Р Е Ш Е Н И Е
№ 4400/18.10.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 19.09.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5402 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 226 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / вр.
§ 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Л.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата в общ размер от 1519,00 лв. , представляваща имуществени вреди , произтичащи в резултат на ПТП на 02.12.2014г., станало по вина на водача на лек автомобил "БМВ", с peг. № X **** ВН , застрахован за „Гражданска отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, формирана като сбор от сумата от 850,00 лв. – за предоставена и заплатена за социална услуга - обгрижване за м.януари 2015г., с издадена фактура №1160/13.02.2015г., платени на 13.02.2013г. в брой, за което е представен фискален бон; от сумата от 269,00 лв. за предоставена и заплатена социална услуга - раздвижване за периода 01.02.-13.02.2015г., с издадена фактура №1161/13.02.2015г., платени в брой на 13.02.2015г., за което е представен фискален бон; както и от сумата от 400,00 лв. за предоставена и заплатена социална услуга - обгрижване за периода от 01.02. до 13.02.2015г., с издадена фактура №1162, платени с банков превод на 03.02.2015г., за което е представено платежно нареждане, ведно със законната лихва върху сумата в общ размер от 1519 лв. , считано от 13.02.2015г. - последната дата за плащане на социалните услуги по обгрижване и рехабилитация до окончателното изплащане на сумата;
- сумата в размер от 14000,00 лв. , представляваща неимуществени вреди за преживени болки и страдания, произтичащи в резултат на ПТП на 02.12.2014г., станало по вина на водача на лек автомобил "БМВ", с peг. № X **** ВН, застрахован за „Гражданска отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане - 02.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 02.12.2014г. ищцата е била блъсната от лек автомобил „БМВ 520 И" с
рег.№ Х****ВН. Получила е
телесни увреждания /счупване на ляво колянно капаче, рана в областта на дясна
ръка/, които са били съпроводени с понасяне на болки и страдания. Била е лекувана, при което е направила разходи за лечението.
Излага се, че в Спешния сектор на МБАЛ „Света
Анна-Варна" АД на ищцата й е поставена гипсова имобилизация за 30 дни - от
02.12.2014г. до 02.01.2015г. Левият й крак е бил целият гипсиран от слабините до ходилото.
Твърди, че този период е бил много труден за нея.
Ищцата има 95% инвалидност, видно от експертно решение на МБАЛ „Света
Марина" ЕАД гр.Варна от 29.08.2013г.: състояние
след исхемичен инсулт, нарушен сърдечен ритъм - предсърдно мъждене, глаукома и
пр. Трябвало е да лежи през целия месец, защото кракът й не
трябвало да се движи. Наложило се дъщеря й да й помага
, т.к. не можела да се обгрижва сама, за да я обръща в леглото, да я
храни, да й дава лекарства и да й помага за тоалетната. Ищцата
твърди, че страдала изключително много.
В началото на 2015г. след махането на гипса лекуващият лекар назначил
обездвижване на крака с ортеза /пластмасов ограничител на движенията/ за 45
дни. Ищцата не била в състояние сама да се грижи за себе си - не можела да
излиза от дома си, да слиза или да се качва по стъпала, да отиде до магазин или
друго място, защото кракът не можел да се свива в коляното и да се стъпва на
него. Затова в периода 02.01.2015г.-13.02.2015г. била
настанена в Дом за възрастни хора „Свети И. Златоуст"и ДВХУ „Свети
Илия" гр.Варна. В дома се придвижвала с инвалидна
количка и била обслужвана от персонала на дома. За
престоя си там заплатила 1 250 лв. Отделно от това
заплатила 269 лв. за рехабилитация, която се
изразявала в медикаментозно обработване
на коляното със специален апарат по назначение на лекуващия лекар след
контролен преглед след изтичане на втория месец от счупването. За престоя и рехабилитацията плащала сумите на „Йолина Джи"
ЕООД, което съгласно предоставените й фактури е доставчик на социалната услуга
по обгрижване и рехабилитация за времето от 02.01.2015г. до 13.02.2015г.
След това лечението й продължило с няколко курса
физиотерапия и рехабилитация, провеждани в ДКЦ-4 Варна. Движението й след това
6 месеца се осъществявало с канадка.
Около осем месеца след ПТП ищцата имала
ограничения и болки в движенията. Това е констатирано при прегледа й на 11.02.2015г. и записано в приложения амбулаторен лист. При
преглед на 25.06.2015г. в приложената етапна
експертиза е описано, че към момента на прегледа има ограничена подвижност в
лява колянна става и лека контрактура на прилежащата мускулатура.
Повече от 2 години ищцата имала затруднения при
качване и слизане по стъпала. И в момента твърди, че има болки в коляното при
промяна на времето.
С решение №444/8.3.2017г. по НОХД 4996/2016г. на ВРС XII
наказателен състав, водачът на автомобила - М.М.В., е бил признат за виновен в
това, че на 02.12.2014г. при управление на л.а. „БМВ с
рег.№ Х****ВН е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил на Л.И.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на ляво колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник.
Излага се, че отговорността на водачите на л.а. „БМВ 520 И" с рег.№ Х****ВВН за вреди, причинени на трети лица при управление
на лекия автомобил, е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" при З. „Б.И." АД.
По застрахователно събитие ответното дружество е
образувало производство -щета № 150100020740. С писмена
молба, получена от ответника на 10.11.2017г.,
представила исканите от него документи и поискала доброволно да уредят
отношенията с плащане на обезщетение.
Въпреки задължението си по чл.496 от Кодекса за
застраховането да отговори на искането й в тримесечен срок, ответникът не
предприел никакви действия в продължение на 10 месеца. След многократни напомняния, на 07.09.2018г. подписала с ответното дружество споразумение, съгласно което
застрахователят се задължавал да й заплати 12 000 лв. обезщетение
в срок до един месец, като преведе сумата по описана в споразумението банкова
сметка.
***ението си по споразумението и не й превел
никакви суми. Това я принуди на 28.12.2018г.
да изпрати покана, получена от ответника на
31.12.2018г. С тази покана предложила на „Бул Инс" АД да
й преведе 12 000 лв. по посочената в
споразумението банкова сметка, ***. Заявила, че ако сумата не
бъде преведена в посочения срок, разваля споразумението, като ефекта от
прекратяване на действието му настъпва с факта на неплащане на 12 000 лв.
До 05.01.2019г. никакви суми не са били преведени или платени по друг начин
от ответното дружество. Това означава, че споразумението е
развалено едностранно от ищцата, поради неизпълнение на задълженията на другата
страна.
На 28.01.2019 г. по нейна сметка ответното
дружество е превело 5 000 лв. на
основание споразумението от 07.09.2018г. Към този момент
споразумението е прекратило действието си. Ищцата
сочи, че не се е разпореждала с тази сума.
Поради това, че не са уредили доброволно
отношенията си със застрахователя, предявява настоящия иск за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от ПТП на
02.12.2014г. Имуществените й вреди
произтичат от плащания за лечение, лекарства, обгрижване, рехабилитация,
транспорт.
С настоящата искова молба предявява претенция за плащане на част от тях в
размер на 1 519лв., платени на „Йолина Джи" ЕООД за обгрижване и
рехабилитация в Дом за възрастни хора „Свети И. Златоуст" и ДВХУ „Свети
Илия" за престоя й там от 02.01.2015г. до
13.02.2015г.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена
предявената искова претенция.
Ответното дружество Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в
който изразява се изразява следното становище:
Счита сем
предявеният иск за процесуално допустим, но по същество неоснователен,
необоснован, недоказан и прекомерно завишен по размер, поради което се оспорва
изцяло исковата претенция, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в исковата молба твърдения.
Съображенията за
това са следните:
1. Оспорва се да е причинен деликт от
водача на лекия автомобил, застрахован при ответника. Оспорва
се твърдения в исковата молба механизъм на пътно-транспортно произшествие, като
се оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително
по причина от действията на водача на л.а. „БМВ", с peг. № X **** ВН. Оспорват се твърденията в
исковата молба за осъществен от М.М.В., като водач на л.а. „БМВ", с peг.
№ X **** ВН граждански деликт спрямо ищцата.
2. Оспорва се и твърдяната причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата
имуществени и неимуществени вреди.
Дори
да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита се,
че същите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на
случайно деяние според дадената в чл. 15 от НК
дефиниция.
3. Прави се възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в
тази връзка оспорвам твърденията, че заявените в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на
водача на л.а. „БМВ", с peг. № X **** ВН. Твърди се, че Л.К., като пешеходец не се е съобразила с пътните
условия и обстановка, като виновно с действията си е нарушила чл. 108, ал.1 и 2, чл. 113, т.1 и чл. 114, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Твърди
се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на Л.И.К., като
процентът на съпричиняване е най-малко 90%. Счита се, че Л.К., като пешеходец е
нарушила и чл. 113, т.1 от ЗДвП, като преди да навлезе
на платното за движение, не се е съобразила с приближаващите се ППС. Нарушена е и разпоредбата на чл. 114, т.2
от ЗДвП, като на пешеходците е забранено да пресичат платното за движение при
ограничена видимост.
Безспорно
е налице съпричиняване на вредоносния резултат в случаите, когато са нарушени
правилата за движение по ЗДвП.
4. Оспорва се
размера на предявения иск за имуществени и неимуществени вреди, като се счита
същия за недължим, респективно прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата
е подписала споразумение, с което се съгласява да получи, като обезщетение за
причинените имуществени и неимуществени вреди сумата от 12 000 лева от
ответното дружество. Видно от изходящ превод от 25.01.2019 г. Л.К. е получила 5000 лева
на посочената от нея банкова сметка. *** ищцата,
че подписаното от нея споразумение е прекратено. Съгласно чл.
87 от ЗЗД кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение. В случая е даден
срок от 5 дни от 31.12.2018 г. - датата на получаване на поканата. Същият е крайно недостатъчен, тъй като голяма част от дадения срок
е в почивни и неработещи дни. Налице е плащане от 5000
лева по споразумението. В тази връзка претенцията за
14 000 лева неимуществени вреди и 1519 лева имуществени е неоснователна и
недоказана с оглед подписаното споразумение.
В
случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то се прави
възражение за прекомерност на претенцията. Няма ясно причинно-следствена
връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и настъпилото
ПТП. Обезщетението, което се претендира, не отговаря
на действителната вреда, като е прекомерно. Претендираните
неимуществени вреди в размер на 14 000 лева не отговарят на принципа на
справедливост, с оглед периода на възстановяване.
Счита
се, че обезщетение в размер на 5000 лева, което е платено на 29.01.2019 г. за
неимуществените вреди напълно би отговаряло на принципа за справедливост.
Оспорва
се размера на причинените имуществени вреди. Направените разноски от 1250 лева
по фактури № 1160/13.02.2015 г. и № 1162/13.02.2015 г. за обгрижване не са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП от 02.12.2014 г. Ищцата не е имала
необходимост от настаняването й в Дом за възрастни хора. Прави впечатление, че когато е с поставена гипсова имобилизация и
когато е в начален етап на своето възстановяване ищцата е била в дома си.
Една след като е свалена гипсовата имобилизация ищцата се е
настанила в дом за възрастни хора.
5. Възразява се и се счита за
неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането за неимуществените вреди и
от 13.02.2015 г. за имуществените вреди. Лихва, съгласно
новия Кодекс за застраховането, може да се претендира най-рано от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция, като съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето
по, ал. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Излага
се, че съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е
определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3, или от изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 от КЗ
В случая
извънсъдебната претенция за обезщетение е получена от застрахователя на
09.11.2017 г. Във връзка с гореизложеното, се счита, че лихвата за
неимуществени вреди е неоснователна за периода от 02.12.2014 до 09.02.2018 г.,
както и лихвата за имуществени вреди е неоснователна за периода от 13.02.2015
г. до 09.02.2018 г. По отношение на останалата част от претенцията за лихви
намирам също за неоснователна, по съображения за неоснователност на главните
искове.
Вследствие
на изложеното, се моли да се отхвърлят предявените искове от Л.И.К. срещу З. „Б.и." АД, като неоснователни и
недоказани да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Съдът е приел за
безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството , както следва:
- че лек автомобил „ВМВ 520 И" с рег.№Х **** ВН е бил
застрахован за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в застрахователна полица № 02114001034910, сключена между З. „Б.И."
АД и К.Г.Д. ЕГН **********, валидна към 02.12.2014 година - датата на
настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие;
- че на 02.12.2014
г. в гр. Варна, ищцата Л.И.К. е била блъсната от
движещ се на заден ход лек автомобил „ВМВ 520 И" с рег.№Х **** ВН, управляван от М.М.В.,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Вследствие
на изложеното съдът констатира, че процесното пътно-транспортно произшествие е
настъпило по време на действие на горепосочената застрахователна полица и ответното
дружество се явява пасивно легитимирано
по предявения иск.
Видно от
представения по делото заверен за вярност препис от Решение № 444/8.3.2017г.,
постановено по НОХД № 4996/2016г. по описа на ВРС, е признат подсъдимия М.М.В.
- роден на *** г. в гр.Варна, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
че на 02.12.2014г. в гр. Варна при
управление на МПС - лек автомобил "БМВ", с peг. № X **** ВН, нарушил
правилата за движение - чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Л.И.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляво колянно капаче,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от
около 2-3 месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата, престъпление по чл.343а, ал.
1,б."а", пр.2, вр.чл.343, ал. 1.б.,“б“,пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 78А, ал.1 НК го е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 000
/хиляда/ лв.
Приобщени
към доказателствения материал са фактура № 1161/13.02.2015г. за 269,00 лв. , с
фискален бон за 269,00лв. и квитанция
към приходен касов ордер №18/13.02.2015г., фактура №1162 за 400,00лв., с вносна бележка от
03.02.2015г., фактура № 1160/13.02.2015г. за 850,00лв., ведно с касов бон за
850,00лв. и квитанция към приходен касов ордер №1544/31.12.2014г. и два броя епикризи и амбулаторен лист.
Представено
е искане от ищцата Л.И.К. от 07.11.2017г.
за изплащане на обезщетение във връзка с щета № 150100020740 по ПТП от 02.12.2014г. за имуществени и
неимуществени вреди.
Видно от приобщеното
по делото Споразумение от 07.09.2018г., сключено между ищцата Л.И.К. и
ответното дружество З. „Б.И.“ АД, в
същото е посочено, че от името на Бенефициента пред З. „Б.И." АД е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
Гражданска отговорност във връзка с настъпило застрахователно събитие на
02.12.2014 г., при което е пострадала Л.И.К., ЕГН: **********. В дружеството е
образувана ликвидационна преписка по щета с № 150100020740/1-7,07.2015 г., по
която са представени и събрани относимите за разглеждане на настоящия случай
доказателства. Със застрахователна полица № 02114001034910 за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", сключена между ЗД „БУЛ
ИиС"АД и К.Г.Д., ЕГН: ********** е била застрахована отговорността на
^одсчи^е на МПС „БМЗ 520 И" с peг. № Х3361ВН; На
02.12.2014 г. е настъпило застрахователно събитие, като М.М.В. с ЕГН: **********,
в качеството си на водач на горепосоченото МПС, е станал причина за настъпване
на ПТП. Вследствие на пътнотранспортното произшествие (ПТП) на БЕНЕФИЦИЕНТА,
имащ качеството на Пострадало лице са причинени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на описаното събитие.
По случая е образуване наказателно дело Ш 4396/2016 г. по описа на PC -
Варна. Страните са се договорили , както следва: З. „Б.И." АД се задължава
да залати на БЕНЕФИЦИЕНТА сума е размер на 12000,00 лв., представляващи
обезщетение за претърпените от БЕНЕФИЦИЕНТА имуществени и неимуществени вреди,
възникнали от посоченото по-горе ПТП или по повод на него, включително такива
за лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Застрахователят се задължава да
изплати обезщетението по т. 1 от споразумението в срок от един месец по
посочената в същото банкова сметка ***. С изплащане на обезщетението
бенефициентът заявява, че няма никакви неудовлетворени претенции към З. „Б.И."
АД или виновния водач за претърпените от него вреди /имуществени и
неимуществени/, включително и бъдещи такива.
Представена
е покана от ищцата Л.И.К. до ответното дружество З. „Б.И." АД , в която
същата посочва, че ответникът не е заплатил посочената в споразумението от
07.09.2018г. сума в размер на 12000,00 лв.
по банковата й сметка. Ищцата предлага в срок до пет дни, считано от
получаване на поканата ответникът да й преведе сумата от 12000,00 лв. по
посочената в споразумението банкова сметка , *** , че разваля споразумението ,
поради неплащане на сумата от 12000,00 лв. по указания начин и срок.
Видно от
представената обратна разписка, поканата е връчена на ответното дружество на
31.12.2018г.
Видно от
представеното по делото преводно нареждане, ответното дружество З. „Б.И."
АД е превело на ищцата Л.И.К. сумата в размер на 5000,00 лв. на 25.01.2019г. по посочената в
споразумението банкова сметка ***.
Видно от заключението на вещото лице Р.Б.М. по
приобщената към доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза, се
констатира , че в резултат на ПТП на 02.12.2014г. ищцата е получила следните
увреждания:
- Счупване
на капачката на лявата колянна става обусловила трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
- Разкъсно-контузна
рана на дясна ръка обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Вещото лице посочва, че счупването е лекувано с
гипсова имобилизация за 30 дни и ортеза за 45 дни. След това провеждала
рехабилитация в амбулаторно условия. Общия срок за лечение около 3-4 месеца.
Движенията в коляното са леко ограничени в сравнение с другия крак. Налични
артрозни промени в колянната става. Хипотрофия на мускулатурата на долните
крайници вследствие намалена физическа активност. По отношение на причинените
болки и неудобства се посочва, че крайникът се обездвижва с гипсова
имобилизация тип крачол -от глезена до ингвиналната гънка, не може да свива
колянната става, силно затруднено е и ходенето, а в комбинация с възрастта
77год. е почти невъзможно. След свалянето на гипса е поставена ортеза която
също обездвижва коляното в изправено положение, която след 45-тия ден от
счупването се сваля периодично за да се раздвижва колянната става. В периода
02.01.2015г.-13.02.2015г., на ищцата е била с поставена ортеза на колянната
става и е имала нужда от чужда помощ за обслужване и провеждане на
рехабилитация.
Видно от
заключението на вещото лице И.Г.И. по приобщената към доказателствения материал
съдебна авто-техническа експертиза, се констатира , че ищцата е имала
видимост за движението на МПС-та по паркинга от страна на входовете на блок
22Б. Ищцата се е движила по асфалтираната паркинг алея (пътно платно),
ограничена с бордюри от двете страни и успоредна на улица „Никола Козлев".
Движела се е плътно до бордюра от страна на входа на блока като е направила по
нейни показания 4-5 крачки (ок. 3.50 м). Поради тази причина след ПТП краката й
са били на асфалтираната алея, а тялото върху бордюра и импровизирания паркинг.
На въпроса „ Имал ли е възможност водачът на л.а. „БМВ" с ДК № X **** ВН
да предотврати ПТП чрез натискане на спирачка, с оглед позицията на пресичане
на ищцата?“- вещото лице посочва, че времето на обхождане с поглед на трите
огледала в общи линии е съпоставимо с времето за което ищцата изминава
разстоянието от 4-5 крачки (3.0-3.5 метра). Но водачът е трябвало и да спира
след потеглянето от място и развиване на някаква скорост (допустима 20 км/час),
за което са му трябвали ок 10 метра. Водачът е нямал възможност да предотврати
ПТП чрез натискане на спирачката. На въпроса „Внезапно ли е навлязла на
платното за движение ищцата за да пресича и позицията и на пресичане попада ли
в опасната зона на движение на л.а. „БМВ" с ДК№Х**** ВН?“ вещото лице посочва, че ищцата се е движила с
нейната бавна старческа скорост зад паркирания около вход „А"автомобил.
Трудно при такава скорост може да се говори за внезапност. Освен това тя е
трябвало да преодолее по направена пътека разстоянието от входа до бордюра от
около 8 метра за които при скорост на движение от 0.8 м/сек от нейна страна,
при условие, че не се спира ще ги измине за около 10 секунди. Ако се приеме, че
се е спряла за около 3 секунди да се огледа и след това е изминала по
асфалтираната алея 3.5 метра - още 4.5 сек или общо 17.5 сек е била в
полезрението на водача.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел Ю.Т.К.-К.дъщеря
на ищцата Лидия К., същата излага, както следва: „Майка се чувстваше много зле,
това е истината. В момента, когато се случи инцидента, тя беше 78г., имаше преди две години
прекарани два тежки исхемични инсулта и имаше вече решение на ТЕЛК за 95%
инвалидност. Когато я гипсираха тя
трябваше да изкара почти цял месец с този гипсов крачол, който беше от слабините
до глезена. Майка ми е много слаба, тя
няма четиридесет и няколко килограма , този гипс много й тежеше. Тя на практика
без чужда помощ не можеше да се обърне в леглото. Целия й левия крак поначало
имаше разширени вени и целия от този гипс се беше зачервил, гипса се беше впил
в плътта и беше болезнено и вземаше медикаменти за обезболяване, но на практика
от тези болки не можеше да спи. Въобще много трудно можеше да ходеше до
тоалетно,ситуацията беше много критична този месец. След това не можеше да се оправи
сама. Аз бях човека който се грижих за нея. До тоалетната с чужда помощ не
можеше да отиде.Тя не можеше въобще да стъпи на крака. След като мина месец
лекуващия лекар каза, че трябва да сложи тези пластичните - ортеза, която при нея беше за около 45
дена. По време на ортезата също
подвижността й бе ограничена и този период съвпадна с настаняването й в Дома за
стари хора. Това стана по препоръка на нейното джипи - доктор Топалов, който
каза, че в това заведение има добър екип, който може да й направи
рехабилитацията, след като и бъде снета ортезата.Действително тя там при
престоя си направи един цикъл от рехабилитация със специални медикаменти. След
като свърши този цикъл, махнаха ортезата и тя предпочете да продължи лечението
в къщи , и се прибра в къщи. Като направихме три курса лечение на физкултура,
това беше в рамките на няколко седмици. Аз й помагах през този период и тя
вече може няколко неща примерно
да ходи сама до тоалетната с канадка, ползваше канадка и да си направи нещо в
кухнята дребно. И така. Тя се
притесняваше ,че този инцидент ще се отрази неблагоприятно на основното й заболява и от застояването й
да не получи трети пристъп, защото на практика в Дома за стари хора тя беше на
инвалидна количка и не е могла да се
движила самостоятелно почти два месеца и половина. В острия период болките бяха
първия месец мога да кажа неописуеми, тя
даже казва , че е претърпяла две тежки
операции толкова болки не съм претъпяла. След това като махнаха ортезата тя не
е имала такива сериозни болки, просто наболявания при повече движение примерно,
при промяна на времето.но да кажем в рамките на няколко месеца това отзвуча.
Сега към настоящия момент тя може да се движи. Въпроса е че, в резултат може би
и на това мускулатурата на краката й много отслабна, и сега тя има болки в
ставата, поради тази отслабнала мускулатура. Но сега в момента може да се движи
сама.“
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Между страните са безспорно
установени обстоятелствата, за които съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
изключена преценка на гражданския съд, поради което и настоящият състав приема
за установени противоправността, причиняването на вредата - причинената
на ищцата Л.И.К. средна телесна повреда и вината на водача, участник в ПТП,
като елементи от престъпния състав, въз основа на влязло в законна сила Решение № 444/8.3.2017г., постановено по
НОХД № 4996/2016г. по описа на ВРС, по силата на което е признат подсъдимия М.М.В.
- роден на *** г. в гр.Варна, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
че на 02.12.2014г. в гр. Варна при
управление на МПС - лек автомобил "БМВ", с peг. № X **** ВН, нарушил
правилата за движение - чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Л.И.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляво колянно капаче,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от
около 2-3 месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата, престъпление по чл.343а, ал.
1,б."а", пр.2, вр.чл.343, ал. 1.б.,“б“,пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 78А, ал.1 НК го е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 000
/хиляда/ лв.
Ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Към процесната дата между
ответното дружество и виновния водач е било налице действително застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът
на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г./ .
За ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на
водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо
ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото
доказателства, се установява, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
противоправното поведение на водача на лек автомобил лек автомобил
"БМВ", с peг. № X **** ВН М.М.В. ЕГН ********** ***, който е нарушил
правилата за движение - чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Л.И.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляво колянно капаче,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от
около 2-3 месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата.
С оглед
на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване отговорността за вреди.
Въпреки
постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните по
отношение на така установените факти относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, в настоящото производство е
допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се
изследва и степента на причиняване на резултата от поведението на починалата.
По силата
на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при непозволено
увреждане се предполага до доказване на противното. Ответникът е оспорил вината
на застрахования водач, но не е ангажирал доказателства , от които да се
направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Съдът счита, че в процеса не е
успешно оборена законовата презумпция за вина на делинквента и не се
установяват обстоятелства, които да изключват отговорността за нарушението. Не
се подкрепи с доказателства направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като видно от
изложеното вещото лице И.И. в проведеното по делото открито съдебно заседание
пострадалата не е имала възможност да предотврати процесното ПТП , а същевременно процесният лек автомобил е
бил на достатъчно голяма разстояние от пострадалата, което му е позволявало да
спре безопасно или да заобиколи
пешеходката, не са налице спирачни следи.
Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, до вредоносения резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /
решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 /г. В тази
връзка от събраните по делото доказателства не се доказа, че с поведението си
пострадалата е способствала за настъпването вредоносния резултат.
Поради изложеното, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано.
Съдът , като съобрази приобщените
по делото фактура № 1161/13.02.2015г. за 269,00 лв. , с фискален бон за 269,00лв. и квитанция към приходен касов
ордер №18/13.02.2015г., фактура №1162 за
400,00лв., с вносна бележка от 03.02.2015г., фактура № 1160/13.02.2015г. за
850,00лв., ведно с касов бон за 850,00лв. и квитанция към приходен касов ордер
№1544/31.12.2014г., намира, че исковата претенция за настъпили имуществени
вреди е доказана по размер и следва да бъде изцяло уважена.
С оглед направеното от ищцата
искане исковата претенция за настъпили имуществени вреди се дължи , считано от
13.02.2015г. , т.е. последната дата за плащане на социалните услуги по
обгрижване и рехабилитация, която дата е след датата на процесното
ПТП-02.12.2014г.
По отношение на исковата
претенция за настъпили неимуществени вреди, съдът намира, че относно вида и интензитета на понесените болки и
страдания следва да кредитира свидетелските показания на свидетелката Юлия
Тодорова К.- Костадинова и заключението на вещото лице д-р Р.Б.М. по приобщената съдебно-медицинска експертиза
. Макар свидетелските показания да следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, в случая те кореспондират и с други доказателства по делото -
представената експертиза относно вида на травматичните увреждания.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, като се съобрази характер на
увреждането, начинът на извършването му, продължителността на страданието и
последиците от него.
Съобразявайки представеното по
делото споразумение от 07.09.2018г. между страните, съдът намира, че с оглед
неизпълнение на задължението за изплащане на сумата от 12000,00 лв. по
банковата й сметка в указания в поканата
от ищцата срок, който е изтекъл на 08.01.2019г. същото е развалено . Същевременно
съдът следва да съобрази обстоятелството , че ответното дружество е превело на
ищцата сумата от 5000,00 лв. на 25.01.2019г. Вследствие на изложеното , с
направеното плащане , ответното дружество на практика е признало дължимостта на
договорената сума по сключеното на 07.09.2018г. споразумение. Доколкото
договорената сума в общ размер от 12000,00 лв. обезщетява причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди, съдът намира, че следва да вземе предвид тази сума при
определяне на размера на дължимото обезщетение , т.к. ответникът е бил съгласен
за изплащането на същата, като от сумата от 12000 лв. следва да се приспадне
изплатената от ответника сума в размер на 5000,00 лв. и сумата от 1519,00 лв.
за настъпилите имуществени вреди. Вследствие на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че остава за дължима сумата от 5481,00 лв. , която заедно с
изплатената от ответника сума от 5000,00 лв. справедливо обезщетява
претърпените от ищцата неимуществени вреди под формата на физически болки и страдания,
заявени с исковата молба. Съобразявайки тежестта на понесените от ищцата болки
и страдания, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 5481,00 лв. , ведно
с изплатената сума от 5000,00 лв. справедливо обезщетява претърпените от ищцата
неимуществени вреди под формата на физически болки и страдания, заявени с
исковата молба. Предвид изложеното,
решаващият състав намира, че до този размер - 5481,00 лв. искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 14000
лв.
Основателността на иска за неимуществени
вреди в посочения размер , определя основателност на искането за заплащане на
лихва за забава върху главницата. С оглед приложимите в настоящия случай
разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, мораторна лихва следва да се дължи, считано от датата на
деликта –02.12.2014г., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. На основание чл.223 ал.2, изр. първо ЗК вр. чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и с оглед
основателността на иска за присъждане на обезщетение, съдът приема за установено
и вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от
момента на увреждащото събитие. Забавата в плащането на обезщетение за деликт
се понася от застрахователя от същия начален момент, както и от застрахования
деликвент(решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ВКС ІІ ТК; Решение
№ 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК,).
По разноските:
Съдът намира за неоснователни
направените от страните възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, т.к. счита, че делото се характеризира с фактическа и правна
сложност.
С оглед изхода на делото,
направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на
разходите, на ищеца се следват сторените разноски съразмерно на уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца с оглед размера на
уважените искове и доказателствата за извършени разходи и предвид представения
списък по чл. 80 ГПК, следва да се присъдят 451,06 лева.
На ответника се следва присъждане
на разноски, съгласно приложения по делото списък с разноските по чл.80 от ГПК ,
съразмерно на отхвърлената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , в размер на 765,22 лева.
Ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и следващата се държавна
такса по предявените искове, както и за депозит за вещо лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза , на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в общ размер от 1519,00 лв. , представляваща имуществени вреди , произтичащи в резултат на ПТП на 02.12.2014г. в гр.Варна, станало по вина на водача на лек автомобил "БМВ", с peг. № X **** ВН, застрахован за „Гражданска отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, формирана като сбор от сумата от 850,00 лв. – за предоставена и заплатена за социална услуга - обгрижване за м.януари 2015г., за което е издадена фактура №1160/13.02.2015г.; от сумата от 269,00 лв. за предоставена и заплатена социална услуга - раздвижване за периода 01.02.2015г.-13.02.2015г., за което е издадена фактура №1161/13.02.2015г., както и от сумата от 400,00 лв. за предоставена и заплатена социална услуга - обгрижване за периода от 01.02.2015г. до 13.02.2015г., за което е издадена фактура № 1162, ведно със законната лихва върху сумата в общ размер от 1519лв. , считано от 13.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата в размер на 5481,00 лв. , представляваща неимуществени вреди за преживени болки и страдания, произтичащи в резултат на ПТП на 02.12.2014г., станало по вина на водача на лек автомобил "БМВ", с peг. № X **** ВН, застрахован за „Гражданска отговорност" с „БУЛ ИНС" АД по полица № 02114001034910, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие-02.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до претендирания размер от 14000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 451,06 лв., представляваща реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.К.
ЕГН ********** ,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 765,22 лв., представляваща реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 420,00 лв., представляваща
дължима държавна такса и разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
УКАЗВА на ответното дружество Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по
банковата сметка на ищеца, посочена в уточнителна молба с вх.№ 29533/22.04.2019г., приложена на л.24 и
сл. от делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: