№ 458
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500715 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435,АЛ.2 ОТ ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника В. И. Н., ЕГН**********,гр.Плевен,чрез
пълномощника й адв. М.С., с вх.№ 7920/08.09.2022г.,против действията на
ЧСИ Цв.Н.,с район на действие Пл.ОС по изпълнително дело
№2022756040056/22г., изразяващи се в отказ/съобщение изх.
№9356/25.08.2022г./ да бъдат редуцирани определените разноски,като бъде
намалено претендираното от взискателя адв.възнаграждение съобразно
направеното от длъжника възражение за прекомерност,както и съответно
намаляване на таксите по ЗЧСИ и т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ,като неправилни и незаконосъобразни.Прави се искане да бъде
отменен като незаконосъобразен отказът на ЧСИ, обективиран в
Постановление на ЧСИ,отразено в писмено съобщение изх.
№9356/25.08.2022г. и вместо това да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение от 800лв. до законоустановения минимум по чл. 10 ал.1 от
Наредба № 1 / 2004г. , както и да бъде преизчислен и размера на дължимата
такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ след редуцирането на адвокатското
възнаграждение .
Постъпило е писмено възражение от взискателя „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ООД,София,ЕИК***,чрез адв.Б. С. по постъпилата жалба
от длъжника В. И. Н.,чрез адв.С. на осн.чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,в което се
излагат доводи за недопустимост и алтернативно-неоснователност на
подадената жалба.
Заверено копие от изпълнителното дело е изпратено по компетентност на
1
ОС-Плевен,ведно с мотиви на ЧСИ по обжалваното действие.В мотивите по
обжалваното действие се посочва,че жалбата е допустима,но изцяло
неоснователна по съществото си.Изложени са доводи ,че жалбата е
неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е определено
съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба
№ 1/2004г. по чл. 10 т.1 и т.2 ,която определя само долната граница –
минимума на адвокатското възнаграждение , а горна граница няма определена
, а по отношение на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е посочено ,че тя
се дължи ,тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания ЧСИ
събирал и т.н.окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Окръжният съд като съобрази доводите на страните и доказателствата по
делото,намира за установено:
С ПОСТАНОВЛЕНИЕ, отразено в писмено съобщение изх.
№9356/25.08.2022г. ЧСИ Ц. Н. е оставил без уважение възражението на В. И.
Н. ,чрез пълномощника й адв.М.С. ,като е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.дело №
2022756040056, като не е приел аргумента на длъжника ,че изпълнителното
дело не представлява фактическа и правна сложност ,а е приел ,че
заплатеният адвокатски хонорар включвал извършването на множество
действия-изготвяне на молба,образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство и защита по същото. Освен това отказал и да намали
размера на определената от него такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ ,като посочил ,че
пропорционалната такса по тази точка от Тарифата се следва при
приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума и
представлява възнаграждение за положения от ЧСИ труд.
Това постановление е получено от длъжника по изпълнителното дело В.
И. Н. ,чрез пълномощника и адв.М.С. на 26.08.2022г./ видно от саморъчното
отбелязване ,извършено от пълномощника на стр. 26 от копието от изп.дело /.
Жалбата вх. №7920 от 08.09.2022г. е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от
ГПК ,доколкото двуседмичният срок за обжалване изтича на 09.09.2022г.
,подадена е от надлежна страна-длъжника , чрез упълномощения от него
процесуален представител; подписана е от него , внесена е дължимата
държавна такса за нейното разглеждане ,с оглед на което се явява редовна и
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В тази връзка следва да се отбележи ,че съдът не споделя изложеното в
писменото възражение от взискателя за недопустимост на жалбата,тъй
като в случая е налице отделен акт на ЧСИ ,касаещ разноските по
изпълнението, отразен в посоченото по –горе писмено съобщение до
длъжника изх.№9356/25.08.2022г.с което ЧСИ е оставил без уважение
възражението на длъжника срещу размера на разноските по
изпълнението . Действително , нормата на чл. 435,ал.2 т. 7 от ГПК позволява
на длъжника директно да обжалва пред съда разноските по изпълнението/ в
т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение и за пропорционалната такса / ,без
дори да е необходимо преди това да прави възражение до ЧСИ и едва след
2
това да обжалва евентуално постановен от ЧСИ изричен отказ за намаляване
на тези разноски в частта им за адвокатско възнаграждение,но в конкретния
случай е направено такова възражение и по него е налице произнасяне на
ЧСИ ,което също така представлява подлежащ на обжалване
самостоятелен акт на ЧСИ, касаещ разноските по изпълнението . В този
смисъл е и т.2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК
на ВКС според която „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението“.
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
1. По въпроса за разноските в частта им за адвокатско
възнаграждение И НАПРАВЕНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ ДЛЪЖНИКА
ЗА ПРЕКОМЕРНОСТ.
Видно от представения по изпълнителното дело/ на л. 3 / договор за
правна помощ между взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал „ ООД
и адв.Б. В. от АК-Кюстендил ,негов предмет е не само „ образуване на
изпълнително дело„ , а така също и представителство по изпълнителното
дело. Това означава ,че действително в договора за правна помощ е
предвидено извършването и на други процесуални действия от страна на
адв.Б.В. по това изпълнително дело след неговото образуване , а именно
процесуално представителство ,което включва извършване на други
действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя,т.е.
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело не изчерпва
предмета на представения по изп.дело договор за правна зашита.
В чл. 10 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,адвокатските възнаграждения,дължими по изпълнителните
дела са диференцирано посочени в т. 1 – т. 5 ,като според т.1 за образуване на
изпълнително дело/което е изведено като отделно процесуално действие /
адвокатското възнаграждение е определено в твърд размер – 200лв. В чл. 10 т.
2 от същата Наредба –за процесуално представителство по изпълнително
дело ,което има за предмет удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв.,също е предвиден твърд размер на адв. възнаграждение-200лв.В
конкретния случай общият размер на паричните вземания според
представения изпълнителен лист е 902,05 лв. ,т.е по-малко от посочената в чл.
10 т.2 от Наредба № 1 / 2004г. граница от 1000лв. ,поради което за
договореното процесуално представителство по конкретното изпълнително
дело освен сумата 200лв. по чл.10 т.1, също се дължи и сумата от 200лв. по
чл. 10 т.2 от Наредбата или общо минималният размер на адвокатското
възнаграждение с оглед предмета на конкретния договор за правна помощ и
конкретният размер на паричните вземания, за чието събиране е образувано
изпълнителното дело следва да е 400лв. Съдът намира ,че конкретният
случай на събиране на паричните вземания ,които са в относително малък
размер ,не разкрива никаква правна или фактическа сложност ,като се
съобрази ,че действията на пълномощника по това изпълнително дело се
изчерпват с подаването на молбата за неговото образуване и със съдържащите
3
се в тази първоначално молба посочени способи за принудително изпълнение
,както и действия по проучване на имущественото състояние на длъжника и
упълномощаване на самия ЧСИ да определи начина на изпълнението.
С оглед изложеното относно съдържанието на представения по
изпълнителното дело договор за правна защита,както и поради липсващата
фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство
съдът намира ,че следва да се приложат нормите на чл. 10 т.1 и т.2 от
Наредба№1/2004г.,като дължимият размер на адвокатско възнаграждение
следва да се редуцира на 00лв. вместо приетите от ЧСИ като разноски по
изпълнението 800,00лв. адв.възнаграждение.Договарянето на адвокатски
хонорар в размер на 800,00лв., който фактически се явява неколкократно по –
голям от размера на паричното вземане /включващо главницата от 83,33 лв.и
лихва от 28,65 лв. или общо 111,98 лв./ според съда представлява
злоупотреба с права от страна на взискателя и води до натоварване на
длъжника с прекомерни разноски по събирането на дълга , който е в
незначителен/пренебрежимо малък / размер.
2.По въпроса за таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ .
Съдът намира ,че и тя не е определена съобразно сочената норма . В
случая ,за съда остава неясно как точно / с какви изчисления / ЧСИ е
определил размера на таксата по т. 26 от ТТР ЗЧСИ ,както и не е ясно от
самото постановление на ЧСИ сумата 230,60лв. дали представлява само
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата или включва освен тази
пропорционална такса и вече внесените от взискателя такси за образуването
на изпълнителното дело за справки и за налагане на запор,които са в общ
размер на 66 лв./ с ДДС/ и за които има вложена на л. 4 от делото сметка по
чл. 79 от ЗЧСИ.
От мотивите на ЧСИ по жалбата, освен цитиране на нормите на ТТРЗЧСИ
относно дължимостта на пропорционалната такса също така няма конкретни
съображения как точно е изчислен размер на пропорционалната такса и колко
е тя всъщност според ЧСИ.
Дори да се предположи че сумата 230,60лв. /фигурираща в запорното
съобщение ,изпратено до длъжника / включва в себе си освен
пропорционалната такса по т. 26 и посочените по –горе 66 лв. внесени от
взискателя обикновени такси,то след тяхното приспадане ,остава сумата от
164,60лв. ,която според съда също така надвишава точния размер на
пропорционалната такса ,определена по т.26 т.1 /Забележки / от
ТТРЗЧСИ,която сочи ,че при частично събиране на паричното вземане
,таксата се определя за целия дълг ,но се събира част ,съответстваща на
събраната сума. От това следва ,че ЧСИ следва да изчисли пропорционалната
такса по т.26 върху целия размер на дълга, за чието събиране е образувано
изпълнителното дело, а да събере само такава част от този общ размер ,който
отговаря на частично събраното вземане.
Като се имат предвид и съображенията на съда относно редуциране на
разноските за адвокатско възнаграждение от 800лв. на 400лв. ,изложени в т.1
на мотивите на съда , то следва ,че общият размер на дълга е равен на сумите
4
по изпълнителния лист, в които влизат и присъдените разноски по
заповедното производство ,плюс изчислената от ЧСИ законна лихва за
периода 01.09.2021г.- 08.04.2022г. – 5,07лв. ,плюс разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство – редуцирани до 400лв.или
общият размер на дълга е 902,05лв. Този размер на дълга попада в
хипотезата на т. 26 б.“ б“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
според която норма таксата следва да се изчисли така – 10 лв. за първите
100лв. + 10 на сто за горницата над 100лв. /която горница с оглед на горните
изчисления се явява в размер на 802,05лв.и чийто размер е равен на 80,21лв./
По този начин общият размер на въпросната пропорционална такса
следва да е 90,21лв. Този размер на пропорционалната такса е съобразен и с
нормата на т. 27а ,1 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ според
която максималният размер на пропорционалните такси не може да
надвишава една десета от вземането по т. 20 и т.26. Именно до този размер
следва да се редуцира определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Предвид изложеното съдът намира ,че атакуваното ПОСТАНОВЛЕНИЕ на
ЧСИ Цв.Н., отразено в писмено съобщение изх.№9356/ 25.08.2022г. , следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Плевенски окръжен съд намира,че след отмяната на атакуваното
постановление не се налага връщане на делото на ЧСИ, за да упражни отново
законосъобразно това свое правомощие , а следва съдът да се произнесе по
същество, като определи размера на разноските за адвокатско възнаграждение
, който съобразно изложените по-горе мотиви следва да е само в размер на
400лв., а таксата по т. 26 от ТТР ЗЧСИ следва да бъде в размер на 90,21лв.
При този изход на делото,следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката направените от нея деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 25лв.ДТ , заплатена от жалбоподателя по сметка на
Пл.ОС.Останалата сума в размер на 49,55 лв./ такса по т.5 и т. 8 от ТЗЧСИ
за администриране на жалбата /,съдът счита ,че не попадат в хипотезата на чл.
78, ал.1 от ГПК и не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Цв.Н. ,с район на действие Пл.ОС,
изразяващи се в Постановление,отразено в писмено съобщение изх.
№9356/25.08.2022г. по изпълнително дело №2022756040056/22г.,с което ЧСИ
Цв.Н. е отказал да бъде намален размера на определените разноски за
адвокатско възнаграждение на адв. Б. В. ,в качеството й на пълномощник на
взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД , както и да
преизчисли размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ , като
незаконосъобразни и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на осн. 78,ал. 5 от ГПК във вр. с чл.10 ,т.1 и т.2 от
5
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
адв. Б. В. от АК-Кюстендил ,в качеството й на пълномощник на взискателя
„Интернешънъл Саламанка Капитал „ООД, от 800,00лв. , на 400,00лв.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
на 90,21лв.
ОСЪЖДА взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД ,
ЕИК***,гр.София ,ж.к. Л. *,бл. *,ет.*, офис * ,представлявано от Д. В. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Н., ЕГН**********-гр.Плевен , ул.“Г.К. „ №*
направените в това производство деловодни разноски в размер на 25лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6