Решение по дело №3015/2009 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,08.03.2010 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на девети февруари през двехиляди и десета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар М.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №3015 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 от СК.

Подадена е исковата молба от А.Б.Н., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: чрез адвокат Т.К. ***, кантора №10 против Д.Ж.Н., с ЕГН ********** *** К., обл.П., понастоящем изтърпяващ присъда в И., гр.В., област М.а – З., ул.”…..” №14/Б, ПК…, ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 12.06.2003 г. с Акт №02/12.06.2003 г., първи поред и за двама им. От брака си нямали деца. Ищцата твърди също, че преди сключване на брака, имала връзка с ответника около четири години и към момента на сключване на брака ответникът вече я бил поставил в пълна физическа и психическа зависимост от него. Нанасял й е побой, заплашвал я е в моменти, в които под въздействие на родителите й, искала да прекрати връзката с него. Непосредствено преди сключване на брака, разбрала, че ответникът живее с друга жена, от която има дете. Отново поискала да прекрати връзката с него, но той не й позволил. Тъй като се оказало, че другата жена и детето живеели при него, в неговия дом в с.А. К., след сключването, те живеели разделени, тя при нейните родители, той в своя дом. Още тогава знаела, че ответникът се занимава с престъпна дейност, но била много влюбена, той я бил поставил в пълна зависимост от него, посредством заплахи към нея и нейните близки, започнал да й нанася жестоки побои. През 2003 г., ищцата заминала за И., работела като проститутка. През 2004 г. пристигнал и ответникът и след престой около три дни, същият бил задържан и осъден на девет години лишаване от свобода. Тя също била осъдена, заедно с него, защото допуснала да я въвлече в неговата дейност.

            Твърди също така, че в момента е на 32 години. Най-хубавите десет години от живота й преминали с ответника, като не видяла нищо добро, нищо хубаво от този живот. Едва след осъдителната присъда на И. съд, започнала да осъзнава какъв живот е водила с ответника и докъде я е довел той. Променила коренно начина си на живот, имала постоянна, почтена работа, замисляла се за бъдещето си. Между нея и ответника вече не съществували никакви отношения. Не желаела повече ответника за съпруг. Бракът им е дълбоко  и непоправимо разстроен и съществува формално.

            Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49 ал.1 от СК да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, да обяви, че вина има ответникът, да осъди ответника да й заплати сторените по делото разноски, спорове за семейно жилище нямали, такова не са имали, желае след развода да нося предбрачното си фамилно име З. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

            В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника по така подадената искова молба. Не е взето становище по основателността на иска и не са ангажирани доказателства.

Така предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата лично и от пълномощника й – адвокат Т.К. от П. адвокатска колегия. Молят съда да уважи исковите претенции. Излагат доводи в пледоарията по същество.

Ответникът, редовно призован, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание и не изпраща свои представител. Не взема становище по съществото на правния спор. Не ангажира доказателства.

            Районният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            Безспорно е, че страните по делото – ищцата и ответника - са съпрузи, сключили граждански брак на 12.06.2003 год. в с.А. К., Община-П., за което е съставен Акт за граждански брак №02 от 12.06.2003 год. на Кметство-с.А. К., Община-П. От брака си, съпрузите нямат родени деца.

По делото е представен и приет препис в оригинал на италиански език и превод на български език на съдебния акт - присъда на П. А. съд в Р. Р. И., от която е видно, че ответникът Д.Ж.Н. е бил осъден на девет години затвор. На ищцата също й е било наложено наказание от италианския съд от 2 години и 8 месеца затвор.

            От показанията на разпитаната по делото свидетелка – близка приятелка на ищцата се установява, че ищцата и ответникът не са имали семеен живот, тъй като са живеели разделени - ищцата при нейните родители, ответникът – при неговите. Ищцата отсъствала от Б. и когато се прибрала, разбрала, че ответникът има дете от друга жена и че тя живее при него и при родителите му. Още тогава поискала да се разделят с ответника, но той й отказал. Последвали закани и побои. Един ден ответникът причакал ищцата пред тях и й нанесъл поредния бой, вследствие, на който й счупил ръката. Пред свидетелката, ответникът си признал, че е счупил ръката на съпруга си. Имало е и други случаи, когато свидетелката е виждала рани по ръката на ищцата от бой. Била е свидетел на обиди, отправяни от ответника към ищцата от рода на: „курво”, „боклук”, „ще утрепа майка ти и баща ти”, „ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, това ще стане”, „курво, ти няма да отидеш, ще отидеш, когато аз кажа”. Това бил обичайният му речник. Ответникът постоянно се държал грубо с ищцата. Казвал, че иска тя да работи, като проститутка за него. Турското име на ответника било Д., така му казвали всички.   

            При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:           

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че между страните по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност  е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. Категорично се установи, че той по време на брака е правел редица скандали, както и че подлага на изключително голям физически и психически тормоз съпругата си и не се е грижел за нея. Обиждал я често и грубо и дори в присъствието на други хора. Нанасял й побои. Карал я да проституира. Поддържал извънбрачна връзка с друга жена, от която има дете и с която живеел заедно в дома на родителите си.  

По отношение на семейното жилище, се установи по делото, че съпрузите не са имали такова, тъй като по време на брака си са живеели разделени - всеки при своите родители.

            След прекратяването на брака, ищцата желае и следва да носи предбрачното си фамилно име З.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишкия районен съд допълнителна ДТ в размер на 25 лева.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея по делото разноски в размер общо на 250 лева.

По изложените съображения и на основание чл.49 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш         И:

           

ДОПУСКА РАЗВОД между А.Б.Н., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: чрез адвокат Т.К. ***, кантора №10 и Д.Ж.Н., с ЕГН ********** *** К., обл.П., понастоящем изтърпяващ присъда в И., гр.В., област М. – З., ул.”…..” №14/Б ПК…., сключили граждански брак на 12.06.2003 год. с Акт за граждански брак №02/12.06.2003 год. на Кметство-с.А. К., Община-П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответникът  Д.Ж.Н., с ЕГН **********.

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на  брака,  ищцата  А.Б.Н., с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име З.

             По време на брака си, съпрузите не са имали семейно жилище в страната, тъй като са живеели разделени – всеки при своите родители.

След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

ОСЪЖДА Д.Ж.Н., с ЕГН ********** да заплати на А.Б.Н., с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер общо на 250 лева.

ОСЪЖДА Д.Ж.Н., с ЕГН ********** да заплати по сметка *** размер на 25 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: