№ 1118
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.04.2021 г., постановено по гр. дело № 38099/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 66 с-в, е признато за установено по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С." ЕАД срещу В. В. СТ. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответника дължи на ищеца сумата от 2946,08 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2015 г. до м.04.2018г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 15.11.2018г. до окончателното и изплащане, сумата от 302,92
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
15.09.2016г. – 07.11.2018г., 64,99 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.11.2018г. до
окончателното и изплащане за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72750/2018г.
Исковете са отхвърлени за сумата над 2946,08 лв. главница до предявения
размер от 3138,18 лв. главница за доставена топлинна енергия, сумата над
302,92 лв. до пълния предявен размер от 362,55 лв. – обезщетение за забава и
сза сумата от 12,15 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение. С решението е разпределена отговорността за разноски.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
1
ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника В. В. СТ.. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсва
представен договор който да обективира връзката му с ищцовото дружество.
Счита че не може да е налице договор без той изрично да е приет от него.
Изтъква че не му е представен нито един платежен документ. Оспорва
разпределената в определението по чл. 140 от ГПК доказателствена тежест по
отношение на доказването на погасяване на задълженията като в тази връзка
излага, че за да възникне дълг е нужно действие от двете стани, а от негова
страна такова няма доколкото не е поискана услуга по доставка на топлинна
енергия от самия него.
Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД не е подал отговор на въззивната
жалба.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба на ответника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира този имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че В. В.
СТ. е бил съсобственик на процесния апартамент № 22 - видно от нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 10 от 1978г., поради което има на битов
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че през исковия период между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Не се спори във въззивното производство е и се установява от
доказателствата по делото, че до процесния имот е доставена топлинна
енергия в размер и на стойност както са претендираните от ищеца.
Доставката на топлинна енергия се установява и от приетото по делото
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което настоящият
състав намира за като вярно, задълбочено и непротиворечащо на останалите
доказателства, поради което кредитира изцяло.
Спорни по делото въпроси са дали е налице договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответника, дали ищецът е следвало да
достави топлинна енергия и дали е настъпило задължението за плащане на
ответника.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е налице договор
между страните. Това е така тъй като източникът на едно облигационно
договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между
страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1
от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се
счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на
страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/. Договорът за
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди може да бъде сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване.
В процесния случай е установено че ответника е собственик на процесния
имот.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че не са представени
3
фактури за дължими суми. За процесния период са били в сила ОБЩИ
УСЛОВИЯ за продажба на топлинна енергия за битови нуждиот “Т.С.” EАД
на клиенти в град София, одобрени Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.
33, ал.2 от цитираните общи условия Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на Продавача. При това положение доколкото не е
налице възражение срещу общите условия следва да се приеме че с
публикуването на фактурата на интернет страницата на дружеството за
клиента е възникнало задължението за плащане. В тази връзка не са
направени твърдения, че ищецът не е изпълнил задълженията си за
публикуване на фактурата.
По отношение на възраженията, че ответникът не е поискал доставката
на топлинна енергия настоящият състав намира същите за неоснователни.
Въззивният съд приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна инсталация и
отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено надлежно
искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването
до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно
прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик
на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното
дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител
единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на
енергия за общите части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди,
нито се доказва наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по
реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Следователно доставената през исковия период
топлинна енергия не се явява непоискана, респ. ответникът дължи нейната
стойност.
По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС - потвърдено като правилно.
По отношение на разноските
При този изход на производството разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от решение от 12.04.2021 г., постановено по
гр. дело № 38099/2019 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, състав в обжалваната
4
част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлеченото от ищеца
"Т.С." ЕАД трето лице - помагач "Т.С." ООД с ЕИК ****.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5