Решение по дело №4286/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1658
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330204286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1658

 

гр. Пловдив, 13.9.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 13.9.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4286/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 398361-F458309/16.01.2019 г., издадено от  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  ***СТИЛ 2017 ЕООД е наложена  имуществена санкция  в размер на 600 лв.

С жалбата не се оспорва извършеното нарушение, но се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на НП

Въззиваемата страна   взема становище за неоснователност на жалбата.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради  което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна   по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че те се издават за това,  че при извършена проверка на 30.11.2018 г. в 11,15 ч. на обект - студио за красота, находящ се в гр. Пловдив, бул. Руски № 12, стопанисван от „***Стил 2017"ЕООД с ЕИК ********* с управител Л.А.Н., е констатирано, че „***Стил 2017" ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

За извършена контролна покупка на един брой услуга „изсушаване", на стойност 20лв., платени в брой на лицето А.И.Н.******в обекта, от Д.А.Н. ******по приходите не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство марка Daisy Perfect S 01-KL c ИН на ФУ DY 401888 и ФП № 36534764 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Веднага след легитимация на органите по приходите е отпечатан „ X" отчет с № 002634/30.11.2018 г. от 11:17 часа на стойност 0.00 лв,  което доказва, че в обекта не е издаден фискален касов бон. Извършеното нарушение е довело до не отразяване на приходи.

Нарушението е открито и документирано с ПИП cep. АА № 0223482/30.11.2018 г.Нарушението е извършено  за първи път.

 

Тези приети за установени в АУАН и НП фактически положения, съдът намира за отговарящи на действителността, доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства:  разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично заяви, че поддържа отразеното в АУАН, Протокол за извършена проверка, копия на финансови отчети. Посочените доказателствени материали са последователни, безпротиворечиви, поради което и съдът изцяло ги кредитира. Следва да се отбележи и че жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ- ОПР -17/17.05.2018г.  се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.  Нарушението е констатирано при проверка извършена на 30.11.2018г., АУАН е издаден на 11.12.2018г., а НП на 16.01.2019., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда,  изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят формално  е допуснал нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. В случая бездействието се състои в неиздаване на касов бон за процесната продажба на услуга. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

Приложена е и коректната санкционна норма, а именно чл. 185, ал.1  ЗДДС.

Предвид разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС,  че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, настоящият състав дължи произнасяне и по този въпрос.

Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката  принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според  чл. 93, т.9 на който  маловажен случай е налице когато  с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност на конкретното деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

Според настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 185, ал.1 ЗДДС.

На първо място съдът съобразява обстоятелствата, при които е извършено нарушението- управителката е била в болнични, а конкретната служителка, която не е издала касовата бележка е била новоназначена, това е бил първият й работен ден, като по собствените й признания напълно съзнателно не е издала касовия бон, поради липса на опитност и страх поради това да работи с фискалното устройство.

На следващо място следва да се съобрази, че конкретната служителка, която не е издала касовата бележка вече е наказана на основание чл. 185, ал.3 ЗДДС, с представеното по делото НП № 398358-F458324, с което и следва да се приеме, че спрямо нея предупредителната и превъзпитателната цели на административно наказателната отговорност е постигната.

Като смекчаващо обстоятелство следва да се посочи и добросъвестното процесуално поведение на жалбоподателят, който видно от текста на жалбата , признава извършеното нарушение и проявява критичност към извършеното, което мотивира настоящият състав да приеме, че за поправяне на нарушителя ще е достатъчно и писменото му предупреждение по чл. 28 ЗАНН без налагане на имуществена санкция.

Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и фактът, че нарушението е констатирано за първи път, обстоятелство, което е изрично посочено в НП.

Като изключително обстоятелство намаляващо обществената опасност на конкретното нарушение съдът цени констатираната провокация към нарушение по смисъла на ЕСПЧ. В тази връзка следва да се отбележи, че Европейския съд по правата на човека третира като напълно допустим метод за установяване на нарушения/престъпления т.нар контролна покупка или доверителна сделка. Напълно недопустимо според ЕСПЧ е да се ангажира отговорността на дееца въз основа на т.нар провокация към престъпление/нарушение. Разграничителен критерий между доверителната сделка и провокацията е преценката дали в конкретния случай нарушението би било допуснато без активната намеса и подстрекателство на контролния орган. В този смисъл  Решение № 201/07.05.2015 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д. 365/15 г. на ВКС, Решение № 189/ 03.02.2015 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 515 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 168/ 13 януари 2017 г.,, трето наказателно отделение, КНД №500 по описа за 2016 г на ВКС, Решение № 160/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение наказателно дело № 744 по описа за 2017 г. на ВКС и цитираните в тях Решения на ЕСПЧ- Teixeira de Castro v. Portugal (09.06.1998 г), Vanyan v. Russia (15.03.2006 г.), Khudobin v. Russia (26.01.2007), Ramanauskas v. Lithuania (05.02.2008 г.), Ali v. Romania (09.11.2010 г.), Bannikova v. Russia (04.02.2011 г.), Furcht v. Germany (23.10.2014 г.).

В конкретния случай от обстоятелствата по делото може да се направи несъмнен извод, че нарушението е извършено именно в резултат от провокация от страна на контролните органи на НАП. В този смисъл са показанията, както на актосъставителя, така и на свидетелката очевидец ., според които в началото на проверката козметичният салон е бил затворен, като служителката Н.го е отворела именно в резултат от телефонно обаждане от страна на контролните органи, които настоявали, че имат запазен час и държали да се извърши фризьорската услуга.

Според настоящия състав всички гореизложени обстоятелства, взети предвид във връзка едно с друго и на фона на констатираната провокация от страна на контролните органи до такава степен намаляват обществената опасност на извършеното, че не оправдават използването на административно наказателна репресия спрямо наказаното лице, като целите на ЗАНН могат да се постигнат с отправяне на предупреждение по чл. 28 ЗАНН.

Действително отговорността на юридическите лица е безвиновна, обективна. Това обаче не е пречка спрямо тях да намира приложение чл. 28 ЗАНН, доколкото преценката за маловажност на случая почива на преценка за обществената опасност на конкретното нарушение, а както е добре известно обществената опасност е обективно качество на деянието. В този смисъл А. С.  - Наказателно право. Обща част. стр.195-196.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 398361-F458309/16.01.2019 г., издадено от  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  ***СТИЛ 2017 ЕООД е наложена  имуществена санкция  в размер на 600 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                        

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

С. Д.