Определение по дело №482/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 20.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          РОСИНА ДОНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 482 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ищецът Т.П.Т. обжалва определение № 205/15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 510/2019 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение, тъй като бил изпълнил всички указания на съда и основания за връщане на исковата молба и прекратяване на делото липсвали.

Искането е за отмяна на определението.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.

Изложени са в исковата молба и молбите за уточнение на иска фактически твърдения, че ищецът е баща на малолетната С. Т. Т., родена на *** г. от връзката му с ответника Д.А.,  живуща ***. Твърди, че детето е родено в Р М. и понастоящем живее там със своята майка, като единствено в периода м. март – м. май 2019 г. детето е живяло в семейството на ищеца в с. ТГГриГригорево.

 

За да постанови атакуваното определение, районният съд приел, че била налице невъзможност за връчване на съдебните книжа на ответника, за установяване обичайното местопребиваване на детето и настоящия му адрес, както и за установяване на „компетентния орган, който да изрази становище - доклад“.

Нито една от посочените от районния съд причини не е основание за прекратяване на делото.

Вместо да постанови връчване на книжата по реда на чл. 131 ГПК на ответника чрез изготвяне на съдебна поръчка до Р Молдова и при спазване изискванията на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (ДВ, бр. 65/2000 г.), районният съд е изпратил двукратно „по пощата“ препис от исковата молба и приложенията към нея до ответника на адрес: гр. У., ул. „Р.“ №  ., ап. …. След връщане на писмата като непотърсени районният съд задължил ищеца да внесе сумата от 400 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, което указание ищецът изпълнил и съдът назначил за процесуален представител на ответника адв. А. Н., който с молба от 05.06.2020 г. поискал делото да бъде изпратено по подсъдност на компетентния съд в Р М.

Определението на районния съд, предмет на обжалване в настоящото производство, е неправилно.

Националният закон поставя делата относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него в компетентност на районния съд (чл. 103 ГПК). Националният закон изисква съдът да извърши служебно проверка за международна подведомственост по тези искове с определение и предвижда, че определението подлежи на въззивно и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е обосновал международната си компетентност (чл. 28 КМЧП).

От доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно родителската отговорност по отношение на роденото от връзката между страните дете, поради което и допустимостта на образуваното производството пред българския съд следва да бъде преценена съобразно правилата на Кодекса за международното частно право и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца (по-нататък в изложението Конвенцията), тъй като и България, и Република Молдова са страни по цитираната конвенция.

Съгласно член 1, алинея 1, буква "а" от Конвенцията, на първо място, следва да се определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето. В случая доколкото се иска определяне местоживеенето на детето С. и регламентиране на режим на личен контакт на детето с неговата майка, то на основание член 3, буква "а" и буква "б" от Конвенцията, то искът попада в приложното й поле.

Член 5, алинея 1 от Конвенцията предвижда, че съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

В настоящия случай, независимо от твърденията на страните, районният съд не е извършил служебно преценка относно това компетентен ли е да разгледа предявените искове, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 205/15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 510/2019 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА  делото на РС – гр. Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

ЧЛЕНОВЕ: