АНД
№ 1391/2017г.
МОТИВИ :
Образувано е
по предложение на Районна прокуратура Пазарджик за освобождаване от наказателна
отговорност на обв.С.А.Т. *** за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за това, че на 29.03.2016 г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина, че на 10.10.2015 г. в А.е
изгубил свидетелството си за управление на моторно превозно средство и
контролния талон, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на български лични документи, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава
пред орган на власт, като я е представил пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик за
удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
Производството
по делото е по реда на Глава 28-ма от НПК .
Подсъдимият
се признава за виновен и не оспорва фактите описани в обвинителния акт.
Прокурора
пледира за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК и налагане на минимално наказание глоба .
Защитата пледира за приложение на
чл.78а ал.1 от НК и налагане на минимално наказание глоба .
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа страна следното :
Обвиняемият С.Т. *** е правоспособен водач на МПС.
Същият притежавал валидно издадено СУМПС №********. На 03.05.2015 г. обв. Т. се намирал в Р ч.,
в гр. Х.
( С.), където управлявал МПС, когато бил спрян за проверка от чешките власти. При
проверката било установено, че обв.Т. управлява автомобила под въздействието на
наркотични вещества (амфетамин). Пред полицейските служители, извършващи
проверката, обв.Т. представил СУМПС №********, издадено от българските власти
за категории В и АМ . По повод констатираното нарушение горепосоченото
свидетелство за управление, представено от обв.Т., било иззето от чешките
власти.
На 29.03.2016 г. обв.Т. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик.
На смяна там била св.Р.С.. Пред нея обв.Т. заявил, че е изгубил свидетелството
си за управление на МПС, като уточнил кога и къде и заявил желание да му бъде
издаден дубликат. Св.С. му обяснила, че следва да попълни заявление за издаване
на ново свидетелство, към което да приложи декларация съгласно чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от ПИБЛД. Обв. Т. попълнил предоставената му от св.С.
декларация, в която саморъчно записал, че е изгубил свидетелството си за
управление на МПС и контролния талон на 10.10.2015 г. в А.. На обв. Т. било
издадено ново СУМПС №*********, което той получил на 04.04.2016 г.
На 06.01.2017 г. в сектор ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик постъпило писмо
от ГД „Национална полиция“, в което се съдържала информация относно обстоятелствата по отнемането
на СУМПС № ********, издадено на обв.Т., като било приложено и отнетото
свидетелство. След извършена проверка в информационните масиви било установено,
че на обв. Т., е било издадено ново свидетелство за управление на МПС. Предвид
наличието на данни за извършено документно престъпление била сезирана
РП-Пазарджик. След извършена предварителна проверка било образувано настоящото
досъдебно производство.
В хода на разследването е изготвена почеркова експертиза /л.44-60 от
ДП/, от заключението на която е видно, че подписът за декларатор и ръкописният
текст горепосочената декларация са положени от обв.С.Т..
Видно от справката за съдимост на обв.Т., е че
същия не е осъждан. От характеристичната му справка се установява, че има добри
характеристични данни.
По доказателствата :
Съдът възприе гореизложената фактическа
обстановка, възоснова на обясненията на
обв.Т., показанията на св.Р.С., показанията на св.А.Т. и заключението на
съдебно-почерковата експертиза и писмените доказателства по делото. Няма спор
относно фактите предмет на делото, като обв.Т. не оспорва фактите описани в
постановлението. Съдът цени събраните доказателства на ДП на основание чл.378
ал.2 от НПК, като предвид липсата на оспорване от обвиняемия съдът счете, че не
следва да се събират нови доказателства.
При така изложената фактическа обстановка се
налага изводът, че с деянието си обв.С.Т. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.313 ал.1 от
НК1, като на 29.03.2016 г. в гр.Пазарджик е потвърдил
неистина, че на
10.10.2015 г. в А.е изгубил свидетелството си за управление на моторно превозно
средство и контролния талон, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт, като я е представил пред служител на сектор
„Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. Пазарджик за удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
Деянието е осъществено от обвиняемият умишлено,
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване –
действал е при пряк умисъл. В подкрепа на горното е поведението на подсъдимия,
който е съзнавал, че е потвърдил неистина в подадената декларация в Сектор ПП
при ОД на МВР Пазарджик и въпреки това е подал декларацията.
Съдът счита, че по делото е безспорно установено
извършването на деянието от обвиняемият, като в тази връзка съдът взе предвид
направеното самопризнание, което се подкрепя от показанията
на св. Р.С. и св.А.Т., заключението на изготвената почеркова експертиза, както и от приетите по делото писмени
доказателства - писмо рег.№3286р-962/06.01.2017 г. на ГД „Национална полиция“, заявление за издаване на
документ за самоличност вх.№1- 2132/29.03.2016г., справка за нарушител/водач,
АУАН №112 от 29.03.2016г., декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, декларация по
чл.13, т.6 от Наредба 1-157 на МВР за 2002 г., вносни бележки.
Относно отговорността :
Санкцията предвидена в посочения член от НК, а
именно чл.313 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или глоба .
Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Поради гореизложеното обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление с
налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК, тъй като са
налице законовите предпоставки за това.
По наказанието :
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемият съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН, като отчете
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемият обстоятелства
съдът съобрази направеното самопризнание, чистото съдебно минало, и добрите
характеристични данни на подсъдимият .
При тези данни и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на обв.С.А.Т. адм.наказание
глоба в размер на 1000 лв. платима в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт. Така определеното наказание, което е минимално предвидено в
закона се явява съответно на деянието и като справедливо следва да бъде
понесено от обв.Т. .
При определяне на размера на глобата
съдът съобрази данните за имущественото състояние на обв.Т. .
Обв.Т. следва да заплати и сумата 5 лева по
сметка на РС Пазарджик, представляваща ДТ при служебно издаване на изпълнителен
лист.
С оглед изхода на делото съдът
осъди обв.С.А.Т. да заплати в полза на
държавата разноските по делото в размер на
130, 64 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и да заплати
ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист, платима по
сметка на РС Пазарджик.
На основание чл.112 ал.4 от НПК
съдът постанови приложеното по делото СУМПС № ********, издадено на името на С.А.Т.
да бъде предадено на заинтересуваното учреждение, а именно ОД на МВР Пазарджик,
Сектор ПП.
По изложените съображения съдът
постанови решението си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :