Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На осми ноември Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове: 1.

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3144 по описа за 2017 година.

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, с който е съединен насрещен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски твърди в исковата си молба, че въз основа на депозирано заявление по чл. 410 от ГПК в негова полза била издадена заповед № 3585/14.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5826/2016г. по описа на PC - Стара Загора срещу длъжника "ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД за сумата от 5361.20 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, разноски в размер на 447.22 лв., от които 107.22 лв. държавна такса и 340 лв. адвокатско възнаграждение. Със съобщение, получено на 17.01.2017г., бил уведомен, че против издадената Заповед за изпълнение имало депозирано в срок възражение от длъжника, поради което се пораждал правният интерес да предяви настоящия иск с оглед установяване основателността на вземанията по заповедното дело. Твърди, че с ответникът се намирали в трайни търговски отношения, установени още през месец април 2014г., по силата на които той, като съдържател на заведение за хранене в гр. Стамболийски, предоставял на служителите на ответното дружество, командировани в същия град, обяд и вечеря всеки ден. Търговските отношения между двете дружества се породили вследствие на сключена договорка между представляващия „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД съдружник Кирил Иванов Бундов, от една страна, и от друга страна, П..К.И. - ръководител на командированата група работници от ответното дружество „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД. Съгласно договореното между страните, на всеки 10 дни ищецът издавал фактура за извършените за периода доставки на обяд и вечеря, а ответникът следвало да заплаща сумата по фактурата в срок до 10 дни от издаването й. Издаваните фактури били предавани на П..К.И., в качеството й на представител на ответното дружество, а преводите на сумите по фактурите били извършвани от ответното дружество по банков път. До края на октомври 2016г. ответникът изпълнявал редовно дължимите парични престации към ищеца, като през следващия месец ръководството на ответното дружество премахнало придобивката на командированите си в гр. Стамболийски служители и същите престанали да се хранят „на ресторант". С това доставките от страна на ищеца били преустановени занапред, но за извършените такива през периодите, включени в трите броя процесни фактури, плащане не последвало от страна на ответника. Задълженията на ответника за претендираната главница били обективирани в три броя фактури: Фактура № **********/01.11.2016г. на стойност 3181.30 лв., Фактура № **********/11.11.2016г. на стойност 1983.35 лв. и Фактура № **********/14.11.2016г. на стойност 196.55 лв., трите на обща стойност 5361.20 лв., които били издадени по повод извършени доставки на обяд и вечеря от страна на ищцовото дружество, касаещи следните периоди: Фактура № **********/01.11.2016г.: доставки за периода от 22.10.2016г. до 31.10.2016г.; Фактура № **********/11.11.2016г.: доставки за периода 01.11.2016г. до 10.11.2016г. и Фактура № **********/14.11.2016г,: доставки за периода 11.11.2016г. до 14.11.2016г., когато било преустановено извършването на доставките. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че "ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД, гр. Стара Загора му дължи сумата от 5361.20 лв. - главница, включваща стойността по три броя неплатени фактури: Фактура № **********/01.11.2016г. на стойност 3181.30 лв., Фактура № **********/11.11.2016г. на стойност 1983.35 лв. и Фактура № **********/14.11.2016г. на стойност 196.55 лв., издадени по повод извършени доставки на обяд и вечеря от страна на ищцовото дружество през периода от 22.10.2016г. до 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /14.12.2016г./ до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 3585/14.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5826/2016г. по описа на PC - Стара Загора. Моли съда да осъди ответника да му заплати сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото исково производство, както и да го осъди да му заплати разноските в общ размер на 447.22 лв., от които 107.22 лв. ДТ и 340 лв. - адвокатски хонорар, сторени в заповедното производство. По насрещния иск взема становище, че на ответното дружество не е извършвана проверка от НАП. Счита, че липсва причинно-следствена връзка, която да обуслови настъпването на твърдяната от ищеца по насрещния иск вреда. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което го оспорва изцяло по размер и на заявеното от ищеца основание. Сочи, че искът бил основан на твърдението на ищеца, че същият е извършвал изхранване на работници на ответното дружество, без между двете дружества да имало сключен писмен договор, а отношенията им се уреждали само на база фактури, издавани от ищеца. Това обстоятелство било вярно, както било вярно, че до края на месец октомври 2016 г. ответното дружество е платило всички представени фактури. Вярно било също, че ищецът е извършвал изхранване и за периода 21.10. - 13.11.2016 г., за който са издадени процесиите 3 фактури. Основният спор бил за размера /стойността/ на фактурирани обеди и вечери по тези три фактури. Спорен бил и въпросът за редовността на самите фактури, тъй като същите не отговаряли на изискванията на ЗСч - не съдържали вярно изписани наименованията на изпълнител и получател, според вписванията в Агенция по вписванията - Търговски регистър. Сгрешен бил и ЕИК на „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД. Спорно било и обстоятелството, че служителят на ответника П.К.И. е била натоварена да договаря с ищеца. Такова упълномощаване не било налице нито устно, нито писмено. През периода октомври-ноември 2016 г. в ответното дружество била извършена ревизия от ТД на НАП - Пловдив, включително и по отношение на фактурите, издавани от ищеца „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД, гр. Стамболийски през 2015г. В хода на ревизията от проверяващите органи от НАП станало ясно, че ищецът издавал на ответното дружество „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД фискални бонове /касови бележки/ към фактурите си от фискално устройство /касов апарат/, който не бил регистриран и не бил свързан със сървъра на НАП. Тези данни, по-късно били отразени в ревизионен доклад от 01.12.2016 г. и ревизионен акт № Р-16002416004075-091- 001/06.01.2017 г. Същевременно управителят на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД Андре Вермьолен извършил лично проверка на място в заведението на ищеца „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД. При проверката се запознал с менюто и установил, че цените, на които се предлагат обедите и вечерите за всички посетители в заведението били значително по-ниски спрямо тези, на които се фактурирало за ответното дружество. При тези факти управителят на ответното дружество взел решение да преустанови храненето на работниците си в заведението на ищеца и да не заплати стойността на процесиите 3 бр. фактури, докато не получи ясна обосновка как е била формирана стойността на храненията, отразени в трите фактури от месец ноември 2016 г. Между двете страни били водени преговори за уточняване на действителните суми за спорния период, но тъй като ищецът не можел да даде смислено обяснение как е била формирана стойността по всяка фактура и не желаел да бъде постиганата спогодба чрез взаимни отстъпки, се стигнало да настоящия правен спор. Ответникът не бил приел изпълнението на ищеца, тъй като липсвали данни за брой на хората, хранени за сметка на дружеството, тяхната консумация по вид и стойност. В срока за отговор е постъпила насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД, в която твърди, че през 2015 г. „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД, гр. Стамболийски осигурявало в стопанисвано от него заведение обяд и вечеря на командированите в гр. Стамболийски работници на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД, които били заплащани от последното дружество. За периода април - декември 2015 г., ответникът по насрещния иск „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД издал 27 бр. данъчни фактури на обща стойност 50904,00 лв. и същите били платени в брой от „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД, гр. Стара Загора. За плащането „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД издало фискални бонове. През периода октомври-ноември 2016 г. във „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД била извършена ревизия от ТД на НАП - Пловдив, включително и по отношение на всички фактури, издавани от „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД, гр. Стамболийски. С ревизионен акт № Р-16002416004075-091-001/06.01.2017г. било установено, че за тези фактури са издавани фискални бонове /касови бележки/ от фискално устройство /касов апарат/, което не било регистрирано и свързано със сървъра на НАП. Установено било още, че фактурите не са включени в счетоводството на „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД и същото дружество не е отчело съответния приход за данъчния период, съгласно изискванията на ЗСч, ЗКПО, ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Вследствие на това, с ревизионния акт, който бил влязъл в сила, на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД не били признати за данъчни цели разходи в размер на 50904,00 лв. и със същите се преобразувал в увеличение счетоводният финансовия резултат на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД за 2015 г., като от това дължимият корпоративен данък за 2015 г. бил увеличен с 5090,40 лв. Тази сума представлявала пряка и непосредствена имуществена вреда за „ВЕРО СКАФОЛДИНГ" ЕООД, причинена от противоправните действия и бездействия на „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД, изразяващи се в нарушения на ЗСч, ЗКПО, чл.118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Нарушенията на посочените нормативни актове били извършени чрез издаване на фискални бонове от фискално устройство, което не било регистрирано и свързано със сървъра на НАП, както и чрез невключване на 27 бр. данъчни фактури на обща стойност 50904,00 лв. в счетоводството на „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД и неотчитането им като приход за съответния данъчен период. В уточняваща молба сочи, че ответникът отговаря като възложител на работата на управляващите съдружници Кирил Иванов Б.и Венета Ангелова Бундова, от чиито действия са настъпили претендираните вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ИВА 2 - Б.И С- ИЕ" СД, гр. Стамболийски, да му заплати сумата 5090,40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени от неспазване на изискванията на ЗСч, ЗКПО, чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от ответника и довело до начисляване на допълнителен данък по ЗКПО, вследствие непризнаване на действително извършени разходи от ищеца от НАП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и да осъди „ИВА 2 - Б.И С-ИЕ" СД, гр. Стамболийски да му заплати всички разноски, направени в съдебното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора в заповедното производство съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3742/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3585/14.12.2016 г. за сумата 5361,20 лева за главница, представляваща дължима сума за заплащане за доставки на обяд и вечеря, за което са издадени фактури №138/01.11.2016; №139/11.11.2016 г. и №140/14.11.2016 г., ведно със законната лихва върху от главницата, считано от 14.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 447,22 лева – разноски по делото, от които 107,22 лева държавна такса и 340 лева адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът по първоначалния иск претендира заплащане на възнаграждение по представените по делото фактура № **********/01.11.2016г. за сумата 3181.30 лв., фактура № **********/11.11.2016г. за сумата 1983.35 лв. и фактура № **********/14.11.2016г. за сумата 196.55 лв. Посочените фактури са издадени от ищеца за предоставени на ответното дружество услуги – осигуряване на обяд и вечеря на работници на дружеството.

От показанията на свидетелката П.К.И. се установява, че ответното дружество имало рамков договор със завод за хартия „Монди” – гр.Стамболийски, където работници на ответника извършвали монтаж и демонтаж на скелета. Свидетелката сочи, че работниците се хранели непрекъснато повече от три години в ресторант на ищеца в гр.Стамболийски до средата на месец ноември 2016г. Командированите от ответника работници били около 28-30 души, като на човек се полагали по 20 лева на ден за храна. На свидетелката било възложено да контролира храненето, като тя съгласувала обедното меню и следяла лимита на парите. Бележките за консумираната храна получавала от сервитьорката, като на всеки десет дена се издавали фактури, получавани основно от свидетелката. Свидетелката сочи, че е запозната с процесните фактури, както и че тя ги е получила и изпратила в офиса на ответника в гр.Стара Загора. Твърди, че през целия период на работа с ищеца не е имало несъответствие между касови бележки и суми по фактурата. Ищецът също имал копие от бележките и по тях издавал фактурата, като стойността й се определяла от това, което работниците на ответника са изконсумирали като храна.

С оглед така установеното от писмените доказателства и свидетелските показания съдържание на правата и задълженията на страните съдът намира за установено, че между тях са възникнали правоотношения по договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД. В случая ищецът е предоставил на ответника ресторантски услуги, изразяващи се в осигуряване на обяд и вечеря на работници на ответното дружество. Дължимото възнаграждение на изпълнителя е определено в издадените от ищеца три фактури: фактура № **********/01.11.2016г. за сумата 3181.30 лв., фактура № **********/11.11.2016г. за сумата 1983.35 лв. и фактура № **********/14.11.2016г. за сумата 196.55 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД основното задължение на възложителя по договора за изработка е да изплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ответника като доставки по кредита на сметка № 401 „Доставчици”, аналитична сметка № 42 „СД Ива 2-Б.и Сие”, срещу дебитирането на сметка № 609 „Други разходи” за общо 5361,20 лв. Самото отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл решение № 42/19.04.2010 г. по гр.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., ТК и решение № 46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о., ТК на ВКС и др./. С оглед на това съдът намира, че ответникът е приел извършената от ищеца работа, поради което дължи и заплащането на възнаграждението за нея, определено в процесните три фактури.

Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като си признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 5361,20 лева за главница, представляваща незаплатено възнаграждение за предоставени услуги – осигуряване на обяд и вечеря на работници на дружеството, по фактура № /01.11.2016г. за сумата 3181,30 лева, по фактура № /11.11.2016г. за сумата 1983,35 лева и по фактура № **/14.11.2016г. за сумата 196,55 лева, и законната лихва върху главницата от 14.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3585/14.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 3742/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд .

Ответникът е предявил насрещен иск за сумата 5090,40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в начисляване на допълнителен данък по ЗКПО вследствие непризнаване на действително извършени разходи от ищеца. Твърди се, че вредите са причинени от неспазване на изискванията на ЗСч, ЗКПО, чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от управляващите съдружници Кирил Иванов Б.и Венета Ангелова Бундова, както и че СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски отговаряло за техните действия като възложител на работата. Анализът на съдържанието на спорното материално правоотношение, индивидуализирано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, налага извода, че предмет на насрещния иск е задължение, възникнало от непозволено увреждане. Твърди се, че ответникът е причинил на ищеца имуществени вреди, като същите не произтичат от неизпълнение на задължения по договорно правоотношение между страните. Тъй като ответникът СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените вреди единствено на основание чл.49 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. В този смисъл са и обстоятелствата, изложени в уточняващата молба на ищеца по насрещния иск от 19.06.2017 г.

От представения по делото ревизионен акт № Р-16002416004075-091-001/06.01.2017 г. на ТД на НАП – Пловдив се установява, че фискалното устройство, на което са издадени касовите бонове, придружаващи фактурите, издадени от СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора, не е регистрирано и свързано със сървъра на НАП съгласно изискванията на чл.118 от ЗДДС и чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В акта е посочено също така, че издадените от ответника по насрещния иск фактури на обща стойност 50904 лв. не са включени в счетоводството на това дружество и доставчикът не е отчел съответния приход за данъчния период съгласно изискванията на ЗСч и ЗКПО. С оглед на това на основание чл.26, т.2 ЗКПО, вр. с чл.10, ал.1 и ал.4 ЗКПО данъчният орган не е признал за данъчни цели осчетоводените разходи по посочените фактури и със същите е преобразуван в увеличение счетоводният финансов резултат за 2015 г. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допълнително начисленият на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора данък по ЗКПО вследствие увеличението на финансовия резултат от данъчните органи е в размер на 5090,40 лв.

При така установените обстоятелства съдът намира, че противоправното поведение на лицата, на които е възложено управлението на СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски, пряко е рефлектирало в правната сфера на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора, като му е причинило имуществени вреди в размер на допълнително начисления данък по ЗКПО /в този смисъл са определение № 627/24.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1678/2011 г., ІІІ г.о., ГК и определение № 55/03.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 742/2008 г., ІІ т.о., ТК/. Противоправното поведение на тези лица стои в пряка причинна връзка с причинените на ищеца имуществени вреди, тъй като ако не бяха допуснати посочените в ревизионния акт нарушения на данъчното законодателство /ЗСч, ЗКПО, чл.118 от ЗДДС и чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/, вреди за „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора нямаше да настъпят. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства от ответника за наличие на обстоятелства, изключващи вината на лицата, на които е възложено управлението на ответното дружество, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. Следователно налице са предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски за причинените на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора имуществени вреди в размер на 5090,40 лв.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника по насрещния иск за недължимост на обезщетението с оглед необжалването от ищеца на ревизионен акт № Р-16002416004075-091-001/06.01.2017 г. на ТД на НАП – Пловдив от ищеца. Обжалването на посочения акт е право, а не задължение на ищеца, поради което и непотвърждаването на законосъобразността на този акт от съдебен орган не обстоятелство, което може да изключи отговорността на ответника /в този смисъл е определение № 170/30.12.2008 г. на ВКС по т.д.№ 480/2008 г., ІІ т.о., ТК/.

По тези съображения съдът намира, че предявеният насрещен иск по чл.49 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен като бъде осъден ответникът по насрещния иск да заплати на ищеца по този иск сумата 5090,40 лева, представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД за причинени вследствие на допуснати нарушения на данъчното законодателство имуществени вреди от допълнително начисляване на данък по ЗКПО за 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът по първоначалния иск да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство в размер на 447,22 лева и в настоящото производство в размер на 849,36 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ответникът по насрещния иск да заплати на ищеца по този иск направените разноски в размер на 903,62 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора, ул.Граф Игнатиев 10, ЕИК *****, представлявано от Андре Вермьолен, съществуването на вземането на СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски, ул.Христо Ботев 50, вх.А, ет.5, ап.41, ЕИК *, представлявано от Кирил Иванов Бундов, за сумата 5361,20 лева за главница, представляваща незаплатено възнаграждение за предоставени услуги – осигуряване на обяд и вечеря на работници на дружеството, по фактура № /01.11.2016г. за сумата 3181,30 лева, по фактура № /11.11.2016г. за сумата 1983,35 лева и по фактура № ******/14.11.2016г. за сумата 196,55 лева, и законната лихва върху главницата от 14.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3585/14.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 3742/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА СД „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски, ул.Христо Ботев 50, вх.А, ет.5, ап.41, ЕИК *********, представлявано от Кирил Иванов Бундов, да заплати на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора, ул.Граф Игнатиев 10, ЕИК *********, представлявано от Андре Вермьолен, сумата 5090,40 лева, представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД за причинени вследствие на допуснати нарушения на данъчното законодателство имуществени вреди от допълнително начисляване на данък по ЗКПО за 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 903,62 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВЕРО СКАФОЛДИНГ” ЕООД, гр. Стара Загора, ул.Граф Игнатиев 10, ЕИК *********, представлявано от Андре Вермьолен, да заплати на „ИВА 2 – Б.И С-ИЕ”, гр. Стамболийски, ул.Христо Ботев 50, вх.А, ет.5, ап.41, ЕИК *********, представлявано от Кирил Иванов Бундов, сумата 447,22 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 849,36 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	1305
Дата:	4 декември 2017 г. (в сила от 28 декември 2017 г.)
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20175530103144
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	5 юни 2017 г.

Решение по дело №3144/2017 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав