Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Д. С. С. от [населено място], депозирана против Решение № 2153-27-25/25.03.2024год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01534229 от 02.02.2024г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход подадени с Декларация образец № 1 за периодите от 20.11.2017г. до 10.02.2020г. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и на оставеното в сила разпореждане. Сочи, че органът неправилно издал обжалваните задължителни предписания за заличаване на данните, тъй като в случая били налице всички изискуеми предпоставки за декларирането им. Посочва още, че обжалваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като не е била дадена възможност за представяне на доказателства за осъществена трудова дейност през процесния период. Достатъчно основание за възникване на качеството „осигурено лице“, съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 т.4 от КСО е регистрацията на лицето като земеделски стопанин, внасянето на осигурителни вноски и липсвало задължение за водене на счетоводство съхраняващо разходооправдателни документи, а при липса на приходи, не е следвало да се подава и Декларация за ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението на сочените основания и присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебното заседание оспорващата се явява лично и с процесуален представител адв.Н.Т. от АК- Стара Загора, която поддържа жалбата и аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ– [населено място], се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателката Д. С. С. с [ЕГН] е регистриран земеделски производител в Областна Дирекция „Земеделие“- Шумен за периода от 20.11.2017г. до 11.02.2020г., с наета обработваема земеделска земя, намираща с в общ.Венец, дворно място в [населено място], с площ 0,0100ха/100кв.м. за 2017г. и 0,0010ха/10кв.м. за 2018г. с култури- зеленчуци- градински домати и краставици.

Обжалваните Задължителни предписания на контролен орган- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Шумен с ЗД-1-27-01534229 от 02.02.2024г. са постановени по повод подаден сигнал за извършване на проверка на осигурителния стаж и доход на Д.С., която има регистрация като земеделски производител, свързана с изплащането на парично обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Било образувано производство по извършване на проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на самоосигуряващата се, като със Заповед № ЗР-5-27-01487716 от 20.12.2023год., издадена от надлежно оправомощено съгласно приложена Заповед №1015-27-78/25.07.2022год. на Директора на ТП на НОИ- Шумен, длъжностно лице, проверката е възложена на контролен орган на НОИ- Р. В.- старши инспектор по осигуряването. Резултатите от проверката са обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол № КП-5-27-01534219/02.02.2024год. Въз основа на констатациите, на самоосигуряващата са дадени Задължителни предписания, с които е постановено в срок от 20 дни да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец 1 с вид осигурен 13 за периода 20.11.2017г. до 10.02.2020г. Контролният орган при анализ на събраните писмени доказателства относно липса на трудови правоотношения, регистрацията като земеделски стопанин, декларирано начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица и снетото обяснение от жалбоподателката, че на наета земя под наем, представляваща дворно място, където живее е засадила домати и краставици, но не реализирала продукция за продажба, а само за лични нужди, е достигнал до извода, че лицето няма качеството на земеделски стопанин по смисъла на КСО. Същото не упражнява трудова дейност, която да е основание за осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО и не е осигурено лице.

В хода на административната проверка били изискани и приобщени писмени доказателства от Областна дирекция „Земеделие“ Шумен- писмо, намиращо се на стр.50 по делото, от което е видно, че Д. С. е регистрирана като земеделски стопанин на 20.11.2017г., пререгистрирана на 30.11.2018г. и отписана от регистъра на 11.02.2020г. Проверки на място не са били извършвани. Приложени са Справки за дейността с анкетни карти и договори за наем/ първият със свидетеля по делото и неин съпруг- Н. С. и с трето лице/, от които е видно, че с наета обработваема земеделска земя, намираща с в общ.Венец, дворно място в [населено място], с площ 0,0100ха/100кв.м. за 2017г. и 0,0010ха/10кв.м. за 2018г., е декларирано отглеждането на зеленчуци. От изискано писмо от ОДБХ Шумен, е видно, че по отношение на този земеделски производител не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от ЗХ на обект за производство на храни и същата не фигурира в база данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци.

От НАП са изискани релевантните годишни данъчни декларации на задълженото лице, като се установява, че няма представени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ по отношение на декларирани доходи от стопанска дейност от земеделския производител, като липсват и регистрирани фискални устройства/стр.55/.

В Обяснения от 16.01.2024г. дадени в хода на извършваната от контролните органи проверка и приложени на стр.48 по делото, Д. С. посочила, че е обработвала на ръка декларираното дворно място, като е отглеждала домати и краставици и не е ползвала препарати и торове. Не е продавала продукция на пазара, а произведената такава била употребена за лични нужди. Не представя документи във връзка с дейността си като земеделски стопанин в хода на административното производство, както и в настоящото съдебно производство.

Съгласно фактическите установявания в КП, които не се оспорват в тази част, жалбоподателката е била в отпуск поради временна неработоспособност от 22.11.2017г. или непосредствено след регистрацията ѝ като земеделски производител на 20.11.2017г.

Срещу дадените задължителни предписания самоосигуряващата се, чрез адв.Н.Т., подала Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№ 1012-27-31/21.02.2024г., с която изразила несъгласие с обжалваните предписания и посочила, че предвид здравословното си състояние, в следствие на трудна и проблемна бременност, не е могла да работи и продава земеделска продукция. Намира, че длъжностното лице не се е съобразило, че в случая не е приложима разпоредбата относно понятието земеделски производител, а тази регулираща осигурителен риск „майчинство“, съгласно чл.48а от КСО и чл.50 ал.1 от КСО.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-25/25.03.2024г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил атакуваните пред него Задължителни предписания, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10, чл.4 ал.3 т.4 от КСО и §1 ал.1 т.3 и т.5 от ДР на КСО. Направил е анализ на периодите на регистрация като земеделски стопанин спрямо периодите на получаване на парично обезщетение за бременности и раждане и за отглеждане на дете. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на валидна регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност като произвежда растителна или животинска продукция предназначена за продажба, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е отглеждало продукция, като произведената такава е била за собствени нужди, потвърдено в обяснения на жалбоподателката. В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат заличени и с оглед на това отхвърлил жалбата. Недоволна от така постановеното Решение, връчено ѝ на 27.03.2024г., жалбоподателката го обжалвала в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-8 от 10.04.2024г. по описа на ТП на НОИ-Шумен, пред Административен съд- Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело.

По делото бяха разпитани двама свидетели- св.Н. С. и св.Д. А.. Първият е съпруг на жалбоподателката и наемодател на дворното място, декларирано за обработка през 2017г. и свидетелства за годините, когато е била земеделски производител, като сочи, че е имала трудна бременност, той помагал, но доматите и краставиците не били добра реколта. Втората свидетелка е сестра на жалбоподателката. Сочи, че жалбоподателката разбрала, че е бременна няколко дни, след като се регистрирала като земеделски производител. Трябвало да лежи през повечето време, поради тежка бременности и реколтата била лоша. Показания на свидетелите, предвид близката им родствена връзка със жалбоподателката, съдът намира за пристрастни и същите следва да се кредитират, само доколкото се подкрепят от другите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“ж“ т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съдът намира, че жалбоподателката е била уведомена по реда на чл.26 ал.1 от АПК за образуваното административно производство, като е дала обяснения по предприетата проверка от органите на НОИ и възраженията, че не е имала възможност да представи доказателства са неоснователни.

Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно подадените декларации образец № 1, а се оспорва констатацията, че жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски производител, като се твърди, че това е наложено поради тежко протичаща бременност, поради което продукцията не била годна за продажба. Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала дейност като земеделски производител, през декларирания период.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби, поради следното:

На основание чл.4 ал.3 т.4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 и т.2 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл.5 ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която предвижда задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4, подавани от осигурителите се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация, съгласно чл.5 ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, но по смисъла на КСО, наличието само на регистрация като земеделски производител не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. По силата на §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба.

В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е осъществявала производство за продажба на земеделска продукция от отглеждани от нея зеленчуци. Липсват всякакви доказателства, от които може да се направи изводът, че такова производство е налице, като такива не бяха представени и в съдебното производство, включително чрез събраните гласни доказателствени средства, поради което изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по производство като земеделски производител е правилен. Освен това, в случая става дума за дворно място с обща площ 100 кв.м. и подобна обработвана площ по-скоро е насочена към задоволяването на лични потребности, а не за продажба. В този смисъл са и дадените от жалбоподателката обяснения в хода на административното производство. Поради това, изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по производство като земеделски стопанин, е съответен на приложимите материалноправни разпоредби.

Следва да се посочи и, че остава недоказано твърдението за невъзможност да се осъществява земеделска дейност, поради здравословно състояние- бременност, което е било известно към датата на регистрация като земеделски производител, видно от писмените доказателства по делото. Няма направени твърдения и доказателства за наети от производителя лица за продължаване на дейността по отглеждане на вече засята продукция.

Съгласно чл.3 от горепосочената Наредба № 3 от 29.01.1999г., на регистрация подлежат физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Тези предпоставки не подлежат на проверка от органите по обществено осигуряване, доколкото същите контролират единствено факта на регистрация и наличието на специалната предпоставка за възникване на осигурително правоотношение по смисъла на КСО, а именно реално осъществено производство на земеделска продукция с цел продажба. В този смисъл са ирелевантни твърденията в жалбата, че административния орган не е съобразил чл.48а и чл.50 ал.1 от КСО, регулиращ обезщетения за майчинство, доколкото нормите са приложими за осигурени лица, каквото жалбоподателката не е била.

Неоснователен е и доводът, че щом жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и са заплащани осигурителни вноски през съответните периоди от време, са реализирани всички предпоставки на осигурителното правоотношение. Разпоредбите на чл.10 ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО свързват възникването на осигуряването с деня, в който лицата започнат да упражняват дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО. И след като жалбоподателката не е упражнявала такава дейност, тя не е придобила качеството на осигурено лице.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното и на осн. чл.172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] ет.5, офис 5 против Решение № 2153-27-25/25.03.2024год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01534229 от 02.02.2024г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход подадени с Декларация образец № 1 за периодите от 20.11.2017г. до 10.02.2020г.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.