Решение по дело №232/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20197190700232
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

  12                                   6 февруари 2020г.                    Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

При секретаря Пламена Михайлова

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 232 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС. 

 

 

 

 

Образувано е по жалба на Ф. И. С. от град С., Б. област против ревизионен акт № Р-03001717002545-091-001 от 17.06.2019г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и  главен  инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД на НАП-Варна, в частта му с която на Ф. С. не е признато право на данъчен кредит в размер на 69 200 лева, потвърден с решение №198/20.09.2019г. на директора на  дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП.

 В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен като издаден от некомпетентни органи, в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на  процесуалните правила и  в несъответствие с целта на закона. По същество се твърди, че са налице условията на чл.68, ал.1 от ЗДДС и жалбоподателката правомерно  е упражнила правото си на  приспадане на данъчен кредит по фактура  1645/03.10.2016г., издадена от доставчика й „Унисърфейс“ ЕООД. Поради това  жалбоподателката моли съда да отмени акта като незаконосъобразен като й присъди и направените по производството разноски.

Ответникът по оспорването-  директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждането на  юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след цялостна проверка на атакувания акт съобразно чл.168 от АПК, констатира следното:

Ф. И. С. е местно физическо лице. От  21.12.2016г. до 01.09.2017г. постоянният й адрес е в град Р., бул.“******“ № **, вх. **, ет.**, ап.**. (извлечение от НБД- „История на адресите“ на л.31 от делото).

 В периода 14.08.2015г.-06.10.2016г. същата е  упражнявала  търговска дейност под наименование ЕТ „А.- А Е.- Ф. С.“ с ЕИК  *********. Едноличният търговец е вписан в Търговския регистър на 14.08.2015г.  Вписаният в ТР предмет на дейност на търговеца е  покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен  вид; продажба на стоки  от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на  недвижими имоти с цел продажба; транспорт, лизинг.

Съобразно представения от жалбоподателката протокол № 012691902480816/17.10.2019г. на ТД на НАП-София, офис Благоевград, на 18.09.2015г. ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.“ е регистриран  по ЗДДС съобразно чл.100 от ЗДДС- регистрация по избор.

На 30.03.2016г. ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.  закупува от „Унисърфейс“ ЕООД следните недвижими имоти от сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 68134.1934.425, находящ се в град С., община  С., област С.., район „******“, местност „******“, ул.“*******“ № **:

1.1.  49,54/337,00 идеални части от подземен гараж на кота -2,17м с обща застроена площ от 337 кв.м, включващ паркоместа за 12 автомобила, съответно 2/3 идеални части от паркоместа № № 3, 7 и 8 като идеалните части са реално обособени и ще се ползват  в границите на паркоместа № № 3, 7 и 8;

2.1.        2/3 идеални части  от самостоятелен обект  на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 4 със застроена площ  68 кв.м;

2.2.        2/3 идеални части  от самостоятелен обект на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 5 със застроена площ  51,25 кв.м;

2.3.        2/3 идеални части  от самостоятелен обект на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 6 със застроена площ  60 кв.м;

2.4.        2/3 идеални части  от самостоятелен обект  на втори етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 9 със застроена площ  75,60 кв.м;

2.5.        2/3 идеални части  от самостоятелен обект на втори етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 10 със застроена площ  68 кв.м;

2.6.        самостоятелен обект на трети етаж в посочената по-горе сграда, представляващ склад С10 със застроена площ от 85,25 кв.м.

Съобразно представения нотариален акт № 95 от 30.03.2016г., том І, рег.№ 2475, дело № 85 от 2016г. на нотариус №  340, уговорената цена по сделката е 346 000 лева без ДДС, която следва да бъде заплатена до  31.12.2017г. по банков път.(л.408-401 от преписката, т.І).

 Покупко-продажбата е отразена във фактура № 1577/01.04.2016г. с издател „Унисърфейс“ ООД и получател ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.“. (л.218 от преписката). Фактурата не е подписана за получател. Посочената  във фактурата данъчна основа е 346 000 лева,  а  ДДС е 69 200 лева.

 В приложение № 1 към отговор № Р-22002216005422-999-002/26.05.2017г. е посочено, че при извършването на ревизии на „Унисърфейс“ ООД е установено, че  голяма част от  издадените от страна на дружеството фактури за извършени продажби на недвижими имоти след февруари 2016г. не са включвани в СД и дневниците за продажба и данъкът не е начислен по реда на чл.86 от ЗДДС. Посочената  фактура също не е включена в справката-декларация и  дневника за продажби на „Унисърфейс“ ООД за месец април 2016 година. Към отговора е приложен и имейл с подател *******  и получател ****** със следния текст: „В продажбите от м.04/2016год. пусни фактура № 1575/06.04.2016год. за 9 000,00 лв. и ф-ра № 1576/06.04.2016год. за 62400.00 лв с ДДС. Правим кредитно известие на ф-ра № 1512/18.12.2015год, пусната на „Никстрой 95“ ЕООД. По този начин ще излезем на вноска!“.

 Между страните по делото не се спори, че процесната сделка не е включена в справка-декларация по ДДС и дневник на ЕТ „А.“ за периода април 2016г.

Фактически плащания по сделката не са извършени. Задължението е частично погасено с извършени прихващания на насрещни вземания на търговците-  споразумения за прихващане от 03.10.2016г. и  от 04.10.2016г. (л.19-16 от преписката, т.ІІ). След извършените прихващания ЕТ „А.“ остава да дължи на „Унисърфейс“ ООД 38 976 лева.

Всички недвижими имоти, които са предмет на покупко-продажбата по нотариален акт № 95/30.03.2016г. са прехвърлени от  ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.“ на  други юридически лица с договори за  продажба на търговско предприятие по реда на  чл.15-16 а от ТЗ.

С договор от 06.07.2016г. ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.“ прехвърля на  „Съни пропърти“ ЕООД обособена част от търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по баланс към 30.06.2016г., възникнали и съществуващи  при и по повод на различни недвижими имоти, между които и  недвижим имот, находящ се град С., община С., район „******“, ЖК „******“, ул.“*****“ № ** и представляващ самостоятелен обект на трети етаж- склад С10 със застроена площ от 85,25 кв.м, както и 24,77/337,00 идеални части от подземен гараж на кота -2,17м с обща застроена площ от 337 кв.м, включващ паркоместа за 12 автомобила, като  идеалните части са реално обособени и ще се ползват  в границите на паркомясто № № 3.

Договорът е вписан в Службата по вписванията на 03.08.2016г.- акт № 215, том 10, година 2016- справка на л.435 от  преписката, том І.

 С договор от 11.07.2016г. ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.“ прехвърля на  „Уни инвест груп“ ЕООД обособена част от търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по баланс към 30.06.2016г., възникнали и съществуващи  при и по повод на  следните недвижими имоти, находящи се град С., община С., район „******“, ЖК „******“, ул.“******“ № **:

2/3 идеални части  от самостоятелен обект  на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 4  със застроена площ  68 кв.м;

2/3 идеални части от самостоятелен обект на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 5  със застроена площ  51,25 кв.м;

2/3 идеални части от самостоятелен обект на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 6  със застроена площ  60 кв.м;

2/3 идеални части от самостоятелен обект на втори етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 9  със застроена площ  75,60 кв.м;

2/3 идеални части от самостоятелен обект на втори етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 10  със застроена площ  68 кв.м.

 Договорът е вписан в Службата по вписванията на 14.09.2016г.- акт № 144, том 12, година 2016- справка на л.443 от  преписката, том І.

С договор по чл.15-16а от ТЗ от 12.07.2016г. ЕТ „А.“ продава на  „Блу лайн“ ЕООД  обособена част от търговското си предприятие, като съвкупност от  права, задължения и фактически отношения по баланс към 30.06.2016г., възникнали и съществуващи  при и по повод на следните недвижими имоти, находящи се град С., община С., район „******“, ЖК „******“, ул.“*****“ № **:

49,54/337,00 идеални части от подземен гараж на кота -2,17м с обща застроена площ от 337 кв.м, включващ паркоместа за 12 автомобила, като  идеалните части са реално обособени и ще се ползват  в границите на паркоместа № № 7 и 8;

1/3 идеални части  от самостоятелен обект  на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 4  със застроена площ  68 кв.м;

1/3 идеални части  от самостоятелен обект на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 5  със застроена площ  51,25 кв.м;

1/3 идеални части  от самостоятелен обект на първи етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 6  със застроена площ  60 кв.м;

1/3 идеални части  от самостоятелен обект  на втори етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 9  със застроена площ  75,60 кв.м;

1/3 идеални части  от самостоятелен обект на втори етаж в посочената по-горе сграда, представляващ апартамент № 10  със застроена площ  68 кв.м.

 Договорът е вписан в Службата по вписванията на 10.08.2016г.- акт № 56, том 11, година 2016- справка на л.441-439 от  преписката, том І.

 Посочените три договора за продажба на обособена част от търговско предприятие са вписани в Търговския регистър съответно на 14.07.2016г., 18.07.2016г. и 28.07.2016г. съгласно представеното удостоверение № 20161007115407 от 07.10.2016г.- л.559-557 от преписката, том 1.

 На 01.08.2016г.  Ф.С. продава  на С. З. О. „…фирмата си с наименование ЕТ „А.. Е.. С.“ с ЕИК *********, заедно с предприятието и като съвкупност от  права, задължения и фактически отношения, създадени  при осъществяване на  досегашната й търговска дейност…“.  Страните са уговорили, че „Фирмата  продължава дейността си под наименование ЕТ „А.- Ф. С.- С. З.“. Договорът е вписан в  Търговския регистър на 06.10.2016г. На същата дата е вписано и заличаването на ЕТ „А.. Е.- Ф. С.“.

С акт за дерегистрация по ЗДДС № 010991902596474/17.10.2019г. регистрацията по ЗДДС на Ф. И. С. е прекратена на основание чл.108 от ЗДДС.

 Междувременно на 03.10.2016г. между „Унисърфейс“ ООД и ЕТ „А- А. Е.- Ф. С.“, представлявано от Ф. С., е подписан протокол № 3  по чл.116, ал.4 от ЗДДС, с който се анулира фактура  № ********** от 01.04.2016г. и се издава нова фактура с № ********** от 03.10.2016г. Като основание за  анулиране на погрешно съставени или поправени документи, които са отразени в отчетните регистри на получателя/доставчика е посочено: „Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.07.2016г. и постановления- 2 бр. от 15.08.2016г., издадени от Т.Н.- СП  по д.п.№ 95/2016г. по описа на ГДБОП.“

 Новоиздадената фактура  1645 от 03.10.2016г. е с данъчна основа  346 000 лева, а начисленият ДДС е 69 200 лева. Общата сума по фактурата е 415 200 лева. В графата „Наименование на стоките или услугата/основание за издаване на известие“ е посочено: „ Продажба на 49,54/337 ид. части от подземен гараж; Продажба на 2/3 ид.части от самостоятелни обекти в сграда в гр.С., ул.“*****“ + А съгл. Нот.акт за покупко-продажба № 95, том І, рег.2475, дело 85 от 30.03.2016г.  Фактурата е включена в дневника за покупките на Ф. С. за месец декември 2016г., както и  в дневника за продажби на „Унисърфейс“ за същия период- месец декември 2016г. Задължението за ДДС по тази фактура не е платено от „Унисърфейс“.

На 16.01.2017г. Ф. И. С.  подава  справка-декларация  за ДДС, ведно с дневници за покупките и за продажбите за данъчен период декември 2016 година (уведомление на л.385 от преписката, том 1).  В дневника за покупки е посочена само покупката по фактура № 1645/03.10.2016г. с данъчна основа 346 000 лева,  по която е начислен 69 200 лева ДДС с право на пълен данъчен кредит.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001717002545-020-001/25.04.2017г. е възложено извършването на ревизия  по отношение на Ф. И. С. за определяне на  задължения по ЗДДС за периода  01.10.2016г.-31.12.2016г. определен е двумесечен срок за извършване на ревизията, считано от датата на връчване на заповедта на ревизираното лице.

Заповедта е подписана с електронен подпис от Н. И. Б., началник сектор при ТД на НАП-Варна. Според направената от съда справка в с.з. електронният подпис на лицето е с валидност от 03.01.2017г. до 03.01.2018г. Видно от представените заповеди №№ Д-14/03.01.2017г. и Д-2273/20.12.2018г. на директора на ТД на НАП- Варна, Н. Б. е  определена за орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии- л.1-4 от преписката. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена  на С. по електронен път на 27.04.2017г. съобразно приложеното на л.5 от преписката удостоверение за извършено връчване.

Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001717002545-020-002/02.05.2017г.  срокът за извършване на ревизията е удължен до 27.06.2017г. Обхватът на ревизията е разширен, като са включени и задължения по ЗДДС за периода  01.01.2016г.—30.09.2016г. заповедта е връчена на С. по електронен път на 04.05.2017г. Заповедта е подписана на 02.05.2017г. с електронен подпис от Н. И. Б., началник сектор при ТД на НАП-Варна.

Със заповед за спиране на производство № Р-03001717002545-023-001/19.06.2017г., издадена от Н. Б., ревизията е спряна. Заповедта е подписана от Н.Б. с електронен подпис на 19.06.2017г.  В мотивите за заповедта е посочено, че производството е спряно на основание чл.34, ал.1/ал.2 от ДОПК- неприключило ревизионно производство на „Унисърфейс“ ООД, което е от значение за правилното определяне на данъчните задължения на Ф. С. Представена е заповед за възлагане на ревизия № Р-22221716007571-020-001/28.10.2016г. относно възлагане на ревизия на „Унисърфейс“ ООД с обхват корпоративен данък за 01.01.2015г.- 31.12.2015г. и ДДС  за 01.06.2015г.- 30.09.2016г. и заповед за  изменение на ЗВР № Р-22221716007571-020-003/05.04.2017г.- л.257-254 от преписката , том 2).

Заповедта за спиране е обжалвана от Ф. И. С., но с Определение № 2128/04.08.2017г., постановено по адм.дело № 2015/2017г. по описа на Административен съд-Варна, което не подлежи на обжалване, жалбата е отхвърлена като неоснователна.

С молба вх.№ 13640/08.11.2018г. С. е поискала възобновяване на ревизията поради отпадане на основанието за спиране.

 С жалба вх.№ 35537-1/27.03.2019г. Ф. С. отново е поискала ревизионното производство на ЕТ „А.“ да бъде възобновено, тъй като основанията за спиране са отпаднали и иззетите от СП документи, касаещи ЕТ „А.“, са върнати.

Със заповед № Р-03001717002545-143-001/12.04.2019г. производството по извършване на ревизията е възобновено.   В заповедта е определен срок на ревизията до 22.04.2019г. Заповедта е издадена от  Н. Б. и е подписана от нея с електронен подпис на 12.04.2019г. и е връчена на С. на 13.04.2019г.

Със заповед за  изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001717002545-020-003/16.04.2019г., издадена от Н. Б. и подписана от нея с електронен подпис на същата дата са опредени инспекторите по приходите, които следва да извършат ревизията,, която да обхване  ДДС за периодите 01.01.2016г.-30.09.2016г. и 01.10.2016г.-31.12.2016г. Определен е срок за приключване на ревизията до 17.05.2019г. Заповедта е връчена  на С. по електронен път на  16.04.2019г.

 От  сертификата за валидност се установява, че КЕП на Н. И. Б. е с валидност  от 20.12.2018г. до 20.12.2019г.

За извършената на Ф. И. С. ревизия е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-03001717002545-092-001/23.05.2019г., връчен по електронен път на задълженото лице на 27.05.2019 г. (л. 522-282).

Ревизионният доклад е подписан  на 23.05.2019 с КЕП от органи по приходите П. Р. И.- главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията; Ж. К. Д.- инспектор по приходите и Г. П. П.- старши инспектор по приходите. Според удостоверенията електронните подписи на посочените инспектори са със срок на валидност 20.12.2018г.-20.12.2019г  С доклада е направено предложение за установяване, съобразно което  на Ф. С. е признат данъчен кредит  в размер на 5466,67 лева за месец април 2016 година, в размер на 48,20 лева за месец  август 2016г. и в размер на 215,36 лева за месец октомври 2016г. Не е признат данъчен кредит  в размер на 69200 лева за месец декември 2016г. В доклада  се сочи, че за Ф. С. не е налице право на приспадане на данъчен кредит за придобитите с нотариален акт  № 95/30.03.2016г. недвижими имоти. Ревизиращият екип приема, че  съобразно чл.10, ал.2 от ЗДДС и чл.60, ал.1 от ППЗДДС след прехвърлянето на недвижимите имоти с договори за продажба на обособена част от търговско предприятие  Ф. С. не е титуляр  на правото на приспадане на ДДС във връзка с  тези имоти.  В мотивите е посочено, че липсва доставка по смисъла на чл.6 от ДДС по фактура №1645/03.10.2016г., поради което е налице основанието по чл.70, ал.5 от ЗДДС.  Ревизиращите приемат, че доставката на недвижимите имоти  по нотариален акт № 95/30.03.2016г. е възникнала на 30.03.2106г., защото на тази дата „Унисърфейс“ прехвърля собствеността върху имотите на ЕТ „А.- А. Е.- Ф. С.“. Сделката е отразена във фактура 1577/01.04.2016г., издадена в срока по чл.113, ал.4 от ЗДДС. Ревизиращите констатират, че  фактури №№ 1577 и 1645 са идентични и не са налице грешки, които да обуславят анулирането на фактура № 1577 и протокол № 3 е издаден без основание. Поради това ревизиращите примат, че новоиздадената фактура не документира  извършена от „Унисърфейс“ ООД доставка.

 В ревизионния доклад подробно са изложени събраните в хода на ревизионното производство доказателства, процесуалните действия на ревизиращите и ревизираното лице, както и  направените фактически констатации.

Срещу РД е постъпило възражение от Ф. С. с вх. № 35537-3/07.06.2019г. Във възражението се сочи, че са допуснати редица процесуални нарушения- ревизионният акт не е подписан от съставителите му и не й е валидно връчен. Счита за неправилен изводът органите по приходите, че за нея не е налице право на приспадане на  данъчен кредит за придобитите с нотариален акт № 95/30.03.2016г. недвижими имоти. Оспорва и извода, че се явява свързано лице спрямо посочените в ревизионния доклад търговски дружества и  местни физически лица.

Ревизионното производство е приключило с издаден РА № Р-03001717002545-091-001/17.06.2019г. (л. 547-523).  Актът е подписан с  КЕП от органите по приходите Н. Б.- началник на сектор, възложил ревизията и П. И.- главен инспектор по приходите.

Според удостоверенията, посочените електронни подписи са със срок на валидност  09.01.2019г.-09.01.2020г.

С ревизионния акт на Ф. С. не е признато правото  на възстановяване на ДДС за месец декември 2016г. в размер на 69 200 лева.  Подаденото от нея възражение е разгледано, подробно обсъдено в мотивите и  прието за неоснователно. Ревизионният акт в частта му, с която на С. не е признато право на данъчен кредит в размер на 69 200 лева, е обжалван пред директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при "ЦУ" на НАП. С Решение № 198/20.09.2019г. ревизионният акт в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 69 200 лева за данъчен период декември 2016г., е потвърден. Решението е издадено и подписано от Д. Ж.- и.д. директор на дирекция „ОДОП“-Варна съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изпълнителния директор на НАП. С тази заповед Д. Ж., началник на отдел „Данъчно-осигурителна практика“ е оправомощен  да изпълнява правомощията на  директор на дирекция „ОДОП“- Варна при отсъствие на  директора. Представен е и болничен лист № Е20197114971, съобразно който С. П. е бил в отпуск по болест за периода 11.09.2019г.-20.09.2019г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от активно легитимирано за това лице против акт, подлежащ на съдебна проверка. Ревизионният акт е обжалван от ревизираното лице в частта, с която на Ф. С. не е признато право на данъчен кредит в размер на 69 200 лева за периода декември 2016г. и е потвърден в тази част с решение на директора на дирекция ОДОП- Варна при ЦУ на НАП.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

 І. Възраженията на жалбоподателя, че издадените в хода на ревизионното производство заповеди- за възлагане на ревизия, за изменение, за спиране на ревизионното производство и за възобновяването му, както и издадените ревизионен доклад и ревизионен акт не отговарят на изискванията на ДОПК, тъй като не са подписани, се опровергава от събраните по делото доказателства.  Посочените документи са създадени  като електронни документи по смисъла на ЗЕДЕУУ. При извършената в съдебно заседание проверка на тези документи се установи, че всички те са редовно подписани от издателите си с електронен подпис. Извършената  в с.з. проверка на валидността на удостоверенията за КЕП установи, че подписите във всеки един от електронните документи са положени в срока на валидност на КЕП.

ІІ.Относно липсата на компетентност на приходните органи и неспазване на сроковете за приключване на ревизионното производство:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 25.04.2017г. С тази заповед е възложено извършването на ревизия на Ф. И. С., която следва да обхване  ДДС  за периода 01.10.2016г.-31.12.2016г.  С. е  местно физическо лице, чийто постоянен адрес  на територията на България към датата на започване на ревизионното производство е бил в град Р.- информация от Община Разград относно постоянните адреси на С. на л.31 от делото. Съобразно правилото на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на С., макар за част от периода тя да е действала като едноличен търговец с фирма „А.- А. Е.- Ф. С.“, съобразно цитираното правило на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК компетентна е Териториална дирекция- Варна.

Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентен орган по приходите съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Представените заповеди №№ Д-14/03.01.2017г. и Д-2273/20.12.2018г. установяват, че издателят на заповедта за възлагане на ревизия-  Н. Б., началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП-Варна е определена за орган по приходите, който за издава  заповеди за възлагане на ревизии. Ревизията е осъществена от определения със заповедта ревизиращ екип, съставен от органи по приходите от ТД на НАП-Варна. Ето защо съдът намира, че  ревизионното производство е започнало и е проведено от  компетентни органи по приходите. Атакуваният  ревизионен акт е в писмен вид и е издаден от оправомощени по закон органи. Издатели на атакувания акт са органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията според  цитираната по-горе ЗВР.

Ето защо съдът приема за спазено нормативното изискване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съобразно което ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на същата. Налице е и териториална компетентност на авторите на акта, които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.  Поради това издателите на оспорения ревизионен акт са разполагали с материална и териториална компетентност.

С нарочна заповед срокът за извършване на ревизията е удължен до 27.06.2017г., а обхватът на ревизията е разширен. Впоследствие ревизионното производство е спряно  отново с нарочна заповед и Ф. С. се е възползвала от правото си да обжалва спирането пред съда, но жалбата й е отхвърлена.

 Ревизионното производство е възобновено и  е определен нов срок за довършване на ревизията. Преди изтичането на този срок е издадена заповед за изменение на ЗВР, с която срокът за  извършване на ревизията е удължен до 17.05.2019г. 

Посочените заповеди са надлежно връчени по електронен път, видно от приложените уведомления, описани по-горе.  Всички посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани с валиден електронен подпис от техния издател Н. Б., което се установи при приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 04.12.2019г.

 Ето защо възражението на жалбоподателката, че ревизията е проведена извън законоустановените срокове в ДОПК, е неоснователно. Ревизията е започнала на 25.04.2017г. и е спряна на основание чл. 34 от ДОПК на 19.06.2017г. Ревизионното производство е възобновено на 12.04.2019г. и е определен срок за приключване 17.05.2019г. Сумарното изчисляване на сроковете сочи, че те не надвишават определения от закона тримесечен срок. Следва да се отбележи, че  сроковете за извършване на ревизията не текат във времето, в което ревизионното производство е било спряно. Ето защо  доводът на жалбоподателката за нарушение на сроковете за провеждане на ревизията в чл. 114 от ДОПК е неоснователен.

Ревизионният доклад е изготвен в рамките на срока по чл. 117 от ДОПК. На лицето е връчен препис от доклада и то е упражнило процесуалното си право да подаде писмено възражение срещу него. Възражението е обсъдено от ревизионния екип в ревизионния акт съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Актът е издаден при съблюдаване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.  В рамките на ревизионното производство органите по приходите са събрали достатъчно доказателства за относимите към спора факти. Събрани и обсъдени са и доказателствата, които са посочени и представени и от ревизираното лице. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт.

ІІІ. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт:

Единственият спорен въпрос между страните е  относно правото на жалбоподателката да ползва данъчен кредит по фактура № 1645/03.10.2016г., с която е осчетоводена покупката на недвижими имоти по  нотариален акт № 95/30.03.2016г. Покупката на описаните по-горе недвижими имоти от ЕТ „А.“ е обективирана в изискуемата съгласно чл. 18 ЗЗД писмена нотариална форма. Със съставяне на нотариалния акт е настъпил транслативния вещно - правен ефект на сделката. Доколкото страните по сделката са данъчно задължени лица по ЗДДС, е налице и облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС във връзка с чл.12 от ЗДДС. Данъчното събитие е възникнало на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката. В законоустановения 5-дневен срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС доставчикът е издал фактура № 1577/01.04.2016г. Посочената фактура, макар и да не носи подпис на получателя, отговаря на изискванията на ЗДДС. Заплащането на дължимите суми по договора за покупка е облигаторно задължение, чието изпълнение не влияе върху  настъпилата промяна в собствеността върху имотите. Издадената фактура № 1577, която отразява реална доставка на стоки, не е включена в СД по ЗДДС и в дневниците нито на продавача - „Унисърфейс“ ООД, нито на купувача- ЕТ „А.“.

„Унисърфейс“ анулира издадената фактура № 1577 с протокол № 3  и издава нова фактура № 1645 от 03.10.2016г.с получател ЕТ „А.“. Тази фактура е идентична със съставената по-рано и не са били налице предпоставките на чл.116 от ЗДДС. Фактура № 1577 нито е погрешно съставена, нито е поправена.  Като основание за съставянето й се сочи единствено извършеното от органите на досъдебното производство претърсване и изземване, но това обстоятелство не попада в кръга на обстоятелствата по чл.116 от ЗДДС. Новата фактура  е включена в  СД по ЗДДС и дневника за продажби от „Унисърфейс“ за месец декември 2016г., както и в СД по ЗДДС и дневника за покупки на жалбоподателката.

Органите по приходите са законосъобразно са приели, че Ф.С. не е била титуляр на  правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като то е преминало върху приобретателите на обособените части от търговското  предприятие на ЕТ „А.“ и поради това данъкът по фактура № 1645/03.10.2016г. е начислен неправомерно и не възниква право на приспадане на данъчен кредит по силата на  чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

ЕТ „А.“ се е разпоредил с придобитите недвижими имоти  по специфичен начин- чрез прехвърляне на обособени части от  търговското си предприятие, в които обособени части са били включени и процесните имоти.  Задължителна  последица на извършените сделки е възникването на правоприемство между прехвърлителя  ЕТ „А.“ и приобретателите по всеки един от договорите.  Налице е частно правоприемство- отделни права, задължения и фактически отношения преминават върху други търговци.

В тази връзка съдът намира за несъстоятелно становището на жалбоподателката, че след като едноличният търговец е заличен от  Търговския регистър, тя се явява единствен и универсален правоприемник на правата на търговеца и поради това има правото да претендира признаването на данъчен кредит. Още повече, че след прехвърлянето на цялото предприятие на ЕТ „А.“ на С. О., универсален правоприемник на търговеца е ЕТ „А.. С.- С. О.“, което обстоятелство е вписано и в Търговския регистър.

Преди да сключи договорите за продажба на обособени части от предприятието си,  ЕТ „А.“ не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за недвижимите имоти, включени в тези части. Съобразно чл.10 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон. Ал.2 от разпоредбата предвижда, че в случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Идентично е и разрешението на чл.60 от ППЗДДС и чл.64 от ППЗДДС.  Законът изрично и императивно е уредил  въпросите с правото на ползване на данъчен кредит в случаите на  прехвърляне на предприятие или части от него. Ето защо следва да се приеме, че след прехвърлянето на тези имоти с договори за продажба на обособени части от търговското си предприятие носители на  правото на приспадане на данъчен кредит  са приобретателите по тези договори.

По аргумент на чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър, вписването на продажбата на предприятието в търговския регистър има оповестително действие спрямо трети лица, но не и конститутивно такова. Поради това следва да се приеме, че продажбата на  обособените части на предприятието, както и последвалата окончателна продажба на търговското предприятие са произвели прехвърлителното си действие на  датата на сключване на всеки един от договорите и след тези дати  право на приспадане на данъчен кредит имат приобретателите. Отделно от това към датата на подаване на СД по ЗДДС, в която е включена и новоиздадената фактура от 03.10.2016г., всички договори за  продажба са  оповестени с вписването им в Търговския регистър.

 Ето защо правилно и законосъобразно приходните органи са приели, че след като Ф. С. е прехвърлила  процесните недвижими имоти като части от търговското си предприятие, тя не е била титуляр на правото на данъчен кредит и ДДС по фактура № 1645/03.10.2016г. е начислен неправомерно. В този смисъл за нея не е налице и право на данъчен кредит.

Предвид крайния изход на правния спор, на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени 2606 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес по делото- 69 200 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Ф. И. С. от град С., Б. област против ревизионен акт № Р-03001717002545-091-001/17.06.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 198/20.09.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на Ф. С. не е признато правото на данъчен кредит по фактура № 1645/03.10.2016г. в размер на 69 200 лева.

ОСЪЖДА Ф. И. С. от град С., обл. Б., ул.“*******“ № **, ЕГН ********** да заплати в полза на НАП сумата от 2606 лева /две хиляди шестстотин и шест лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Разградски административен съд пред Върховния административен съд.

 

Съдия:/п/