Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 14.12.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
16.11. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 1232 2019
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от Н.И.Я.:***, ЕГН: ********** срещу В.Х.М. с адрес ***, с ЕГН: **********.
Ищцата твърди, че на 15.06.2014 год.
около 17 часа тя и Милена Петрова били в дворното място към хотела, на който
ищцата е собственик, където почиствали градината. В един момент чула как Милена
Петрова извикала „Василко, какво правиш Василко?” Вдигнала глава и видяла как В.М.
в непосредствена близост до нея е вдигнала мотика и замахва да я удари по
главата. Инстинктивно вдигнала дясната си ръка нагоре, за да се защити от
мотиката. Ударът попаднал в областта на пръстите на дясната й ръка. От
внезапното и неочаквано нападение и силната болка и уплаха паднала на земята. В.
започнала да я удря с някакъв предмет по дясната й ръка. Започнала да вика
силно „Олеле, утепа ме!” В този момент зет й Ангел Вълев чул виковете й и се
притекъл на помощ. Видях, че Ангел хванал В. за ръцете и я дръпнал нагоре,
защото тя се била навела над нея, чула да й казва „Момиче осъзнай се”. В същото
време Милена взела мотиката, която била паднала до нея на земята и я хвърлила
настрани. В. не се успокоила, а се опитвала да се отскубне от зет й, но той
продължавал да я държи за ръцете. Дъщерята на ищцата извикала полиция и В. се
отпуснала на земята. От удара по дясната
ръка, ищцата изпитвала силна болка, имала кръвотечение, усещала парене на
ръката под рамото надолу, устата й започнала лепне, тъй като е диабетичка и
цялата треперела. Когато пристигнали полицаите ответницата продължила да лежи и
се оплаквала от болка в корема, извикали линейка, докато пристигне линейката
ответницата започнала да търси някакво фотоапаратче и се озъртала наоколо.
Полицаите огледали мястото, където станал инцидента и освен фотоапарат,
намерили нейния телефон и някакъв електрошок. Тогава ищцата разбрала, че след
удара с мотиката, тя я ударила на няколко места по дясната ръка с електрошока,
докато си пазела главата. Когато дошла линейка, ищцата влязла вътре в хотела да
си премери кръвното и кръвната захар, които били високи. След прегледа на М.,
лекарят дошъл при нея и като му казала, че са й високи показателите на кръвното
и кръвната захар, казал да се качва в линейката. Когато пристигнали в
Благоевград лекарят измерил кръвното налягане на ищцата и още в линейката й
поставил инжекция. Влезли в „Бърза помощ” и там я изпратили за изследване на
захарта в кръвта и казали, че е много висока. След като получила неотложна и
бърза медицинска помощ, пристигнал съпругът на ищцата и двамата се прибрали в
къщи. В същото време, докато била в Спешен център - Благоевград, В. понеже се
оплаквала от болки в корема я изпратили на видеозон. Като се върнала от
видеозона, полицаят питал лекарката дали й има нещо на В.. Лекарката казала, че
й няма нищо и й казвала да става от количката. Полицай Методи Грънчаров три
пъти питал лекарката дали на М. й има нещо, на което лекарката му отговаряла,
че й няма нищо. Ищцата твърди, че през цялата нощ изпитвала силна болка и
напрежение и не могла изобщо да заспи, усещала постоянна пулсираща болка в
четвъртия пръст на дясната си ръка, главата й бучала от напрежението. Сутринта
на следващия ден отишла на лекар-ортопед и се установило, че е счупен
четвъртият пръст на дясната й ръка. За горното твърди, че е образувано и висящо
НОХД № 380/2019г. по описа на РС – Дупница. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да осъди
ответницата да й заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически и
физически болки и страдания в резултат на уврежданията, представляващи една средна
и две леки телесни повреди по смисъла на чл. 129 и чл. 130, ал. 1 от НК,
причинени на 15.06.2014 год. около 17-17.30 часа в гр. Кочериново, обл.
Кюстендил в дворно място на ул. „Искър” № 1, ведно със законната лихва, считано
от същата дата до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв
от ответника чрез назначения му особен представител адв. П. от АК –
Кюстендил, в който отговор се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявената претенция по
изложените в отговора съображения. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От Съдебномедицинска експертиза по ДП №
ЗМ 109/2018 година по описана РУ – Рила се установява, че на ищцата на
процесната дата – 15.06.2014г. е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с период на възстановяване две – три седмици с образуване на
белези.
От Фиш за спешна медицинска помощ от 15.06.2014 година
на ищцата се установява, че на посочената дата е със снета анамнеза оток и
болка на трети пръст на дясната ръка.
От
приетото по делото заключение на назначената съдебно – психологична експертиза,
неоспорено от страните се установява, че по отношение ищцата отсъстват данни за
някаква патология било като биологичен терен, било като вродени или придобити
органични увреди, които да представляват основание за повдигане на хипотеза за
отклонения в развитието и в интелектуалното й съзряване. Тя е с интелектуални
възможности в границите на нормата. Тя не е била обект на някакви специализирани
/психиатрични, психологични/ консултации или третиране относно психичното си развитие
и възможности до момента. Притежава базисни умения за справяне в ситуации с
ниска и средна сложност от елементарно житейски тип, за което разчита на
подкрепа от семейството. Има добри умения за общуване,но в поведението си с
малко на моменти пасивна, затворена, избягваща общуване с приятелски кръг. Към момента
на изготвяне на експертизата Н.Я. се намира в плен на спомените от случилото се
на дата 15.06.2014г. Като последствие от травмиращото събитие е по-голяма
вероятност в годините да отключи редица соматични заболявалия /високо кръвно
налягане и високи нива на захарта/. Създалата се ситуация е възприета от
пострадалата като живото застрашаваща. Възприятията и интерпретацията са и
интензивно емоционално ангажирани по-посока застрашеност и желание за
предотвратяване на неблагоприятно развитие. Водеща емоция през цялото това
време е страхът. Налице са паника, отчаяние, пасивна подчиняемост, безизходица
и безперспективност. Това страдание е в пряка причинно-следствена връзка след
инцидента. Освен физическите увреждания, болки и страдания, които Н. преживява
вследствие на удара и при нея са налице и сериозни психологични проблеми и посттравматичен
стрес в живота й. Тя се е променила след преживяното стресогенно събитие, поради
спецификата на посттравматичните симптоми, като последица в социалното и
функциониране и нарушение в поведенческия досегашен стил на живот - повишена
тревожност, чувство за невъзможност за справяне, проблем в планирането,
безпокойство, ниска самооценка, отказване от жизнени цели, промяната на
персоналната социална роля, трайни малоценностови изживявания, блокиране на
емоциите, отчуждаване от околните, физическо изтощение, повтарящи се
преживявания, кошмари и ярки спомени за случилото се, множество соматични
згболявания, като последствия от постоянния стрес в живота и. Към момента се
нуждае в много по-голяма стенен от близките си. Психичното и състояние към
момента на психологичното изследване се маркират суспектни данни с много голяма
вероятност за посттравматично стресово разстройство. В прогностичен план типът
и продължителността на реакциите са различни и са с продължителност от няколко
месеца до 1-2години.а понякога до края на живота протичащи с различен
интензитет. Преживяното от нея е оказало негативно влияние върху общото и
физическо състояние. Всичко това има несъмнено травматичен характер, с трайни
последици за настроението, общуването, семейните и взаимоотношения до степен на
изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди за клинична изявеност на
оплакванията, след инцидента, събитието е променило начина на живот и то в
негативен аспект, като към настоящия момент не е напълно преодоляла психичната
травма от случилото се, но не се наблюдава задълбочаване на проблема.
Злополуката й е причинила субективен дискомфорт като е повлияла субективно на
психичното и равновесие, което е довело до затрудняване на ежедневната
адаптация, но не патологично.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно
– медицинска експертиза, неоспорено от страните, изготвено от вещото лице д-р В.Н.
се установява, че ищцата Н. И.Я. е получила следните
травматични увреждания: фрактура на средната фаланга на 4-ти пръст на дясна
ръка - многофрагментна разместена, мегадиафизарна, засягаща и ставната и повърхност
към последната фаланга, две малки повърхностни изгаряния на кожата от 1-ва -
2-ра степен с вид на „електро- метки“ - от действие на ел. ток от
„електрошоков“ уред или др. Към момента на изготвяне на експертизата в ищцата
на налице следтравматична последица от фрактурата на фалангата на пръста -
следтравматична артроза на последната междуфалангеална става на пръста с
лекостепенна флексионна контрактура и невъзможност за извършване на пълен обем
движения в посочената става - касае се за развитие на обичайно усложнение след
такъв вид фрактури. Така установената фрактура на фалангата на 4-ти пръст на
ръката в острия период на травмата води до практически значимо затрудняване на
хватателната функция на ръката за период от поне 1, 5 - 2 месеца /срока на имобилизация
и последваща рехабилитация/; при най- благоприятно протичащ възстановителен
процес през целия този период пострадалата изпитва и болки и страдания -
по-интензивни в първата половина на периода и постепенно затихващи в края му. В
конкретния случай, при развилите се усложнения /артроза в ставата и
контрактура/, периодът на изпитваните от ищцата болки и страдания е бил
значително по-продължителен - до около 6-8 месеца, това се потвърждава и от
данните от двукратно извършваните прегледи от д-р Каралийски - на 24.10.14г. и на
09.05.2018г. Установените повърхностни изгаряния по кожата на –предмишницата
водят до болка и страдание за период до
около 2-3 седмици; подлежат на пълно възстановяване, възможно с образуване на
малки повърхностни белези, които не водят до функционални нарушения и не
променят съществено нормалния вид на крайника. Болките от травмата на пръста са
били „значително по- интензивни“ от тези от изгарянията на предмишницата,
развили са се усложнения от травмата на пръста и към настоящия момент са налице
последици от нея - следтравматична артроза в последната междуфалангеална става,
лека флексионна контрактура и лека външна деформация на пръста в тази област,
невъзможност за пълен обем движения в последната става на пръста. Тези последици
от травмата водят до лекостепенно ограничаване на финните хватателни движения
на ръката /свързани с участието на 4-ти пръст/; не водят до практическо значимо
затрудняване на основната функция на ръката-хватателната; възможно е да водят
и до лека болезненост при опити за по-интензивно натоварване при крайните
възможни движения на пръста в засегнатата става. Тези последици не подлежат на
самостоятелно възстановяване и са за цял живот.
Събрани са гласни доказателства по
делото чрез разпита на свидетелите В.М.Я. -
дъщеря на
ищцата, Ангел Илиев Вълев и Милена Цанева
Петрова.
От показанията на свидетелката Я. и Петрова се
установява изложеното в исковата молба във връзка с последиците на инцидента,
изложени също в исковата молба, след инцидента ищцата влошила диабета, сменили
й инсулина, получила трети инфаркт, страхува се, счупен й бил пръстът, който
много я болял. В следващите месеци тя не могла да си движи ръката - около половин
година - когато не движела ръката си, все й помагала св. Я.. Към датата на
събиране на гласните доказателства – ищцата страда още, тя вече не може да
помага, трудно се справя. Като се сети за В. и делата вдига захарта, има
страхова невроза и нерви.
От показанията на свидетеля Вълев се установява, че
ответника М. посегнала да удари Н. с мотиката, като свидетелят Вълев я спрял,
като по думи на ищцата веднъж вече била ударена с мотика от ответница, М. имала
електрошок и фотоапарт, а като я хванал за китката, тя тогава пуснала мотиката.
Ръката на Н. - на дясната ръка безименният й пръст бил доста подут, дошла
линейката, взели ги двете. Н. е диабетик, била в голям психически шок, била
уплашена. На същата ръка, на която бил подут пръста било като обгорено на към
лакътя, пръстът е счупен и доста време не можела да си движи пръста, ръката я
движела, но пръста не. Не можела да хваща нищо с китката на ръката. Пръстът не
бил гипсиран, а с шина. Н.получи втори инсулт.
С влязла в сила присъда №
260023/02.12.2020г., постановена по НОХД № 380/2019г. по описа на РС – Дупница,
приложено към настоящото гр.дело № 1232/2019г. също по описа на РС – Дупница, съдът
е признал ответницата В.М. за виновна в това, че на 15.06.2014 год., около
17.00 -17.30 ч. в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, в дворно място на ул. „Искър“
№ 1 е причинила средна телесна повреда на Н.И.Я. ***, изразяваща се в
дислоцирано напречено метадиафизарно счупване (фрактура) на средна фаланга на
четвърти пръст на дясна длан с наличие на вътреставна компонента, състояние
довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период
по-голям от 30 дни – престъпление по
чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2 НК, като на основание чл. 54 от НК й наложил
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяване на наказанието за срок от 3 (три) години.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК,
съдът в доклада си по реда на чл. 146 ГПК е указал на ищцата по иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД, че следва да докаже кумулативното наличие на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние
от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние;
възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и
вредите. На доказване също подлежи точният размер на причинените вреди. Вината
на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на
противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът от своя страна следва да
докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
След обявяване на доклада по делото предвид
настъпилите нови обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при
постановяване на решението си съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
разпоредбата на чл. 300 ГПК, приложима в случая – съответно след влизане в сила
на присъда № 260023/02.12.2020г., постановена по НОХД № 380/2019г. по описа на
РС – Дупница ищцата следва да докаже само размера на причинените й и
претендирани вреди.
Ответницата от своя страна следва да
докажат онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Влязлата в сила осъдителна присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, т.е. относно
наличието на елементите на деликтната отговорност. Отговорността за непозволено
увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на
общото правило да не се вреди другиму. Вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване
или унищожаване на посочените човешки блага. Отговорността на деликвента, без
значение какви са материалните му възможности, е за всички вреди, които са
настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от
противоправното деяние. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт,
а само определя нейния обем. Причинно - следствената връзка не се предполага, а
трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ,
т. 2. Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху
цялостта на организма и здравето на увредения; накърнената чест, достойнство,
добро име в обществото. При нанасяне на неимуществени вреди се накърняват
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той
получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните,
неприятните емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи вредите, а
да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.
Съотнасянето на горното към настоящия
казус, с оглед събраните по делото доказателства следва да покаже следното:
Предвид установеното от фактическа и
правна страна по НОХД № 380 по описа на РС – Дупница за 2019г. и разпоредбата
на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установено описаното в исковата молба деяние
от страна на ответницата в производството, респ. неговата противоправност.
Установява се по делото вкл. и чрез събраните гласни доказателства, че след
извършеното от ответниците деяние, ищцата е преживяла както физически, така и
емоционални и психически болки и страдания, т.е. е претърпяла неимуществени
вреди, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.
Относно размера на претенцията за
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост -чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Установената съдебна практика, включително
чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от
1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се
определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.
Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави
с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за
причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален
и максимален размер, процент и пр. Легалният
термин „по справедливост” до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при
тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най-чист израз, като съдът намира в случая, че
следва да уважи предявения от ищцата иск до размер от 6 000 лева, което е от
естество да компенсира причинените й неимуществени вреди от извършеното от
ответницата престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК с оглед
заключението на вещото лице д – р Н. по назначената съдебно – медицинска
експертиза за времето на възстановяване, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания, както и заключението, че получената травма не
води до практическо значимо затрудняване на основната функция на ръката –
хватателната.
Относно направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията предявена срещу нея,
съдът намира следното: от датата на деликта – 15.06.2014г. до датата на
предявяване на исковата претенция в съда – 04.06.2019г. не са изтекли повече от
пет години, тъй като давността за непозволено увреждане започва да тече от
откриването на дееца. От този момент
вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Когато деецът е известен, както е в настоящия случай, началният
момент на погасителната давност е моментът
на увреждането - в случая 15.06.2014 г. и до момента на
предявяване на исковата претенция – 04.06.2019г. не са изтекли пет години, поради
което възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
претенцията на ищцата се явява неоснователно. Такава е и задължителната
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по т. д.
№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК и тази, постановена по реда на чл. 290 ГПК:
Решение № 1016 от
22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., Решение
№ 287 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 1560/2011 г., ІІІ г.о., Решение № 737 от
30.04.2010 г., ІІІ г. о., Решение №1016 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 293/2009
г., ІІІ г. о. и др.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на ищцата
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса, възнаграждения за вещи лица и такова за особен представител,
назначен на ответницата от съда съобразно
уважената част от искa
– в
общ размер на 1 609, 20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
В.Х.М. с
адрес ***, с ЕГН: ********** да
заплати на Н.И.Я.:***, ЕГН: **********
на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 6
000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от извършен от нея на 15.06.2014г. деликт,
ведно със законната лихва върху сумата от 6 000 лева, считано от
датата на увреждането – 15.06.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева или
за сумата от 4 000 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.Х.М. с
адрес ***, с ЕГН: ********** да
заплати на Николина И.Я.:***, ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 609, 20 лева,
представляваща разноски по делото съобразно уважената част от искa.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: