РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500460 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на Д. К. В. ЕГН ********** и Р. Т. В. с ЕГН **********- двамата със съдебен адрес: ****
чрез пълномощник адв. Хр.Минчев от БАК, против Решение №136/22.01.25г. по гр.д.№7252/24г. по
описа на БРС, осъждащо жалбоподателите да освободят и предадат на М. Ж. В. с ЕГН **********
и К. П. В. с ЕГН ********** недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Бургас, ж.к.
„Възраждане“ бл.3,вх.А,ет.4,ап.12, ползван от ответниците по прекратен заем за послужване, като в
тяхна тежест са възложени и деловодните разноски на насрещната страна.
В жалбата е заявено, че решението е неправилно и необосновано.
Съображенията за това са следните: съдът неправилно е приел, че има сключен договор за
заем за послужване спрямо двамата ответници. Нямало данни по делото, ако такъв договор е бил
сключен, кога е станало това, дали е прекратен, дали отново е сключен друг с ответниците и
кога.Сочило се е, че договор е сключен с двамата сина на ищците, но не се твърди да е прекратен и
да е сключен нов само с ответниците.
Въззивниците твърдят, че поради неконкретност на горните твърдения, исковата молба е
нередовна, т.к. не съдържа точни факти за релевантните за спора обстоятелства.
Според страната събраните в процеса гласни доказателства не установяват сключването на
договор за заем за послужване между страните по делото, касателно процесния имот.
Нямало данни твърденият от ищците договор да касае също ответницата, а не ставало ясно
от показанията на свидетеля и това, как след като са живели с брат си още от деца в този дом ведно
1
с родителите им, синовете са получили после ключове от същия апартамент.
Според страната съдът е направил само предположение, неподкрепено от данните по
делото, че между страните е бил сключен договор за заем за послужване, още повече пък и
обвързващ някак ответницата по делото. Поддържа се, че в същност двамата синове на ищците са
останали да ползват апартамента без формално правно основание, но и без противопоставянето на
своите родители, което обаче не покрива съдържанието на сключен договора за заем за
послужване, както се твърди от ищците.
В обобщение се моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяването на
друго по същество, с което искът спрямо ответниците за предаване на имота бъде отхвърлен,
евентуално се моли бъде отхвърлен като неоснователен по отношение на ответница Р. В.. Дирят се
и деловодни разноски.
Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемите ищци В.и са подали чрез процесуален представител отговор на
въззивната жалба, с който тя се сочи за неоснователна, а решението на РС се приема за правилно
и законосъобразно, поради което се моли за потвърждаването му.
Считат се за неоснователни оплакванията за нередовност на исковата молба, поради
непопълването на обстоятелствената й част с нужните за разрешаването на спора факти. Позовават
се на неформалния характер на договора за заем за послужване, като сочат и направените в писмен
вид свои волеизявления за прекратяването на конкретния, в допълнение изтъкват, че исковата
молба също играе ролята на волеизявление за прекратяване на сключения между тях
договор.Всъщност договорът действа след напускането на апартамента от другия син на ищците,
само между родителите и сина- ответник,останал да живее там ведно със съпругата си.Цитира се и
съдебна практика в подкрепа на довода, че доколкото няма данни ползването на имота да е
подчинено на наемно правоотношение, отношенията между родителите- собственици и сина –
заемател се уреждат като тези по договор за заем за послужване, който може да бъде прекратен по
всяко време.
В случая ключовете на синовете от апартамента не са били отнети от родителите, докато
последните не са си поискали обратно жилището.
Показанията на разпитания по делото свидетел се обсъждат в контекста на извода, че когато
родителите освободили апартамента, в него са останали да живеят двамата им сина с приятелките
си, едната от които е настоящата ответница- вече съпруга на сина им Д..
Считат, че този договор обвързва и съпругата- ответница по делото , не само защото е била
в жилището при сключването му, но и по силата на чл.32 , ал.2 от СК, вр.чл.127,ал.1 от ЗЗД, т.к.
съпрузите, каквито ответниците безспорно са, отговарят солидарно за задоволяване на нуждите на
семейството, за които служи и процесното жилище.
Считат и възражението, касаещо неоснователността на иска спрямо ответницата за
несвоевременно направено, едва с въззивната жалба, а не в срока по чл.131 от ГПК.
В заключение се моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като
правилно и законосъобразно, като се дирят и деловодни разноски за производството.
Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е определила въззивната жалба като редовна и
допустима, а проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно решение като валидно и
2
допустимо.
По съществото на спора, с оглед оплакванията на въззивниците за неправилност на
постановеното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано пред БРС по искова молба на съпрузите М. Ж. В. и К. П.
В.- двамата от гр. Бургас, против сина им Д. К. В. и неговата съпруга Р. Т. В.- двамата от гр.Бургас
за осъждането на ответниците да освободят и предадат на ищците ползвания от тях апартамент,
находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.3, вх.А, ет.4, ап.12.
Претенцията е подкрепена от следните твърдения по фактите:
Ищцата В. е собственик на процесния апартамент, който за нея и съпругът й от 1991г. е
семейно жилище, обитавано от тях и децата им. В същото жилище ищците били и адресно
регистрирани. През 2008г. ищците напуснали апартамента и го предоставили за ползване на
двамата си сина, които искали да живеят там с приятелките си. Единият от синовете им е
ответникът Д. В.. Уговорката на ищците с децата им била последните да живеят там, докато
родителите решат как да ползват имота в бъдеще.След години синът Пенчо заминал за чужбина, а
в жилището останал да живее синът Д., заедно с неговата съпруга Р.. Двамата и понастоящем
живеели там. Преди няколко години ищците поискали ответниците да освободят жилището и да им
го върнат. Въпреки водените разговори и изпратените писма, ответниците не освободили имота.
Според ищците, в случая е налице заем за послужване, като имотът е предоставен на ответника
безвъзмездно за ползване и временно – до поискване. Считат, че договорът за заем за послужване е
вече прекратен, поради което искат ответниците да бъдат осъдени да им върнат имота.
Ответниците са подали отговор, в който оспорват иска. Отричат да имат сключен
договор за заем за послужване за имота. Последният не бил върнат от двамата сина на ищците,
нито бил предаден отново на ответниците. Заявяват, че апартаментът бил с недостатъци и негоден
за ползване, с дефекти по ВиК и ел. инсталациите, с много лошо състояние на дограмите, което
наложило ответниците да извършат неотложни ремонти, за да го преведат в състояние да бъде
обитаван. Затова ответниците са предявили иск за обезщетение в размер на 5000 лв. Освен това са
заявили извършването на множество подобрения в имота, като подмяна на настилки, инсталиран
климатик, подмяна на интериорни врати и входна врата, измазване и боядисване на стени и тавани,
изолация, на общата стойност от 10000 лева. С оглед това и на основание чл.91 ЗЗД са заявили,че
упражняват право на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията и вредите.
Молили са за отхвърлянето на иска.
Искът по делото е основан на чл. 249 от ЗЗД и е разглеждан по реда на чл.310, ал.1, т.2
ГПК, като бързо производство. Предвид това и с оглед императивната забрана, визирана в чл.314,
ал.3 ГПК в настоящото производство не се допускат за разглеждане насрещни искове, възражения
за собственост и за извършени подобрения в имота. Ето защо заявените от ответната страна
възражения за задържане до изплащане на направени подобрения и иск за обезщетение не са
приети за разглеждане в делото от първата инстанция.
Разглеждайки само първоначалната претенция, РС-Бургас я е намерил основателна и е
осъдил ответниците да предадат на ищците процесния апартамент в гр.Бургас и да понесат
деловодните разноски на последните за съдебното производство.
За да постигне този правен извод, съдът е приел за доказан твърденият от ищците
неформален договор за заем за послужване, сключен с ответника, който бил впоследствие
3
прекратен едностранно от заемодателите с уведомително писмо до ответниците от 01.05.24г.В
допълнение в решението е пояснено, че дори отправената покана да не бъде съобразена, самата
искова молба представлява изявление за прекратяване на договора, поради което ответниците
дължат връщането на имота.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод и в тази връзка, както и в
отговор на отправените с жалбата оплакания, възприема следното:
Спорът на страните по фактите не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което
БОС съобразява изцяло установената от първоинстанционния съд на база събраните доказателства
релевантна за делото фактическа обстановка в следния смисъл:
Ищците са съпрузи и родители на ответника. Двамата ответници също са съпрузи, които
обитават и понастоящем процесния апартамент в гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“ бл. 3,вх.А, ет.4,
ап.12. Този имот е собственост на ищцата М. В. и същевременно е семейно жилище за нея и
съпругът й- втория ищец.Те са го обитавали с двете си деца – Д. /ответник по делото/ и П. /разпитан
като свидетел/.
Според разпитания по делото св.П. В., син на ищците,когато с брат му пораснали,
родителите им се преместили по свой избор извън града в стопанска постройка и им предоставили
апартамента, за да живеят там с приятелките си, докато решат какво да правят с това
жилище.Предали на синовете си и ключовете.Свидетелят сочи, че „четиримата като семейство“
взели горното решение.Уговорката била устна.Такава била волята на родителите, а синовете били
съгласни с това. Наем за ползването на жилището не бил заплащан. Свидетелят напуснал
окончателно апартамента през 2014г., когато заминал за Англия. Така оттогава в имота останал да
живее само ответникът – негов брат. Последният също не плащал наем за това, че живее в имота. И
към момента само ответникът ползвал жилището. Според свидетеля, сега родителите му си искали
имота от неговия брат.
Видно от писмените доказателства по делото, ищците са поканили ответника на 06.03.24г.
да плаща наем за имота, който ползва- по 500лв. месечно, считано от 15.02.24г, а с уведомително
писмо от 26.03.24г., връчено чрез ЧСИ на 03.04.24г., ответниците са поканени да предадат на
ищците ключа от жилището и владението му, като го освободят от всичките си вещи.
Няма данни горното да се е осъществило.
Правните изводи от така установените факти са следните:
Според чл.243 от ЗЗД, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава
да я върне. Договорът е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден, поради което може да
бъде прекратен едностранно от заемодателя.
Съгласно чл.249 от ЗЗД връщането се дължи след изтичането на срока на уговорката или
след ползването, а ако времето или целта на ползването не са определени, както и ако заемодателят
се нуждае от вещта неотложно или заемополучателят е починал, или не се грижи за нея като добър
стопанин, тя може да се поиска всякога.
Искът по чл.249 от ЗЗД е успешен, когато ищецът установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало и прекратено правоотношение между страните по
договор за заем за послужване, ведно с последващо неизпълнение на задълЖ.ето на заемателя да
върне вещта.
4
Подведени под хипотезата на посочената норма, установените в производството факти
изпълняват нейните изисквания.
Според БОС между родителите и синовете им е имало сключен неформален безсрочен
договор за заем за послужване на процесния апартамент, за което те са постигнали устно съгласие,
като с пренасянето си в друго жилище родителите са предали на децата си реално и фактическата
власт над имота изцяло. Първоначални заематели в апартамента са двамата сина на ищците, но с
напускането си разпитаният като свидетел по делото син е преустановил реалното ползване на
вещта, следователно за него този договор е прекратен.
Така като заемател на жилището е останал само ответникът.
С ответницата договарянето е осъществено с конклудентните действия на двете страни, чрез
реално осъщественото от нея ползване на вещта в качеството й на съпруга и част от семейството на
заемателя, с мълчаливото съгласие на заемодателите.
Видно от отправената до ответниците покана за заплащане на наемна цена, от
последващата такава за предаването на имота и от исковата молба, която от правна гледна точка
представлява втора покана за връщане на вещта, ищците вече искат да си възстановят
фактическата власт над апартамента.
Според БОС, в случая хипотезата на чл.249 от ЗЗД е изцяло осъществена, тъй като
заемодателите са свели волеизявлението си до знанието на другата страна по договора, което е
достатъчно последният да се счете за прекратен. Въпреки това ответниците продължават да
обитават имота, независимо от противопоставянето на предалите им го само за послужване ищци.
Последните могат да осъществят притезанието си правомерно, т.к. договорът е безсрочен,
т.е. вещта може да бъде изискана обратно винаги, какъвто е и случаят.
Предвид горните констатации, възраженията на жалбоподателя, че данните не установяват
сключването на договор за заем за послужване с въззиваемите, се явяват неоснователни.
Изводимо от изложеното е, че заявената от ищците претенция за връщане на процесния
апартамент е основателна и подлежи на уважаване, в какъвто смисъл се е произнесла и първата
инстанция.
С оглед съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища по спора, решението
на РС-Бургас следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемите ищци имат
право на всички сторени в настоящото производство деловодни разноски, възлизащи на 1000лв.
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и приложен договор за правна защита и съдействие, в
който сумата е отразена като уговорена и заплатена на процесуалния представител в брой.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение с рег.№ 136/22.01.25г. постановено по гр.д.№7252/24г. по описа
на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Д. К. В. с ЕГН ********** и Р. Т. В. с ЕГН **********, двамата от гр. Бургас,
ж.к.“Възраждане“, бл.3, ет.4, ап.12 да заплатят на М. Ж. В. с ЕГН ********** и К. П. В. с ЕГН
5
**********, двамата от гр. Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Съгласие“№18- адв. Ж.
Михайлова, сумата от 1000 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски,сторени в
производството по ВГД 460/25г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6