Решение по дело №33/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700033
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

    

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

84/17.02.2020 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :  

                                                           Председател:  Огнян Евгениев

      Членове:  Соня Камарашка

                        Мария Ницова

                      

при секретар Видова  и с участието на прокурора Александрова     

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 33/2020 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение № 179/28.11.2019 г., постановено по АНД № 390/2018 г.по описа на РС Лом, е потвърдено наказателно постановление № 17-0294-000835/13.07.2017 г. на началник сектор към ОД на МВР  Монтана, РУ Лом, с което на С.Й.Д. *** М*** – Л*** № 11, за нарушение по чл.139, ал.1, т1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 30 лв., за нарушение по чл.137 А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 50 лв.,  за нарушение по чл.70, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 20 лв.  и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, прц2 от ЗДвП е наложено административно наказание”глоба” в размер на 10 лв.

            Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказаното лице, чрез пълномощника адв.С*** .С.,  с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като „..постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила..” В  касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразно решение на въззивния съд,  постановено при спорни обстоятелства, поради което  моли съда да отмени решението на РС Лом, с което е потвърдено издаденото НП.

Административнонаказващият орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

            Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Административното наказание е наложено на  жалбоподателя, за това, че  „на 16.06.2017 г. около 22.00 часа в гр.В*** на ул.Б*** , управлява л.автомобил „М*** К*** “ с рег.№ С***, собственост на Б*** Р*** К*** , при което: „ 1. Преден десен фар не свети на къси светлини; 2. Без поставен предпазен колан;        3. Задната табела д регистрационен номер не е осветена; 4. Без контролен талон  …“ Същият е подписал АУАН без възражения, изрично записал “НЕ“,  като впоследствие в хода на административнонаказателното производство твърди, че не е нарушил правилата за движение и оспорва констатациите в АУАН, но от събраните и обсъдени доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е установена фактическата обстановка и правилно е санкциониран водачът на МПС, тъй като всички твърдения на оспорващия, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП  не се подкрепят от събраните в производството доказателства.

           Въззивният съд е положил усилия с цел да установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели, поради което многократно е отлагал делото. Съдът като обсъдил всички  факти и обстоятелства, касаещи производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е управлявало МПС на 16.06.2017 г. около 22.00 часа в гр.В*** на ул.Б*** , управлява л.автомобил „М*** К*** “ с рег.№ С***, собственост на Б*** Р*** К*** , при което: „ 1. Преден десен фар не свети на къси светлини; 2. Без поставен предпазен колан; 3. Задната табела д регистрационен номер не е осветена; 4. Без контролен талон..“ Съдът като съпоставил и  обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид което изложеното в касационната жалба „.. постановено при спорни обстоятелства“ и  „..постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила..” не се подкрепят от събраните доказателства и изводите на въззивния съд се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният е  управлявал МПС, като е допуснал посочените нарушения на ЗДвП.  В производството е установено, че същият не е възразил нито при съставянето на АУАН, нито впоследствие в законоустановения 3-дневен срок. В подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са събрани доказателства в производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, предвид което  съответно правилно е потвърдил наложеното наказание.

Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става дума за опит да бъдат  оспорени установени административни нарушения. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай са налице извършени и  установени административни нарушения. Основните възражения на  жалбоподателя за спорни обстоятелсттва, не намират опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства  и правилно е постановил, че при тези обстоятелства не  може да се приемат твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно са установени извършените нарушения. Изложената защитна теза не може да промени фактите,  подкрепени от събраните в административнонаказателното производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършени административни нарушения. Административнонаказаният едва в жалбата е направил възражения, но същите имат изцяло защитна теза и са в  противоречие с останалите доказателства.

            Всички събрани в административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени от РС Лом, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации, предвид което само твърдението на административнонаказаното лице,  не може да бъде прието като основание за отмяна на постановеното решение на РС Лом.

 

При тези доказателства, като се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП

“ Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, то правилно административнонаказващият орган  е издал обжалваното НП, което е потвърдено правилно от РС Лом.

Налице са безспорно установени нарушения, нарушител и  неговата вина, поради което и правилно и законосъобразно е съставен акт за административни нарушения и издадено наказателно постановление. Наложените  наказания съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя.

Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършени административни нарушения, то наказателното постановление като законосъобразно,  следва да бъде потвърдено. Поради което и  атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН,  Административен  съд Монтана

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179/28.11.2019 г. на РС Лом, постановено по АНД № 390/2018 г. по описа на с.съд.

РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: