Решение по дело №380/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 886
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20221100500380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 886
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100500380 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20215873 от 25.11.2021 г., постановено по гр.д. №
47102/2020 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, са отхвърлени предявените по
реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Л. Т.
Г. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД - за признаване за установено срещу ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 2 726, 94 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, 419, 24 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до
18.10.2019 г., начислено върху претендираната сума за стойността на
доставена топлинна енергия, 45, 50 лв., представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 9, 53 лв., представляваща обезщетение за забава върху
претендираната сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2016 г. до
18.10.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 62773/2019 г. по
описа на СРС, 56 състав. Ищецът е осъден да заплати на адв. М.Л.Л., на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.7 във вр. с
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата от 454, 08 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по делото за оказана безплатна правна помощ на
ответницата Л. Т. Г. в рамките на исковото производство.
1
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Поддържа, че законът изрично дава легална
дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия“, като е без
значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото
е консумирало топлинна енергия в имота лично. Счита, че по делото е
доказано при условията на пълно и главно доказване качеството на клиент на
топлинна енергия на ответницата. Неправилно решаващият съд е приел, че
правото на ползване не е упражнявано в продължение на 5 години, тъй като
този факт не е доказан по безспорен начин в производството. Относно
съдържанието на законовия термин „упражняване вещното право на
ползване” и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в
жилището (недвижимия имот), по отношение на който това право е учредено
и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него от друго лице, е
постановено решение № 347 от 02.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II
ГО, ГК. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице
под формата на наем (арг. чл.60 ЗС), както и под формата на заем за
послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответницата Л. Т. Г., чрез адв. К. Б., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че е обоснован изводът на решаващия съд, че няма качеството на потребител
на топлинна енергия, тъй като вещното й право на ползване е погасено преди
исковия период, а именно: считано от 21.09.2014 г., поради неупражняването
му. Твърди, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния
имот. Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване и продажба на недвижим имот от 14.02.2002 г., в
полза на ответницата е учредено право на вещно ползване върху процесния
имот, но същата реално не е ползвала имота от 14.02.2010 г. С оглед на това и
на основание чл.59, ал.3, пр.2 ЗС правото й на ползване се е погасило по
давност на 14.02.2015 г., поради неупражнявано му в петгодишен срок след
учредяването му. С оглед на това счита, че през исковия период от 01.05.2016
т. до 30.04.2018 г. не е била нито собственик, нито вещен ползвател на имота,
поради което няма качеството клиент на топлинна енергия на „Топлофикация
София” ЕАД и между страните не е налице валидно облигационно
правоотношение, въз основа на което да се претендират процесните суми.
Отпадане на качеството вещен ползвател на имота обуславя липсата на
първия правопораждащ факт от фактическия състав, поради което исковете за
главница за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение счита, че
законосъобразно са били отхвърлени. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноските за настоящото производство, съгласно
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
2
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответницата Л. Т. Г. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, като му дължи следните суми: 2 726, 94 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на
вземането, 419, 24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2017 г. до 18.10.2019 г., начислено върху претендираната сума за
стойността на доставена топлинна енергия, 45, 50 лв., представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9, 53 лв., представляваща обезщетение за забава
върху претендираната сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2016
г. до 18.10.2019 г. Ищецът твърди, че процесните суми се дължат въз основа
на съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е извършил доставка на
топлинна енергия за исковия период, но ответницата не е изпълнила
насрещното си задължение да заплати дължимата цена, както и предвидената
такса за услугата дялово разпределение. Във връзка с подадено на 30.10.2019
г. заявление, по ч. гр. д. № 62773/2019 г., СРС, ГО, 56 състав, е постановил
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми срещу която в срока
по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови
решение, с което да признае съществуването на горепосочените вземания,
като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата оспорва предявения иск. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищеца във връзка с доставката на топлинна
енергия до процесния имот и качеството клиент на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ. Твърди, че учреденото на ответницата вещно право на
ползване е погасено по давност, поради неупражняването му. Не оспорва
размера на дължимите суми за главници и лихви, а само основанието за
дължимостта им. Оспорва средствата за търговско измерване да са
сертифицирани и да са преминали метрологична проверка. В условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
не се дължи лихва за забава, тъй като липсват доказателства относно
настъпването на изискуемостта на задължението. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Претендира сторените по делото разноски.
На 30.10.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Т. Г.,
за сумата от 2 726, 94 лв. – главница, сумата от 419, 24 лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2017 г. – 18.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
3
изплащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за
доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 198386.
Същият не е заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия,
стойността на изравнителните сметки и дялово разпределение за процесния
период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена
топлинна енергия: 2 726, 94 лв. - главница, сумата от 419, 24 лв. – лихва, 45,
50 лв. – стойност на услугата дялово разпределение 9, 53 лв. - лихва.
Претендира сторените по делото разноски за държавна такса и и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
62773/2019 г. по описа на СРС, 56 състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 114, 02 лв., от които: 64, 02
лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с
което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че не
живее на посочения адрес от 19 години. Твърди, че не е собственик на
апартамента.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт да учредяване на вещно
право на ползване и продажба на недвижим имот № 61, том I, рег. № 499,
дело 52 от 14.02.2002 г. Д. Н.Д. и Ц.П.Д. са учредили в полза на ответницата
Л. Т. Г. и съпруга й С.М.Г. пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно,
вещно право на ползване върху следния свой собствен недвижим имот:
апартамент № 11, находящ се в гр. София, район *******, ж. к. „*******
******* със застроена площ от 95, 11 кв. м., както и продават така
обременения имот на М.С. Г..
По делото са ангажирани доказателства относно наложени възбрани
върху процесния топлоснабден имот.
Представени са доказателства за налагани запори върху процесния
недвижим имот, собственост на М.С. Г..
На 15.11.2001 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди
за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Топлофикация София“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
От представения протокол от проведено на 12.09.2001 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж.к. „*******“, ул. ******* се установи, че етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. Съставен е и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Приети са по делото общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД
4
за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят
е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да
заплаща договореното възнаграждение.
По делото е прието писмо от СО – район ******* до „Топлофикация
София“ ЕАД, с което СО удостоверява, че ж. к. „*******“ е идентичен с ж. к.
„*******-2“.
Видно от представена декларация по чл.14 ЗМДТ ответницата е
вписана като ползвател на недвижимия имот.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т. по изслушаната пред
СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес: гр. София, ж.
к. „*******-*******, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за
търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Топломерът се отчита от служители на „Топлофикация София“ ЕАД в
началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който
се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца.
Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. през целия
исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като
са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и
съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за
отопление на банята, за която е начислявана служебна топлинна енергия до
30.04.2017 г., поради липса на отчет, разходът за топла вода е изчисляван на
един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие,
съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Процесният топлоснабден имот
има отопляем обем по проект 229 куб.м., на базата на който се разпределя
енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем
на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон от „Т.С.“ ЕООД. За периода 01.05.2016 г. -
30.04.2018 г. стойността на потребена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот е в размер на 2 729, 99 лв. Вещото лице приема, че сумите
за топлинна енергия са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба. В ищцовото дружество има съхранени документи за
периодичните проверки на топломера в абонатната станция и протоколи за
тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години. Констатациите при
извършените проверки са: „съответства на одобрения тип“.
По делото са представени изготвените изравнителни сметки за
исковия период, които са съобразени от вещото лице при изпълнение на
5
възложената от съда задача.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице В.С.. Съгласно изготвеното експертно заключение за
процесния период липсват данни за извършвани от ответницата плащания,
които да погасяват процесните суми. Общият размер на непогасените
задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.
възлиза на 2 726, 94 лв., от която: 2 726, 94 лв. – стойност на топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване и 45, 50 лв. – такса за
дялово разпределение. Мораторната лихва върху главница за топлинна
енергия възлиза на 418, 50 лв., а върху главницата за дялово разпределение –
9, 98 лв.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка М.С. Г. –
дъщеря на ответницата, се установява, че последната повече от 15 години
пребивава на село. Не е живяла в процесния имот и не го ползва Постоянният
й адрес бил в с. Бела, а настоящият – в ж. к. „Дианабад“. Свидетелката знаела
за учреденото вещното право на ползване на имота в гр. София, ж. к.
„*******-*******, ап.11, но ответницата не е ползвала и посещавала имота.
Заплащала е данъци на имота, тъй като бил на нейно име.
От показанията на свидетелката Е.Б.П. се установява, че познавала
ответницата от 1984 г., тъй като била съученичка на дъщеря й М..
Ответницата от почти 15 години живеела в с. Бела, където била бащината й
къща Ответницата идвала много рядко в София. Виждала я по празници. М.
живеела в процесния апартамент и тя го ползвала. Свидетелката знаела от
М., че ответницата имала учредено вещно право на ползване по отношение на
имота в гр. София, ж. к. „******* -*******, ап.11. Ответницата рядко
посещавала имота, но свидетелката не можела да посочи конкретен период.
Свидетелката познавала ответницата чрез дъщеря й поздравявали се за
празници по телефона.
Пред СРС е разпитана свидетелката Д. Н.Д.. От показанията й се
установява, че не познавала ответницата. Била собственик на процесиня имот,
който продали през 1997 г. – 1998 г. Не си спомняла през 2002 г. да са
учредили в полза на ответницата вещно право на ползване върху процесния
апартамент. Те продали имота на Николай, който го купил за негова позната.
Продажбата била извършена през 2002 г. новата собственичка се казвала М..
По повод на този имот се водело дело, на който била разпитвана като
свидетел. Повече от 20 години не е посещавала имота.
От показанията на свидетеля Ц.П.Д. се установява, че не познавал
ответницата. Имали жилище в ж. к. „Надежда-6“. Николай купил жилището и
настанил в него своя близка. След това възникнал спор между тях и бил
призован за свидетел във връзка с плащането на парите за жилището.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
6
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответницата на потребител на
топлинна енергия за битови нужди с качеството й на вещен ползвател на
топлоснабден имот. В хода на първоинстанционното производство
ответницата е оспорила наличието на облигационно правоотношение с ищеца
и качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, като се позовава
на погасяване по давност на вещното право на ползване по давност, поради
неупражняването му.
От представения по делото нотариален акт за учредяване на вещно
право на ползване и продажба на недвижим имот № 61, том I, рег.№ 499, дело
52 от 14.02.2002 г. се установи, че Д. Н.Д. и Ц.П.Д. са учредили в полза на
ответницата Л. Т. Г. и съпруга й С.М.Г. пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно, вещно право на ползване върху процесния имот, който е придобит
от М.С. Г..
При учредено вещно право на ползване титулярът на това право
ползва вещта и извлича ползите от същата, като на основание чл.57, ал.1 ЗС
той е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването . Заплащането на
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход,
произтичащ от ползването на този имот. Собственикът на процесния
7
апартамент М.С. Г. притежава т. нар. „гола собственост” и докато съществува
правото на ползване на ответницата, не би могла да упражнява правомощието
да ползва вещта. Ето защо при наличие на учредено вещно право на ползване
по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за ползването на
имота, включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на
вещния ползвател.
Ответницата своевременно се е позовала на погасяване на вещното
право на ползване поради неупражняването му повече от 5 години.
На основание чл.59, ал.3 ЗС правото на ползване се погасява, ако не
се упражнява в продължение на 5 години. Този срок е давностен срок, поради
което и на основание чл.120 ЗЗД не се прилага служебно, а е необходимо
позоваване на настъпило погасяване на ограниченото вещно право.
При преценка основателността на възражението на ответницата
следва да се съобрази обстоятелството, че по съдържание упражняване на
вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на
собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като
постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на
фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да се
предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем (арг.
чл.60 ЗС), както и под формата на заем за послужване и съответно да се
упражнява правото си чрез другиго – решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д.
№ 5426/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 347 от 02.12.2011 г. по гр. д. №
30/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
В случая вещното право на ползване е учредено в полза на
ответницата и на С.М.Г. – пожизнено, безвъзмездно, заедно и поотделно. С
оглед на това всеки от тях има правото да ползва цялата вещ при зачитане
обаче правата и на другия ползвател.
От ангажираните по делото свидетелски показания на свидетелите
М. Г. и Е. П. се установи, че процесният топлоснабден имот се ползва от
собственика на същия – М.С. Г., дъщеря на ответницата, в продължение на
повече от 10 години, като ответницата е посещавала рядко имота. Съдът
възприема показанията на посочените свидетели, тъй като са свързани с
лично възприети от тях обстоятелства, както и не са ангажирани други
доказателства, които да разколебават доказателствената им стойност. С оглед
на това се налага изводът, че ответницата е предоставила ползването на
процесния имот на своята дъщеря по силата на заем за послужване. Ето защо
притежаваното от нея вещно право на ползване не е погасено на основание
чл.59, ал.3 ЗС поради неупражняването му в продължение по повече от 5
години.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросът дали
вещното право на ползване е погасено по давност следва да бъде разгледан и
разрешен в отношенията между собственика и носителя на вещно право на
ползване - позоваване на давност може да бъде направено от страна на лице, в
чийто интерес е изтеклият срок, като позоваването трябва да бъде направено в
отношенията със собственика, тъй като ограниченото вещно право влияе
върху обема на правомощията на собственика на имота. В случая въпросът
дали вещното право на ползване е погасено по давност не е разрешен в
8
отношенията между собственик и ползвател, поради което същото не може да
се противопостави на ищеца.
По изложените съображения и доколкото ответницата има надлежно
учредено вещно право на ползване върху процесния имот, същата има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период
и отговаря за заплащане стойността на топлинна енергия. Вътрешните
отношения между ответницата и собственика на имота във връзка с
фактическото ползване на същия не рефлектират върху пасивната
легитимация на ответницата.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответницата не твърди и не установява да е
упражнила това право срещу Общите условия на „Топлофикация София“
ЕАД, поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Ето защо се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот, като общите условия на ищеца регулират спорното правоотношение. За
съществуването на облигационно правоотношение между страните няма
значение дали лицето реално е ползвало топлоснабдения имот или не.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване стойността на реално доставената топлинна енергия
през исковия период в производството пред СРС е допуснато изслушването
9
на съдебно - техническа експертиза. Същата е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, като вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От
експертното заключение се установи, че за процесния топлоснабден имот е
начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отопление
на имота и сградна инсталация, като нейната стойност е опредЕ. съобразно
нормативните изисквания. Експертното заключение не е оспорено от
страните. Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза, като задълбочено обосновани, формирани
въз основа на релевантните за предмета на експертизата материали.
Съгласно експертното заключение стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период възлиза на 2 726, 94 лв. - главница за
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
Ответницата своевременно е заявила по делото – с депозирания
писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна
давност.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от
11.08.2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
жалбоподателя, за да настъпи изискуемостта на задължението.
Предвид обстоятелството, че искът се смята предявен на 30.10.2019
г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, предмет на делото, които са станали изискуеми три
години преди завеждане на делото - 30.10.2016 г. Това са задълженията за
м.05.2016 г. – м.08.2016 г.
По изложените съображения и на основание чл.162 ГПК, въз основа
на данните, съдържащи се в Таблица № 3 от заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза, съдът приема, че
задължението на ответницата за доставена топлинна енергия през периода
м.09.2016 г. – м.м.08.2018 г. възлиза на 2 627, 83 лв.
Задължението на ответницата е парично и за периода на своята
забава същата дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
10
нормата на чл.86 ЗЗД. С оглед приложимите общи условия на ищеца и
данните в експертното заключение по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза, съдът приема, че лихвата за забава върху непогасената по давност
главница за топлинна енергия възлиза на 418 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД,
страните са договорили заплащане от „Топлофикация София“ ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Уговорено
е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до края
на септември следващата година.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.09.2016 г. - м.04.2018 г. възлиза на сумата от 45, 50 лв., съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза, поради което искът се явява изцяло основателен.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи към момента на завеждане на делото, доколкото в
общите условия на ищеца не е предвиден ред за заплащането му, както и не са
ангажирани доказателства по делото, че длъжникът е поставен в забава.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за сумата от 2 627, 83 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.09.2016 г. - м.04.2018 г.; сумата до
418 лв. - мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. - 18.10.2019 г., сумата от 45, 50 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2016 г. - м.04.2018 г.,
като исковете се уважат в посочената част. В останалата част решението
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 61, 82 лв. – сторени разноски
във въззивното производство по съразмерност.
11
Доколкото жалбоподателят е защитаван в настоящото производство
от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, следва да му се
присъди сумата от 96, 56 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.36, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. К. И. Б. следва да се
присъди сумата от 15, 45 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ във въззивната инстанция по съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 583, 28 лв. – сторени разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1
ГПК следва да се присъди сумата от 96, 56 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство.
На ищеца следва да се присъди сумата от 61, 82 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 48, 28 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
полза на адв. Михаил Любомиров е присъдено адвокатско възнаграждение за
сумата над 15, 59 лв. до 454, 08 лв.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20215873 от 25.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 47102/2020 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. ******* срещу Л. Т. Г.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че Л. Т. Г., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата от
2 627, 83 (две хиляди шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки) лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.09.2016 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 418
(четиристотин и осемнадесет) лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017
г. до 18.10.2019 г.; сумата от 45, 50 (четиридесет и пет лева и петдесет
стотинки) лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.09.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и В
ЧАСТТА, с която „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да
заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата над 15, 59
(петнадесет лева и петдесет и девет стотинки) лв. до 454, 08 (четиристотин
петдесет и четири лева и осем стотинки) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по делото за оказана безплатна правна помощ в исковото
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени в
12
условията на обективно, кумулативно съединяване, от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, срещу Л. Т. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „******* – адв. М.Л.Л.,
съответно с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л. Т. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 2 627, 83 (две хиляди шестстотин
двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.09.2016 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019 г.
до окончателното изплащане; сумата от 418 (четиристотин и осемнадесет) лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.10.2019 г.; сумата от 45,
50 (четиридесет и пет лева и петдесет стотинки) лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019 г. до
окончателното изплащане, за които суми е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.11.2019 г. по ч. гр. д.
62773/2019 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20215873 от 25.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 47102/2020 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Л. Т. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „******* – адв. М.Л.Л., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 61, 82 (шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност, да заплати сумата от 96, 56 (деветдесет и шест лева и петдесет
и шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство, сумата от 583, 28 (петстотин осемдесет и три лева
и двадесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, сумата от 96, 56 (деветдесет и шест лева и
педтесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, сумата от 61, 82 (шестдесет и
един лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 48, 28 (четиридесет и осем лева
и двадесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, с
адрес гр. София, ул. „*******, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „*******, сумата от 15, 45 (петнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки) лв., на основание чл.36, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ във въззивното производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
13
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14