РЕШЕНИЕ № 260144
гр. Пазарджик, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на деветнайсети март през две
хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар П.
Борисова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 899/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Т. ***, Булстат *********, с адрес: гр. Пазарджик, бул.
„България“ № 2, представлявана от кмета Т. П., за заплащане на
обезщетение от 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, както и 955.18 лева за претърпени имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, а именно направени разходи за лечението ѝ:
за болничния престой, инжекции, лекарства, рехабилитации, санитарни материали и
други, вследствие на инцидент, настъпил на 29.03.2019 г. в гр. Пазарджик, ул.
„Стоян Василев“, ведно със законната лихва от датата на инцидента – 29.03.2019
г. за неимуществените вреди, и от датата на исковата молба 27.12.2019 г. за
имуществените до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата основава
предявените искове на следните фактически твърдения:
На 29.03.2019 г., около 8:20 часа, ищцата Б.К.,
вървейки по левия тротоар на ул. „Стоян Василев“ в гр. Пазарджик, с посока на
движение: от ул. „Кочо Честименски“ към входа на Професионална гимназия по
строителство и архитектура, след кръстовището на ул. „Стоян Василев“ с ул.
„Пирдоп“, стъпва върху плочка, част от тротоарната настилка, която плочка се
счупва, губи равновесие и пада на дясната си страна. Към момента на събитието е
имало и свидетели очевидци. От произшествието ищцата е получила ***.
Ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ Пазарджик АД за периода 29.03.2019 –
03.04.2019 г., където е претърпяла оперативна интервенция ***. Твърди,
че от инцидента е получила и придружаващи заболявания – ***.
След изписването от болницата ищцата е продължила лечението си в домашни
условия. И към настоящия момент ищцата приема медикаменти за лечението си.
Повторно е била хоспитализирана в МБАЛ - Пазарджик АД от 11.06.2019 г. –
18.06.2019 г. за рехабилитация. Лечението на ищцата е продължило и с проведено
санаториално лечение за периода 31.08.2019 г. – 10.09.2019 г. Обобщава, че
физическото ѝ
състояние е увредено, но по-голямата травма е отразяването на инцидента върху
психическото ѝ
здраве – била ***. Претендира 30 000 лева за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди в
размер на 955.18 лева за направени разходи за лечението ѝ
– за болничния престой, за инжекции, за лекарства, за рехабилитации, за
санитарни материали, билети за пътуване и т. н. Посочено е, че всички вреди са
причинени от неизпълнение на задълженията на ответника – Община, изразено чрез
противоправно бездействие, да обезопаси опасните участъци на пътя, които
стопанисва и има задължението да поддържа в добро състояние, съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата, които са нейна собственост съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от
ЗМСМА, респ. да поддържа в изправно състояние – чл. 167 от ЗДвП. Тротоарът, на
който се е случил инцидентът е публична общинска собственост, съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата (ЗП). Моли за уважаване на исковете, ведно със законната
лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди от датата на инцидента
– 29.03.2019 г. до окончателното плащане и върху главницата за имуществени
вреди от датата на исковата молба – 27.12.2019 г. до окончателното плащане.
Посочва банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община Пазарджик, чрез кмета, подава
отговор на исковата молба. Оспорва се основателността на иска. Излагат се
доводи, че изобщо не е настъпвал инцидента по начина описан от ищцата – на
тротоара, напротив – увреждането е било у дома на ищцата, от което се извежда
липса на пасивна легитимация; че е неясно описано самото място на инцидента; че
на посоченото място няма тротоарни плочки, а асфалт, или дори и в определен
участък да има плочки, то те не са счупени че да предизвикат падане. Излага се
още, че няма връзка между произшествието и придружаващите заболявания - *** и
т. н. Оспорва се продължителността на лечението – ***.
Оспорва се болките да са били много
силни след премахване на гипсовата превръзка, тъй като се счита, че първоначално
са били най-силни. Оспорва се връзката между направените разходи и увреждането
– от една страна се представят доказателства, които изобщо нямат връзка с лечението,
а от друга разходите за профилактика и рехабилитация се изплащат от НОИ, а не
от общината съгласно Наредба № 1/13.02.2007 г. за изплащане на парични помощи.
Твърди се, че тротоарът в кв. Младост и в частност на процесните ул. „Стоян
Василев“, ул. „Кочо Честименски“ и ул. „Пирдоп“ са ремонтирани и в добро
състояние. Моли се за отхвърляне на иска.
В
първо открито съдебно заседание ответникът навежда възражение, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като в процесния ден, рано сутринта, ищцата е отивала на работа, поради което
следвало да се приеме, че е налице трудова злополука, за която отговорност носи
работодателят, а не общината.
По
допустимостта на производството:
Процесуалната
легитимация на страните съответства на твърденията на ищцата. Дали общината е
материално легитимирана по иска е въпрос на неговата основателност, а не на
допустимост. Фактите в исковата молба са надлежно посочени, като
обстоятелството дали претендираният размер на имуществените вреди се доказва от
приетите по делото доказателства или има разминаване в сбора на сумите по
представените писмени доказателства е също въпрос по основателността на иска.
Съдебната практика приема, че претендиращият
обезщетение за вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди
(в т. ч. бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да
предяви с иск само част от вземането си. В първия случай нови вреди може да се
претендират само при ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно
производство непредявените части от вземането си за обезщетение. Съществуват
различни начини за предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва да има изрично
посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска
е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди (в т. ч. бъдещите).
В случая съдът приема, че ищцата е предявила искове за
цялото вземане за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
претърпения инцидент на 29.03.2019 г., т. е. исковете не са предявени като частични.
В тази връзка силата на
пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния
му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е
по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите
твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание,
съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се
отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не
само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.
В откритото съдебно заседание от 02.10.2020 г.
процесуалният представител на ищцата потвърждава, че се претендира защита на
правото в пълния му обем, като сочи, че конкретните травматични увреждания,
които са описани в исковата молба, ще бъдат индивидуализирани и обсъдени от
съдебномедицинската експертиза, а механизмът и мястото на настъпване на
инцидента ще бъдат установени от гласните доказателства и представени снимки.
Относно възражението за липса на пасивна легитимация на
ответника, тъй като се касаело до трудова злополука, съдът приема, че въпросът
дали работодателят отговаря за вредите на ищцата от инцидента е без значение за
отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД, тъй като работодателят би могъл да
носи отговорност на друго основание – по чл. 200 от КТ, в който случай въпрос
по същество е какво обезщетение е получила ищцата и доколко искът ѝ
е основателен (вж. Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1144/2017 г., III г. о.).
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът
счита, че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова
ищцата не е длъжна да сочи размер на търсената лихва (в този смисъл Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406
от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009
г., I т. о.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
В откритото съдебно заседание от 02.10.2020 г. съдът е
приел веществени доказателства – снимки, за които ищцата твърди, че са направени
след инцидента – през април 2019 г., спрямо които снимки е извършен оглед от
съда, на основание чл. 204 от ГПК, с участието на страните. Снимките са
оспорени от ответника относно датата и мястото на инцидента, тъй като не са
ясни досежно настилката на терена. В тази връзка ответникът е поискал
изслушване на съдебнотехническа експертиза, която съдът е допуснал и ще бъде
обсъдена по-долу в мотивите.
В същото съдебно заседание ищцата е дала обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК, в които излага обстоятелства относно механизма на
настъпване на инцидента. Поддържа, че е паднала на тротоара, но не е
категорична, че падането е в резултат на счупена тротоарна плочка, така както е
изложено в исковата молба, сочи следното: „Ходих
да пазарувам, как стана, спънах ли се, счупих ли се, паднах. Не долу на
асфалта, на тротоара паднах, в този момент счупена плочка ли беше, разклати ли
се, знам ли какво стана, всичко стана за секунди. Паднах настрани, надясно и си
седнах на крака.“.
Ищцата посочва на снимка 1 (л. 332 от делото, оградено с
кръг) приблизително мястото, където е паднала като обяснява, че това е станало
на около 10-15 метра преди предния вход на гимназията, т. е. от лявата му страна
като се застане срещу входа, а не от страната на павилиона, който се вижда от
дясната страна на входа.
По делото съдът е изслушал две заключения по
съдебнотехнически експертизи (СТЕ). При изслушване на заключението по първата
СТЕ вещото лице С.П. дава вътрешнопротиворечиви обяснения, изразяващи се в
това, че от една страна поддържа, че никакви
неравности няма по асфалта на тротоара /теренът, където е настъпил инцидента/, същият
е в перфектно състояние, но същевременно твърди, че на места асфалтовата
настилка се е изронила, станала е на пръст, т. е. на мяста има асфалт, а на
други няма.
В тази връзка, доколкото за съда е възникнало съмнение
относно правилността на първото заключение, съдът служебно на основание чл.
195, пр. 2 вр. чл. 201, пр. 2 от ГПК е допуснал повторна СТЕ с вещо лице П.К.. Заключението по повторната
СТЕ потвърждава извода на съда за неправилност и необоснованост на заключението
по първата експертиза, поради което съдът не го кредитира. Съдът кредитира
заключението по повторната СТЕ, тъй като същото е изчерпателно, обосновано и подкрепено
с приложен към него актуален снимков материал. От същото се установява
следното:
Асфалтовото покритие на тротоарите се прави върху равна
и уплътнена основа, изпълнена с напречен наклон, еднакъв с този на тротоарното
покритие. Тротоарното покритие се прави с лят асфалт и плътни дребнозърнести
или пясъчни асфалтобетонови смеси. Допустимото максимално отклонение е до 1 см.,
съгласно Правилника за изпълнение и приемане на СМР.
В случая левият тротоар на ул. „Стоян
Василев“ в гр. Пазарджик, заключен като участък между ул. „Кочо Честименски“ (която е перпендикулярна на ул. „Стоян Василев“) и
входа на Професионалната гимназия по архитектура и строителство, където е
кръстовището с ул. „Пирдоп“, е направен с асфалтово покритие. Вещото лице правилно
не е изследвало участъка след входа на гимназията в посока павилиона вдясно от
него, тъй като е ирелевантен за настоящия процес. Предмет на експертизата е бил
участъкът, където се сочи да е настъпил инцидентът и посочен на снимка № 1 - на
л. 332 от делото, а именно отсечката между входа на гимназията и
15-ият метър от лявата страна на входа. Експертът излага, че асфалтовото
покритие в този участък от тротоара е силно компрометирано, изразяващо се в
силна напуканост на асфалтобетона и липса на равнинност с напречно и надлъжно
направление. Напукано е по цялото трасе. На места настилката е слегнала, т. е.
тя е по-ниска от горното ниво на уличните бордюри, като това създава възможност
при дъжд и снеготопене да се образуват локви. На места се вижда каменната
настилка и дори земната основа. Има стърчащи парчета от положения асфалт и
камъни от основата под асфалтовата настилка (снимки към заключението № 9 и 10 –
на л. 512 и 513 от делото). Сочи се, че на 15-я метър е имало изкоп, който е
бил обратно засипан, но тротоарната настилка не е била възстановена. Именно там
(но не само) има множество високо стърчащи части от асфалтовата настилка –
камъни и парчета, с които е обратно засипан изкопа – вж. снимка № 9 към
заключението. След замерване вещото лице е установило, че в целия процесен
участък не е спазена изискуемата се равнинност при допустими до 1 см.
отклонение. Тротоарната настилка е силно компрометирана с много неравности,
като отклоненията напречно на пътното платно са между 2.9 см до 5.8 см, а
успоредно на пътното платно между 1.7 см до 3.8 см – снимки № 2-10 към
заключението. Експертът прави извод, че тротоарната настилка, направена с
асфалтобетон, не отговаря на основното изискване за равнинност, съгласно Правилника
за изпълнение и приемане на СМР, респ. същата не отговаря на изискванията за
безопасна експлоатация. Това състояние на тротоара датира от най-малко 9 години,
видно от сн. № 18 – на л. 521, направена с картографска услуга от „Google maps“ към март 2012 г. Единствената
разлика от тогава досега са поникналите дървесни видове по тротоара.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелката
Г.П.С.(майка ѝ
и ищцата са братовчедки) дава показания, че е запозната с инцидента, тъй като
присъствала по времето когато се е случил. На 29.03.2019 г. сутринта, към 8.30
часа, двете с ищцата вървели по средата на левия тротоар на ул. „Стоян
Василев“, от страната на училището (оградата на училището им се пада от лявата
им страна), в посока от ул. „Кочо Честименски“ към професионалната гимназия. Инцидентът
се случва на десетина метра преди входа на гимназията (за ориентир свидетелката
сочи кръстовището с ул. „Пирдоп“) -
сочи снимка № 2 от приетите в заседанието, на която се вижда входа към
гимназията. Не си спомня дали са вървели по плочки или асфалт, но
твърди, че тротоарът не бил хубав. „Разбит
тротоар беше.“. Ищцата се спънала и паднала изведнъж, сгромолясала се на
дясната си страна. Всичко станало много бързо. Имало други хора, които се
притекли на помощ, защото свидетелката не можела сама да вдигне ищцата (по
делото има данни, че ищцата тежи около 150 кг.). Извикали бърза помощ.
Поддържа, че времето било хубаво, сухо време, отивали са до магазин в него район.
Много пъти са минавали от там и не помни точно къде са се срещнали преди да
продължат двете заедно. Твърди, че него ден ищцата не е отивала на работа.
Когато е на работа, ходела много по-рано сутринта. Понеже вече не може да
работи, ѝ
помагала - водела я до болницата, след това я връщала обратно, в домакинството
помагала. Счита, че има голяма разлика между това което ищцата била като човек преди
инцидента и това което е сега. Преди инцидента била весел човек, работещ,
усмихнат, сега ѝ
е трудно, с двата бастуна, не може дори сама да си напазари, ако вземе нещо
повече, няма как да го носи, има нужда от помощ. Ищцата живеела с майка си,
която също не била добре.
Свидетелката
Л.Г.К., майка на ищцата, дава показания, че е запозната с инцидента на
29.03.2019 г. Твърди, че може би около 6 месеца е помагала на дъщеря си в
обслужването, а след тях – ищцата се придвижвала с проходилка и бастуни.
Изпитват трудности от битово естество, молят съседи да им напазарят, тъй като
ищцата не може да вдига тежко. Преди инцидента дъщеря ѝ
била „луда за работа, здрава, права,
работеше.“. Твърди, че психически ищцата все още не може да преодолее
инцидента – често се разплаквала, често се случвало докато спи да бълнува,
викала: „Майко, помощ“. В конкретния
ден ищцата ѝ
казала, че излиза до магазина. Свидетелката е категорична, че дъщеря ѝ
не се е ударила вкъщи. От 2018 г. ищцата живее с майка си, за да ѝ
помага.
Свидетелят
И.О.Ш., работи в Община Пазарджик от 2007 г. до момента като главен инспектор
инвеститорски контрол, дирекция СТОС. Отговаря за инфраструктурата на Община
Пазарджик, пътища, тротоари, зимно поддържане. Твърди, че в квартала, където се
е случил инцидента – кв. „Младост“ има извършени множество ремонтни дейности,
дори десният тротоар на ул. „Стоян Василев“ бил ремонтиран, но процесният ляв
тротоар на същата улица не бил ремонтиран. Сочи, че настилката по този ляв
тротоар е асфалт, който не е ремонтиран. Плочки по този тротоара няма. Не е
имало ремонт на левия тротоар за разлика от отсрещния (десния) тротоар на ул.
„Стоян Василев“, където е правен шлайфан бетон. Потвърждава, че настилката на
левия тротоар е напукана и изронена на
участъци, не бил прясно правен асфалта, не бил правен в близките 5-6 години. Счита,
че участъкът е в задоволително състояние, проходим е понеже имало и по-лоши
участъци в града. Твърди, че в момента тротоарите се правят с шлайфан бетон,
плочки се слагало много рядко.
По
делото са приети две епикризи на
ищцата (първата на л. 12, втората на л. 540), и двете издадени от МБАЛ –
Пазарджик АД, отделение: ОТО, и двете съгласно История на заболяването №
5464/2019 г., по Клинична пътека: 219, за
постъпването ѝ на 29.03.2019 г. в 10:28 часа и изписването ѝ
на 03.04.2019 г. в 16:20 часа, с окончателна диагноза: ***.
Установява
се, че между двете представени епикризи има разминаване в описа по „Придружаващи заболявания“, където в първата е посочено:„***. Улица.
По време на неуточнена дейност“, и „Анамнеза“:
„Анамнезата е снета по данни на болната. *** Приема се по
спешност в ОТО.“.
Във
втората епикриза в частта „Придружаващи заболявания“ е описано: „***. Жилище.
По време на неуточнена дейност“ и „Анамнеза“:
„Анамнезата е снета по данни на болната. *** Приема се по
спешност в ОТО.“.
От
изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р Д.П. по допуснатата
съдебномедицинска експертиза, се установява следното:
След
инцидента на 29.03.2019 г. ищцата е откарана от ул. „Стоян Василев“ със
санитарен автомобил до Спешно отделение на МБАЛ – Пазарджик АД, където е
прегледана, консултирана и приета в 10:28 ч. в отделение по ортопедия и
травматология за лечение с диагноза: *** Експертът поддържа,
че както в момента, така и за в бъдеще ищцата ще страда от ***. Трайните
последици на ищцата от увреждането при процесния инцидент са свързани с ***. Останалите
оплаквания на ищцата досежно *** и т. н. нямат връзка с процесния
инцидент и са с многогодишна давност.
В
откритото съдебно заседание вещото лице д-р П. обяснява, че в История на
заболяването на първа страница се посочва работната диагноза, а на втората
страница се описва анамнезата и на трета какво лечение трябва да бъде
проведено. Разминаването между двете епикризи обяснява с това, че на втора
страница в история на заболяването, където пише анамнеза по данни на болния,
когато същият се приема, тази част много често се попълва от медицинските сестри
или е възможно да е копирано от друга история на заболяването /копи-пейст/.
Меродавно следва да се приеме това, което е в История на заболяването.
Експертът
обяснява, че в случая предвид наднорменото тегло на пострадалата (***.)
се е стигнало до ***. Възможно е ищцата да се възстанови
напълно, но само при положение, че ***. Сочи, че
разходите за 955.18 лева е възможно да са във връзка с процесното увреждане, не
е сигурен, но приема, че разходите за рехабилитация на ищцата са могли да бъдат
направени в по-малък размер, ако са ползвани рехабилитационни центрове в гр.
Пазарджик или гр. Велинград, въпреки че и в случая ищцата е ползвала медицинско
направление по договор с НОИ.
В
приета по делото История на заболяването
№ 5464/2019 г. на ищцата Б.П.К., представена от МБАЛ – Пазарджик АД (л. 202
от делото), с период на хоспитализация в Отделението по ортопедия и
травматология от 29.03.2019 г. до 03.04.2019 г., на втора страница, в частта
направление за хоспитализация е посочено основна диагноза: „***
Паднала на улицата“.
По
делото РЗОК – Пазарджик представя електронния екземпляр на епикризата (а не
история на заболяването), изпратена от лечебното заведение, която преповтаря
данните от представената по делото втора
епикриза - паднала вкъщи…
По делото е приета Епикриза на ищцата, издадена от МБАЛ
– Пазарджик АД, отделение: ОФТР, за постъпването ѝ
на 11.06.2019 г. и изписване на 18.06.2019 г., с окончателна диагноза: Лечение,
включващо др. видове рехабилитационни процедури.
От
изслушаното по делото заключение на вещото лице М.К. – магистър психолог по
допуснатата съдебнопсихологична експертиза, се установява следното:
След
преживения инцидент ищцата изпада в състояние на ***.
За
доказване на твърденията си за направени разходи съдът е приел представени от
ищцата фактури, касови бонове за покупки на лекарства, за ползване на такси, за
закупуване на дамски панталон, билети за пътуване. Представено е и медицинско
направление за санаториално лечение към Балнеохотел - санаториум Констана
Костенец.
Правни
изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД.
В
производството по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД върху ищцата лежи
доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ възлагане на работа от ответника; 2/ противоправно деяние на
изпълнителя, изразяващо се в бездействие; 3/ вреда за ищеца (имуществена и
неимуществена); 4/ причинна връзка между деянието и вредата; 5/ деянието е при
изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; 6/ вина
на извършителя (същата се предполага).
При
предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, когато ищецът подържа, че е
претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие
на счупени/разместени плочки на тротоара, състоянието
на тротоарното платно може да бъде установено с всички доказателствени
средства, съставляващи източници на сведения за фактите, които подлежат на
доказване: документите – официални и частни, свидетелските показания,
обясненията на страните в рамките на висящ процес, огледа, съдебната
експертиза, веществените доказателства. Обясненията на страната, дадени по
делото като доказателствено средство, съответно поведението ѝ
във връзка с обясненията, биват ценени, наред с всички доказателства по делото,
като съдът излага мотиви кои факти следва да се считат за доказани при
условията на чл. 176 от ГПК. Отделно от
това когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би
могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната
квалификация и образование, той може да ползва експертното становище на
специалист в съответната област. Така може да бъде установен механизма на
злополуката или след извършен оглед от вещото лице на състоянието на пътната настилка. С извършване на оглед на мястото
на произшествието или с веществено доказателство може да се извърши проверка на
вече събрани релевантни доказателства, а може и същите да бъдат използвани като
способи за самостоятелно събиране на доказателства. Релевантните обстоятелства,
при които е настъпил инцидента, състоянието на тротоарното платно, механизма на
произшествието могат да се установяват и с гласни доказателства. Съдът е длъжен
да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме
фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован. Свидетелските показания, изходящи
от роднини, следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение. Не могат да
се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, но
съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си
убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в
съвкупност и по правилата на логиката – така изрично Решение № 149 от 22.12.2020
г. на ВКС по гр. д. № 736/2020 г., IV г. о.
В
тази връзка съдът приема, че не е от съществено значение обстоятелството, че в
исковата молба ищцата излага, че падането ѝ
е в резултат на счупване на тротоарна
плочка предвид установеното по делото, че на процесния участък тротоарни плочки
никога не е имало доколкото релевантно за изхода на спора по предявения иск по
чл. 49 от ЗЗД е не дали е имало плочка или не, а дали състоянието на тротоарното платно предполага извършване на ремонт и
поддръжка от ответника. За установяване на конкретния механизъм на злополуката
съдът е събрал гласни доказателства, писмени доказателства, а за състоянието на
тротоарното платно е допуснал включително (повторна) СТЕ, по която вещото лице е
изложил своето заключение след направен оглед на място.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същата под страх от наказателна
отговорност излага непосредствено възприети от нея факти както относно мястото
на злополуката – на десетина метра преди входа на професионалната гимназия,
така и относно падането/сгромолясването на ищцата вследствие на спъване на
тротоара, който бил в много лошо състояние („Разбит тротоар беше.“).
В
подкрепа на извода за лошото състояние на пътя свидетелства дори и свидетеля на
ответника – И.Ш., главен инспектор инвеститорски контрол в Община Пазарджик, който
потвърждава, че настилката на процесния лев тротоар е правен преди повече от
5-6 години (2014-2015 г.), същата е напукана и изронена на участъци.
Изслушаното
по делото заключение на в. л. К. по повторната СТЕ категорично доказва, че
участъкът от тротоарното платно, където е вървяла ищцата и по-точно където е настъпила
злополуката, не отговаря на изискванията за безопасност, тъй като по същия има
стърчащи парчета от асфалт и камъни, издигащи се като неравностите до почти 6
см. Според експерта, лошото състояние на тротоара датира още от 2012 г.
Досежно
приетите две епикризи, издадени на ищцата от МБАЛ – Пазарджик АД, различаващи
се в частта на анамнезата и в частност – относно мястото, където е паднала
ищцата – на улицата, респ. в жилището си, съдът приема следното:
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия.
Основната
нормативна наредба за епикризата се съдържа в Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, като разпоредбата на чл. 24 от същата изисква в деня на
изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за
медико-социални грижи да бъде издадена епикриза в три екземпляра - за пациента,
за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична
извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.
Епикризата
се издава от лечебното заведение.
Няма
спор, че епикризата представлява официален свидетелстващ документ в частта, с
която лекарят удостоверява извършените от него в това му качество действия в
кръга на службата му по установените форма и ред – за обективното състояние на
пациента при прегледа от самия лекар, за назначените изследвания – клинични
лаборатории, рентгенографии и т. н. Като официален документ същият се ползва с материална доказателствена сила и важи спрямо
всички, която може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на документа
като писмено доказателство по реда на чл. 193 от ГПК.
Епикризата обаче, в частта, описваща оплакванията
на пациента (при т. нар. снемане на анамнеза) представлява волеизявление не на
пациента, а преразказ на изготвящия епикризата лекуващ лекар в лечебното
заведение, и в тази част има характер на частен свидетелствуващ документ. Подписът,
който полага пациентът на последната страница от епикризата, удостоверява не неговото
изявление в същата, а само получаването на
епикризата, видно от самата нея („Получих
2 (два) броя епикризи“).
В
тази връзка съдът дава вяра на твърдението на ищцата, че е паднала на процесния
ляв тротоар на ул. „Стоян Василев“, освен поради гореизложеното, така и предвид обстоятелството, че по делото няма
нито едно друго доказателство (освен посочената епикриза), което да навежда на
мисълта, че падането е било у дома на ищцата. И двете епикризи сочат инцидент от
29.03.2019 г. Да се приеме, че ищцата е паднала вкъщи означава да се приеме, че
след като *** у дома, въпреки силните болки, които се
установи, че са най-интензивни непосредствено след падането, същата да е била
преместена до ул. „Стоян Василев“, откъдето да е била откарана със санитарен
автомобил до Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик АД, за което не могат да се
направят подобни изводи от събрания доказателствен материал в неговата
съвкупност.
В
случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които
Община Пазарджик е възложила дейности по поддържане на улиците и тротоарната
настилка на града. Няма спор, че улица
„Стоян Василев“ в гр. Пазарджик и прилежащият тротоар се намират на територията
на Община Пазарджик и са публична общинска собственост. Според
разпоредбата на чл. 31 вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата ответната община
е длъжна да ремонтира и да поддържа общинските пътища, включително тротоара,
който е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Организирането на
дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии
също е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата.
Самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително
предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита. Съгласно нормата
на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл тротоарът на мястото
на инцидента е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи
отговорността в случай на причиняване на щета от неговата изхабеност. Поведението,
изразяващо се в бездействие на служителите на ответната община да изпълнят
своите задължения за поддържане на тротоара като част от пътя – общинска
собственост в изправно състояние, е противоправно. Безспорно се установи, че именно
вследствие на лошото състояние на асфалта на тротоара, по който към 29.03.2019
г., а и към настоящия момент продължават да стърчат парчета асфалт и камъни с
височина до 6 см., ищцата Б.К. е пострадала, като при падането е ***.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Имуществените вреди могат да бъдат
както претърпяна загуба (вече настъпила вреда, в резултат на което е намалено
имуществото на пострадалия), така и пропусната полза (бъдеща реална такива,
която ще настъпи с висока степен на сигурност, изразяващи се в пропускане да се
увеличи имуществото му). От своя страна, неимуществените вреди са болките и
страданията, изобщо негативните психически преживявания, които търпи/ще търпи
увредения.
По възражението, че е налице случайно
събитие:
Случайното
събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в
резултат на непреодолима сила. Твърдението на ответника, че служителите на
общината е нямало как да знаят, че ще се счупи „здрава“ тротоарна плочка че да
предотвратят настъпването на инцидента, би било правилно в случай, че
ответникът установи, че е спазил всички изисквания на закона относно
изпълнението на задълженията си по поддържане на тротоарната настилка, но само
и единствено поради въздействието на непреодолима сила, злополучното събитие се
е осъществило.
Вредоносният
резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно
събитие, когато той се предхожда от виновно поведение – така Решение № 166 от
10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о.
Възражението
е неоснователно, тъй като както се посочи, настъпилата вреда се предхожда от
виновното бездействие на служителите на ответника да поддържат тротоарното
платно в изправност за непрекъснато, безопасно и удобно движение от ползващите
го граждани (още от 2012 г.).
Съдът
приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на деликтната
отговорност – противоправно деяние на ответната община, изразяваща се в
бездействие при изпълнение на вменените ѝ
със закон задължения, настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания и причинна връзка между същите.
По
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са определени критериите
за понятието "справедливост", като е прието, че тя не е абстрактно
понятие, а е свързана с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на
живот. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата,
които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
В
разглеждания случай по делото е доказано, че ищцата Б.К., на 52 години към
датата на злополуката, претърпява ***, като
периодът на възстановяване не е приключил и към момента доколкото се установи,
че в резултат на зарастване на ***. До *** ищцата ще
продължи и за в бъдеще да изпитва силни болки, поради което ще има трудности
при придвижването си, независимо от използването на помощни средства. Именно с ***
са свързани основните трайни последици у ищцата от увреждането. Обездвижването
на пострадалата, изпитваните в тази връзка дискомфорт и трудности от битово
естество, където вместо да помага на своята възрастна майка, при която се е
преместила да живее през 2018 г. именно за да помага, се е наложило тъкмо
обратното - майка ѝ да я обгрижва, като всичко това е довело до *** и
т. н. Всичко гореизложено,
съобразявайки и създадената съдебна практика, относима към
аналогични случаи (вж. Решение № 154 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 30/2020
г., ІV г. о. – инцидент януари 2018 г., счупен крак, възстановяване 7-8 месеца,
предстояща операция – 18 000 лева, Определение №
485 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 786/2018 г., IV г. о. – счупване бедро,
трайни последици, инцидент февруари 2017 г. – 25 000 лева,
Определение № 619 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2019 г., IV г. о. –
инцидент юни 2017 г., дясна глезенна става 15 000 лева, Определение
№ 129 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3488/2020 г., III г. о., с което не е
допуснато до касация решение № 77 от 09.07.2020 г. по в. гр. дело № 129/20 г.
на Апелативен съд – Пловдив – счупване ръка без трайни последици, инцидент
ноември 2018 г. – 11 000 лева, Определение № 135 от 26.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3621/2018 г., III г. о. – счупване ръка, възстановяване 6-8 месеца
без трайни последици, инцидент март 2017 г. – 6 000 лв.) мотивира
настоящия съдебен състав, че сумата от 20 000 лева е от естеството да репарира действително причинените неимуществени вреди,
така както са установени в производството, като за горницата до 30 000
лева искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.
По законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди:
Законната
лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е
обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието,
когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент (Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС гр. д. №
6735/2014 г., IV г. о.). Цитираната практика е в съответствие и с
нормативно уреденото правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, според което при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. законната лихва се дължи от
датата на увреждането – 29.03.2019 г.
ІІ. По делото се претендират имуществени вреди, под формата на
претърпяна загуба, като в случая съдът намира, че от голяма част от приетите
доказателства не може да се направи категоричен извод за намаляване имуществото
на пострадалата. От представените касови бонове не може да се удостовери кой е
платеца на сумата по тях, поради което не може да се приеме, че този платец е
ищцата, респ. че е намялало нейното имущество (претърпяна загуба), още повече
издадените касови бонове не могат да се свържат и като дата на издаване с издадените
болнични листове. Същото се отнася и за приетите автобусни билети за пътуване,
касов бон за ползвана таксиметрова услуга, касов бон за покупка на дамски панталон – всички
те не могат да докажат причинно-следствената връзка с увреждането.
Обратно, издадената в
полза на ищцата фактура от 31.08.2019 г. за авансово плащане на ползваната
услуга в Балнеохотел „Констанция“ – за рехабилитация, с прикачен към нея касов бон за
сумата от 130 лева, удостоверяващ плащането в брой, може да се приеме за
доказващо настъпилата вреда в имущественото състояние на ищцата. Другата
издадена фактура за окончателното плащане по същата тази услуга не удостоверява
плащането, т. е. настъпването на вредата, а само задължението на ищцата да
плати - дали е платено или не, не са представени доказателства за това – нито
касов бон, нито платежно нареждане. Представените две фактури от МБАЛ –
Пазарджик АД за платена потребителска такса, ведно с касови бонове към тях,
всеки за 29 лева, или общо 58 лева, също следва да се приемат, че са във връзка с
увреждането, още повече съвпадат с датите на изписването на ищцата, видно от
епикризите – 03.04.2019 г. и 18.06.2019 г.
Като
обобщение, съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждането е основателен за сумата от 188 лева, като за разликата до 955.18
лева искът е неоснователен като недоказан.
По законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди:
Претенцията
за законна лихва върху сумата от 188 лева е дължима, така както е поискана,
от датата на исковата молба 27.12.2019 г. до окончателното плащане.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 1 558.25 лева – разноски за производството, от които
422.61 лева – разноски по делото (експертизи, удостоверения и т. н.) и
1 135.64 лева – адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
респ. на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 131.17 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете –
чл. 78, ал. 3 ГПК. На ответника не се дължи възнаграждение за адвокат, тъй като
не се доказва неговото плащане. От представеното платежно нареждане е видно, че
получател на уговорения адвокатски хононар е ТД на НАП.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община
Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр. Пазарджик,
бул. „България“
№ 2, да
заплати на Б.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 20 000 (двайсет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от инцидент,
настъпил на 29.03.2019 г. в гр. Пазарджик, на ул. „Стоян
Василев“, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на инцидента – 29.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и сумата
от 188 (сто осемдесет и осем) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея от същия инцидент
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – направени
разходи за лечението ѝ, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба – 27.12.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, по банковата
сметка на адв. Д.С.Т., в „ОББ“ АД, IBAN: ***, на
основание чл. 49 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Б.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
Булстат *********, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“
№ 2, за
разликата над присъдените 20 000 лева до претендираните 30 000
(трийсет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 29.03.2019 г. в
гр. Пазарджик, на ул. „Стоян Василев“, както и за
разликата над присъдените 188 лева до претендираните 955.18
лева (деветстотин петдесет и пет лева и осемнайсет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди от същия инцидент, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, Булстат *********,
с адрес: гр. Пазарджик,
бул. „България“
№ 2, да
заплати на Б.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 422.61 лева (четиристотин двайсет и два лева и 61
ст.) – разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, Булстат *********,
с адрес: гр. Пазарджик,
бул. „България“
№ 2, да
заплати на адв. Д.С.Т. от
САК, личен рег. № **********, сумата от 1 135.64 лева (хиляда сто трийсет и пет лева и 64
ст.) – адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Пазарджик, Булстат *********,
с адрес: гр. Пазарджик,
бул. „България“
№ 2, сумата
от 131.17 лева (сто трийсет и един лева и седемнайсет стотинки) – разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: