№ 1860
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502054 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2054/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София срещу решение №20715 от 14.12.2023 г постановено по гр.д.
№35658/22 г на СРС , 38 състав ; с което са отхвърлени искове на въззивника /без посочено
правно основание/ да се признае за установено , че Р. П. Б. ЕГН ********** от гр.Варна му
дължи сумата от 2451,83 лева незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2017 г
до м.04.2018 г за апартамент №56 в гр.София ж.к.******* ведно със законна лихва за
периода от 16.10.2020 г до изплащане на вземането, сумата от 410,47 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 15.09.2018 г до 08.10.2020 г., сумата от 18,56 лева за
дялово разпределение за периода м.09.2017 г – м.04.2018 г , ведно със законна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 4,61 лева лихва за забава
върху сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г до 08.10.2020 г ; за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.11.2020 г по ч.гр.д.№50188/20 г
на СРС , 38 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на Р. П. Б. ЕГН ********** от
гр.Варна сумата от 400 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Давността се прекъсва и
спира да тече с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , последвано
от искова молба по чл.422 ГПК . По делото е конституиран като ответник наследникът на
първоначалния ответник - Р. П. Б. . Процесните задължения са доказани по основание и не
1
са погасени по давност . Падежът на задълженията е посочен в чл.33 ал.1 ОУ /2016 г / .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Б. е
уведомена за процесните задължения едва през 2022 г , към който момент процесните
задължения са погасени по давност . Молбата за издаване на заповед за изпълнение не е
прекъснала или спряла давността .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 18.12.2023 г и е обжалвано в срок на 02.01.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна проверка и за
правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 16.10.2020 г срещу П.Б.Б. и е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 04.11.2020 г по ч.гр.д.№50188/20 г на СРС , 38 състав. П.Б. е починал на
08.11.2020 г . Процесните установителни искове са подадени срещу наследника Р. П. Б. на
01.07.2022 г , но към този момент е изтекла 3-годишната погасителна давност . Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не е прекъснало давността .
Обжалваното решение е неправилно .
Първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на предявените искове . Това
налага отмяна на обжалваното решение , настоящият съд да даде правна квалификация на
исковете и да се произнесе по съществото на спора .
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД. По делото не се спори , че ответникът Р. П. Б. е наследник на П.Б.Б. , който
е бил потребител по чл.153 ЗЕ на топлинна енергия за процесния имот .
Не могат да се споделят водещите мотиви на СРС , че подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу П.Б. и на исковата молба срещу наследника Р. П. Б. на
01.07.2022 г не спират и не прекъсват давността . Приложими са чл.116 б.Б ЗЗД за
прекъсване на погасителната давност с предявяване на исковете и чл.115 ал.1 б.Ж ЗЗД за
спиране на погасителната давност докато трае съдебния процес за вземанията . Трябва да се
отбележи , че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
2
и на издаване на самата заповед П.Б. е бил жив . Същият е починал след това и СРС е
следвало да даде законосъобразни указания на ищеца за предявяване на исковете по чл.422
ГПК срещу наследника Р. Б.. Макар и със значително забавяне това е станало и са настъпили
последиците по чл.422 ал.1 ГПК като искът за съществуване на вземането се смята за
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С това е настъпило и визираното прекъсване и спиране на погасителната давност още на
16.10.2020 г , а датата на исковата молба през 2022 г е без значение , освен с оглед
преценката дали е спазен указания от съда законен месечен срок по чл.415 ал.4 ГПК за
предявяване на исковете по чл.422 ГПК.
Според приетата пред СРС СТЕ отчитането и измерването на топлинната енергия за имота е
извършвано законосъобразно . Топломерите на ЕС са преминали метрологичен контрол . За
процесния период като се вземат предвид фактурираните суми по прогнозни фактури и
изравнителните сметки се дължи главница за топлинна енергия в размер на 2056,86 лева .
Според приетата пред СРС ССЕ непогасените задължения са главница е в размер на 731,82
лева и 50 лева разноски в заповедното производство . Лихвите за забава са погасени .
Прогнозно начислени са суми в размер на 2354,85 лева . Общо изравнителните сметки
осчетоводени в периода са 336,66 лева . Законната лихва е била в размер на 410,47 лева
върху стойността на топлинната енергия и 4,61 лева върху дяловото разпределение .
Принципно в случая би имало погасени по давност задължения за главница и лихви за
забава касаещи началото на процесния период през 2017 г. Това обаче е без значение в
случая , защото ССЕ констатира , че ответникът е погасил чрез плащане в течение на
делото по-старите си задължения от 2017 г за главница, както и тези за дялово
разпределение и изцяло за лихви . Останали са дължими само 731,82 лева главница за
топлинна енергия и 50 лева разноски в заповедното производство .
Налага се извода , че решението на СРС трябва да се отмени и делото да се реши по
същество . Следва да се признае , че ответникът дължи сумата от 731,82 лева главница за
топлинна енергия , а в останалата част исковете да се отхвърлят . Тъй като плащането на
задълженията е станало след образуване на делото разноски пред СРС се дължат от
ответника .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20715 от 14.12.2023 г постановено по гр.д.№35658/22 г на
СРС , 38 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искова на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ,
3
че Р. П. Б. ЕГН ********** от гр.Варна му дължи сумата от 731,82 лева незаплатена цена на
топлинна енергия за периода м.05.2017 г до м.04.2018 г за апартамент №56 в гр.София
ж.к.******* ведно със законна лихва за периода от 16.10.2020 г до изплащане на вземането ;
за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.11.2020 г по
ч.гр.д.№50188/20 г на СРС , 38 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , в частта , че Р. П.
Б. ЕГН ********** от гр.Варна му дължи разликата над 731,82 лева до 2451,83 лева
незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2017 г до м.04.2018 г за апартамент
№56 в гр.София ж.к.******* ведно със законна лихва за периода от 16.10.2020 г до
изплащане на вземането ; сумата от 410,47 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 15.09.2018 г до 08.10.2020 г., сумата от 18,56 лева за дялово разпределение за
периода м.09.2017 г – м.04.2018 г , ведно със законна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
изплащане на вземането ; и сумата от 4,61 лева лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г до 08.10.2020 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.11.2020 г по ч.гр.д.№50188/20 г на
СРС , 38 състав.
ОСЪЖДА Р. П. Б. ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 998,04 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство и сумата от 37,75 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4