Р Е
Ш Е Н
И Е № 127
13.02.2020
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1121 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представляван от Стоян Проданов и Крум Крумов, със съдебен адрес ***, адв.М. Г., против П.Д.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.500
от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че на 05.06.2016г. в района на гр.Хасково на
бул.“Г.С.Раковски“ до ресторант „Пещите“ било реализирано ПТП с участието на
„Форд Фокус“ с рег.№*******, собственост на Д. С. П., управлявано от ответника
и паркирано МПС „Фолксваген Пасат“ с рег.№*******, собственост на Щ. К. П..
Според представения протокол за ПТП от 05.06.2016г., съставен от КАТ, причините
за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на ответника,
който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокър асфалт/,
губи контрол над МПС и се удря последователно в два паркирани автомобила,
първият от които „Фолксваген Пасат“ с рег.№*******. Видно от протокола за ПТП
ответникът напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се отклонил от
проверка за алкохол. Ищецът имал право на основание чл.500 от КЗ да получи от
ответника платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомил ответника да
му заплати претендираната сума, но до момента нямало плащане. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на застрахователното дружество сумата от 1031,97лв.,
представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, както и 239,66лв. – мораторна лихва
за периода 03.12.2016г. – 18.03.2019г. Претендира присъждане на разноски.
Посочва банкова сметка, ***уми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло по основание и
размер. Застрахователното дружество се позовавало на обстоятелството, че
ответникът напуснал случилото се ПТП на 05.06.2016г. и по този начин виновно се
отклонил от проверка за алкохол. Така му се вменявало виновност на основание
чл.500 от КЗ, обосновавала се исковата претенция, като за доказателство се
сочило единствено и само протокола за ПТП. Ответникът твърди, че възразил устно
на неговия застраховател /сега ищец/, че не дължал сумите за обезщетение, тъй
като платеното било в рамките на закона по сключения между тях договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, но не последвала ответна реакция. В
случая не бил съставен само протокол за ПТП, а била образувана цяла
административно наказателна преписка с издаване на акт и наказателно постановление,
където органите на МВР отразили нарушението на ответника и то не включвало нито
употреба на алкохол, нито виновно отклонение от проверка. Твърди, че не може
застрахователното дружество самоволно да ревизира констатациите на държавните
органи, имащи за задължение на обследват това. Нарушението било отпреди три
години и исковата претенция била заведена срещу ответника малко преди да изтече
давностния срок, а той не пазел екземплярите от тези актове. Предвид
гореизложените съображения се иска отхвърляне изцяло на исковата претенция и
присъждане на направените по делото разноски. Заявява, че в случай на оттегляне
или отказ от иска до първото по делото съдебно заседание няма да прави искане
за възстановяване на разноските.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното :
От протокол за ПТП №1624430 от 05.06.2016г.
се установява, че на същата дата е възникнало ПТП в гр.Хасково, на бул.”Г.С.Раковски”.
В протокола е отразено, че ответникът поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост /мокър асфалт/ изгубил контрол над управляваното от него МПС и
ударил паркираните на улицата два автомобила, след което напуснал мястото на
ПТП с материални щети. Заведена е щета, по която е извършена оценка на
нанесените щети по автомобила на Щ. К. П. „Фолксваген Пасат“ с рег.№******* и с
платежно нареждане от 29.09.2016г. му е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1016,97лв. За лекия автомобил, управляван от ответника има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в ищцовото дружество, което се установява
от представената справка по делото. До ответника е изпратена регресна покана от
застрахователя за възстановяване на изплатената на пострадалия сума във връзка
с настъпилото на 05.06.2016г. ПТП. На ответника е съставен акт за установяване
на административно нарушение на 05.06.2016г. за извършено нарушение на чл.20
ал.1 и ал.2 и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт
за установяване на административно нарушение е издадено и наказателно
постановление на 14.06.2016г., с което на ответника е наложено административно
наказание за извършените нарушения на ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове
:
По категоричен начин от представените
по делото писмени доказателства се установява, че на 05.06.2016г. в гр.Хасково
ответникът, управлявайки МПС предизвикал ПТП, при което са нанесени материални
щети. След настъпване на ПТП-то ответникът напуснал мястото на произшествието
без да изчака идването на органите на реда и установява на нанесените щети.
Между страните не съществува спор относно механизма на възникване на ПТП-то,
нито относно авторството на деянието, нито по размера на нанесените щети, респ.
тяхното изплащане от застрахователя на собственика на увредения автомобил.
Страните не спорят също така относно наличието на сключен между тях договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден за периода, в който е настъпило
процесното ПТП. Единственото оспорвано от ответника обстоятелство е наличието
на основание, въз основа на което застрахователното дружество, изплатило щетите
по застраховка „Гражданска отговорност“, иска същите да бъдат възстановени от
лицето, управлявало застрахования автомобил. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника относно липсата на основание, въз основа на което
застрахователя претендира възстановяване на изплатената от него сума по
застраховката „Гражданска отговорност“. Както в протокола за ПТП, така и в
съставения впоследствие акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление изрично е визирано, че
ответникът е напуснал местопроизшествието. По този начин ответникът е осуетил
извършването на съответните проверки от полицейските органи относно наличието
на необходимите документи, както и наличието или липсата на употреба на алкохол
или упойващи вещества. Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на
чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, че застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното застрахователно обезщетение заедно с платени лихви и разноски, когато
последният виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Също така в чл.500 ал.1 т.3 от КЗ е предвидена и хипотеза,
при която виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването е
задължително по закон. Несъмнено в настоящия случай ответникът е напуснал
местопроизшествието без да изчака идването на компетентните органи, макар и да
е било видимо наличието на нанесени щети по ударените от него автомобили, което
сочи на необходимост от съставяне на протокол по надлежния ред. Същевременно с
напускане на ПТП-то преди идването на полицейските органи ответникът е осуетил
и извършването на съответните проверки. При тези данни по делото съдът намира
за основателен предявения иск, като счита, че е налице основание, въз основа на
което застрахователят има право да получи от виновния водач заплащане на
изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 1031,97лв. заедно с
ликвидационните разноски. Следва да се присъди дължимата главница заедно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.03.2019г. до
окончателното изплащане.
Основателен и доказан се явява и
предявения акцесорен иск за заплащане на лихва за забава в размер на 239,66лв.
– мораторна лихва за периода 03.12.2016г. – 18.03.2019г. По безспорен начин се
установи, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение през месец
септември 2016г., след което своевременно е изпратил до ответника регресна
покана за възстановяване на сумата. Тази покана е получена от последния на 14.11.2016г.
Ето защо, както посочения размер, така и периода на дължимата лихва за забава
се явяват коректно определени. Предвид гореизложените съображения следва да се
присъди на ищеца и търсеното обезщетение за забава в размер на 239,66лв. за
периода от 03.12.2016г. до 18.03.2019г.
С оглед изхода на делото следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 100лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 150лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.М. с ЕГН:********** ***, на основание чл.500 ал.2 от КЗ, да заплати на
ЗД „Бул
Инс” АД, ЕИК 831830482, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представляван от Стоян Проданов и Крум Крумов, сумите от 1031,97лв. – главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№*******, собственост на Щ. К. П., при възникнало на 05.06.2016г. ПТП в гр.Хасково, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 21.03.2019г. до окончателното изплащане, както и 239,66лв. – мораторна
лихва за периода 03.12.2016г. – 18.03.2019г. и направените по делото разноски в размер на 150лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.