в жалба му и поддържани във въззивното производство, че авторството на инкриминираното деяние не било безспорно установено.

Извършеното от подс.Р. Р. деяние осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 18.05.2012 г. в Г. причинил на А. И. Б. от с.Т. М., О.К., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, до какъвто краен извод е достигнал и Кърджалийския районен съд.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията на подсъдимия. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е целял тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието на жалбодателя Р. Р. първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. Съдът е определил наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко на извършеното, и е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, като е наложил двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” към минималния възможен размер от по 8 месеца, и пробационната мярка „включване в програми за обществено въздействие" също за срок от 8 месеца, като същата е обосновал с оглед характера на извършеното от подсъдимия престъпление и насочеността й към промяна на нагласите, ценностите и поведението на осъдените лица.

Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че с оглед характера на телесните увреждания и свързаните с тях претърпени от пострадалия болки, страдания и неудобства, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, сумата от 1000 лева, съобразно критерия за справедливост, е достатъчна да ги обезщети. Правилно също така подсъдимият Р. Р. е осъден да заплати на пострадалия А. И. Б. сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 18.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Съответно гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и доказан, както е сторил и първоинстанционния съд. Предвид изхода делото подсъдимият отново правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в общ размер на 50 лева.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 97/04.06.2013 г. постановена по НОХД № 144 по описа за 2013 г. на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.