№ 2325
гр. ........................, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110113663 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „...........................“
ЕООД против “.....................” ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал.
2 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 504 лв. - цена на
ползването на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда- етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. ........................, ул. „.........................“ № 32, през периода от 24.03.2021 г. до
14.03.2022 г. , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба- 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Допуснато е
увеличение на размера на иска на осн. чл. 214 ГПК в първото с.з. Претендира
разноски.
Ищцовото дружество твърди, че с ответника е сключен предварителен
договор от 24.09.2003 г., по силата на който ищецът се е задължил да изгради за
собствена сметка присъединителен топлопровод и абонатна станция, с което
съоръжение да захрани с топлоенергия за отопление и БГВ жилищна сграда етажна
собственост, находяща се на горепосочения адрес. Сочи, че с договора било уговорено
собственик на съоръжението до подписване на договор за присъединяване да бъде
именно ищецът, а ответникът поел задължението да го изкупи при условията на чл.
137, ал. 2 и 3 ЗЕ, като до изкупуването дължи цена на ищцовото дружество за
ползването му. Твърди, че процесното съоръжение било изградено на след
предварително проучване изцяло със средства на ищеца, като в последствие към него
са се присъединили етажните собственици на сградата. Твърди, че владението на
процесното съоръжение е предадено на ответника, който е открил абонатни номера на
етажните собственици, но до настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си да изплати изграденото съоръжение, нито е заплащал цена за
ползване. С молба от 20.09.2022 г. на л. 53 сочи, че е собственик на съоръжението и
представя доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска
1
по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил необходимите
документи за сключване на договор по реда на чл. 138 ЗЕ, поради което би се обогатил
неоснователно от заплащането на сумата за ползване на съоръжението по чл. 137, ал. 2.
Макар чл. 137, ал. 2 ЗЕ действително да изисквал заплащането на цена за ползването
на съоръженията, това щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищцовото
дружество. Сочи се в отговора, че ответното дружество е поканило ищеца да сключи
договор. Сочи, че в предварителния договор не е уговорено ответникът да дължи цена
за използване на съоръженията. Оспорва с отговора и молба от 31.08.2022 г. на л. 71
ищецът да е изградил абонатната станция и да е нейн собственик. Излага и че не са
налице условията по §4, ал. 4а ПЗР ЗЕ за изплащане на обезщетение, понеже: не е
налице необоснован отказ на ответника да изкупи съоръжението; не е бил поканен да
заплати обезщетение по надлежния ред. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Като безспорно в отношенията между страните с доклада, изменен в първото
с.з., е отделено, че по силата на предварителен договор от 24.09.2003 г. ищецът е
изградил съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ........................, гр.
........................, ул. „.........................“ № 32, като обектът е въведен в експлоатация; че в
исковия период ответникът е използвал съоръженията. Ответникът оспорва ищецът да
е изградил съоръженията. В тежест на ищеца е да докаже, че е налице обедняване за
ищеца и обогатяване на ответника във връзка с използването на съоръженията; връзка
между обогатяването на ответниковата страна и обедняването на ищцовата страна;
размера на обогатяването; че ищецът е подал заявление за сключване на договор за
присъединяване с надлежните документи, изградил е съоръженията за своя сметка. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на клиенти на ТЕ за битови нужди
тръбопроводът, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат за сметка на
топлопреносното предприятие. Възможно е обаче съгл. ал. 2 на чл. 137 ЗЕ тези
съоръжения да се изградят и от клиентите или трето лице, в който случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени
от клиентите. Те са собственост на лицето, което ги е изградило, но топлопреносното
предприятие е длъжно в срок до 3 г. да изкупи съоръженията, за което се сключва
писмен договор.
В случая процесната аб. станция е изградена през 2003 г. при действието на
НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, приета ДВ.
бр.34 от 24 април 2007г. и отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. Исковият
период, за който се претендира обезщетение, е от 24.03.2021 г. до 14.03.2022 г., когато
е действала НАРЕДБА № Е-РД-04-1 ОТ 12 МАРТ 2020 Г. ЗА
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г. Съгласно ПЗР на новата
наредба не й е придадено обратно действие относно правилата за включване към
топлопреносната мрежа, договора с този предмет и отношенията между собственика на
абонатната станция и ответника.
Според чл. 17, ал. 3 от Наредба за топлоснабдяването / НАРЕДБА № 16-334 ОТ
6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, приета ДВ. бр.34 от 24 Април 2007г.
и отменена Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25
от 20 март 2020 г., в сила от 24.03.2020 г./ след завършване на строежа възложителят
2
подава заявление до топлопреносното предприятие за изкупуване на станцията и
присъединителния тръбопровод. Договорът има определени реквизити /чл. 17, ал. 4 от
Наредбата/ и неразделна част от него /, а съгласно чл. 31, ал. 3 от Наредбата неразделна
част от него са и определени документи. Законът не възлага изрично на лицето,
изградило станцията, да ги представи. Документите са посочени като неразделна част
от договора.
Според НАРЕДБА № Е-РД-04-1 ОТ 12 МАРТ 2020 Г. ЗА
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., присъединяването на
обекти към мрежата на ответника се осъществява чрез сключване на договор – чл. 20,
като според чл. 20, ал. 3, т. 13 присъединяването може да се осъществи и при
изградено за сметка на клиент на съоръжението. В този случай реквизит на договора
са „особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по
реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ“. Според чл. 22 от тази Наредба топлопреносното
предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и
съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и
при наличие на: разрешение за ползване на обекта и на присъединителните
съоръжения; документ за платена цена за присъединяване по чл. 138, ал. 2 ЗЕ; писмено
съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, за присъединяване на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, или на писмен договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия по чл. 149 ЗЕ. Съгласно чл. 32 присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция при присъединяване на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се изграждат от топлопреносното предприятие.
Според чл. 33 ал. 1 в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от
собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля
на топлопреносното предприятие в срок до три години след подаване на заявление за
прехвърляне собствеността на енергийни обекти за присъединяване към
топлопреносната мрежа от страна на клиента. До прехвърлянето на собствеността
лицата по ал. 1 са длъжни да осигуряват достъп на упълномощени представители на
топлопреносното предприятие до съоръженията в мястото на присъединяване.
Според §4 ПЗР ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна
или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са
собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон, т.е. задължението за
изкупуване е с определен срок – 2024 г. Понастощяем е 2023 г. Според ал. 4 на § 4
енергийните предприятия и собствениците не могат необосновано да отказват да
изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.
Съгласно § 4, ал. 4 а (4а) - Нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г. и
приложима за исковия период ) в случай че сделката по изкупуване не е осъществена
или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след
покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика,
определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, че на
24.09.2003 г. при действието на НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. между
ищеца и ответника е сключен договор за присъединяване, според който ищецът се
3
задължава да построи за своя сметка топлопровод и абонатна станция в жилищна
сграда с адрес: гр. ........................, ул. „.........................“ 32, находяща се в УПИ VIII- 161
и 162, кв. 58, м. „.................... като построеното е собственост на ищеца, а след
построяването му настоящият ответник се задължава по см. чл. 137, ал. 2 ЗЕ да
придобие правото на собственост върху съоръженията с договор /чл. 24/. До
подписване на договора собственик на последните е ищецът.
Видно от представените от ищеца документи на л. 54 и сл. и на л. 75 и сл.
именно ищцовото дружество по договор за изработка от 21.04.2003 г. е възложило на
трето лице да изгради съоръженията в процесната сграда, за своя сметка; именно
ищецът е заплатил възнаграждението по договора. По този начин съоръженията, които
могат да се премахнат от сградата тъй както са били поставени там, са станали
собственост на ищеца.
Страните не спорят, а и е видно от разрешение за строеж № 45/17.047.2003 г./л.
9/ и разрешение за ползване № 1468- ПК – 2018 от 17.12.2003 г. на л. 10, че обектът е
построен и въведен в експлоатация.
Ответникът не спори, че му е предадено владението на процесните съоръжения,
присъединил е въз основа на тях битовите или стопанските потребители в процесната
сграда, продавал е преди исковия период и в исковия период ТЕ на потребителите
именно използвайки абонатната станция, построена и собственост на ищеца.
Както беше обосновано по-горе, то построяването и използването на АС,
включването на абонатите към топлопреносната мрежа се регламентира от отменената
НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. Ответникът е присъединил потребителите и
използва абонатната станция, вкл. в исковия период, като не твърди, а и не се
установява да е направил възражение за неизрядни документи, представени му от
ищеца. С писмо вх. № Г – 6986/24.09.2004 г. ищецът е поканил ответника да изкупи
станцията, а в отговор с писмо на л. 12 с нечетлива дата, но е видно, че е от 2004 г.
ответникът е признал, че: е приел станцията като годна за доставка на ТЕ; използва я;
заявил е, че ще я изкупи при получаване на средства за това по европейска програма.
Следователно са били изпълнени изискванията на ЗЕ и НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6
АПРИЛ 2007 Г. и процесните съоръжения са въведени в експлоатация, използват се от
ответника, който е включил сградата в топлопреносната мрежа и доставя ТЕ.
Следователно неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е представил
определени документи, като част от тях са за доказване на правото на собственост
върху АС на ищеца, което се установи по делото, а и ответникът не е оспорвал
извънсъдебно.
Страните не спорят и че в срок от 3 години от въвеждане в експлоатация на
съоръженията ответникът не е изпълнил законовото си задължение да изкупи
станцията, по силата на писмен договор в исковия период. Бил е поканен за това,
неколкократно с писмото от 24.09.2004 г. на л. 13, с писмо от 29.05.2014 г. на л. 20 и с
писмо от 10.02.2020 г. на л. 23.
Не се установи да е налице обоснован отказ на ответника за изкупуване на
станцията или да са налице основания за отказ. Напротив, с писмото от 2004 г.
ответникът признава, че налице основанията за изкупуване на станцията. Едва с писмо
изх. № П-1651, П – 1652, П – 1653/13.02.2020 г. на л. 41 в отговор на писмото на ищеца
от 10.02.2020 г. на л. 23 /вх. № 1653/10.02.2020 г./ ответникът заявява, че не му били
представени документи. Относно тези документи съдът се обоснова, че не са пречка да
не се сключи договор. С това писмо на ответника отново не формулиран изричен или
4
пък обоснован отказ за изкупуване.
Следователно по см. на § 4, ал. 4 а (4а) ЗЕ е отправена покана от ищеца до
ответника. С писмото от 10.02.2020 г. на л. 23 ищецът е поканил ответника и да
заплаща обезщетение. Срокът от 3 м. е изтекъл преди исковия период.
Според заключението на СТЕ /л. 99 и сл./, което съдът кредитира напълно, за
процесния период нормативно определената цена за ползване е 1 504 лв., колкото и се
претендира. В.л. е отчело Методиката. Искът е основателен. Процесните съоръжения
по силата на закона и на изричните договорни разпоредби са собственост на ищеца. В
процесния период ответникът ги е използвал, без да заплаща цена за това, поради което
ищецът се е обеднил, а ответникът – обогатил, спестявайки си плащане за използване
на чужда вещ, със сумата от 1 504 лв.
Ответникът не доказа да е използвал станцията в процесния период на валидно
правно основание.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 60,16 лв. дт, 450 лв. депозит за експертиза, дължат се и 400 лв. адв.
възнаграждение, заплатено в брой. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....................” ЕАД ЕИК .............................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, ул. „......................“ № 23Б, да заплати на ищеца
„...........................“ ЕООД ЕИК ............................., със седалище и адрес на управление:
гр. ........................, ж.к. „...................“ бл. 50, по предявения иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сума в размер на 1 504 лв. – цена за използването на
изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ........................, ул.
„.........................“ № 32, през периода от 24.03.2021 г. до 14.03.2022 г. , ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането..
ОСЪЖДА „.....................” ЕАД ЕИК .............................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, ул. „......................“ № 23Б, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „...........................“ ЕООД ЕИК ............................., със седалище и
адрес на управление: гр. ........................, ж.к. „...................“ бл. 50, сумата от 910,16 лв.
– разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5