Р Е Ш Е Н И Е
№ 506 / 7.8.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 484 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на А.С.К. ***
против Решение № 84 от 18.04.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което в една част е оставена без разглеждане като недопустима
подадената от К. жалба вх. № 66-20-435 от 03.04.2023 г. против Разпореждане с
изх. № С230013-035-0119368 от 29.03.2023 г., а в другата част на обжалваното
решение е оставена без уважение като неоснователна същата му жалба с вх. №
66-20-435 от 03.04.2023 г., която е приета като жалба против отказа,
обективиран в Разпореждане с изх. № С230013-137-0003165 от 07.04.2023 г.
Жалбоподателят – А.С.К. – претендира отмяна на оспореното решение, като
излага съображения за постановяването му в нарушение на материалноправните
разпоредби. Не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание.
Ответникът – директор на ТД
на НАП – Пловдив – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание и в подадено преди него писмено становище. Сочи
доводи за неоснователността на оспорването. Заявява претенция за разноски.
Жалбата е допустима, като
подадена от длъжник, на когото е отказано погасяване по давност на публични
задължения. Разгледано по същество оспорването е неоснователно.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнително
дело № 13010010301/2001 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. С
Разпореждане за присъединяване № С180013-105-0245075/17.08.2018 г. на публичния
изпълнител е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното
производство на още 14 броя публични задължения на жалбоподателя. В рамките на
изпълнителното производство жалбоподателят е подал молба/възражение вх. № С230013-000-0095475/23.02.2023
г. с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна
давност. По повод на молбата и след извършена
проверка публичният изпълнител е издал две разпореждания. С Разпореждане за частично
прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. №
С230013-035-0119368 от 29.03.2023 г. публичният изпълнител частично е прекратил
производството по изпълнително дело № 13010010301/2001 г. в частта по три
изпълнителни титули с обща стойност на публичните задължения 4 990,39 лв.
С Разпореждане с изх. № С230013-137-0003165 от 07.04.2023 г. публичният
изпълнител е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на 22 броя
публични вземания на обща стойност 25 135,67 лв. и е отказал да прекрати
поради изтекла погасителна давност събирането на други 25 броя публични
вземания на обща стойност 13 922,21 лв. Настоящият жалбоподател е обжалвал по
административен ред с жалба вх. № 66-20-435 от 03.04.2023 г. посочените две разпореждания, като с
обжалваното по настоящото дело Решение № 84 от 18.04.2023 г. ответникът е
оставил без разглеждане жалбата в частта ѝ против Разпореждане с изх. №
С230013-035-0119368 от 29.03.2023 г. е я оставил без уважение в частта ѝ
против отказа, обективиран в Разпореждане с изх. № С230013-137-0003165 от 07.04.2023
г.
Обжалваното решение в частта му, с която е
приета за недопустима жалбата против Разпореждане с изх. № С230013-035-0119368
от 29.03.2023 г. е мотивирано с липсата на правен интерес от оспорване,
доколкото с разпореждането е уважено възражението на жалбоподателя срещу
посочените в разпореждането вземания и частично е прекратено изпълнителното
дело. Действително, видно от Разпореждане за частично прекратяване на
производство по принудително изпълнение с изх. № С230013-035-0119368 от
29.03.2023 г. публичният изпълнител частично е прекратил производството по
изпълнително дело № 13010010301/2001 г. в частта по три изпълнителни титули с
обща стойност на публичните задължения 4 990,39 лв., като в разпореждането
липсват мотиви и диспозитив за какъвто и да е отказ. При това положение
Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение с изх. № С230013-035-0119368 от 29.03.2023 г. е изцяло в полза на
жалбоподателя и той действително няма правен интерес да го оспорва. Поради това
правилно с обжалваното решение ответникът е оставил без разглеждане като
недопустима жалбата против това разпореждане.
Оспореното решение в останалата му част, с
която е приета за неоснователна жалбата на настоящия жалбоподател против
Разпореждане с изх. № С230013-137-0003165 от 07.04.2023 г., в частта му по
отношение на отказа за прекратяване поради изтекла погасителна давност на
събирането на 25 броя публични вземания на обща стойност 13 922,21 лв. е
мотивирано с неизтичането на погасителната давност, доколкото въпросните
публични задължения са присъединени към вече образуваното производство по
принудително изпълнение с Разпореждане изх. № С160013-105-0156046/20.10.2016 г.
Впоследствие през 2019 г. по изпълнителното дело е наложен запор, а през 2020
г. възбрана. Предвид тези факти с решението е прието, че е правилен извода на
публичния изпълнител, че с налагането на обезпечителните мерки давността по
отношение на тези задължения е спряна и понастоящем все още не е изтекла.
Съображенията на админитстративния орган
са правилни:
Публичните задължения, по отношение на
които е отказано погасяване по давност са по декларации обр. 6: Декларация №
130021402665714/26.03.2014 г. (и е следвало да бъдат платени до 01.01.2015 г.),
Декларация № 130021503519470/21.04.2015 г. (и е следвало да бъдат платени до
01.01.2016 г.), Декларация № 130021602010292/02.03.2016 г. (и е следвало да
бъдат платени до 01.01.2017 г.), Декларация № 130021701640663/22.02.2017 г. (и
е следвало да бъдат платени 01.01.2018 г.), Декларация №
130021802946582/27.03.2018 г. (и е следвало да бъдат платени 01.01.2019 г.),
както и задълженията, установени с РА № Р-16001314002461-091-001/03.09.2015 г.,
за които давностният срок е започнал да тече от 01.01.2014 г. или от 01.01.2015
г.
Давностният срок е уреден в чл. 171, ал. 1
от ДОПК, който предвижда следното:
Чл. 171. (1) Публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
За изброените по-горе публични задължения
липсва закон, който да предвижда по-кратък срок. Тъй като за най-ранното от
посочените задължения (установени с РА № Р-16001314002461-091-001/03.09.2015
г.) давностният срок е започнал да тече от 01.01.2014 г., то той би изтекъл на
01.01.2019 г. в случай на липса на основания за прекъсване или спиране на
давността. Но издаването на самия ревизионен акт е прекъснало давността и
съответно за тези установени с него задължения е започнал да тече нов давностен
срок, считано от 03.09.2015 г. За задълженията по декларации обр. 6 давностният
срок е започнал да тече най-рано на 01.01.2015 г. и съотвено би изтекъл на
01.01.2020 г. в случай на липса на основания за прекъсване или спиране на
давността. Но извършеното действие по изпълнителното дело – наложена
обезпечителна мярка запор през 2019 г. е спряло давността, съгласно чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Тъй като в закона
не е предвиден срок за спирането на давността при наличието на основанието
налагане на обезпечителни мерки, то следва да е приеме, че спирането трае до
вдигането на обезпечителната мярка. Тъй като по делото липсват доказателства за
такова вдигане на обезпечението, то давността все още следва да се счита за
спряна и следователно не е изтекла.
Неоснователно е възражението за погасяване
по давност на задълженията поради настъпила перемпция, т.е. основанието
предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Евентуалното прекратяване на
изпълнителното производство би прекратило и действието на обезпечителните мерки
и съответно спирането на давността. Но основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. непоискване
от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
е неприложимо в производството по принудително изпълнение на публични вземания,
уредено в ДОПК.
Чл. 163, ал. 1 от ДОПК предвижда специален
ред (реда на кодекса) за събиране на публичните вземания, с изключение на
случаите, при които закон предвижда друго. Съответно ал. 2 на чл. 163 от ДОПК
препраща към общия ред за събиране на частните държавни и общински вземания. За
да се изключи специалният ред на кодекса (съответно при изпълнението да се
прилагат разпоредби от общия ред за изпълнение, предвиден в ГПК) е необходимо
това да е уредено от специален закон. В случая по отношение на процесните
публични вземания липсва нормативен акт, който да предвижда отклонение от
специалния ред на ДОПК за събиране на публичните вземания.
Аналогични изводи могат да бъдат направени
и от разпоредбата на чл. 225 от ДОПК, която изброява основанията за
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните
вземания. Тази разпоредба предвижда следното:
Прекратяване на производството
Чл. 225. (1) Производството по
принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на
публичния изпълнител:
1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила
от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) когато задължението и направените до
датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока
за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат
погасени изцяло;
2. когато актът, с който е установено
публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред;
3. когато починалият длъжник няма
наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
4. когато публичният изпълнител е
преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са
изчерпани;
5. когато актът за установяване на
задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при
предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща
сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният
изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в
решението за изменение, след което прекратява производството;
6. по писмено искане на публичния
взискател;
7. в други случаи, предвидени в закон.
Видно от съдържанието на нормата е, че
сред предвидените основания за прекратяване на изпълнителното производство не е
перемпцията. Съответно в т. 7 е предвидена и възможност за прекратяване и в
други случаи, предвидени в закон но по отношение на процесните публични
вземания не е предвидено различно основание за прекратяване в закон или друг
нормативен акт.
Следователно, в процесния случай не би
могла да настъпи и не е настъпила перемпция, т.е. не е имало основание за
прекратяване на образуваното изпълнително дело и поради това наложените и все
още действащи обезпечителни мерки са спряли давността и тя понастоящем не е
изтекла.
Предвид това, обжалваното решение и в
частта му, с която се отказва прекратяване на изпълнението по отношение на
определени публични вземания е издадено в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби. Липсват и нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспореното решение, което е издадено от компетентния директор на
ТД на НАП – Пловдив във формата на на мотивирано решение със законосъобразната
цел да не се допуска прекратяване събирането на публични задължения, за които
не е изтекла погасителната давност.
С оглед изхода на делото,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на учреждението на ответника
юрисконсултско възнаграждение в минималния претендиран и предвиден в закона размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.С.К. *** против Решение № 84 от
18.04.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което в една
част е оставена без разглеждане като недопустима подадената от К. жалба вх. №
66-20-435 от 03.04.2023 г. против Разпореждане с изх. № С230013-035-0119368 от
29.03.2023 г., а в другата част на обжалваното решение е оставена без уважение
като неоснователна същата му жалба с вх. № 66-20-435 от 03.04.2023 г., която е
приета като жалба против отказа, обективиран в Разпореждане с изх. №
С230013-137-0003165 от 07.04.2023 г.
Осъжда А.С.К. *** да заплати на Териториална дирекция
на НАП – Пловдив разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия: /п/