№ 39096
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110134314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 132011/27.06.2022 г. и
132016/27.06.2023 г. на А. М. Ч. срещу „**********“ АД, с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 20 лева,
(частично от 72 лева) – недължимо платени по нищожен договор за кредит №
10138013/06.10.2021 г., и 20 лева (частично от 543,86 лева) – недължимо
платени по нищожен договор за кредит № 10020499/27.08.2018 г. поради
нищожността на двата договора за кредити
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени два
договора за потребителски кредит – с №№ 10138013/06.10.2021 г. и
10020499/27.08.2018 г., с които на ищеца са отпуснати съответно 920,33 евро
(левова равностойност – 1800 лева) и 613,55 евро (левова равностойност –
1200 лева) за връщане съответно на 8 и 10 вноски при годишен процент на
разходите (ГПР) по договор съответно – 41,85 % и 42,86 %. Твърди се, че в
чл. 12 от договорите било предвидено задължение на ищеца да осигури
поръчител до 3 дена след отпускане на кредита, който да обезпечи кредита, и
да работи поне от 6 месеца на трудов договор при заплата поне 1500 лева, да
не е изтеглил други кредити и други. Твърди се, че при неизпълнение на
задължението в чл. 12, ал. 4 от договорите била уговорена неустойка
съответно 958,82 лева и 857,45 лева. Договорите се оспорват като
недействителни поради оформянето им с шрифт с кегел, по-малък от
посочения в закона – 12 пункта, и поради неправилно посочване на годишния
процент на разходите, който не включвал неустойката по договорите, а и
същият процент бил по-голям от законово допустимия. Клаузата за неустойка
се оспорва като неравноправна, тъй като предвиждала прекомерен размер на
задължението за несъществено изпълнение. Твърди се, че ищецът е заплатил
всички задължения по договора, включително и неустойката, като поради
нищожност на целите договори се иска връщане на всичко платено от ищеца
над предоставената му сума. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
1
„**********“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Признава се, че между страните е сключен договор за кредит. Поддържа се, че
договорите за кредит са с годишен процент на разходите, посочен в исковата
молба, като имат всички реквизити по закона. Поддържа се, че неустойките
по договора не следва да се включват в годишния процент на разходите, тъй
като се дължали при неизпълнение. Твърди се, че са ясно посочени
дължимите се вноски за погасяване на кредита, има погасителен план. По
отношение на клаузата за неустойка се поддържа, че същата не е
недействителна. Оспорва се ищецът да е платил неустойката.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 19, ал. 1 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с
чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по исковете
в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните са сключени два договора за
потребителски кредит – с №№ 10138013/06.10.2021 г. и 10020499/27.08.2018
г., с които на ищеца са отпуснати съответно 920,33 евро (левова
равностойност – 1800 лева) и 613,55 евро (левова равностойност – 1200 лева)
за връщане съответно на 8 и 10 вноски при годишен процент на разходите
(ГПР) по договор съответно – 41,85 % и 42,86 %.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: поисканата с
исковата молба счетоводна експертиза; задължаване на ответника да
представи договорите за кредит, общи условия и погасителен план по делото.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца справка от кредитния регистър,
тъй като същият има право и сам да се снабди с нея и да я представи на съда,
а и не е ясно какво е отношението ѝ към предмета на делото.
Поради връзка между двете първоначално образувани дела, същите
следва да се съединят в едно общо производство по гр. дело № 34314/2022 г.
на Софийския районен съд, 28. състав, което е образувано по-рано.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 213 ГПК производството по
гражданско дело № 34321 по описа за 2023 година на Софийския районен
съд, 28. състав, за ОБЩО РАЗГЛЕЖДАНЕ с гражданско дело № 34314 по
описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, което
продължава и към което да се приложи папката на първото посочено дело.
2
ПРЕПИС от отговорите на искови молби и приложенията към тях да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 34314 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11.
декември 2023 г. от 14:05 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са два кумулативно съединени осъдителни иска за връщане
на платеното по договори за кредит над получената от кредитополучателя
сума поради неспазено изискване за големина на шрифта, неправилно
посочен годишен процент на разходите или определяне на такъв в размер, по-
голям от максималния по закон, нищожна неустоечна клауза с правна
квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 19, ал. 1 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с
чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
Исковете се се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, който е оформен в документ с кегел на шрифта,
по-малък от 12 пункта, или пък е посочен годишен процент на разходите по
такъв начин, че на практика е налице липсата му (това е правен въпрос, по
който страните следва да заемат становище по същество), или пък последният
е неправилно изчислен поради невключване в него на разходи, които е
следвало да се включат, като ответникът е платил по тези кредити повече от
получената от него чиста сума. Евентуалната нищожност на клауза за
неустойка се установява, ако се докаже уговаряне на такава, и че същата или
противоречи на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, или е в прекомерен размер с оглед на обезпечаваното вземане, а
ответникът може да установи индивидуално уговаряне, в който случай
второто основание няма да се разгледа от съда.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните са сключени два договора за
потребителски кредит – с №№ 10138013/06.10.2021 г. и 10020499/27.08.2018
г., с които на ищеца са отпуснати съответно 920,33 евро (левова
равностойност – 1800 лева) и 613,55 евро (левова равностойност – 1200 лева)
за връщане съответно на 8 и 10 вноски при годишен процент на разходите
(ГПР) по договор съответно – 41,85 % и 42,86 %.
По делото се ПРЕЗУМИРА, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ищеца Ч., че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че шрифтът, с който е написан договорът за кредит, е с кегел по-
малък от 12 пункта; че уговорената неустойка няма обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция или съществено не отговаря на
обезпечаваното вземане; размера на ефективния годишен процент на
разходите.
3
УКАЗВА на ответника „**********“ АД, че в негова доказателствена
тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от
доказване факти е да установи: да обори презумпцията за индивидуално
уговаряне на неустоечната клауза; ползваната формула за изчисляване на
годишния процент на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 18. август 2023 г., като срокът не е преклузивен,
но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на изслушване на
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпроси в т. II (направилно посочена
като III) от исковата молба – на лист 5 от делото).
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 350 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: след запознаване с
представеното от ответника копие, а при необходимост – след сравнение с
намиращ се при ответника оригинал, да посочи какъв е кегелът на шрифта,
използван в договора за кредит между страните, а ако този шрифт е
нестандартен – да приравни към кегела за някой от широкоупотребимите
шрифтове на кирилица.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н. Х..
4
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на
информация от централния кредитен регистър.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – А. М. Ч., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
documents.go@srs.justice.bg.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5