Решение по дело №486/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 5
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Мариана Иванова Георгиева
Дело: 20213600600486
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Шумен, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213600600486 по описа за 2021 година
С присъда № 260019 от 30.09.2021 г. постановена по НОХД № 120 по описа
за 2019 година Великопреславският районен съд признал подсъдимите С. АС.
К. и С. Х. ИСМ. за виновни в това, че в периода 15 – 16.07.2018 г. в с. З. о.,
община Н. п., област Шумен и гр. В. П., област Шумен, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор, в съучастие като
съизвършители помежду си и с трето неустановно лице, което се представило
за длъжностно лице – полицейски служител, с цел да набавят за себе си и за
другиго имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у А. Д. Йо. от
с. З. о. и у Ж. Д. Т. от гр. В. П. и с това причинили на А. Д. Йо. и Й. Т. Й.
имотна вреда в общ размер от 7670 лева, поради което и на основание чл. 210,
ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 и чл. 54 от НК осъдил всеки от тях на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанията за
срок от четири години.
Съдът осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на Й. Т. Й. сумата
6920 лева за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно
1
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
С присъдата съдът възложил на подсъдимите направените по делото
разноски и се разпоредил с веществените доказателства.
Недоволни от присъдата останали и двамата подсъдими, които я
обжалват чрез своите защитници.
Във въззивната жалба адв. Н.И. от ШАК, защитник на подс. С. Х. ИСМ.
излага, че подзащитният й не е съгласен с присъдата в частта, с която е
осъден да заплати солидарно с подс. С. АС. К. на Й. Т. Й. сума в размер на
6920 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и
за направените от гражданския ищец разноски по делото в размер на 300 лв.
намира, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при липса на
безспорни и категорични доказателства, че подс. И. е извършил деянието, за
което е осъден и че го е извършил виновно. Не били събрани категорични
доказателства за субективния състав на престъплението, а именно прекият
умисъл и користната цел. Развива подробни доводи в подкрепа на тезата си.
Моли въззивният съд да отмени присъдата на РС – В. П.. Алтернативно моли
атакуваната присъда да бъде изменена като бъде намалено наложеното от
първата инстанция наказание.
Адвокат И.Д. от ШАК – защитник на подс. С. АС. К. обжалва присъдата като
счита,че тя е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли да бъде
отменена, а подзащитния й – оправдан, да бъде отхвърлен и предявения
граждански иск. Излага подробни съображения като намира, че в случая не е
доказано, че деянието е извършено със специфична цел – да набави за себе си
и за другиго имотна облага, че не е установено по какъв начин е осъществено
престъплението, защото са посочени и двете форми на изпълнително деяние –
възбудил и поддържал заблуждение. Не били събрани доказателства и за
предварителен сговор между подсъдимите.
В съдебно заседание пред възивната инстанция участващият по делото
прокурор от Шуменската окръжна прокуратура намира, че жалбите са
допустими, но неоснователни. Според него постановената
първоинстанционна присъда е правилна, в пълно съответствие с
Наказателния и Наказателно процесуалния кодекс. Фактическите констатации
на първоинстанционният съд в пълна мяра съответствали на събрания и
2
проверен в хода на делото доказателствен материал. Наказанията били
правилно индивидуализирани и справедливи. Предлага присъдата да бъде
потвърдена изцяло.
Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител се
присъединява към становището на представителя на държавното обвинение.
Намира присъдата за правилна, въпреки че искането им като частни
обвинители било за по – тежко наказание. Счита, че присъдата е правилно
мотивирана и затова искането им е за потвърждаването й.
Подсъдимите, редовно призовани не се явяват. Техните защитници
поддържат въззивните жалби на посочените в тях съображения.
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество – неоснователни, поради следното:
На проведеното разпоредително заседание съдът конституирал в качество на
частен обвинител и граждански ищец пострадалия Й. Т. Й. и постановил
делото да се разгледа по общия ред. Съдът провел задълбочено съдебно
следствие при което събрал всички относими доказателства. След като ги
обсъдил всички – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, приетият по делото писмен доказателствен материал, приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.К. през 2018г. обявил за продан лек автомобил марка и модел
„******" с ***********. В обявата за връзка с евентуален купувач посочил
номер на СИМ-карта 359 ******, (карта, собствена на брат му, но ползвана от
С.К.). На този номер му се обадил на 15.07.2018г. непознат мъж, който се
представил с имената „Н. И. от гр. Р., предприемач, занимаващ се с
производство на алуминиева дограма". Непознатият предложил С.К. работа
на „шофьор" със задачата да събира от клиентите му парични суми за
заплащане на дограма. Работодателят не пожелал да сключат трудов договор,
само уговорили действията, които се извършва К. и парите, които ще
получи. Работата се изразявала в това, че непознатият И. ще представя
несъществуваща версия пред избрани от него възрастни хора, за да ги
мотивира да му предоставят пари, които подсъдимия К. ще взема от тях и ще
предава на непознатия. Пред възрастните хора, подс.К. трябвало да се
представи като служител на И. и да потвърди предварително изложената от
последния версия пред лицата. Сред като подсъдимия се съгласил и
3
непознатият „Н. И." го изпратил в с. З. о., обл.Шумен да вземе пари от
клиент, за което не му представил никакви документи. От „И.“ подсъдимия К.
разбрал, че трябва да отиде до безлюдно място- стопанския двор на с.З. о., да
се представи за куриер, който е изпратен да вземе пари за мнима сделка за
дограма от възрастен мъж, предварително уговорена от „Н. И.“, за което ще
получил необосновано високо възнаграждение. За да свърши работата К.,
независимо че бил правоспособен водач на МПС, взел със себе си и подс. С.
Х. ИСМ., който да управлява лек автомобил А. с ДК№ ***** и да изкара
някакви пари, предвид уговореното плащане от И., което щяло да е
достатъчно за двамата. К. предупредил И. да не споделя на никого за
извършваната от тях работа и му разяснил в какво се изразява тя,
в7ключително и че трябва да имат няколко телефона, с които да осъществяват
връзка с лицето, което им предоставя „работата“. Така двамата на 15.07.2018г.
отишли в с. З. о., където в стопанския двор на селото, срещнали пострадалия
А. Д. Йо.. Подс.К. казал на пострадалия, че го изпраща Н. Н., за да вземе
парите за дограмата. По начина по който получили указания за извършване на
работата- мястото на среща с пострадалия, липса на документи за стоката,
предаване на сумата на работодателя, провеждане на разговори по различни
мобилни телефони, единият от които /с механични бутони/ без връзка с
интернет, размер на полученото парично възнаграждение и др. за двамата
подсъдими не останало съмнение, че са част от телефонна измама. При което
и двамата знаели, че участват в възбуждането и поддържането на
заблуждението у пострадалия, заедно с третото неустановено лице, инициатор
на деянието, като предварително са разпределили кой какво ще извършва и
каква част от сумата ще получи. След като пристигнали на място от
автомобила слязъл само К., като недвусмислено с думи и действия показал на
пострадалия, че е изпратен да вземе паричната сума от седемстотин и
петдесет лева за дограма. След което по указание на „Н. И." продължили към
гр.В.. Когато стигнали до града, те спрели край пътя на предварително
указано от последния място и там в оставена край пътя спортна обувка тип
„маратонка" поставили взетата от пострадалия парична сума. Преди това
отново по указание на непознатия „Н. И." двамата подсъдими взели за себе си
част от парите в размер на двеста и петдесет лева. Тази сума К. и И.
разделили помежду си по равно, като сума от петдесет лева заделили за да
заредят гориво за автомобила. След това двамата се прибрали обратно в гр. Н.
4
п. по домовете си.
Пострадалият А. Д. Йо. ЕГН ******** живее в с.З. о., обл. Шумен на
административен адрес ул. „Д. П." № 42. На 15.07.2018г., в късния следобед,
получил обаждане по мобилния си телефон (с № на сим-карта ******) от
непознато лице, представило му се като неговия племенник „М.". Последният
помолил пострадалия да му услужи с парична сума от две хиляди лева „за
покупка на климатици за детска градина в гр. София", където живеел. Били на
изгодна цена и спешно трябвало да се заплати капаро за покупката. Тъй като
племенникът на Йо. живеел в гр.София и се казвал М.в, пострадалия не се
усъмнил в достоверността на казаното, но споделил на „племенника си“, че не
разполага с такава сума, а само със седемстотин и петдесет лева, които можел
да му даде „за климатиците". „М." се съгласил и се уговорили да изпрати при
пострадалия човек, на когото Йо. да даде парите. Първоначално „М.“ поискал
пострадалия да занесе парите в гр.Н. п., където трябвало да се плати капарото
за тях. След като приключил разговора с „М.“ по телефона на Йо. се обадил
друг мъж, който му казал че трябва да предаде парите на него. Йо. нямал
транспорт и се уговорили предаването на сумата да стане в района на
стопанския двор в с.З. о.. Като разбрал, че лицето, с което разговаря не знае
къде се намира селото, пострадалия се усъмнил, прекъснал връзката и се
опитал да се свърже със сина си, но не успял. Непознатият мъж отново му се
обадил и му казал, че ще изпрати лице с бус да вземе парите. Вместо лице с
бус на мястото бил лек автомобил А. с ДК№ ****** от него слязъл млад мъж
от ромски произход- подс.С.К., който отишъл при пострадалия и
недвусмислено показал, че е пратен за да получи парите за капаро за
климатиците. Йо. му дал сумата от седемстотин и петдесет лева, след което
непознатият отпътувал с лекия автомобил.
На следващия ден, 16.07.2018г., „Н. И." отново се свързал с подс. С.К., като
този път го изпратил в гр. В. П., обл.Шумен с нова задача, отново свързана с
пренос на пари, но този път с версия, че лицето, от което ще ги вземат помага
на полицията, да залови измамници. Двамата обвиняеми отпътували отново с
л.а. „******" ***********, управляван от С. Х. И.. След като пристигнали в
града, двамата отишли в централния район, където обядвали в очакване
непознатият да осъществи с тях телефонна връзка, за да им разясни каква
версия е изложено пред лицето, от което ще вземат пари. По-късно получили
очакваното обаждане от неустановеното лице „Н. И.", което им указало да
5
отидат на адрес ул. „Б." № 5, където живеела свидетелката Ж. Д. Т., за да
вземат оставената от нея до пътната врата найлонова торбичка с парична
сума. Подсъдимите отишли на адреса, като от колата отново слязъл само С.К..
След като вече имал опит, се притеснил, че някой може да го познае и да го
уличи в измамливи действия, поради което преди това, взел слънчевите очила
на С.И. и си ги сложил. След което взел торбичката с парите и се върнал при
спътника си. Веднага отпътували към гр. В. за да предадат получената сума
от 6920.00 лева. По пътя С.К. преброил парите и съобщил на съучастника си
„Н. И." размера й. Последният им указал да вземат за себе си четиристотин
лева, а останалите да оставят в същата спортна обувка (тип „маратонка"),
оставена край пътното платно в гр. В.. По пътя разделили парите поравно
помежду си и впоследствие ги похарчили за задоволяване на собствени
потребности. Като изпълнили стриктно указанията на третото лице се
прибрали по домовете си в гр. Н. п., обл. Шуменска.
Свидетелката Ж. Д. Т. живеела в гр.В. П., обл.Шумен, на административен
адрес ул. „ Б." № 5. На 16.07.2018г. същата получила обаждане по
стационарния си телефон (с № 0538/43367) от непознат мъж, който й се
представил за полицейски служител. „Полицейският служител" й обяснил, че
в РУ бил заловен престъпник у когото „бил открит" тефтер с вписано в него
името на свидетелката. Заявил на Т., че „престъпникът" бил част от група,
занимаваща се с обири на домове на възрастни хора и че от „написаното в
тефтера" следвал изводът, „че бил ред на нейния дом да бъде обран". Мъжът
поискал от свидетелката да му даде номера на мобилния си телефон за връзка
докато „заловят" престъпниците. Ж. Т. дала номера на мобилния си телефон и
малко след това „полицейският служител" установил с нея мобилна
телефонна връзка. Веднага обаче звъннал стационарният й телефон и когато
вдигнала слушалката непознат мъж заплашил свидетелката, че ще дойде в
дома й за да вземе парите й. Заканил се да я изтезава. За да избегне насилието
Т. трябвало да събере в торбичка всичките пари, които държала в дома си и да
ги остави пред вратата на жилището си. Св.Ж. Т. взела спестена парична сума
от сина й Й. Т. Й. в размер на 6920.00 лева, сложила ги в найлонова
торбичка и ги оставила пред вратата на къщата си. В това време мъжът, който
преди това се бил представил за „полицейският служител" се обадил на
мобилния телефон на Т. и я уверил, че до пет минути органите на МВР щели
да й върнат парите. Свидетелката се прибрала в жилището си и от прозореца
6
видяла как пред дома си спрял лек автомобил. От колата, от страната на
пътника, слязъл млад мургав, висок и слаб мъж, облечен в тъмни дрехи-
подс.К.. Същият носел слънчеви очила на лицето си, взел торбичката и
отново влязъл в автомобила, който заедно с него потеглил в неизвестна
посока. Малко след това свидетелката разбрала, че е била измамена и
уведомила да измамата своя син Й. Т. Й. - собственик на процесната парична
сума от 6920.00 лева, който съобщил за извършеното престъпление в
дежурната част на РУ - В. П..
Същото направил и пострадалия А. Йо. след като установил, че е бил
измамен, съобщил за извършеното в дежурната част на РП - Н. п.. По случая
било образувано ДП № 391/2018г. по описа на РУ - Н. п., което впоследствие
поради връзка в предмета си, обединено с ДП-во № 200/2018г. по описа на РУ
-В. П., образувано въз основа на сигнала от Й..
В мотивите към присъдата първоинстанционният съд подробно обсъдил
събраните по делото доказателства и посочил кои от тях кредитира изцяло и
кои от части и защо. Правилно изцяло са кредитирани показанията на св.Л. Д.
Н.- полицейски служител, приобщени по реда на чл.281 от НПК. С тях се
установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на
неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството
му. В показанията си свидетелят разказва как са били проследени
телефонните разговори между подс.К. и пострадалите, както и между К. и
неустановения съучастник, движението на лекия автомобил, с който са
извършили двамата подсъдими вземането и предаването на сумите, как
двамата подсъдими са изпълнявали указанията на своя съучастник, като са
въвеждали в заблуждение пострадалите и са го поддържали с единствената
цел, последните да се разпоредят с парични средства, които в противен
случай не биха им предали, къде са оставяли парите, за да ги вземе третия
съучастник, как той се е свързал с подс.К., от своя страна как последния се е
свързал с подс.И., с какви телефонни апарати и СИМ карти са разговаряли, за
да осъществят деянията и какви сума са получили като възнаграждение за
извършеното, т.е каква облага са получили.
Съдът обсъдил показанията на свидетелите Й.Й., А. Йо. и Л. Н. и правилно,
съпоставяйки с останалите доказателства, приел, че са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си и
7
взаимно се допълват.
Показанията на свидетелите А. Д., Ю. С. /родители на подс.К./ и Д. Х./съпруга
на подс.К./, съдът кредитирал частично, посочвайки точно в кои части.
Мотивирал защо в друга част не дава вяра на показанията им като приел, че са
заинтересовани от изхода на делото, поради близките си роднински
отношения с подсъдимия и изцяло целящи да го оневинят.
Съдът подробно обсъдил и обясненията на подсъдимите като приел, че от тях
се установява по чия поръчка, къде, от кого са получили парите, къде са ги
предали, какъв е техния размер, начина по който са разговаряли по телефона с
поръчителя, какви указания им е давал и т.н, т.е механизма на всяко от
деянията част от продължаваното престъпление измама. В останалата част
приел обясненията като средство за защита.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът направил
законосъобразен извод за правната квалификация на деянието, а именно, че
подсъдимите са осъществили престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 във
вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
деянието е довършено, тъй като престъпния резултат е настъпил – причинена
е имотна вреда на трети лица. И двете отделни деяния, са извършени в
периода от 15.07.2018г. до 16.07.2018г. и са налице признаците на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Това е така,
тъй като всяко едно от двете деяния поотделно осъществява състав на едно и
също престъпление, като те са извършени в един изключително кратък
период от време, при съвсем сходна фактическа обстановка, поради което и
следва да се счете, че последващото съставлява продължение, както от
обективна, така и от субективна страна на предходното.
Възраженията направени с въззивните жалби касаещи съставомерността на
деянията и липсата на субективен състав са правени и пред първата
инстанция. В мотивите към присъдата си съдът отговорил на всички и ги
приел за неоснователни. Съдът направил изводите си по отношение умисъла
на подсъдимите като анализирал действията им и правилно заключил, че
противоречи на формалната и житейска логика начина по който са вземани и
предавани парите, при което е невъзможно подсъдимите да не са знаели за
заблуждението, още повече че от действията им се установява, че те самите са
участвали в поддържане на заблуждението. Смяната на телефонните апарати с
8
които са провеждане разговори с поръчителя, унищожаване на СИМ картата с
която са провеждани разговорите, недвусмислено показва предпазване от
установяване от полицейските органи на връзката им с пострадалите и
получените пари. Дори размерът на възнаграждението за „пренос на пари за
поръчки“ и то без документи за същите, който е необосновано висок сам по
себе си установява умисъла на подсъдимите за извършване на
престъплението. Още повече начина на предаване на работодателя на сумите
е категорично доказателство за липса на сделка.
Настоящата инстанция споделя приетото от ВПРС, че деянието и от
обективна страна е доказано и в тази насока са налице безспорни
доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението
измама. При всeки от двата случая със свидетелите А. Йо. и Ж. Т. се
установява, че е било налице въвеждане от неизвестното лице и подсъдимите
в заблуждение и поддържане в заблуждение от страна на подсъдимите, чрез
действия, като у съответното лице била създадена невярна представа относно
конкретни обстоятелства, съобразно с които същото да бъде мотивирано да
направи имуществено разпореждане. С оглед начина на извършване измамата
е квалифицирана, когато деецът се е представил за длъжностно лице- в случая
–третото неустановено лице, като полицейски служител. С оглед връзка със
субекта, измамата е квалифицирана като извършена от две и повече лица-три
в случая, сговорили се предварително за нейното извършване. Налице е
предварителен сговор за извършване на престъплението, т.к тримата дейци в
спокойна обстановка, преди деянията са разпределили ролите си и участието
на всеки един в осъществяване на престъпния резултат, като без който и да е
от тях той не би настъпил. Подсъдимите са знаели, че третото неустановено
лице се е представило за полицейски служител.
Законосъобразен е и извода, че е налице користен мотив на всеки от
подсъдимите, характерен за този вид престъпления, като пряката цел била да
набави за себе си и за неустановеното лице, извършител на престъплението
имотна облага, в каквато насока са и конкретните обективни действия на
подсъдимитите.
При определяне вида и размера на наказанията,първоинстанционният съд
преценил обществената опасност на деянието и личната опасност на всеки
един от подсъдимите, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността им
9
обстоятелства, съобразно изискванията на закона. Правилно е счел, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и определил наказанията при условията на чл. 54 от НК. И на
двамата подсъдими са наложени наказания лишаване от свобода в размер на
две години. При обсъждане на начина на изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ - ефективно или условно, съдът преценил,
че са налице законовите предпоставки за отлагане изпълнението на
наложеното наказание и че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдените не е наложително да изтърпят
наказанието, поради което отложил изпълнението му за срок от четири
години, считано от влизане в сила на присъдата. ШОС намира така
определените наказания за справедливи.
С присъдата си на основание чл. 53, ал. 1, б.“а” от НК, съдът постановил
отнемане в полза на държавата веществени доказателства по делото - 1 бр.
мобилен телефон марка “Nokia BL -4L” с батерия, 1 бр. мобилен телефон
“ALKATEL ONE TOUCH“ с батерия и 1 бр. мобилен телефон “Samsung” с
вградена батерия, средство за извършване на престъплението.
нанесенти Предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди
съдът приел за доказан от представените по делото писмени доказателства,
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите. Поради което го
уважил изцяло за сумата от 6920.00 лева, ведно със законната лихва от датата
на извършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата.
ШОС намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, присъдата е законосъобразна, а
наложените наказания – справедливи, поради което въззивните жалби следва
да останат без уважение.
Ето, защо съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 260019 от 30.09.2021 г. постановена по НОХД № 120
по описа за 2019 година на Районен съд – В. П..
Решението е окончателно.

10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11