№ 1422
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110200286 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. № 286/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. В. В. депозирана чрез адв. Л. Ц. от САК
срещу Наказателно постановление № 20-4332-016091/21.09.2020 г. издадено
от ГХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на
жалбоподателя П. В. В. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена административно наказание
"Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и кумулативно "Лишаване от право да
управлява МПС" за 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдВП.
В жалбата от П. В. В. депозирана чрез адв. Л. Ц. от САК се изразяваа
несъгласие с издаденото наказателно постановление, като се сочи, че същото
е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правили и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и
се иска същото да бъде отменено.
В тази насока и на първо място в жалбата се подържа, че
1
наказателното постановление е издадено при неспазване на задължителни
законови изисквания за ясно, прецизно, доказано и безпротиворечиво описана
фактическа обстановка, като липсва конкретика относно нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя и каква точно е действителната
съставомерна концентрация реализираща обективната страна на
нарушението, като не е посочено възоснова на какъв акт е издадено
наказателното постановление, нито е отбелязано извършено ли е или отказано
медицинско изследване, съобразно издадения талон.
На следващо място в жабата от П. В. се подържа, че в наказателното
постановление не е посочено и не става ясно по какъв точно начин и на какво
основание наказващият орган е определил диапазона на промилите, с оглед
определяне на наказанието, като е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като цитирането на чл. 174, ал. 1, т. 2 не отговаря на посочения
като констатиран резултат по данни на техническото средство Алкотест
дрегер /1,28 промила/, нито е посочен резултата от медицинската експертиза,
а използването на всеки от двата способа за установяване на употребата на
алкохол е регламентиран в Наредба № 30 от 27 юни 2001 г., която урежда
технически реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на
МПС.
В жалбата от П. В. се акцентира и на изложеното в Решение по НАХД
№ 84 по описа за 2019 г. на Районен съд - Каварна и че в случая е следвало да
бъде посочен резултата от химическото изследване, което като не е сторено
именно е допуснато нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
като се навеждат подробни доводи в тази насока.
С оглед на всичко изложено и в жалбата от П. В. депозирана чрез адв.
Л. Ц. от САК се иска съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят П. В. В. се явява лично и с адв. Л. Ц. от САК, която пледира,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, като сочи,
че изложените в жалбата и в допълнително входираната молба нередности на
НП засягат основни задължителни нормативно установени реквизити, а
именно на чл. 57, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 от ЗАНН, като тези пропуски не могат
да бъдат санирани в рамките на процеса, поради което и отново се иска съдът
2
да отмени обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят П. В. се
присъединява към изложеното от адв. Ц..
В допълнително подадена молба от адв. Л. Ц. от САК в качеството и
на пълномощник на П. В. В. отново се навеждат пространни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Въззиваемата страна - Началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР
редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в 7 –мо дневния преклузивен срок, от лице имащо
право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна:
На 17.08.2020 г. свид. В. В. - младши автоконтрольор при отдел
"Пътна полиция" при СДВР съставил против жалбоподателя П. В. В. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 252563 за
това, че на същата дата 17.08.2020 г. в 01.33 часа в гр. София по бул. "Цар
Освободител" жалбоподателят П. В. управлявал лек автомобила ХХХ
собственост на ХХ с посока на движение от бул. "Мария Луиза" към ул.
"Георги С. Раковски" и срещу сградата на БНБ, управлявал автомобила с
концентрация на алкохол над 0,5 промила на хиляда, установено с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер 0215, на което светлинната
скала отчела положителен резултат от 1,28 промила на хиляда от
количеството на издишан въздух в апарата - проба № 1912/17.08.2020 г.,
извършена в 01.33 часа, като е издаден талон за медицинско изследване №
0009702/17.08.2020 г. и седем броя холограмни стикери. При извършената
проверка водачът не представител и контролен талона към СУМПС и
СУМПС. Посочените фактически констатации са квалифицирани в АУАН
като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
като актът бил връчен на жалбоподателя П. В. и подписан от последния без
възражения.
3
Във връзка с установената концентрация на алкохол в издишания от
жалбоподателя П. В. въздух при извършената му проба за алкохол с
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", а именна 1,28 на хиляда била
образувано досъдебно производство № 225 змк 1389/2020 г. по описа на 01
РУ - СДВР, пр. пр. № 32426/2020 г. по описа на СРП, като предвид, че
жалбоподателя П. В. дал кръвна проба за медицинско изследване, съгласно
протокол от химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в
кръв лаб. № 4974/17.08.2020 г. било установено, наличие на алкохол в кръвта
на П. В. в концентрация 0,91 g/L (на хиляда). Поради това и с постановление
на СРП от 14.09.2020 г. е прекратено наказателното производство по
горепосоченото досъдебно производство и препис от постановлението е
изпратен на ОПП - СДВР за преценка за налагане на наказание по ЗДвП по
административен ред на жалбопадателя П. В..
Възоснова на пр. пр. № 32426/15.09.2020 г., от ГХХ - Началник на
група към отдел "Пътна полиция" при СДВР е издадено обжалваното
наказателно постановление № 20-4332-016091 от 21.09.2020 г,. с което на
жалбоподателя П. В. В. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за
движението по пътищата е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1000 лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС"
за 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на
показанията на свидетеля В. В., талон за изследване № 0009702 от 17.08.2020
г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол
от химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръв
лаб. № 4974/17.08.2020 г., справка картона за нарушител/водач на П. В. за
извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-4332-005170 от 17.08.2020 г.
по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, заверен препис от Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България и
останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка
писмени доказателства.
Съдът изгради своите изводи възоснова на показанията на свид. В. В. -
младши автоконтрольор при отдел "Пътна полиция" пир СДВР, който след
4
предявяване по реда на чл. 284 от НПК на АУАН серия GA №
252563/17.08.2020 г. заявява, че актът е съставен и подписан от него, като
изяснява, че на посочената в акта дата бил на работа, а колегите му които са
посочени като свидетели очевидци в акта, били спрели жалбоподателя за
проверка и бил изпратена за оказване на съдействие.
Логично звучат показанията на свид. В., че на бул. "Цар Освободител"
при БНБ тествал водача за употреба на алкохол с техническо средство, което
отчело положителен резултата над 1,2 промила, след което на жалбоподателя
бил издаден талон за медицинско изследвано за ВМА, до където го
придружили, като доколкото си спомня водачът не представил всички
документи.
Настоящият съдебен състав изгради своите извъди и възоснова на
писмените доказателства по делото.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие,
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма. Налице е и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя П. В. В. е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо
правата на жалбоподателя и представляващо основание за отмяна на
наказателното постановление, поради което и не намира за необходимо да
обсъжда спора по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че при описанието на
нарушението в обжалваното наказателно постановление № 20-4332-
016091/21.09.2020 г. а именно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за
движението по пътищата, за което е ангажирана, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, отговорността на жалбоподателя П. В. В. е допуснато
нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това е
5
така, доколкото в атакуваното наказателно постановление не е описано пълно
и точно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, т.е. не са
посочени всички негови съставомерни признаци, предвид, че отговорността
на жалбоподателя П. В. е ангажирана за управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвна му над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а
видно от протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв на жалбоподателя П. В. е че в кръвта на същия е
установено наличието на алкохол (етанол) в концентрация 0,91 g/L, която
концентрация обаче не е посочена в обжалваното наказателно постановление,
с което е нарушена правото на защита на жалбоподателя П. В..
В контекста на изложеното е необходимо да се посочи, че
санкционната разпоредба на чл.174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че се
наказва водач, който управлява моторно премвозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишания въздух, като видно от текста на разпоредбата в нея са
предвидени два алтернативни способа за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на МПС, а именно медицинско изследване
и/или с техническо средство, и когато водачът е дал кръвна проба, както е в
конкретният случай определящ от гледна точка на състава на нарушение е
резултата от химическото изследване, който следва да бъде посочен в
наказателното постановление при описаните на нарушението, което обаче не
е сторено от страна на наказващият орган.
Именно и поради това е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като за да се приеме, че изискването на закона в тази му част е
изпълнено в мотивната част на постановлението следва да намери място
фактическото описание на конкретното проявление на деянието в обективната
действителност - обстановката, при която е била извършено, начинът и
средствата на осъществяването му, конкретно настъпилите
общественоопасни последици и др., т.е. следва да се осигури възможност на
страните и контролиращата съдебна инстанция да установят механизма на
формиране на правните изводи на наказващият орган и съответствието между
фактическите и правните му изводи. Неизпълнението на това изискване
6
винаги води до съществено ограничаване на правото на защита на наказаното
лице и прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
като не счита за необходимо да обсъжда останалите доводи на жалбоподателя
и адв. Л. Ц. от САК в тази насока.
С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състава намира, предвид
направено искане, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал.
1 от АПК, че на жалбоподателя П. В. В. следва да бъдат присъдени
направените от същия по делото разноски, а именно за адвокатски хонорар на
адв. Л. Ц. от САК, редовно упълномощена, което възнаграждение е
определено в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, съобразно договор за
правна защита и съдействие от 23.12.2021 г. и платено. В този смисъл и на
жалбоподателя П. В. В. следва да бъдат присъдени разноски в размер на
350.00 /триста и петдесет/ лева, която сума Столична дирекция на
вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П.
В..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4332-016091/21.09.2020
г. издадено от ГХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция" при
СДВР, с което на П. В. В. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и кумулативно "Лишаване от право да
управлява МПС" за 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ гр.
София да заплати на П. В. В., ЕГН ********** направени по делото разноски
в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за упълномощения представител на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Административен съд – София - град, в 14-дневен срок от датата на
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8