№ 687
гр. Русе, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101260 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от непълнолетната Ц. В. В. срещу С. В. Й., в която
се твърди, че двамата се познавали от една година, поддържали интимни
отношения в продължение на около шест месеца, които вече били
прекратени. От около два месеца ответникът не спирал да я тормози
психически и физически, удрял я през лицето, заплашвал че ще й почерни
живота. Тормозел я и по телефона, случвало се и да я преследва. Молителката
се страхувала от него
Твърди, че на 01.03.2024г. ответникът й нанесъл няколко удара с крак
в корема и отправил заплахи, че ще й почерни живота и ще й подстриже
косата.
В съдебно заседание ответникът не оспорва, че е имал „интимна
връзка“ с молителката, която вече е приключила. Оспорва да й е нанасял
удари, или по какъвто и начин да я преследва, тормози и заплашва. На
01.03.2024г. твърди, че тя е започнала да го псува и обижда, дори го
нападнала, а той само си е вдигнал крака, за да се защити. Твърди, че
молителката си измисля, знаел от приятели, че употребява наркотици. Счита,
че той е притесняван от нея, „може би от ревност“.
1
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, че същите се познават,
поддържали са „интимна връзка“, която към настоящия момент е прекратена.
Молителката Ц. В. В. е непълнолетна (на 15 години). Според
изготвения по делото социален доклад, същата живее със своя баща В.Ц.В.,
приятелката му и нейната дъщеря. Становището на социалните работници е,
че за молителката се полагат адекватни грижи от бащата, осигурена й е добра
битова и семейна среда. Пред социалните работници и двете страни са
признали за съществувалата между тях „интимна връзка“, но излагат
различни причини за нейното прекратяване, които са ирелевантни за
настоящия спор.
Разпитаната по делото свидетелка Р.М.И. установява, че познава и
двете страни по делото, като с молителката поддържат приятелски
отношения. На 01.03.2024г. била заедно с нея пред магазина до училището
им. Стояли заедно с приятели на ответника. Видели, че последният се
приближава към тях и започнал да вика на приятелите си „Оплюйте я тази
Ц.“. От своя страна тя му казала да не говори такива неща, тръгнала към него
и го обидила казвайки му „мършо, не говори такива неща пред хората“.
Тогава той я ритнал два път с крак в стомаха. Наложило се едно от момчетата
да го хване и дръпне. Двете момичета се прибрали в училището и отишли при
психолога и казали какво се е случило, а след това отишли и в полицията.
Свидетелката и преди този случай лично виждала как С. проявява агресия
към приятелката си (молителката), имало и други „такива неща“ включително
веднъж си хвърлил тротинетката по нея. При друг случай когато двамата се
карали и свидетелката се намесила, той хванал и нея за косата и започнал да я
дърпа.
По подадена от молителката жалба в Първо РУ при ОД МВР – Русе по
повод инцидента от 01.03.2024г. е образувана полицейска проверка, при
която е иззет видеозапис от охранителна камера, заснела случилото си между
страните и са снети обяснения от установените на място лица. Според
приложената по делото докладна записка, Р.И. е изложила същите факти пред
полицейските служители, като тези установени от нея като свидетел в
настоящото производство. Снети са обяснения и от лицата М.Я.Х. Т.М.М.,
2
Д.Д.А. и Д.К.. Всички те били заедно с В. и И. пред магазин който се намирал
срещу ПГРКК. Към тях се приближил С. Й. и тогава В. започнала да го
обижда с „боклук, мършо“ и му нанесла шамар през ръката. Всички са
посочили, че не са видели ответника да рита молителката.
От приложения по делото видеозапис от охранителната камера, на
който е заснет процесния инцидент от 01.03.2024г. се установява, че
молителката и свидетелката Р.И. стоят на тротоар пред магазин в компанията
на още две момчета (възможно е да има и други извън първоначалните кадри,
тъй като се появяват в следващите). При приближаването на ответника към
тях, молителката тръгва към него, като приближавайки го той рита с десния
си крак два пъти в посока на нейния стомах. Приближава се към тях едно от
другите момчета и ги разделя. Очевидно е че и двете страни афектирани си
отправят реплики, които не се чуват на видеозаписа. След това молителката и
свидетелката пресичат пътя и се отдалечават, а ответникът се събира и
започва да разговаря с присъстващите наоколо момчета, станали свидетели на
случилото се, като отправя неприлични жестове по посока на отдалечаващите
се момичета.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство, които обитават едно жилище
или в интимна връзка. Според легалната дефиниция на § 1. т.6, „интимна
връзка" представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и
сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол,
независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване,
съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон.
Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с
продължителност поне от 60 дни. В случая няма спор по делото, че страните
са били в „интимна връзка“, с оглед на което и предвид сочения акт на
насилие в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, молбата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на
3
спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство е описан
конкретен акт на насилие от 01.03.2024г., изразяващ се в удряне с крак в
корема и заплашване. Безспорно нанасянето на каквито и да е удари по тялото
на молителката, противно на нейната воля, представлява акт на насилие, а в
случая и на домашно такова. Настоящият съдебен състав приема, че по делото
е доказано, че ответникът е нанесъл два удара с крак в областта на корема на
молителката. Дали по този начин й е причинена болка и с какъв интензитет,
дали кракът му леко я е докоснал или по силно, е без значение за
квалифициране на поведението му като домашно насилие. Видно от
приложения по делото видеофайл (в този смисъл са и свидетелските
показания), ответникът не вдига крака си, за да се защити, а с цел да ритне
молителката, като ирелевантно в случая е дали по този начин според него „се
защитава“ или я отблъсква. Очевидно е, че начинът по който замахва е в
състояние да причини значителна болка, а и по тежки последици за здравето
на молителката, до които не се е стигнало най-вероятно поради нейното
отдръпване. Също така физическата му агресия не би могла да бъде
оправдана и поради отправени към него от нейна страна някакви обиди и
закани, доколкото има данни за такива. Видно е от приложения видеофайл, че
страните си разменят реплики, което съдържание дори и да не се чува
възбужда у всеки от тях неприятни чувства, включително и агресия, проявна
форма на която е и отправения неприличен жест с три пръста от ответника.
Поради това, ако той беше се въздържал и не беше нанесъл ударите с крак, би
могло да се приеме, че поведението му е провокирано и същото не обосновава
налагане на мерки за защита на молителката, още повече, че видно от
видеофайла същата в конкретната хипотеза не демонстрира страх от него.
Ескалиралата обаче физическа агресия срещу непълнолетно лице, независимо
от поведението на последното следва да не бъде толерирана, а санкционирана.
Настоящият съдебен състав, отчитайки липсата на критично
отношение на ответника към поведението му, влошените отношения между
страните и доказаната проява на физическа агресия от негова страна, намира,
че молбата за защита следва да бъде уважена, като се наложат мерки за
защита по чл. 5, ал.1 т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за срок от 12 месеца, който период
съдът намира, че е достатъчен за преустановяване на контактите между
4
страните и свързаните с тях конфликтни ситуации.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Ц. В. В. ЕГН**********
с адрес гр. Русе, ******* е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН от С. В. Й. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********.
ЗАДЪЛЖАВА С. В. Й. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. В. В.
ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на С. В. Й. ЕГН********** да приближава на по-малко
от 50 метра Ц. В. В. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения
по-горе адрес, учебно заведение което посещава и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на С. В. Й. ЕГН********** да осъществява контакт с Ц.
В. В. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, С. В. Й. ЕГН**********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С. В. Й. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от 20.05.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5