Определение по дело №274/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260172
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20203130100274
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Провадия, 17.11.2021 г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІI  гр. състав, в закрито съдебно заседание на 17.11.2021 г., в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 274/2020 г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 261228/08.12.2020 г. и вх. № 261201/14.07.2021 г., подадена от подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК *********, срещу С.В.С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна, поради което на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да идготви проект за доклад.

           Съдът, на основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 от ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

                  Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

                  Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-12627066 С.В.С. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 23.08.2016 г. ответникът е активирал, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България кредитната карта No CARD-13458059, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Посочва, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението, за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

                  Твърди, че С.В.С. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017 г., когато е било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1096.08лв. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява, което пораждало интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България да потърси съдебна защита на вземането си.

                  Сочи, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1096.08 лв., представляващо използваната главница в размер на 916.64лв, както и договорна лихва от 01.09.2017 г. (първа пропусната вноска) до 08.02.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използванта сума в размер на 179.44 лв. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 54.96 лв. за периода от 08.02.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.09.2018 г. (дата на завеждане на дело).

Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми:

                  1. Главница - 916.64 лева;

                  2. Възнаградителна лихва - 179.44 лева;

                  3. Законна лихва за забава - 54.96 лева.

          ОБЩО: 1151.04 лева.

          Излага, че за събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е предприело действия по съдебното събиране на вземанията си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС – Провадия, като по образуваното ч.г.д. № 1261/2018 г. на същия съд е била издадена Заповед за изпълнение. Поради постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е предявило настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

          Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България от С.В.С. в размер на: сумата 916.64 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; сумата 179.44 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.09.2017 г. до 08.02.2018 г.; сумата 54.96 лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 08.02.2018 г. до 11.09.2018 г., или общо дължима сума 1151.04 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

          Претендира разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, както и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 25.00 лв. - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

           С молби вх. № 261228/08.12.2020 г. и вх. № 261201/14.07.2021 г., подадени в изпълнение на дадените от съда указания, уточнява, че с подадената искова молба РС – Провадия е сезиран с искане да бъде признато за установено, че ответникът С.В.С. дължи па „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пъреънъл Файненс“ С.А. клон България, сумите, обективирани в издадената по ч.г.д. № 1261/2018 г. по описа съда, Заповед № 841 от 03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

        Излага, че с договор за потребителски стоков кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12627066, оторизационен код a8588tt7, на 28.01.2016 г. е сключен договор за стоков кредит CREX-12627066 за закупуване на бойлер марка „Елдом”, модел „72268" (чл. 1) и предоставена възможност на кредитополучателя за ползване на кредитна карта (чл. 12). от която С.В.С. се е възползвал като е активиран и ползвал предоставената му кредита карта CARD-13458059. Били налице оформени в един документ договор за паричен кредит и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит - с горепосочения договор между кредитора и кредитополучателя били възникнали две различни и независими едно от друго правоотношения - едно по стоков кредит CREX-12627066 и едно по револвиращ кредит CARD-13458059. За двата кредита били приложими различни условия за ползване на финансовите продукти и се водели в счетоводството на банката по отделни партиди на кредитополучателя.

        С чл. 12 на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12627066, оторизационен код a8588tt7 била предвидена възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, щели да възникнат само след активирането ѝ от кредитополучателя (чл. 12, във вр. с чл. 21 от договора). По този начин настъпването на последиците от сключения договор били поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от кредитора платежен инструмент, което било  отлагателно условие, при сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата. Заявява, че усвояването на суми от кредитния лимит представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което водело до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респ. плащане на минимална погасителна вноска.

        Твърди, че в случая С.В.С. е активирал предоставената му кредитна карта като на 23.08.2016 г. в гр. Варна, на банкомат № 959874 на Банка ДСК е направил справка за разполагаемия по револвиращия кредитен лимит и е изтеглил от посочения банкомат сумата в размер на 100.00 лева.

         Представя месечни извлечения по револвиращия кредит, обхващащи периода от 16.08.2016 г. до 15.01.2018 г., като посочва, че весечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.

         Падежната дата (поле № 3 от извлечението „Срок за плащане“) била датата, на която кредитополучателят следвало да направи плащане в размер на минималната вноска или да погаси използвания кредитен лимит изцяло.

                  Минималната сума за плащане (поле № 4 от извлечението) представлявала сумата, която следвало да бъде направена, при положение, че кредитополучателят иска да се възползва от револвиращата функционалност на картата и да погаси само частично използвания кредитен лимит. В минималната сума за плащане била включена минималната месечна вноска, месечна вноска по услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" и просрочената сума, ако има такава.

                 Използваният кредитен лимит (поле № 28 от извлечението) показвал каква е общата усвоена сума по револвиращия кредит, която кредитополучателят е използвал и която следва да бъде погасена, за да не е налице задължение по кредитната карта.

                 Твърди, че първата пропусната вноска по кредита е за падежна дата 01.09.2017 г., като не били заплатени всички останали вноски до последната падежна дата 01.02.2018 г., към която дата общият размер на задължението по кредита била в размер на 916.64 лева - главница и 179.44 лева - възнаградителна лихва.

                 Месечните погасителни вноски били формирани по следния начин:

                 При усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева, минималната погасителна вноска е 60.00 лева.

                 При усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева, минималната погасителна вноска е 120.00 лева.

                 При усвоен кредитен лимит в размер от 2000.01 лева до 3000.00 лева, минималната погасителна вноска е 180.00 лева.

                 При усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева, минималната погасителна вноска е 240.00 лева.

                 При усвоен кредитен лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева, минималната погасителна вноска е 360.00 лева.

                 При усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01 лева, минималната погасителна вноска е 480.00 лева.

                 Претендираната възнаградителна лихва била формирана от годишен процент на разходите (ГПР) и годишен лихвен процент (ГЛП). ГПР се изчислявал индивидуално по всеки един кредит като имплементираната система за обработка на кредитите (СИКЛИД) вземала предвид точния брой дни между датата на усвояване на кредита и първата падежна дата. Целта била да се отрази в максимална степен принципът на нетната сегашна стойност. Нетната настояща стойност представлявала метод, при който се съпоставяла инвестицията от настоящия момент с бъдещите парични постъпления.

         ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки един кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. ГПР представлявал реалната цена на потребителския заем и бил изразен като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно договора ГПР бил в размер на 44.90%.

         ГЛП била цената, която потребителят заплащал за използване на кредита за период от една година, като в конкретния случай неговият размер бил 35.00%, фиксиран за целия период.

         Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният ѝ размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

         Редовното обслужване на кредита било преустановено на 01.09.2017 г., като на 09.02.2018 г. картата била блокирана.

         С влязло в сила разпореждане № 260848/09.12.2020 г., постановено по ч.г.д. № 1261/2018 г. на РС – Провадия, е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на издадената по същото дело заповед № 841/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в който вместо „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” ЕАД, клон България, да се чете „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция.

          В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, преписи от която, ведно с приложенията, и от уточнителните молби с приложенията са връчени на същия редовно на 12.08.2021 г. на регистрирания на 14.10.2020 г. настоящ адрес, който съвпада с постоянния такъв. 

            Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

            При разпределяне на доказателствената тежест:

                    Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

            Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникване на спорните вземания и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за  кредит за покупка на стоки или услуги от 28.01.2016 г., с който на ответника е отпуснат револвиращ потребителски кредит и му е била издадена кредитна карта, по който револвиращ кредит на ответника е предоставена съответната парична сума,  която е усвоена от него – нейния размер, че е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на кредита, ведно с начислена лихва върху ползваните финансови средства в определен размер, т.е. както по основание, така и по размер, дължимостта на процесните суми от ответника за исковия период, както и правомерността на начисляването им; включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му,  преустановяване на плащанията на 01.09.2017 г. Ищецът следва да докаже, че с направените от ответника плащания, са погасени суми, при спазване на разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД. 

            Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже евентуалните си възражения, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК – указва на ищеца, че не сочи доказателства, че на ответника е била предоставена кредитна карта по процесния револвиращ потребителски кредит, за усвояването на кредита, неговия размер и настъпването на падежа за погасяването му, че с направените от ответника плащания, са погасени суми, при спазване на разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД, както и за размера на претендираните вземания.

            По доказателствените искания на ищеца:

            Представените с исковата молба и уточненията документи, са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.г.д. № 1261/2018 г. по описа на РС - Провадия.

            По доказателствените искания на ответника:

            Такива към настоящия момент не са заявени.

            Други доказателствени искания към този момент не са направени.

            Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

            На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

            На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.     

           Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

           СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, както следва:

  Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 261228/08.12.2020 г. и вх. № 261201/14.07.2021 г., подадена от подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК *********, срещу С.В.С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

           При разпределяне на доказателствената тежест:

                    Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

            Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникване на спорните вземания и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за  кредит за покупка на стоки или услуги от 28.01.2016 г., с който на ответника е отпуснат револвиращ потребителски кредит и му е била издадена кредитна карта, по който револвиращ кредит на ответника е предоставена съответната парична сума,  която е усвоена от него – нейния размер, че е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на кредита, ведно с начислена лихва върху ползваните финансови средства в определен размер, т.е. както по основание, така и по размер, дължимостта на процесните суми от ответника за исковия период, както и правомерността на начисляването им; включително и наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му,  преустановяване на плащанията на 01.09.2017 г. Ищецът следва да докаже, че с направените от ответника плащания, са погасени суми, при спазване на разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД. 

            Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже евентуалните си възражения, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК – указва на ищеца, че не сочи доказателства, че на ответника е била предоставена кредитна карта по процесния револвиращ потребителски кредит, за усвояването на кредита, неговия размер и настъпването на падежа за погасяването му, че с направените от ответника плащания, са погасени суми, при спазване на разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД, както и за размера на претендираните вземания.

            По доказателствените искания на ищеца:

            ДОПУСКА за приемане представените с исковата молба и уточненията документи като писмени доказателства по делото.

            ПРИЛАГА по делото изисканото ч.г.д. № 1261/2018 г. по описа на РС - Провадия.

            По доказателствените искания на ответника:

            Такива към настоящия момент не са заявени.

            Други доказателствени искания към този момент не са направени.

            УКАЗВА на ищеца възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

            НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

                    НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

                    УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

                    УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

                    Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

                    ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

                    УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от връчване на определението да вземат становище във връзка с доклада и да предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

                    УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

                    УКАЗВА на страните, че тази от тях, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. В случай че някои от тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

                    УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

                    НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.12.2021 г. от 9:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

                    Определението не подлежи на обжалване.

              

                    Препис от настоящото определение да се връчи на страните, включително и на имейл адрес с искане за потвърждаване, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

                   

    

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: