№ 11564
гр. С. 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110128239 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д. срещу ЮЛ, в която се
твърди, че на 15.08.2020 г. ищецът сключил Договор за паричен заем № ********* с
ЮЛ, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 500,00 лева със срок на
погасяване 14.09.2020 г. при годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,7 %, лихвен
процент от 41 % и възнаградителна лихва в размер на 16,85 лева. Съгласно договора,
кредитополучателят дължал такса за експресно разглеждане в размер на 123,15 лева. В
периода от 30.08.2020 г. до 11.10.2020 г. между страните били сключени няколко
анекса към процесния договор, по силата на които бил удължен срокът за погасяване
на кредита до 14.10.2020 г. и били увеличени размерът на заема чрез отпускане на
допълнителни суми, както и размерът на таксата за експресно разглеждане, чиято
крайна стойност достигнала сумата от 240,91 лева. И. Д. погасил всички свои
задължения към ответника, възлизащи на 2260,66 лева. В исковата молба са изложени
подробни аргументи за недействителност на договора за кредит и на клаузата,
установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, като
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради протИ.речие с нормата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Отправено е искане за
прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните договор,
1
предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 240,91 лева, представляваща платена от ищеца без
основание такса за експресно разглеждане. Претендират се и сторените разноски по
делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЮЛ за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди недопустимост на исковете
поради липса на правен интерес, като релевира и твърдения за превратно упражняване
на процесуални права. Поддържа, в условията на евентуалност, че предявените искове
били изцяло неоснователни. Оспорва твърденията за наличие на договорно
правоотношение между страните с параметри, съответни на описаните в исковата
молба. Отправено е искане за връщане на исковата молба като нередовна и
недопустима, евентуално - за отхвърляне в цялост на предявените искове и за
присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото са: 1/ предявени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по
Договор за паричен заем № *********/15.08.2020 г., сключен между ЮЛ и И. К. Д.,
като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за
установено, че процесната клауза е нищожна поради неравноправност; евентуални
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за
установено, че процесната договор е нищожна поради протИ.речие с чл. 19, ал. 4 ЗПК
и поради накърняване на добрите нрави; 2/ както и предявен в условията на
кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 240,91 лева, представляваща
платената от И. К. Д. в полза на ЮЛ такса за експресно разглеждане по процесния
договор за кредит.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството поради липса
на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на
клауза от процесния договор са неоснователни. Обстоятелството, че ищецът може да
предяви осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платеното по нищожната клауза не
изключва възможността същият да предяви самостоятелен установителен иск за
прогласяване на нищожността . Тази правна възможност е гарантирана на ищцовата
страна, доколкото установяването нищожността на процесната клауза със сила на
2
пресъдено нещо може да бъде постигнато единствено чрез предявяване на иск.
За основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на клауза
от процесния договор за кредит ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване сключването на договора и анексите към него със съдържание,
идентично с описаното в исковата молба, предвиждащо задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане в размер на 240,91 лева, както и наличието на
посочените в исковата молба основания за нищожност на процесната клауза. По иска за
връщане на платената при липса на основание такса за експресно разглеждане по
процесния договор ищецът следва да докаже заплащането на таксата от ищеца;
постъпването на сумата по така платената такса в имуществения комплекс на
ответника. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за
заплащане на такса за експресно разглеждане по процесния договор за кредит от
ищеца в негова полза.
От представените от ищеца с исковата молба и с молба с вх. № 45228/12.02.2024
г. писмени документи /електронен разчет на плащанията по процесния договор и
изходящо от ответника писмо за липса на задължения на ищеца към дружеството/,
както и от справка от Централния кредитен регистър към БНБ, се установява
наличието на сключен между ищеца и праводателя на ответника Договор за кредит №
*********/15.08.2020 г. Видно от справката от Централния кредитен регистър и
изходящото от ответника писмо, неоспорено от него в хода на производството, с което
същият признава неизгодния за него факт за липса на задължения на ищеца към
дружеството, съдът намира за безспорно установено, че ищцовата страна в качеството
си на заемополучател по процесния договор е изплатила в цялост всички формирани
по договора задължения. При съвкупна преценка на доказателствата по делото следва
да се приеме за доказано и наличието на уговорена между страните по договора и
заплатена от ищеца в полза на ответника такса за експресно разглеждане в общ размер
от 240,91 лева /вж. разчет на извършените плащания по договора – л. 12 от делото/. Във
връзка с така направения доказателствен извод изрично следва да се посочи, че с
определението по чл. 140 ГПК съдът е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза по делото, която да установи годишния лихвен процент по кредита с
включена в същия такса за експресно разглеждане, както и размера на всички
извършени плащания по договора и тяхното осчетоводяване от ответника. Видно от
представените по делото доклади от назначеното вещо лице /л. 67 и л. 77 от делото/,
ответното дружество не е предоставило на експерта необходимите му данни за
изготвяне на допуснатата експертиза, въпреки многократните искания за това. Поради
това съдът е отменил определението за допускане на експертизата, след като изрично е
указал на ответника последиците от препятстването на вещото лице да изпълни
възложените му задачи. Съобразявайки описаното процесуално поведение на
ответната страна и разпоредбата на чл. 161 ГПК, предвиждаща възможност да се
3
приемат за доказани фактите, относно които страна е създала пречки за събирането на
допуснати доказателства, съдът намира, че следва да приеме за установено по делото
заплащането на процесната такса за експресно разглеждане от ищеца в полза на
ответника.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесната клауза,
въвеждаща такса за експресно разглеждане. Спрямо същия приложение намират
правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП, поради което на първо място следва да
бъдат разгледани твърденията за наличие в договора на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която
е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит
има неравноправен характер, поради следното:
Процесната клауза е начин да се уговори допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така уговорената такса не е включена
в ГПР по кредита. В случай че размерът бъде съобразен при определянето на ГПР,
действителният ГПР по кредита би бил значително по-висок от посочения в договора
за заем. Това обстоятелство, съобразено с факта, че тази такса е начислена за вторична
спрямо предмета на договора дейност, води до извод, че съ щата представлява по
своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му е довело до заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема,
като реално по този начин е калкулирана допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
4
По съществото си процесната клауза въвежда допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване е било известно при
сключването на договора. Изложеното обосновава извод за нейната нищожност поради
наличие на неравноправни клаузи и нарушаване изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед
на което предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Установи се по делото, че ищецът е заплатил уговорената с нищожната клауза
такса в размер на 240,91 лева в полза на ответника. Това обстоятелство, съобразено с
установената нищожност на клаузата, води до извод, че сумата от 240,91 лева е платена
от ищеца при липса на основание, поради което подлежи на връщане от ответника.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД също е
основателен и като такъв трябва да бъде уважен до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищеца, като в негова полза бъдат присъдени такива за платени държавна
такса в размер на 50,00 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
100,00 лева (именно толкова е заплатеното възнаграждение на вещото лице, предвид
неизготвянето на допуснатата експертиза, поради което останалата част от внесения
депозит подлежи на възстановяване, за което ищцовата страна следва да подаде
нарочна молба, съгласно протоколно определение на съда от 26.03.2024 г.). В полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Дължимото се възнаграждение за безплатно оказана правна помощ съдът определи,
като съобрази обстоятелството, че макар да са предявени в условията на кумулативно
съединяване установителен и осъдителен иск, материалният интерес по делото по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е един и същ (240,91 лева), именно поради което се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4
ЗПК, клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за
паричен заем № *********/15.08.2020 г., сключен между ЮЛ, ЕИК: ******, и И. К. Д.,
ЕГН: **********.
5
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ******, да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 240,91 лева, представляваща платена
от И. К. Д. в полза на ЮЛ такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем
№ *********/15.08.2020 г., ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 150,00 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски за платена държавна такса и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ******, да заплати на АД „Д. М. “, БУЛСТАТ:
*********, с адрес гр. С. /адрес/, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 480,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита
и съдействие на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6