МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 116/31.07.2020 година по НОХД № 2923/ 2020г. на БРС.
Бургаска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по бързо производство № 346 ЗМ-115/2020 г. по описа на РУ на МВР гр.
Созопол, вх. №
7341/2020 год., Бпор. № 1456/2020г. по описа
на Районна прокуратура гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Й.С.Ц., ЕГН:
**********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, образование-средно, студент, безработен, пост. адрес: гр.
Бургас, ул. „*“ №60, ет.1, ап.2, за това че на
15.07.2020 г.
около 21:40 часа в гр. Созопол, на общински път BGS 1211, до к.к. „Санта Марина“, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил “Опел Астра” с per.
№ *, след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено с техничско средство - дрегер „Drug
Test 5000“ с фабр.№
ARKH0031, проба № 89- престъпление по чл.343Б ал.3 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти,
с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият депозира кратки обяснения,
като заявява, че съжалява за стореното.
В пледоарията
си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер
на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
Защитникът на
подсъдимия - адв. Ч.– БАК заявява, че обвинението е
доказано, като моли за освобождаване от наказателна отговорност.
Подсъдимият
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В предоставената от
съда възможност заявява, че съжалява за стореното.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.С.Ц., ЕГН: **********,
е роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан,
образование-средно, студент, безработен, пост. адрес: гр. Бургас, ул. „*“ №60,
ет.1, ап.2.
Подсъдимият бил правоспособен
водач категория „А1“„В“ и „М“, видно от протокол № 531/09.11.2017 година ОДМВР
гр.Габрово. Подс.Ц. притежавал свидетелство за
управление на МПС № * валидно до 08.11.2029 година и контролен талон *.
На 15.07.2020 година подс.Ц. бил помолен от двама негови приятели да ги заведе
до гр.Созопол късно вечерта. Подс.Ц. се съгласил, като
тръгнали от гр.Бургас с личния автомобил на Ц. марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ *, който бил управляван от самия Ц.. Няколко
дни преди това по време На празнуване на абитуриентските балове подс.Ц. употребил „кокаин“.
По същото това време свид. *полицейски служител при РУМВР гр.Созопол съвместно с
командирован полицейски служител в РУМВР гр.Созопол били на работа за времето
от 20,00 часа на 15.07.2020 година до 08,00 часа на 16.07.2020г., като
изпълнявали АП/автомобилен патрул/1446. Около 21,40 часа на 15.07.2020 година свид. Фотев на общински път BGS1211 в близост до паркинга
на комплекс „Санта Марина“ в посока гр.Созопол, чрез подаване на сигнал със
стоп палка спрял за проверка лекия автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ * тъмно сив на цвят управляван от подс.Ц.. Свид. Фотев се
легитимирал, като поискал документи на водача и на автомобила. От представените
документи установил и самоличността на водача, а именно Й.С.Ц. с ЕГН: **********
***. По време на проверката подс.Ц. бил видимо
притеснен, като това поведение усъмнило свид.Фотев,
за което поканил подс.Ц. да го последва до сградата
на РУМВР гр.Созопол, където ще бъде тествай за алкохол и наркотици.
В управлението свид.**-полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ-Созопол
извършил проверката за алкохол с техническо средство „АДкотест
Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARDN 0061, като пробата
отчела 0,00 промила в издишания въздух. Последвало извършването на проверка на подс.Ц. за наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drug test 5000” с фабр. №ARKH-0031, под проба 89/2020г., който отчел
положителен резултат за „кокаин“. Пробата започнала в 22,06 ч, и завършила в
22,12 ч.
Тестът е бил извършен съгласно
утвърдените правила. Свид. *извадил теста от
специален куфар, като тестът е бил запечатан и вакуумиран в специална опаковка.
Свид. *отворил теста с поставени на ръцете си латексови ръкавици, пред обвиняемият. Извадил тест-касетата
от плика и я подал на обвиняемият Ц. като му обяснил, че трябва да навлажни със
слюнка фитила, който се подавал от тест касетата, като трябва да вкара толкова
слюнка в нея, докато долния край се оцвети в синьо. След като слюнката е била
достатъчно, касетата е била поставена в дръг-теста,
като е бил поставен и специален патрон, автоматично запечатал касетата. След
анализа, който продължил около пет минути, на дисплея е било изписано, че
тестът е положителен за „ кокаин“. Резултатът бил вписан в протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи вещества.
За установеното нарушение, на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на подс. Й.С.Ц. , свид. **съставил Акт за установяване на административно
нарушение серия АА, бланков № 455878 от 15.07.2020г., за управление на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества. АУАН е бил подписан
лично от подс. Ц. без възражения. При съставяне на АУ
АН е било иззето СУМПС № *, конторлен талон * и два броя
peг. табели.
Свид.*издал и талон
за медицинско изследване № 0069717 за даване на кръв, като подс.Ц.
се съгласил с така показания резултат от техническото средство за което изписал
саморъчно „приемам“ и положил подписа си.
Подс.Ц. е бил отведен
във ФСМП гр.Созопол. Ц. отказал да даде кръв, който отказ удостоверил с подписа
си, на издадения от дежурния фелдшер Никола Атанасов Н. протокол за медицинско
изследване.
По
доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия,
с което същата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на св. */л. 15 от ДП/, **/л. 16 от ДП/, обясненията
на обвиняемия; писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН, талон за изследване; протокол за сервизна проверка, справка за съдимост,
както и от др.приложени писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия
и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът
прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на
чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
През 1996 г. свид. Желева-Кидерова и обв. Желев сключили граждански брак. С
решение на БРС № 190/23.05.2002 г. по бр. д. № 2024/01 г. в сила от 28.06.2002
г. бракът между тях бил прекратен. Съдът предоставил на майката упражняването
на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между двамата
дете - Маноел Велков Желев, ЕГН **********. С протоколно определение от
14.06.2007 г, в сила от 23.06.2007 г, Бургаският районен съд одобрил постигната
между обв. Желев и свид. Желева-Кидеров спогодба по гражданско дело № 260/2007
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съгласно която първият се задължил да
заплаща месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна
представителка в размер на 60 лева. За времето от месец април 2013 г. до месец
юли 2015 г, обв. Желев не изпълнил задължението си за плащане на издръжка на
своя низходящ, като за този двадесет и осеммесечен период размера на неплатената
сума бил в размер на 1680 лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
с присъда № 51/13.01.2010 год. по НОХД № 3168/2009 г.
на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год.
бил осъден на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от НК*, като му е определено
наказания „Пробация":
По делото е назначена и изгбтвена
съдебно-икономйческа експертиза и допълнителна такава. Същата е приета само в
частта си относно платените суми по издръжката. Съдебно-икономическата
експертиза не е съобразила точния период на неизпълнение на издръжката. В този
смисъл наблюдаващия прокурор не е приел заключението на експертизата в тази и
част, а е коригирал дължимата сума, която е съобразена с неизпълнените
задължения от обв. Желев.
От събрания доказателствен материал по делото е
установено, че за периода от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г,
включително, общо дължимата сума от обв. Желев, представляваща сбор от всички
месечни вноски, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60 лева, е 1680
лева.
На 06.03.2018 г. в РП - Бургас е постъпила молба от
адв. Петкова, защитник на обв. Желев, с приложена разписка към нея, от която е
видно, че обвиняемия е изплатил дължимата сума в размер на 1680 лв.
АНААНАЛИ
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
състава на чл.343б, ал.3 от НК, като на 15.07.2020 г. около 21:40 часа в гр.
Созопол, на общински път BGS 1211, до к.к. „Санта
Марина“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “Опел Астра” с peг. № *, след употреба
на наркотични вещества - кокаин, установено с техническо средство - дрегер „Drug Test 5000“ с фабр.№ ARKH0031, проба № 89.
На първо място, от обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС.
Безспорно действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Созозпол,
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил марка “Опел Астра”
с peг. № *, който подсъдимият е управлявал е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по
пътищата, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Също така, управлението е
осъществено след употреба на наркотични вещества. Наличието на наркотични
вещества е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба
№30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, а именно с техническо средство - дрегер „Drug Test 5000“ с фабр.№ ARKH0031, проба № 89. Кокаинът е високорисково
наркотично вещество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък I – „Растения и вещества с
висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина” към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Също така следва да се отбележи, че Наказателният
кодекс в чл.343б, ал.3 НК, както към момента на деянието, така и понастоящем
недвусмислено постановява съставомерност и
наказуемост на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Законът не изисква водачът да е под влияние на същите вещества,
а да е доказана употребата им, което става чрез изследване и установяване на
наличието им в организма на водача чрез техническо средство или химическо
изследване (в този смисъл е и Решение № 207/27.11.2017 г. по НВОХД № 266/2017
г. на Апелативен съд- Бургас).
От субективна страна деянието е
извършено при форма и вид на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
знаел е, че не бива да управлява МПС след употреба на наркотичното вещество,
което е бил употребил, но въпреки това е управлявал автомобил, с което е целял
настъпването на общественоопасните последици от
своето деяние.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от една до три години, както и глоба в размер от
500 лв. до 1500 лв. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК,
тъй като е налице пречката по чл. 78а, ал. 7- деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита изразеното съжаление от страна
на подсъдимия, както и оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г.
по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното
самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо
обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на
досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от
самото начало на производството подсъдимият е съдействал на органите на
разследването за изясняване на обективната истина по делото.
Безспорно следва да се отчете и липсата на предходни осъждания на лицето,
липсата на данни за други противоправни прояви, много
младата възраст на подсъдимия, както и обстоятелството, че МПС не е управлявано
непосредствено след употребата на веществата.
Всички
тези обстоятелства сочат, че и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко, съгласно чл. 55 НК, адекватно в конкретния случай би се
явило налагането на наказание „Лишаване от свобода“ в размер от три месеца.
Поради това, доколкото производството протече по реда на гл. 27 НПК, приложение
намира разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, съгласно която при наличието
едновременно на предпоставките на чл. 58а НК и чл. 55 НК, приложение намира
разпоредбата на чл. 55 НК, ако нейното прилагане се явява по-благоприятно. При
приложението на чл. 58а НК в конкретния случай би се стигнало до определяне на
наказание в размер на осем месеца, поради което съдът приложи именно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съставът счита, че с оглед данните за
личността на дееца, наказанието „Лишаване от свобода“ в такъв размер би било
достатъчно за неговото поправяне и превъзпитание, както и за постигането на
останалите, залегнали в чл. 36 НК цели. Пак с оглед характеристичните данни,
както и с оглед конкретната обществена опасност на деянието и обстоятелството,
че лицето не е осъждано, съдът приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
отложи изпълнението на наложеното наказание за минималния изпитателен срок от
три години. Също така и размерът на наказанието „глоба“ следва да бъде
определен под минималния размер съгласно чл. 55, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 от НК, а именно в размер на 400 лв.
Разпоредбата на чл.343г НК задължава
съдът във всички случаи на деяние по чл.343б НК да прилага разпоредбата на
чл.37, ал.1, т.7 НК - лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. Предвид гореизложените обстоятелства, съдът намира, че такова
наказание срок от осем месеца ще е достатъчно да се постигнат залегналите в
закона цели, доколкото съставът счита, че действително подсъдимият осъзнава
напълно противоправния характер на извършеното от
него. От така наложеното наказание на основание чл. 59 от НК следва да се
приспадне времето, през което той е бил лишен от това право по административен
ред с Акт за установяване на административно нарушение серия АА, бланков №
455878 от 15.07.2020г.
По разноските:
Доколкото
бе наложено наказание „глоба“, съдът на основание чл. 190, ал. 2 от НПК осъди
подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
сумата от пет лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Веществени
доказателства по делото - 1 тест касета с проба № 89 от 15.07.2020г. от
техническо средство „Dreger Drug test
5000" с фабр. № ARKH0031, следва да остане
приложено по делото и да се унищожи по реда на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.