Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 02.02.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ЮРИЯ КИСКИНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 514 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал.1, 55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Т.К.Т. ***, в депозирана против „МИКРО КРЕДИТ“ АД , със седалище и адрес
на управление гр София, район Младост, бул „Цариградко шосе“ № 137 ет.3,
представлявано от Валери Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов ИМ, моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прогласена нищожността на клаузата
на чл.3 от Договор № 1162-00008045 от 19.04.2016г сключен с ответника, визираща
заплащане на пакет от допълнителни услуги и застраховка и да
бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата от 200 лв,
представляваща платена без основание сума по пакет допълнителни услуги и
застраховка към договор за кредит № 1162-00008045 от 19.04.2016г за периода от 25.05.2016г са 25.07.2017г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърди, че
е страна по договор за кредит № 1162-00008045 и договор за допълнителни
услуги към него от 19.04.2016г. По силата на договора за кредит на ищеца е
отпусната сумата от 1900лв при ГПР от 49,96%, ГЛП от 30,91% със срок на кредита
от 12 месеца и обща стойност на всички плащания в размер на 2232,84лв. В чл.3 от
Договора е постигната договореност за
заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 200,64лв и застраховка
защита пакет премиум живот в размер на 1504,80лв, като с така начислените такси за допълнителни услуги ищцата е
следвало да върне сумата от 3938,28лв
при главница от 1900лв. Счита, че договорът за кредит и договор за допълнителни услуги към него са
нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК вр чл. 22 ЗПК. Договорът за
кредит е недействителен и поради нарушаване изискванията на чл. 19 ал.1 от ЗПК. В процесния договор кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и на ГПР, липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита.
Липсва яснота досежно включените
в ГПР разходи по кредита, освен това е посочен лихвен процент от 30,91%,
но не е ясно как тези стойности се отнасят към ГПР. Сочи, че освен уговорената
възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други
разходи, следователно кредиторът няма
право да включва в обхвата на обявения в договора ГПР от 49,96% други разходи
освен договорната лихва от 30,91%, и с посочване на ГПР в този размер създава
предпоставки да претендира от потребителя престирането на недължими разходи по
кредита. Посочването на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 от
ЗЗП и е в пряко противоречие с изискванията
на чл. 11 ал.1 т 10 ЗПК и чл. 143 т.19 ЗЗП.
На следващо място сочи, че кредиторът
не е включил в ГПР разходите за
заплащане на пакет от допълнители услуги и застраховка защита пакет премиум
живот . Получаването на кредита е било обусловено от сключаването на договор за
допълнителни услуги. С начислените такси за допълнителни услуги размерът на ГПР
противоречи на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, тай като надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определен
с Постановление на МС. Договорът за кредит е нищожен и съгласно чл. 22 ЗПК като
нарушаващ изискванията на чл. 11 т.11 от ЗПК, тъй като не е посочена общата
сума дължима от потребителя, не е налице информация за размера на лихвения
процент на ден съгласно изискването на ч. 11 т.20 от ЗПК. Договорът е
недействителен, тъй като уговорената
възнаградителна лихва надвишава двукратния размер на законната лихва. Моли да
бъде прогласена нищожностт на договора, евентуално само на клаузата по чл.
3 относно уговорката за допълнителни
услуги. Твърди, че договарянето че кредитополучатея ще заплати възнаграждение
за заплащане на пакет от допълнителни услуги
и застраховка защита пакет премиум живот внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143 т.19 ЗПК. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че разпоредбите на ЗПК се отнасят и регулират
единствено правоотношения произтичащи от договори за потребителски кредит, а
договор за допълнителни услуги няма характер на такъв, и правоотношенията произтичащи от него се
регулират и уреждат от общите разпоредби на ЗЗД. Услугите, които се предоставят
на ищцата по силата на поцесния договор за допълнителни услуги не са свързани с
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10 а ал.2 от ЗПК, поради което и по отношение на
същите не се прилага императивната норма, предвидена в чл. 10 а ал.4 от ЗПК.
Тези услуги се предлагат по искане на клиента и за негово удобство,
регламентирани в ОУ към договор за заем, подписани от ищцата. Сключването на
договор със застрахователя е в резултат на изрично изразената воля на
заемополучателя и не е предпоставка за отпускане на кредита. Оспорва
твърдението договорът да е недействителен, поради нарушаване изисквания на на
чл. 19 ал.1 от ЗПК чл. 10 ал.2, ал.4 ЗПК. Заявява, че ГПР представлява
печалбата на кредитора под формата на договорна лихва и другите разходи пряко
свързани с договора за потребителски кредит и се изчислява по формула съгласно Приложение № 1. По договор за заем
от 19.04.2016г ГПР е фиксиран в размер на 49,96% и е посочена общата сума за
погасяване – в размер на 2232,84лв, като при изчисляване на ГПР е взето предвид
допускането че договорът ще е валиден за срока , за който е бил сключен и
кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията на договора. Няма основание
разходите за допълнителите услуги, предмет на договора за допълнителни услуги да бъдат включвани в
общия размер на ГПР по договор за заем от 19.04.2016г, тъй като не са част от
общия разход по кредита. Поради това счита и неоснователно твърдението, че
договореният ГПР противоречи на разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК тъй като
надхвърля максимално допустимия размер от 50%.
Оспорва и твърдението ,че договорът за заем нарушава изискванията на чл.
11 т.11 от ЗПК, тъй като не съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба
реквизити. В погасителния план се съдържа ясна информация относно размера на
погасителните вноски, техният брой и разпределение, както и датите на плащането
им. Последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми следва да се съдържа единствено при различни лихвени проценти,
а в процесния договор е заложен фиксиран лихвен процент. Оспорва твърдението, че договорът за заем от
19.04.2016г противоречи на разпоредбата на чл. 11 т.11 от ЗПК, като заявява че
на ищцата е предоставен погасителен план(подписан от ищцата), който съдържа
всички необходими елементи- размера на погасителните вноски, тихният брой и
разпределение, и датите на плащане. Съгласно цитирания текст от ЗПК последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми следва да се съдържа в погасителния
план само когато същите са дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е
настоящият случай. Оспорва и твърдението
за нарушение изискването на чм. 11 т.20 от ЗПК, като заявява че поради това че е договорен фиксиран лихвен
процент, изчисляването на лихвения процент на ден е нищо повече от елементарна
аритметика. Оспорва и твърдението за нищожност на клаузата относно договорената
възнаградитена лихва, поради противоречие с добрите нрави, тъй като ответното
дружество попада в обхвата на определението за небанковите финансови институции
по смисъла на чл. 3 ал.1 т.3 от ЗКИ, отпусканите от тях кредити са свързани с
по-високи проценти на риск, които финансовата институция поема заради бързината
с която се одобряват потенциалните клиенти, а и договореният лихвен процент
надвишава изключително малко трикратния размер на законната лихва. По отношение
на договора за допълнителни услуги, заявява че те се предоставят единствено и
само при изрично желание на заемополучателя и не са изискване за сключване на
договора, аналогична е ситуацията и по отношение сключената застраховка Защита.
Оспорва твърдението допълнителните услуги
финансиране и разсрочване на застрахователна премия да заобикалят изискването на чл. 19 ал.4 от ЗПК, като заявява че сумите по тях се дължат по силата на отделен договор за
застраховка, по който ответникът не е страна. Не възразява срещу представените
с исковата молба писмени доказателства, противопоставя се на искането за ССчЕ
като неотносимо, в случай че бъде допусната такава поставя въпроси към ССчЕ.
Моли исковете да се отхвърлят. Ангажира доказателства, претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: След подадено искане от ответника от 19.04.2016г, между страните е сключен договор за заем № 1162-00008045 от 19.04.2016г ведно с ОУ към него, по силата на който на кредоитополучателя е предоставен кредт в
размер на 1900лв при договорен ГЛП от 30,91 и
посочено в договора ГПР 49,96%, с посочена обща сума за погасяване
2232,84лв, която кредитополучателят се е
задължил да върне на 12 месечни
погасителни вноски, всяка една от от
186,07лв и краен срок на погасяване 25.04.2017г. В
абзац последен от договора заемополучателят се е задължил да изплаща точно и
навременно на заемодателя съгласно ОУ и Погасителен план, неразделна част от
договора сумата по договора за заем. Съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит(л.13), дължимата вноска от
328,19лв е формирана от размер на вноската 186,07лв, услуги 16,72лв,
застраховка 125,40лв. На същата дата между страните е сключен договор за
допълнителни услуги към заем № 1162-00008045, с предмет на договора: пакет преференциално
обслужване с вноска от 16,72лв, и застраховка защита пакет Премиум живот със
срок 12 месеца и вноска от 125,40лв. Договорът за допълнителни услуги е сключен въз
основа подадено искане от ответника от 19.04.2016г, в което същата е посочила
че желае да ползва допълнителна услуга финансиране и разсрочване на дължима
застрахователна премия по сключен договор за застраховка на 12 месечни вноски
от по 125,40лв. Съгласно чл.4.1 от Договора за допълнителни услуги, такива се
предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заемПредставените
и приети по делото в заверени преписи: договор за заем №
9002-00009095/29.11.2019г , договор за заем от 13.01.2020г, договор за заем от
02.03.2020г, договор за заем от 27.02.2018г, договор за заем от 22.03.2018г , Договор за
заем от 19.11.2018г не се коментират, като неотносими.
Съгласно
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и
безпризстрастно изготвено, в ГПР са включени като разход главницата по кредита,
възнаградителна лихва и еднократна такса от 95лв. Вещото лице е посочило, че Т.К.Т.
е усвоила 1900лв и е погасила пълния размер на главницата, лихва от 332,48лв,
услуга преференциално обслужване в размер на 200,64лв и законна лихва за забава
от 20,38лв. Посочено е, че сумата от 1504,80лв не е включена в ГПР, а ако бъде
включена то ГПР надвишава 50%. Вещото лице е установило, че по кредита са заплатени
3598,66лв, а след приспадането на заплатената главница, лихва и услуга
преференциално обслужване, разликата е в размер на 1504,80лв .
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От
наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен
иск с правно
основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.3 от Договор за допълнителни услуги от 19.04.2016г, визираща заплащане на пакет от
допълнителни услуги и застраховка и по
чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане
ответника да върне на ищеца сумата от 200 лв, платена
без основание сума по пакет допълнителни услуги и застраховка към договора за
кредит. С оглед твърденията е налице интерес от предявения иск.
Разгледан по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 19.04.2016г е сключен договор за
кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 1900лв, при ГЛП
от от 30,91% и ГПР от 49,96%, а и това
се установява от ангажираните и неоспорени писмени доказателства. Не се спори
между страните, по отношение обстоятелството че ответникът е изпълнил
задължението си да предостави заемната сума. Установява се от ангажираните
писмени доказателства, че на същата дата и във връзка със сключения
договор за кредит между страните е сключен договор за допълнителни услуги, с
предмет Пакет Преференциално обслужване:
посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне
на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит
АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит Д, СМС
известяване на аправено плащане, право за участие в специални промоции,
преференциално обслужване в офиса, префересниално одобрение, с възнаграждение
платимо на 12 вноски всяка една от 16,72лв, и Застраховка защита Пакет ПРЕМИУМ
живот, с възнаграждение платимо на 12
вноски, всяка една от 125,40лв. Ищцата прави възражение за нищожност на клаузата
на чл. 3 от Договора, като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се от ответника, че договорът за
допълнителни услуги е сключен само и единствено по искане на клиента – ищец
в производството, както и че договорът за допълнителни услуги няма
характер на договор за кредит и поради това по отношение на него са неприложими
изискванията на ЗПК. По отношение
процесния договор обаче са приложими
изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Съгласно чл. 146
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Тексът на ал.2 с з дефинира клаузите, които не са
уговорени индивидуално - клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. От представеното с отговора на исковата молба искане за
допълнителни услуги от 19.04.2016г и договор за допълнителни услуги от 19.04.2016г следва да се направи извод, че
потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, искането и договора са
изготвени предварително. В пакета
преференциални услуги е включено преференциално одобрение, което е действие, включено в престацията на
кредитодателя по договора за кредит, представлява действие, свързано с усвояване и управление
на кредита и не би следвало да се начислява отделна такса за това(чл. 10 А ал.2 ЗПК). От неоспореното заключение на ССчЕ
се установи, че сумата от 1504,80лв
възнаграждение по застраховка премиум живот не е включена в ГПР и при
включването й, то размерът на ГПР ще надвишава 50%. Доказателства по отношение на това, че ищецът
ще бъде одобрен за заема за който кандидаства и без тези допълнителни услуги,
не се представят. Ето защо съдът намира,
че клаузата на чл. 3 от Договора за
допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10 а ал.2, чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
води до неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143
ал. 2 т. 20 вр. с ал. 1 от ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга,
тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжника не е било ясно какво би било
оскъпяването на кредита без тези два пакета. Наведените доводи от ищцата в останалата им
част касаят договор за кредит от
19.04.2016г, поради което не се коментират.
Сумата
от 200,64лв такса преференциално
обслужване е платена по нищожна клауза, т е при
липса на основание. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сумата от 200лв представляваща платена такса по пакет допълнителни
услуги, като недължимо платена.
При
този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по проиводството в
размер на 90лв заплатен депозит ССчЕ.
Ищцата
е останала задължена за разноски. С протоколно определение от 16.09.2020г е
определен депозит по допуснатата ССчЕ, от 180лв вносими от ищеца в едноседмичен
срок, представени са доказателства за внесен депозит от 90лв. Ето защо и на основание чл. 77 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на АРС 90лв депозит по допуснатата ССчЕ.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е. Г. И. ***
№ 2 сумата от 300лв адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата в производството.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни
услуги към заем № 1162-00008045 от 19.04.2016г между „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр София бул „Цариградско шосе“ №
137 ет.3 и Т.К.Т. ЕГН **********, с адрес ***, като неравноправна и противоречаща на закона на основание чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 20
от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА „МИКРО
КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София бул
„Цариградско шосе“ № 137 ет.3 да
заплати на Т.К.Т. ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 200(двеста)лв,
платена без основание такса преференциални услуги по договор за допълнителни
услуги от 19.04.2016г, както и разноски по производството в размер на 90(деветдесет)лв
ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на РС
Асеновград сумата от 90(деветдесет)лв разноски по допуснатата ССчЕ .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „МИКРО КРЕДИТ“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София бул „Цариградско
шосе“ № 137 ет.3, представлявано от
Валери Маринов Вълчев изп директор да заплати на адв Е. Г. И. *** №
2 сумата от 300(триста)лв адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: