Присъда по дело №3575/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 207
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110203575
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 207
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. Д.
СъдебниКИРИЛ СТИЛИЯНОВ СТАНЕВ

заседатели:Цанко Дреков Бъчваров
при участието на секретаря П. Г. Д.
и прокурора Й. В. Ст.
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20221110203575 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. П. АНТ. - роден на ......... г., в гр. София,
българин, български граждани, осъждан, с начално образование, безработен,
неженен, живущ в Д., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
11.11.2021 г., около 04.20 часа, от двор на кооперация в гр. София, на ул.
„Чаталджа“ № 68, чрез използване на техническо средство – клещи за
арматура, направил опит да отнеме чужда движима веща - 1 /един/ брой
велосипед „DRAG“ на стойност 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ от
владението на Д. В. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца
причини - /задържан на място от полицейските служители - св. А.А. и св.
А.А./ и кражбата е при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - ИВ. П. АНТ. е
1
осъден по НОХД № 16573/2018 г. с протоколно определение на Софийски
районен съд, в сила от 24.10.2018 г. за извършено престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 вр.чл. 18, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 буква ‚Б“ вр. чл. 55 от
НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА година при строг режим – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, чл. 29, ал. 1 б. „А“ от НК,
поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, чл. 29, ал. 1 б. „А“ от НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 (ДВЕ)
ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. А. е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 11.11.2021 г., като един ден
задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в полза на държавата 1 бр.
клещи за арматура със сини дръжки, намираща се на съхранение в 05 РУ-
СДВР.
ВРЪЩА на Д. В. Д. 1 бр. верига за заключване на велосипед, катинар с
ключ тип кабел („Cox Spiral Cable Lock 12/1500”), приложена като
веществено доказателство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подс. ИВ. П.
АНТ. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 178.87 лева (сто седемдесет и осем лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща направени разноски за
експертизи в досъдебната фаза, както и полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СРС сумата от 365.24 лева (триста шестдесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски за експертизи и държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес, пред Софийски градски съд по реда на Глава XXI от НПК.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 3575/2022 година по описа на СРС,
НО, 96-ти състав
Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинение против
ИВ. П. АНТ. за това, че на 11.11.2021 г., около 04.20 часа, от двор на
кооперация в гр. София, на ул. „Чаталджа“ № 68, чрез използване на
техническо средство – клещи за арматура, направил опит да отнеме чужда
движима вещ - 1 /един/ брой велосипед „DRAG“ на стойност 175 лева от
владението на Д. В. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца
причини – бил задържан на място от полицейските служители св. А.А. и св.
А.А., и кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК -
ИВ. П. АНТ. е осъден по НОХД № 16573/2018 г. с протоколно определение
на Софийски районен съд, в сила от 24.10.2018 г. за извършено престъпление
по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, буква
„Б“, вр. чл. 55 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година при строг режим – престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, чл. 29, ал. 1,
буква „А“ от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като се твърди, че същото е
доказано от показанията на разпитаните свидетели А.А. и А.А., както и
изготвената по делото експертиза. Изложено е, че осъщественото от
подсъдимия деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, като
предвид наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, от съда
се иска определяне на наказанието около средния размер, предвиден в закона.
Иска се връщане на вещественото доказателство 1 бр. верига на пострадалото
лице и отнемане на ножиците за рязане на арматура в полза на държавата,
както и присъждане в тежест на подсъдимия на направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия твърди, че обвинението не е доказано, като
липсват преки и косвени доказателства относно съпричастността на подс. А.
към извършване на вмененото му престъпление. В този смисъл е изложено, че
свидетелите С. и Д. не разпознават подсъдимия и не си спомнят за процесния
случай, като е налице противоречие между показанията на свидетелите А.А. и
А.А. относно мястото, където са намерени ножиците за рязане на арматура. С
оглед на изложеното, от съда се иска да оправдае подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като няма какво
да добави.
В предоставеното му право на последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан, тъй като не е извършил инкриминираното деяние.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият ИВ. П. АНТ. е роден на ......... г., в гр. София, българин,
български граждани, осъждан, с начално образование, безработен, неженен,
живущ в гр. София, ________, с ЕГН **********.
ИВ. П. АНТ. е осъден по НОХД № 16573/2018 г. с протоколно
определение на Софийски районен съд, в сила от 24.10.2018 г., за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година при първоначален строг режим.
Свидетелят Д. В. Д. живеел на адрес: гр. София, ул. „Чаталджа“ № 68. Св.
Д. притежавал велосипед марка „DRAG“, с който основно се придвижвал. На
11.11.2021 г., около 01.45 часа, св. Д. се прибрал от работа с велосипеда си,
като го заключил пред входа на кооперацията на горепосочения адрес, където
живеел. Мястото представлявало вътрешен двор, като велосипедът си св. Д.
заключил за парапета с метално фабрично въже за заключване на велосипеди.
На 11.11.2021 г. подс. ИВ. П. АНТ. бил в гр. София, като взел решение да се
облагодетелства, извършвайки противозаконно отнемане на чужди движими
вещи. Предварително се снабдил с клещи за рязане на арматура, които смятал
да използва за така взетото от него решение. В реализацията на това свое
решение, около 04.20 часа на 11.11.2021 г. подс. А. влязъл във вътрешния
двор на кооперацията, находяща се в гр. София ул. „Чаталджа“ № 68. При
влизането си във вътрешния двор на кооперацията на адреса, подс. А. видял
заключения за парапета велосипед марка „DRAG“, собственост на св. Д.Д.,
като решил да го отнеме. Подс. А. се доближил до велосипеда и направил
опит да среже металното въже, с което същият бил заключен. Подс. А.
сложил клещите за рязане на арматура върху въжето в опит да го среже и ги
стиснал, но при първия опит не успял да среже въжето. Клещите оставили
вдлъбнатина и отпечатък върху гумираната обвивка на въжето. Входът на
кооперацията бил осветен и действията на подс. А. били забелязани от
служителите на 05 РУ-СДВР - свидетелите А.А. и А.А., които били със
служебен автомобил и се движили съвсем бавно по ул. „Чаталджа“. Двамата
видели подс. А. надвесен над велосипеда в опита му да среже въжето. Подс.
А. видял полицейските служители и започнал бавно да се оттегля от мястото.
Подс. А. се опитал да се отдалечи от мястото, на което бил заключен
велосипедът, като непосредствено преди да бъде задържан от полицейските
служители изхвърлил клещите за рязане на арматура на земята.
2
Непосредствено след това подс. А. бил спрян и задържан от полицейските
служители А.А. и А.А..
Подс. А. не успял да осъществи срязването на веригата за заключване и
да отнеме процесния велосипед.
Подс. А. бил задържан и отведен в сградата на 05 РУ-СДВР за изясняване
на случая.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема горната фактическа обстановка, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а
именно: обясненията на подс. ИВ. П. АНТ. (частично); показанията на
свидетелите Д.Д. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК на л. 30-31 от ДП), А.А. (вкл. приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 34 от ДП); А.А. (вкл. приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 33 от ДП), СТ. СТ. и
ИЛ. Д.; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства; заключението на съдебнооценителна експертиза
(л. 45-46 от ДП); заключението на дактилоскопна експертиза (л. 40 от ДП);
заключението на трасологична експертиза и справка за съдимост, ведно с
преписи от бюлетини за съдимост, на подсъдимия.
Съдът счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл,
основен доказателствен източник се явяват показанията на свидетелите А.А. и
А.А., служители на 05 РУ-СДВР, които непосредствено са възприели подс. А.
надвесен над процесния велосипед, който бил заключен пред входа на
кооперация, находяща се в гр. София, ул. „Чаталджа“ № 68. Следва да се
отбележи, че двамата свидетели са категорични, че са имали пряка видимост
към велосипеда и действията на подсъдимия, доколкото дворът на
кооперацията е бил ограден с мрежова ограда и е имало фотоклетка, която е
включвала осветлението в зоната на местоположението на велосипеда при
всяко движение на подсъдимия. И двамата посочени свидетели са
категорични, че са видели подс. А. надвесен над велосипеда, като дори св.
А.А. заявява, че подсъдимият се е надвесил над колелото и го държал – „ …все
едно си е негово и нещо си го заключва, отключва, вкарва“. Показанията на
двамата свидетели са еднопосочни и, че докато е стоял надвесен над
колелото, подс. А. е държал обемист предмет в себе си, като, след като е
видял полицейските служители, веднага се е отдалечил от велосипеда в
противоположна посока и непосредствено преди да бъде задържан е
изхвърлил обемистия предмет в двора на кооперацията. Свидетелите А.А. и
А.А. са категорични, че изхвърленият предмет от подсъдимия са били
именно приобщените по делото като веществено доказателство клещи за
рязане на арматура. Действително, в хода на съдебното производство св. А.А.
3
първоначално заяви, че клещите за рязане на арматура са били изхвърлени от
подс. А. в съседния двор, като след прочитане на показанията му от
досъдебното производство, заявява, че клещите са били изхвърлена до
оградата на границата между двата двора. В случая, на първо място,
местонахождението на процесните клещи за рязане на арматура се установява
по несъмнен начин от приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 6-7 от ДП), а именно – във вътрешния двор на
кооперацията, на около 15 метра от велосипеда, в близост до входната врата,
водеща към ул. „Злетово“, до телената ограда. На следващо място, следва
изцяло да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А.А. и А.А., дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК, доколкото са най-пълни и точни с оглед даването
им непосредствено след извършване на инкриминираното деяние. Следва да
се посочи, че показанията от досъдебната фаза напълно подкрепят
възпроизведеното от двамата свидетели в съдебното производство, като
единствено го допълват и прецизират по отношение на време, място и точни
действия, осъществени от подс. А..
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д.Д., собственик на
процесния велосипед, вкл. тези, дадени в хода на досъдебното производство,
като същите са еднопосочни, последователни и логични. Св. Д. е категоричен,
че около 01.45 часа на 11.11.2021 г. е заключил велосипеда на
инкриминираното място посредством катинар, тип ключ кабел, като около
04.00-05.00 часа е бил уведомен от полицейските служители, че е направен
опит за отнемане на велосипеда посредством срязване на кабела (въжето) за
заключване. Нещо повече, св. Д. е категоричен, че безспорно установените по
делото следи от срязване на гумираната повърхност на кабела за заключване
не са били налице при оставяне на велосипеда около 01.45 часа на 11.11.2021
г., като въпросното срязване е направено след това. В този смисъл са и
показанията на свидетелите А.А. и А.А., които са категорични, че
собственикът на велосипеда е заявил, че следата от срязване върху кабела за
заключване е прясна и не е била налична при оставяне на велосипеда на
процесното място.
Следва да се кредитира и заключението на изготвената в хода на
съдебното производство трасологична експертиза, от заключението на която
се установява, че следите от срязване върху гумираната повърхност на кабела
за заключване на велосипеда са оставени от предмет, сходен по вид и
характеристики с иззетите като веществено доказателство клещи за рязане на
арматура, изхвърлени от подсъдимия. Действително, от експертното
заключение не може да се направи категоричен извод, че следата от срязване
върху веригата за заключване е оставена именно от иззетите клещи за рязане
на арматура, но това обстоятелство е обяснено подробно в експертизата с
липсата на достатъчно частни идентификационни признаци на оставените
върху веригата трасологични следи. Въпреки това, експертизата е индиция в
насока, че срязването на гумираната повърхност на веригата за заключване е
4
възможно да е направено именно с изхвърлената от подсъдимия ножица за
рязане на арматура.
Показанията на свидетелите СТ. СТ. и ИЛ. Д. са неинформативни
относно главния факт на доказване по делото, доколкото същите не си
спомнят за процесния случай. Съдът намира за неоснователно възражението
на защитника на подсъдимия, че същите дискредитират показанията на
колегите им А.А. и А.А., доколкото не разпознават подсъдимия в съдебна
зала и не си спомнят за процесния случай. На първо място, от приложената в
хода на съдебното производство справка от 05 РУ-СДВР по несъмнен начин
се установява, че на 11.11.2021 г. свидетелите С. и Д. са оказали съдействие на
колегите им А.А. и А.А. на адрес гр. София, ул. „Чаталджа“ № 68. В този
смисъл са и показанията на свидетелите А.А. и А.А.. Фактът, че С. и Д. не си
спомнят за процесния случай обуславя неинформативност на техните
показания, а не дискредитиране на възпроизведеното от колегите им. Освен
това е житейски логично, предвид естеството на работата на полицейските
служители, в контекста на изминалия период от почти една година от
момента на извършване на деянието до даване на показанията им,
свидетелите Д. и С. да са забравили за процесния случай. Нещо повече,
следва да се отбележи, че посочените свидетели не са извършили проверката
и не са задържали подс. А., а единствено са оказали последващо съдействие
на колегите им във връзка с установяване на собственика на велосипеда. С
оглед на това, съдът намира за житейски логично заявеното от свидетелите С.
и Д., че не си спомнят за случая, както и че не разпознават подсъдимия, като
липсата им на спомен се дължи на изминалия период от време.
Съдът кредитира и заключението на изготвената по делото съдебно-
оценителна експертиза, от което се установява стойността на
инкриминираната движима вещ към момента на извършване на деянието, а
именно 175 лева.
При преценка доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия
А., съдът съобрази двойствената им природа – като гласно доказателствено
средство и основно средство за защита в наказателния процес. В конкретния
случай съдът счита, че възпроизведеното от подсъдимия не кореспондира с
обективната истина по делото и е израз на неговата защитна версия в хода на
наказателното производство. На първо място, заявеното от подсъдимия, че е
бил задържан на улицата, като не е имало в близост жилищна кооперация,
напълно се оборва от показанията на свидетелите А.А. и А.А., които са
категорични, че са задържали подс. А. на излизане от единия от изходите от
вътрешния двор на жилищната кооперация, находяща се в гр. София, ул.
„Чаталджа“ № 68. В този смисъл не кореспондира с показанията на
полицейските служители и заявеното от подсъдимия, че не е влизал в двора
на кооперацията, не е доближавал велосипед и не е държал процесните клещи
за рязане на арматура. Както се посочи по-горе, свидетелите А.А. и А.А. са
имали непосредствена видимост към процесното място, което е било осветено
5
от изкуствено осветление, включващо се с фотоклетка при всяко движение на
подсъдимия, като са категорични, че подсъдимият е бил надвесен над
велосипеда, дори го е докосвал, като е държал в себе си обемист предмет,
изхвърлен впоследствие в тревната площ на двора, а именно процесните
клещи за рязане на арматура. Нещо повече, подс. А. е заявил на полицейските
служители А.А. и А.А. съвсем различна фактическа обстановка от
възпроизведената в съдебно заседание, а именно, че, прибирайки се от ж.к.
„Надежда“ към кв. „Редута“, за по-напряко е преминал през вътрешния двор
на жилищната кооперация, находяща се в гр. София, ул. „Чаталджа“ № 68,
като непосредствено преди да бъде задържан е имало друг човек в двора на
кооперацията. Очевидно е, че подсъдимият променя версията за случилото се
в хода на съдебното производство, отричайки изобщо да е влизал в двора на
кооперацията, противно на заявеното от него на място пред полицейските
служители. От друга страна, е житейски нелогично твърдението на
подсъдимия, че за по-пряко е минал през вътрешния двор на жилищната
кооперация. Не кореспондира с обективната истина и заявеното от подс. А.
пред полицейските служители, че непосредствено преди да бъде задържан е
имало друго лице във вътрешния двор, доколкото свидетелите А.А. и А.А. са
категорични, че не е имало друго лице както във вътрешния двор на
жилищната кооперация, така и около нея преди, по време и след задържането
на подсъдимия. С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че обясненията
на подс. А. се явяват негова защитна позиция по делото, поради което не
следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, като намира същите за
относими към предмета на доказване по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че подсъдимият ИВ. П. АНТ. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
НК.
По делото по безспорен начин се установи, че на 11.11.2021 г., около
04.20 часа, от двор на кооперация в гр.София, на ул. „Чаталджа“ № 68, чрез
използване на техническо средство – клещи за рязане на арматура, подс. А. е
направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 /един/ брой велосипед марка
„DRAG“ на стойност 175 лева от владението на Д. В. Д., без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои. По делото по безспорен начин се
установи, че на 11.11.2021 г., след като св. Д.Д. е завързал горепосочения
велосипед за парапета с кабел (въже), тип катинар, на адрес гр. София, ул.
„Чаталджа“ № 68, е имало опит за отнемане на същия чрез срязване на кабела
за заключване, като е имало оставени видими следи от срязване на
6
гумираната повърхност на същия. Страните не спорят по отношение на този
факт, като съдът счита, че същият е безспорно доказан от показанията на св.
Д., полицейските служители А.А. и А.А., както и заключението на
трасологичната експертиза. Спорният момент по делото, в каквато насока са и
основните възражения на защитника, е, че не е доказано авторството на
деянието. Съдът счита, че същото е безспорно доказано от показанията на
свидетелите А.А. и А.А., протокол за оглед на местопроизшествие и
заключението на приетата трасологична експертиза. Действително, в
конкретния случай авторството на деянието се установява единствено на база
събраните косвени доказателства. Тяхната съвкупност обаче води до
единствения възможен и непоколебим извод, че именно подс. А. е извършил
вмененото му престъпление. В този смисъл, макар и свидетелите А.А. и А.А.
да не са възприели срязването на гумираната повърхност от страна на подс. А.
с процесните клещи за рязане на арматура, са категорични, че са видели
подсъдимия сам във вътрешния двор на процесната кооперация, надвесен над
велосипеда и държащ обемист предмет в ръцете си, както и че И.А. се е
опитал да избяга, когато е възприел полицейските служители. Последните са
категорични и че подс. А. е изхвърлил иззетите впоследствие с протокол за
оглед на местопроизшествие клещи за рязане на арматура. Същевременно, от
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие трасологична
експертиза се установява, че е налице сходство между оставените следи от
срязване върху веригата за заключване с режещата повърхност на
изхвърлените от подс. А. клещи. Макар и да не може да се установи
идентичност в тази насока, е налице индиция относно възможността следите
от срязване да са оставени именно от процесните клещи за рязане на
арматура. Всички тези обстоятелства, в контекста на обстоятелството, че
деянието е извършено във вътрешния двор на жилищна кооперация около
04.20 часа, без да има други лица в близост, както и нелогичните обяснения,
дадени от подсъдимия на място, обуславят наличието на верига и съвкупност
от косвени доказателства, които водят до единствения възможен извод, че
именно подс. А. е лицето, направило опит да отнеме процесния велосипед
чрез срязване на веригата за заключване с клещи за арматура.
В този смисъл, макар и изводът за авторството на деянието да се
основава единствено на косвени доказателства, същият изключва наличието
на предположения или други версии за случилото се.
В случая е налице опит за противозаконното отнемане на процесния
велосипед, представляващ чужда движима вещ по отношение на подс. А.,
доколкото деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини – подсъдимият е бил задържан на място от свидетелите А.А. и св.
А.А.. В този смисъл подс. А. е осъществил само елемент от обективната
страна на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, доколкото е предприел
действия по прекъсване на фактическата власт на собственика на велосипеда
(чрез опит за срязване на веригата, с която същият е бил заключен за парапета
на сградата), но не е успял да довърши престъплението, тъй като не е
7
прекъснал владението на Д.Д. върху велосипеда, както и не е установил своя
фактическа власт върху същия. От друга страна, престъплението кражба е
осъществено при наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4
НК, доколкото при опита за противозаконно отнемане на велосипеда е
използвано техническо средство – иззетите с протокола за оглед на
местопроизшествие клещи за рязане на арматура.
Налице и квалифициращият признак по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, доколкото
деянието е осъществено в условията на опасен рецидив. Видно от справката
за съдимост на подс. А., последният е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно
по НОХД № 16573/2018 г. по описа на СРС, с протоколно определение, в сила
от 24.10.2018 г., по което дело за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК на подс. А. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален строг режим. Доколкото не са изтекли 5 години от изтърпяване
на посоченото наказание „лишаване от свобода“, в настоящия случай подс. А.
е осъществил престъплението при условията на опасен рецидив в хипотезата
на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
извършеното от подсъдимия престъпление се субсумира от състава на чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК.
Престъплението е осъществено от подсъдимия и от субективна страна
при форма на вина пряк умисъл, доколкото подс. А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици (опит за противозаконно отнемане на чуждата
движима вещ без съгласие на владелеца й, като за целта е използвано
процесното техническо средство) и е целял този престъпен резултат.
Подсъдимият е действал и с присвоително намерение при опита за отнемане
на вещта, доколкото е искал да установи своя фактическа власт върху нея и да
се разпорежда с вещта като със своя.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът съобрази
като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на
инкриминираната движима вещ – 175 лева, която се равнява приблизително
на ¼ от минималната работна заплата за страната към момента на извършване
на деянието, както и тежкото здравословно състояние на подсъдимия,
доколкото последният е ХИВ-позитивен и неколкократно в хода на
досъдебното производство е бил хоспитализиран в инфекциозни отделения на
лечебни заведения на територията на гр. София. Като отегчаващо
8
отговорността обстоятелство следва да се отчете обремененото съдебно
минало на подс. А., който е осъждан многократно за престъпления против
собствеността, за което са му налагани ефективни наказания „лишаване от
свобода“. Доколкото в случая се касае за опит за отнемане на
инкриминираната движима вещ, съдът счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 58, т. 1 НК, като наказанието на подсъдимия се
индивидуализира в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно под
предвидения в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК минимален размер на
наказанието „лишаване от свобода“ от 3 години. В случая съдът счита за
справедливо определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58, т. 1, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, доколкото се касае за недовършен опит за отнемане на
процесната движима вещ, стойността на която е ниска, като освен това следва
да се съобрази и тежкото здравословно състояние на подсъдимия. При
индивидуализирането на наказанието в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
обаче, съдът следва да съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК, каквото
е изискването на нормата на чл. 58, т. 1 НК, а именно отчитане степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено. В случая престъплението е останало недовършено
поради намесата на полицейските служители А.А. и А.А., респ. побягването
на подсъдимия при възприемането им. В този смисъл, ако последните не бяха
се намесили в извършваната от подсъдимия деятелност, то престъплението
щеше да бъде довършено от страна на подсъдимия. Това обстоятелство, както
и влезлите в сила множество съдебни актове по отношение на подсъдимия, с
които са му налагани предимно наказания „лишаване от свобода“ за
извършени престъпления против собствеността, са показателни за високата
степен на обществена опасност на подсъдимия, както и установените
престъпни навици у последния за извършване на престъпления против
собствеността на гражданите. С оглед на това, на подс. А. следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК, което да бъде индивидуализирано в размер на 2 години. Посоченото
наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, като е
от естество да изпълни целите по чл. 36 НК в тяхното кумулативно единство.
Предвид ниската стойност на предмета на престъплението и факта, че се
касае за опит, не е необходимо да се налага предвиденото в разпоредбата на
чл. 196, ал. 2 НК факултативно наказание „конфискация“.
Съдът намира за неоснователно искането на представителя на СРП за
определяне на наказание на подсъдимия към средния размер, който в
контекста на санкцията по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК в диапазона от 3 до 15 години
„лишаване от свобода“, обуславя искане за налагане на наказание около 9
години „лишаване от свобода“. Съдът счита, че предвид ниската стойност на
предмета на престъплението, както и оставането на последното на фазата на
опита, определянето на наказание в хипотезата на чл. 54 НК, още по-малко
такова от 9 години „лишаване от свобода“, се явява несправедливо и не
кореспондиращо с наличните по делото смекчаващи и отегчаващи
9
отговорността обстоятелства. В този смисъл искането на прокуратурата по
отношение определяне размера на наказанието се явява неоснователно.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален строг режим,
доколкото не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложеното ефективно наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което
подс. А. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 11.11.2021 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК следва да се отнемат в полза на
държавата 1 брой клещи за рязане на арматура със сини дръжки, намиращи се
на съхранение в 05 РУ-СДВР, доколкото посоченото веществено
доказателство е собственост на подсъдимия и представлява средство за
извършване на престъплението.
На св. Д. В. Д. следва да бъде върната собствената му движима вещ - 1 бр.
верига за заключване на велосипед, катинар с ключ тип кабел („Cox Spiral
Cable Lock 12/1500”), приложена като веществено доказателство по делото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подс. ИВ. П. АНТ. следва
да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 178.87 лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за
изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 365.24 лева, представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски за експертизи и
държавна такса в размер на 5 лева за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
10
Съобщи за изтекли лични данни