Решение по дело №101/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 32
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20213600900101
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Шумен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900101 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ИВ. Р. ЕН., ЕГН
**********, с адрес в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“, № 8, чрез пълномощника адвокат
В.Ж. Ш. от АК – Варна, със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „....“, № 13 против ЗАД „Далл
Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от Б.Г.И. Р.В.М. и Ж.С.К.
Ищецът твърди, че на 31. 07.2019 г. в с. Риш, обл. Шумен, ул. „.....“, № 39 при управление на
т. а. „Фиат Дукато“ с рег. № ....., водачът ЕРС. Х. Р. е предприел десен завой, като
вследствие на това пътника в каросерията на товарния автомобил К.Р.Е.., ЕГН **********
изпаднал на пътното платно. Същият, в резултат на ПТП, е получил травми вследствие на
които е починал на 15.08.2019 г. Починалият е брат на ИВ. Р. ЕН.. Ищецът е бил в
изключително близки отношения с починалия и е преживял тежко смъртта му.
За товарния автомобил, управляван от ЕРС. Х. Р. е имало сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/30/119001920290 със срок за валидност от 10.07.2019 г. до
09.07.2020 г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество
молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на брат
му, изразяващи се в силен емоционален стрес и негативни психични изживявания.
Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищецът претендира
ответното дружество да го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди,
причинени вследствие смъртта на брат му К.Р.Е.., като му заплати сумата от 100 000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на щета № 3282 –
11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
1
ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД счита предявения иск за допустим, но оспорва
исковата молба по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния т.а. „Фиат Дукато“ с рег. № ....., обективирано в
застрахователна полица № BG/30/119001920290, валидна към датата на застрахователното
събитие. Ответникът оспорва изключителната вина на водача на МПС, като прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия К. Е..
Оспорват се преживените от ищеца болки и страдания. Починалият не е бил в близки,
трайни, дълбоки и емоционални отношения с брат си И.Е.. Оспорва се твърдението, че
ищецът е преживял силен емоционален стрес. Оспорва се и размерът на претенцията като
прекомерно завишена, несъответстващо на реално претърпените болки и страдания, а също
така и на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 23.06.2021 г. Присъда № 1 от 07.06.2021 г. на Шуменския окръжен
съд, постановена по НОХД № 172/2021 г. по описа на съда, ЕРС. Х. Р., ЕГН ********** е
бил признат за виновен за това, че на 31.07.2019 г. около 17.00 ч. в с. Риш, обл. Шумен на
ул. „.....“ до дом № 39 при управление на товарен автомобил марка „Фиат“, модел Дукато“ с
рег. № ....., негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1,
т.1 и чл.134, ал.2 от ЗДвП, като е допуснал превоз на съпровождащия товара, К.Р.Е.. от с.
Риш в каросерията на товарния автомобил върху бали слама, без да е осигурена неговата
безопасност, в резултат на което при навлизане в завой на ул. „.....“ до дом № 39
пострадалия Е. паднал от каросерията на пътното платно и получил тежка черепномозъчна
травма, в резултат на която починал на 15.08.2019 г. в „МБАЛ-Шумен“ АД, като ЕРС. Х. Р.
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с
чл.342, ал.1, предложение трето от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от
свобода. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса писмени
доказателства се установява наличието на валидно сключен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на товарен автомобил марка „Фиат“, модел Дукато“ с рег. № ..... към датата, на
която е осъществено процесното ПТП - застрахователна полица № BG/30/119001920290.
Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства
безспорно се установява, че починалият на 15.08.2019 г. К.Р.Е.. е брат на ищеца ИВ. Р. ЕН..
От заключението на назначената от съда комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните
разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 31.07.2019 г.
около 17.30 ч., през светглата част от денонощието, товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.
2
№ ....., управляван от ЕРС. Х. Р. се е движел по ул. „.....“ в с. Риш, общ. Смядово. В кабината
на автомобила е пътувал и Р. М. М.. Кабината е била оборудвана общо със седем броя
седалки, като към момента са били свободни 5 седалки. На каросерията на автомобила са
били натоварени на три реда 35 броя бали слама с форма на паралелепипед, които са
стигали до нивото на кабината. Пострадалият К.Р.Е.., който участвал в товаренето и
разтоварването на балите, бил седнал в задния край на каросерията върху балите, на
височина 1.97 м. от пътната настилка. Товарният автомобил е бил без обособено място на
каросерията за превоз на пътници и без допълнителни канати. Балите слама не са били
укрепени с въжета. Времето е било ясно, пътното платно сухо, без неравности, с обща
широчина 8.2 метра с наклон на изкачване 8%. При навлизането в ляв завой до автобусната
спирка със скорост 42.73 км./ч., от породената центробежна сила с посока на дясно по
отношение посоката на движение на автомобила, са започнали да падат балите слама от
десния горен ред. Водачът от ЕРС. Х. Р. видял в дясното странично огледало падането на
балите слама и предприел спиране. Спирачното забавяне е породило допълнителна
инерционна сила насочена по посока движение на автомобила. Сумарната инерционна сила
около 22.92 кгс изтласкала К.Р.Е.. от каросерията напред и надясно по отношение посоката
му на движение, поради което същият пада върху настилката.
Процесният товарен автомобил е оборудван с 6 бр. пасажерски места в кабината. На
каросерията няма оборудвани пътнически места, предназначени за превоз на пътници.
Скоростта на автомобила се е отразила на механизма на ПТП. Ако скоростта е била по-
ниска от 30 км./ч. е технически възможно да не се реализира ПТП. В случай, че балите са
били вързани и укрепени с въжета към каросерията, те не биха могли да се разместят и да
изпаднат заедно с К.Р.Е.. върху пътната настилка при движението на автомобила със
скорост 42.73 км./ч. и по-висока от нея. Преди настъпване на ПТП водачът на автомобила не
е употребявал спирачки.
Пострадалият К.Р.Е.. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, в
случай, че е седял в каросерията върху укрепени с въжета бали или в кабината на
автомобила на една от свободните седалки.
От данните по делото и съдържащата се в него медицинска документация е видно, че
пострадалият е получил следните травматични увреждания: съчетана травма – глава,
туловище и крайници. Контузията на главата обхваща една разкъсноконтузна рана в дясната
теменнослепоочна област на главата хоризонтално разположена; охлузване на кожата задно
теменно тилно в дясно. Петнисто охлузване на кожата на челото срединно и в ляво с „Г“
образна форма; импресионно счупване на черепа теменно слепоочно в ляво в ляво с
оформен 4-ъгълен костен фрагмент и фрактурни линии напред, през лявата теменна кост
към челната кост в дясно; през лявата странична част на черепа, към черепната основа през
лявата пирамида. Оторагия в ляво; малък епидурален кръвоизлив около фрактурата на
черепния свод; субдурален кръвоизлив в областта на дясна средна и задна черепна ямка;
малък субдурален кръвоизлив в предна черепна ямка в дясно; контузионни огнища в
мозъчното вещество в ляво слепоочно и дясно челно теменно и в областта на мозъчния
3
ствол.
Контузията на туловището включва петнисто кръвонасядане на гърба в областта на
дясната лопатка. Петнисто охлузване на левия хълбок и на седалището странично.
Контузията на крайниците включва по едно охлузване на горната и долната фаланга
на палеца на дясната ръка откъм гърба на пръста; охлузване на кожата по задно-горната
страна на лявото рамо; плитко охлузване по външната страна на лявото рамо, съставена от
множество хоризонтални успоредни драскотини; две охлузвания на кожата по задната
страна на левия лакът и предмишница (дълбоко) и по външната страна на лакътя (петнисто);
охлузване на кожата на лявото коляно предно-външно; охлузване и кръвонасядане на левия
глезен външно; кръвонасядане по гърба на лявото ходило до основата на ІІІ, ІV и V пръст;
кръвонасядане на лявото ходило вътрешно между глезена и петата; фрактура на лявата
петна кост и разкъсване на делтовидната връзка.
Между установените травматични увреждания получени при ПТП и настъпилата
смърт е налице пряка причинна връзка.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани двама
свидетели.
Свидетелката Й.И.М. е племенница на ищеца и починалия К.Р.Е... Ищецът живее в
гр. Смядово и ходел в с. Риш веднъж в месеца. Почиталият е живеел в стара къща, в с. Риш
заедно с още един от братята си (общо били осем братя и сестри), не бил добре материално,
работел в общината по временни програми на Бюрото по труда, поради което ищецът го
подпомагал като му носил храна и понякога му плащал сметките. Свидетелката не е
присъствала на срещите между двамата братя, но поддържала връзка с ищеца и от него
научавала, че той е ходил в с. Риш. Свидетелката е била на семейни събирания по празници
в с. Риш, на които присъствали ищеца и починалия и отношенията между тях били добри.
Разходите за погребението на К.Р.Е.. били поети от лелята на свидетелката.
Свидетелят П.Д.К.в е племенник на ищеца и на починалия К.Р.Е... Ищецът е бил
напуснал с. Риш преди около 30 г. и живеел в гр. Смядово. Починалият и още един от
братята – Д. живеели в с. Риш в старата семейна къща, били материално затруднени и
ищецът, с който били в добри отношения, им помагал. Свидетелят живее в гр. Варна и по
празниците – Нова година и Великден е гостувал на леля си в гр. Смядово на семейни
събирания, където са идвали починалият и другият брат, с който живеели в с. Риш.
Разноските за погребението на К.Р.Е.. били заплатени от лелята на свидетеля.
Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели в частта им относно
регулярното подпомагане на починалия от ищеца не само защото са изолирани и не се
подкрепят от други доказателства по делото, но и поради факта, че свидетелите по същество
не възпроизвеждат свои преки и непосредствени възприятия за обстоятелства по делото.
Техните възприятия са епизодични, по време на семейните събирания по празници един –
два пъти през годината и от тях не може да се изгради цялостна представя за
4
взаимоотношенията между починалия и ищеца.
За установяване на обстоятелствата отнасящи се до поведението на загиналия К.Р.Е..,
непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, са разпитани трима свидетели.
Свидетелят П. Б. Й. със сламопреса правел балите, които К. и Е. товарели в камиончето.
Свидетелят видял, че при превоза на натоварените в камиончето бали, К. Е. се возил отгоре
седнал върху тях, а не в кабината. Свидетелят му направил забележка, накарал го да слезе и
да се вози в кабината. След това си тръгнал, а двамата имали да правят още един курс.
Свидетелят е категоричен, че през този ден К. Е. не е употребявал алкохол.
Свидетелят Р. М. М. е участвал заедно с К. и Е. в прибирането на балите, балирани
от свидетеля П. Б. Й.. Балите не били укрепени и вързани с въже, като на курс
транспортирали 40 – 45 бали, над канатите около 1.5 м., на нивото на кабината. Направили
четири курса, като при тях К. е бил в кабината, но при последния курс отказал да седи в
кабината тъй като в нея било горещо. Въпреки молбите на свидетеля и на Е., той отказал да
слезе и заявил, че ще остане горе, където си бил направил място сред балите.
Непосредствено преди мястото, на което щели да разтоварват балите, те започнали да падат
и заедно с тях, и К. Е.. Свидетелят познава ИВ. Р. ЕН., който е брат на починалия. Ищецът
не живеел в с. Риш и идвал на 2 – 3 месеца.
Свидетелят ЕРС. Х. Р. е участвал при прибирането на балите заедно с Р. и К..
Товарели балите в камиончето, което било управлявано от свидетеля. В кабината имало
шест места за сядане. Свидетелят признава, че е допуснал грешка, като не е укрепил и вързал
балите с въже, но бил убеден, че няма опасност, тъй като карал бавно с около 30 км./ч. Той
казал на К. да слезе, но той отказал защото в кабината на камиончето било горещо.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, предвид факта, че те
възпроизвеждат своите преки и непосредствени впечатления и техните показания
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11.08.2021 г.,
ответникът е получил застрахователната претенция на ищеца. С писмо изх. № 4243 от
25.08.2021 г. застрахователят е отказал да уважи претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са неоснователни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
5
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 31.07.2019 г. е осъществено ПТП с участието
на товарен автомобил, управляван от ЕРС. Х. Р., при което са причинени травматични
увреждания на К.Р.Е.., в резултат на кои- то е настъпила смъртта му. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене
на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила, за понесените от
ищеца неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице – брат на ищеца.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на товарен автомобил марка „Фиат“, модел Дукато“ с рег. № .....,
обективиран в застрахователна полица № BG/30/119001920290 със срок на валидност от
10.07.2019 г. до 09.07.2020 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
6
Ответното дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца да
получи обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на брат му. Ищецът основава
претенцията си на факта, че той е брат на починалия и се позовава на Тълкувателно решение
№ 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Съгл. т.1 от ТР материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пле- нума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано
наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. От събраните в хода на процеса гласни доказателства, съдът приема, че
между ищеца ИВ. Р. ЕН. и починалото трето лице К.Р.Е.. не се установява, че е създадена
трайна и дълбоко емоционална връзка, която по интензивност и близост да надхвърля
нормалните и обичайни взаимоотношения между братя. След като са станали пълнолетни,
двамата братя са работили и живели в различни населени места. Показанията на двамата
свидетели са общи и са лишени от определена конкретност. Между ищеца и починалия са
налице отношения, съответстващи на традиционните семейни отношения между братя. Без
да се пренебрегва и омаловажава изпитаните от ищеца тъга, скръб и мъка от загубата на
брат му, съдът счита, че те не излизат извън рамките на нормално присъщите за съответната
родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък роднина. С оглед на това съдът
счита, че ищеца не попада в кръга лица легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък и няма основание да се направи
изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС.
Следователно ищецът не е материално легитимиран да получи обезщетение за действително
претърпените от него неимуществени вреди, поради което предявения на основание чл.432,
ал.1 от КЗ иск се явява неоснователен, без да се налага обсъждането на другите възражения
на ответното дружество.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акце- сорната
претенция за законната лихва върху претендираната сума, считано от 11. 08.2021 г. до
окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за
направени разноски по делото и направеното искане на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер на 1 236.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от ИВ. Р. ЕН., ЕГН
**********, с адрес в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“, № 8 против ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
7
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от Б.Г.И. Р.В.М. и Ж.С.К.искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 100 000.00
(сто хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му К.Р.Е.., ЕГН ********** настъпила в
резултат на ПТП станало на 31.07.2019 г., причинено от ЕРС. Х. Р., ЕГН **********, който
е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка „Фиат“,
модел Дукато“ с рег. № ..... на основание застрахователна полица № BG/30/119001920290 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.08.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Осъжда ИВ. Р. ЕН., ЕГН **********, с адрес в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“, №
8 да заплати на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от
Б.Г.И. Р.В.М. и Ж.С.К.сумата от 1 236.00 (хиляда двеста тридесет и шест) лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8