РЕШЕНИЕ
№ 2714/19.12.2019г.
гр.
Пловдив, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Д. Й. и прокурор П. П., като разгледа административно
дело №2709 по описа на съда за 2019година,
докладваното от председателя, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр.
чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на И.М.П., ЕГН**********,
с адрес ***, депозирана чрез адв. П. ***. Претенцията е да бъде
осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
30.00 лева, причинени в резултат на обявен за нищожен по съдебен ред
административен акт- принудителна административна мярка по констативен протокол
№0039213/09.05.2019г. на служители при Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив и представляваща заплатена такса. В
съдебно заседание ищеца се представлява от адв.П.,
който поддържа исковата молба и ангажира писмени доказателства. По същество на
спора в писмена защита счита, че исковата молба е доказана по основание и
размер, поради което моли да бъде уважена.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
Ответникът – Община Пловдив, чрез
писмен отговор на процесуалния си представител юрисконсулт К.М. оспорва
исковата молба. По същество изразява становище, с което счита, че липсват
основания да се счита, че е налице увреждане за ищеца. Прави искане исковата
молба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура
– гр.Пловдив дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан,
поради което счита, че следва да бъде изцяло уважен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, като същият е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, той е основателен поради
следните съображения:
С наложена
принудителна административна мярка, обективирана в
Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0039213 от 09.05.2019г.,
издаден от С.П.- блокиращ оператор в ОП „ПР“ при община Пловдив и от С. З.-
водач на блокиращ автомобил в ОП „ПР“ при Община Пловдив, е била наложена
принудителна административна мярка блокиране на автомобил „Хонда“
рег.№***, паркиран на бул.България –север, с водач И.П.. За да бъде отблокиран, ищецът е санкциониран с административно
наказание глоба в размер на 30.00 лева, заплатени съгласно фискален бон
№000203/09.05.2019г.. Принудителната административна мярка е била обжалвана от
ищеца по съдебен ред, за което е образувано адм. дело
№1403/2019г. по опис на Административен съд-Пловдив. С Решение №1664/30.07.2019г.
наложената ПАМ е обявена за нищожна. В мотивите си съдът е приел, че съгласно
чл. 27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, принудителното задържане на МПС чрез
използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на
общината, определено със Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП. В настоящият случай, обаче се касае за недовършен фактически
състав за предоставяне на правомощия за контрол по наредбата и в частност по
смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 3 – за използване на техническо средство за
принудително задържане на ППС, от което съдът е направил извод за липса на
компетентност на длъжностните лица, приложили оспорената ПАМ.
Горната
фактическа обстановка съдът установи по безспорен начин от събраните писмени
доказателства- материалите по адм. дело №1403/2019г
на Административен съд-Пловдив, както и представените с исковата молба, приети
в съдебно заседание от 30.09.2019г.
При
така изяснената фактическа обстановка и на база анализ на приобщените писмени
доказателства, съдът възприе следното от правна
страна:
Разпоредбата
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. С
така приетата разпоредба е уреден изрично въпросът за отговорността на
ответника във връзка с постановените от него незаконосъобразни актове. Уреждането на отговорността на общините за техни незаконосъобразни актове, действия или
бездействия води до извод, че правното основание на исковете за вреди е по чл.
203, ал. 1 АПК. Дейността на
Общината
по повод налагане на принудителни административни мерки- използване на
техническо средства за принудително задържане на ППС се характеризира като административна дейност. Дейността е възложена на ОП“Паркиране
и репатриране“- Пловдив. Действията
по използване
на техническо средства за принудително задържане на ППС се извършват от служители на длъжност „скобар“
в ОП "Паркиране и
репатриране"-Пловдив, чийто правомощия са визирани в длъжностната характеристика и в
чл.35 ал.1 т.2 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на град Пловдив, приета от Общински съвет Пловдив с решение №14,
протокол №1/19.01.2012г на ОбС-Пловдив. Ето защо е безспорно, че длъжностните лица по използване на техническо
средства за принудително задържане на ППС са административни органи по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, защото
принадлежат към системата на общинската власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. Висящият правен спор касае обезщетение за вреди от
незаконосъобразен акт на общинската
администрация. Правото на обезщетение от общината за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни
действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг общински орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско,
въз основа на имуществения му характер. Както правото на съдебни разноски
/признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на общините са признати от нашето вътрешното право. Следва да се има в предвид, че всяко
лице следва да има право на ефективен достъп, което предполага, че е налице последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е
достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни
производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към
съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да
има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай, ефективното средство за обезщетение
във връзка с вреди, породени от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при
общината е именно искът, предявен по
реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
който се явява и ефикасно вътрешноправно средство за защита. Същият е съобразен с нормата на чл.13 от
ЕКПЧ, която гласи, че „всеки,
чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, има
право на ефикасни
правни средства за
тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението
да е
извършено от лица, действуващи при упражняване
на служебни функции”. Затова тази
разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да
позволява на компетентния национален орган, както да разгледа съответното оплакване по същество, така и да присъди
подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така
и по закон. Не на последно място, достатъчно в настоящия случай е наличието на
вероятно защитимо имуществено право.
При
тези правни предпоставки съдът счита, че предявеният
от И.П. *** е доказан по своето основание и размер. Налице са
елементите от фактическия състав за възникване отговорността на ответника - обявен по
предвидения в закона ред нищожен акт, настъпила в резултат на негото
прилагане имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата
вреда и акта. Заплащането на разходите
по използване на техническо средства за принудително задържане на ППС е доказано посредством представените документи – констативен
протокол и фискален бон №203, които са
били депозирани по адм. дело №1403/2019 г. по опис на Административен съд
-Пловдив. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за сваляне на използването
на техническо средства за принудително задържане на ППС, която ПАМ е обявена за нищожна
от съда, то така направените разходи имат характер на пряка и непосредствена последица от този нищожен акт и е налице
причинно-следствена връзка между наложената ПАМ и настъпването на вредите, като последните са
неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от този нищожен административен акт. Причинна връзка е налице, защото без постановяване на нищожният акт претендираните вреди не биха настъпили.
В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски са единствено
и само във връзка с постановения ПАМ и плащането им намалява фактически имуществото на ищеца. Освен това обжалването на ПАМ, постановен от длъжностното лице при ответника пред съда, е свързано със задължителното заплащане на разходите по
поставяне на техническо средство за налагане на ПАМ съгласно
разпоредбата на чл.35 ал.2 т.3 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на ППС на територията на град Пловдив, приета от Общински съвет
Пловдив с решение №14, протокол №1/19.01.2012г на ОбС-Пловдив, които в случая са сумата от 30.00 лв.. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че се доказва по
несъмнен начин, че с
оглед съдебно обявената нищожност на акта
по налагане на длъжностно лице от ОП“Паркиране и репатриране“
при Община Пловдив за наложената ПАМ, в
резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в
направени от него заплащане на разходите по поставяне на техническо средство. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния
предявен размер от 30.00
лв. Освен това съдът намира, че се доказва и другата
кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и нищожния акт на длъжностното лице при ответника, защото без
постановяването на него, разходите
нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена
причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разходи следват пряко от нищожния акт и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе
постановен.
По изложените съображения следва да бъде уважен предявеният по чл.1 ал.1 ЗОДОВ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Община
Пловдив да заплати направените от И.П. разходи в
размер на 30.00 лв..
По
отношение на наведените с отговора възражения на ответника за неоснователност
на предявеният иск, съдът счита същите за необосновани по изложените по – горе
мотиви.
При
този изход на спора на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
/доп. ДВ, бр. 94 от 2019г./, следва ответникът да заплати на ищеца направените за по настоящото съдебно производство разноски в общ
размер от 310.00/триста
и десет/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси.
При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Пловдив- град Пловдив ЕИК*** да заплати
на И.М.П., ЕГН**********, с адрес *** обезщетение
за имуществени вреди в размер на 30.00 /тридесет/ лева,.
ОСЪЖДА Община
Пловдив- град Пловдив ЕИК000471504 да
заплати на И.М.П., ЕГН**********, с адрес *** съдебни разноски за в размер на 310.00 /триста
и десет/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава 12 АПК.
СЪДИЯ: