Определение по дело №2489/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1056
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110202489
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

№ 1056/6.6.2019г.

 

Година 2019                                                                                                             ВАРНА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД             ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ 

На шести юни                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХАЙЛОВА

СЕКРЕТАР: ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ

ПРОКУРОР: М. ДОЧЕВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Даниела Михайлова частно наказателно дело номер 2489  по описа за 2019 година.

 

______________________________________________________________                На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

______________________________________________________________

 

ОБВИНЯЕМИЯ А.Н.М.  - редовно призован, води се от Ареста - Варна и с адв. А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.


ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

СЪДЪТ докладва постъпила молба от защитника на обвиняемия М.  с искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

 

АДВ. Д.:  Поддържам молбата на подзащитният си. Няма да соча други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да соча други доказателства.

Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.

 

            С оглед поведението на страните, съдът счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Д.: Уважаема госпожо Председател, в искането си подробно съм обяснил защо считам, че мярката за неотклонение на А.М. следва да бъде изменена. В НПК в чл. 57 изрично е посочил основанията, на които следва да отговаря една мярка за неотклонение, а именно, че следва мярката за неотклонение да попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Не следва мярката за неотклонение да се превръща в едно фактическо изтърпяване на едно евентуално наказание. Аз считам, че в конкретния случай сме изправени именно пред тази хипотеза. А. е с постоянна мярка „Задържане под стража“ от 07.12.2018г., което ще рече, че утре стават точно шест месеца, половин година, от както той е задържан. Делото ,аз продължавам да твърдя, че не може да се определи като такова с правна или фактическа сложност. По делото има извършени няколко процесуално следствени действия, два разпита на свидетели , две съдебно-психиатрични експертизи. Няколко месеца, около три месеца преди предявяването на материалите по делото е нямало извършено никакво процесуално следствено действие. По никакъв начин обвиняемия  дори и да не беше задържан в ареста нямаше как да попречи  на воденото разследване, тъй като реално е нямало такова за мен. Към настоящия момент делото беше предявено, видно от материалите по него. Бяха направени искания от страна на защитата и на самия обвиняем. Една част са уважени. Продължаваме в досъдебната фаза на този процес. Аз не считам, че мярка по-лека от „Задържане под стража“ спрямо А. по някакъв начин би попречила на воденето на това разследване. Тъй като съгласно обвинението и тяхната теза те вече са приключили това разследване и  от тук насетне следва да минем към фазата на съдебното следствие. Искам да отбележа няколко факта. На А. му е повдигнато обвинение за извършени престъпления през месец април 2018г. след което той е продължил да се вижда с така нареченото пострадало лице Йовка Димитрова, тя също е продължила да се вижда с него. След това той е бил на работа в Англия. Върнал се е, бил е призован по телефона от страна на полицаите и се е явил. Няма никакви данни той да се е укривал от воденото разследване в никаква степен, в най-минимална степен. Дали има данни да извършеното престъпление, дори и да има такива то аз считам, че вече кумулативно изискуемите предпоставки, че той би се укрили или би извършил друго престъпление. Затова сме подали това искане и затова считам, че към настоящия момент тази мярка не отговаря  на изискванията на НПК и се явява една репресия спрямо него. Затова Ви моля да измените мярката за неотклонение в по-лека такава, като не си позволявам да поискам каква. Каквато прецени съда.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, разбира се молбата е неоснователна. Мотивите ми са следните. Първо да погледнем  защо иде реч, за тежко умишлено престъпление, което е наказуемо по нашия закон с „Лишаване от свобода“ до шест години. Тоест не сме в хипотезата да е леко престъпление. Поглеждайки колега постановлението, с което е предявето обвинение ще се установи, че няколкократно е отправял недвусмислени закани „ще те убия, ще те изчистя, ако не днес, утре“. На следващо място представителя на защитата изцяло иска да ни убеди и почти успя да ни убеди, че видите ли М. няма да се укрие. Уважаема госпожо Председател, аз не споря, възможно е да не се укрие, нормално е да не се укрие, но искам да Ви заостря вниманието, че се касае за едно деяние по чл. 144 от НК ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 и то заплаха за убийство. Той може да осъществи подобно или не дай боже състава на престъплението по чл. 106. Тогава що правим ние. Казваме да, човека не се укри, но е излязъл да извърши подобно престъпление в същия ред. Той може да го извърши това престъпление пряко, непосредствено и поради тази причина Ви моля да оставите мярката за неотклонение „Задържане под стража“ към настоящия момент такава, каквато е.Дайте да погледнем свидетелството за съдимост. Някой път за самата персона, за самия извършител свидетелството за съдимост говори много повече за него, отколкото неговите намерения. От свидетелството за съдимост какво установяваме, трайни престъпни навици, както е записано от законодателя. Те не влияят на квалификацията, но това що говори  за човека, който не е законобоязлив, не се съобразява със законите и едно негово оставяне на свобода би довело до извършване на подобни престъпления. На следващо място, г-жо Председател, колегата едва ли не говори за предварително изпълнение на наказанието. В конкретният случай самия  той прави искания по делото, които  колегата прокурор ги уважава, тоест би било хипотетично погледнато ако го нямаше това искане можеше делото да е в една съдебна фаза, тоест разтакаването на делото не е по вина на Прокуратурата, както колегата се опита да вмени във вина. Това е изцяло във вина на М.. Поради това считам, че към настоящия момент, съобразно с персоната на дееца не са налице основания за изменения мярката м за неотклонение „Задържане под стража“ и Ви моля да я оставите такава.

 

АДВ. Д. /РЕПЛИКА/: Първо, относно становището на Прокуратурата, че едва ли не с исканията, които обвиняемия е направил по някакъв начин шиканира процеса или води до неговото удължаване . Това категорично са негови права, с които той счита да защити своите права и законови интереси и затова е направил тези искания, с цел попълване доказателствения материал по делото. Шест месеца този човек е в ареста и по никакъв начин не е било възможно да протака процеса. Изключително безпочвени са твърденията, че по някакъв начин от страна на обвиняемия е протакал този процес към настоящия момент. Отделно от това дали е осъществен състава на това престъпление и дали той би извършил друго престъпление една хипотеза, по която няма никакви конкретни доказателства. Това е едно предположение. Аз считам, че в действителност са отпаднали всички изискуеми основания съгласно чл. 57 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като нейната единствена цел е да може процеса да се развие така, че обвиняемото лице да не въздейства върху него. Вече то няма начин, по който да въздейства върху този процес.

ПРОКУРОРЪТ /ДУПЛИКА/: Уважаема госпожо Председател прокуратурата далеч не е имала това предвид, че едва ли не обвиняем стои в затвора и иска да протака процеса, аз не познавам такъв обвиняем. Той в желанието си да изясни това на фазата на досъдебното следствие прави тези искания. Можеше спокойно да ги направи във фазата на съдебното следствие и да се изяснят тогава. Ние в никакъв случай не искаме да го държим като самоцел в ареста едва ли не да нарушаваме неговите граждански права. Напротив ние смятаме прокуратурата, че по този начин ще се осъществи по-спокойно приключване на наказателния процес.

 

ОБВ. М.: Моля съда за по-лека мярка. Искам да кажа, че никога не съм я заплашвал. Даже съм купувал подаръци от Англия. Твърдя, че само тя ми се обаждаше по телефона, всичко ставаше по нейно желание. Това е. когато не съм в ареста живея в България. Майка ми почина и затова съм в България. Баща ми е възрастен, самичък е. имаме ябълкова градина, помагам му вкъщи, имаме пчели. Това е в с. Гроздьово ул. „Чаталджа“ № 9. Баща ми скоро чух един познат беше дошъл, че комшиите вечерта са се обаждали на бърза помощ. Баща ми е на 75 г. В Германия имам брат. Никакви лоши намерения нямам. Бил съм на свобода, виждали сме се не знам защо подписа тези записи. Не знам.

СЪДЪТ,  за да се произнесе взе предвид следното:    

             Производството е по реда на чл.65 от НПК и е образувано по молба на     А.Н.М., обвиняем по   ДП №  911/2018г. по описа на ІІ РУП ОД на МВР-Варна ,   за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение “  Задържане под стража”.

            Процесуалният представители на обв.  М. поддържа молбата, като адв.Д. изтъква, че до момента, въпреки че делото не е с фактическа и правна сложност, са извършени минимален брой процесуално-следствени действия.Сочи още, че към момента са отпаднали предпоставките на чл.57 от НПК , доколкото обв.М. по никакъв начин от една страна не би могъл да повлияе на разследването, а от друга- няма данни да се укрие или да извърши друго престъпление.Адв.Д. акцентира и върху това, че за изясняване на обективната истина при предявяване на разследването са били направени искания за събиране на нови доказателства, част от които са били уважени.Поради това  моли мярката за неотклонение да бъде изменена в по-лека.   

            Обв. М. също поддържа молбата си   и моли  мярката му бъде изменена в по-лека.Той заявява, че не е заплашвал пострадалата по делото , че живее в с.Гроздьово заедно с възрастния си баща, за който няма кой друг да се грижи.Поради това и моли мярката му да бъде изменена и заявява, че няма лоши намерения.

             Прокурорът по делото счита, че молбата е неоснователна, като  изтъква, че обвинението предявени срещу обв.М. е за тежки умишлено престъпление , че той е лице с утвърдени престъпни навици, както и че ако не са били направени искания за събиране на нови доказателства, делото вече би постъпило в съда за разглеждане.   Поради тези и други съображения моли мярката му за неотклонение да не бъде изменяна.  

            Съдът , като  взе предвид постъпилото искане от   А.М.    Задържане под стража арест”,  становищата на страните, изразени в днешното съдебно заседание и   материалите по делото ,    направи следните правни изводи:

            Молбата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

            А.М.  е обвиняем  по ДП №  911 /2018г. по описа на ІІ РУП на ОД на МВР - Варна  за извършено от него деяние по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по отношение на свид.Йовка Димитрова.

             С Определение от 10.12.2018г. ХV-ти състав на ВРС е определил мярка за неотклонение "  Задържане под стража" по отношение на М..Определението е влязло в сила на 14.12.2018г. В последствие , по негова молба е било образувано ЧНД № 1391/2019г. по описа на ВРС, като на 27.03.2019г. делото е било разгледано в съдаостановеното определение, с което мярката за неотклонение е била изменена в „Подписка“ е било обжалвано и с определение на ВОС по ЧНД № 359/2019г. от 03.04.2019г. определението на ВРС е било отменено и е била потвърдена мярката за неотклонение на обвиняемия Задържане под стража.

            Съдът преценявайки на основание чл. 65, ал. 4 от НПК всички обстоятелства свързани със законността на задържането намира, че при  определяне на първоначалната мярка за неотклонение, както и при последващите разглеждания са били отчетени всички обстоятелства, визирани в чл. 63 ал.1 от НПК. Била е отчетена съпричастността на обвиняемия по отношение на предявеното му обвинение, като с оглед на данните за неговата съдимост е било прието, че е налице реална опасност той да извърши престъпление.

          Към настоящия момент обаче съда намира, че са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. Настоящият състава на съда няма да се спира и да обсъжда съдържанието на събраните в хода на досъдебното производство  доказателства, доколкото това би било в противоречие както с разпоредбите на НПК, така и  с практиката на Европейския съд по правата на човека. Съдът намира за нужно да отбележи няколко обстоятелства. Както защитата правилно посочи, задържането на обв. М. продължава шест месеца. Самото досъдебно производство е било образувано с постановление на прокурор при ВРП на 24.07.2018г. Съдът изцяло споделя становището на адв. Д., че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност и буди недвоумение защо за толкова продължителен период от време, в който е имало образувано досъдебно производство , а и след  задържането на обвиняемия не са били извършени всички необходими за приключване на разследването процесуално-следствени действия. Същите се състоят в провеждане на разпити на трима свидетели, като на свид. Димитрова разпитите са повече от един на брой, изготвяне на протоколи за доброволно предаване, изискване на справки, назначаване на две комплексни съдебно-психологични и психиатрични експертизи на обвиняемия и на пострадалата, експертна справка и др. Неясно за Съда остава обстоятелството защо след като още в  началната фаза на разследването свид. Йовка Димитрова е посочила телефонен номер, на който и от който е провеждала разговори с обвиняемия , не са били предприети действия за проверка както на нейните показания, така и на обясненията на обвиняемия. Действително, били са изискани справки от мобилните оператори, като и в трите отговора е посочено, че номера на свид. Димитрова, обективиран в нейния разпит като свидетел,  не е активиран в нито един от трите мобилни оператора. Неясно защо до настоящия момент не са били изискани справки нито за собственост, нито за трафични данни по отношение на посочените от пострадалата телефонни номера, за които тя твърди, че е говорила с обв. М.. Безспорно е, че при предявяване на материалите от разследването от страна на обвиняемия и неговия защитник са били направени искания за извършване на допълнително процесуално-следствени действия. За допустимостта на основателността на същите е налице произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор, който е  постановил да се разпита в качеството на свидетел лицето Милен, който е съпруг на свид. Николова, както и да се назначат съдебно-графическа и съдебно-техническа експертиза. Отново без да надхвърля правомощията, които има по НПК и бе да обсъжда събраните по делото доказателства по същество Съда намира за неясно защо е било необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза на предадените по делото веществени доказателства, а именно СД диск и мобилен телефон „Аlcatel One touch pop” със счупен дисплей, като въпроса, зададен на вещите лица от НИКК – София е да бъде отговорено дали направените записи са били направени с този мобилен телефон и аудио файловете на телефонните разговори от кой носител, по какъв начин са сваляни и с какво устройство са записани. Безспорно е, че в хода на досъдебното производство Прокурора е този, който решава какви процесуално-следствени действия следва да се извършат, но следва да се отбележи, че в определението си по ВЧНД №  359/2019г. състав на ВОС изрично е посочил, че е спорен характера на записите, доколкото същите са предоставени от пострадалата с протокол за доброволно предаване и доколкото тя е извършила запис за установяване на конкретни факти за нуждите на наказателния процес и респективно, че те трудно биха могли да бъдат ползвани от органите на разследването, включително и от съда. Не на последно място Съда съобрази и продължителността на времето, през което обв. М. пребивава в ареста. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 сочи, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ за тежко умишлено престъпление не може да продължи за повече от осем месеца. Утре -на 07.06.2019г. се навършват шест месеца от задържането на обв. М.. С оглед на изложеното дотук Съда намира, че разследването по настоящото производство дори да е в законноустановените срокове, макар изрични доказателства в тази насока да липсват, доколкото от водещия разследването е отправено предложение до Прокуратурата да се направи искане за продължаване на срока, считано от 24.05.2019г., макар такова продължаване да липсва , Съда намира, че единствено предходната съдимост на обвиняемия не може да бъде приета за основание същия да продължи да пребивава в условията на ареста. За Прокуратурата е налице обективна възможност да се възползват от законовата процедура и да му наложат  забрана да напуска територията на страната, а хипотетичната възможност едно лице да извърши престъпление Съда намира, че следва да се преценява с оглед всеки конкретен случай. Безспорно е, че обв. М. е осъждан, безспорно е, че е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ за тежки умишлени престъпления, насочени срещу личността, но също така безспорно е, че същия има постоянен адрес и от приложената по делото справка от районния инспектор е видно, че няма регистрации за извършени престъпления от общ характер. От образуване на досъдебното производство  до задържането му под стража същия не се е укривал от органите на МВР, като към настоящият момент, дори и с по-лека мярка за неотклонение, обвиняемият не би могъл да повлия на хода на делото, респективно да повлияе по какъвто и да е начин на свидетелите.В този смисъл,  за пострадалата също съществува възможност да бъде защитена по реда, предвиден в НПК при наличие на такава необходимост.

            Поради изложеното до тук съда намира, че молбата на обв.М. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ следва да бъде уважена и същата да бъде изменена в по-лека, а именно „Подписка“.Тази мярка , с оглед изтеклия период от време и извършените процесуално-следствени действия, в достатъчна степен би изпълнила целите, визирани в чл.57 от НПК.

 

Водим от горното съдът

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ИЗМЕНЯ наложената спрямо обв. А.Н.М. роден на ***г. в гр. Провадия, живущ в с. Гроздьово, български гражданин, осъждан, не работи, с основно образование, ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 911/2018г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР -  Варна, МНО от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека такава, а именно „ПОДПИСКА“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в три дневен срок от днес пред ВОС.

В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание за  12.06.2019 г. от  13:00 часа.

След влизане на определението в сила препис от същото, заедно с ДП № 911/2018г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Варна да бъде изпратено на ВРП по компетентност. 

 

Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:40  часа.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                              

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: